Определение по дело №192/2020 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№307/10.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на                     в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 192/2020 по описа на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от КПКОНПИ, представлявана от М.Д.Д.– главен инспектор в ТД Варна, срещу определение № 1198/21.04.2020 год по гр.д. № 883/2020 на Окръжен съд Варна, с което производството по делото е прекратено и е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на иска. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и за постановяване на друго, с което бъде допуснато поисканото обезпечение на иска.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Предмет на делото е предявен иск от КПКОНПИ срещу Л.Ж.Т.и С.П.Я.за отнемане на незаконно придобито имущество с цена на иска 96 491,25 лв. Периодът на проверката на осн. чл. 112 ал.3 от ЗПКОНПИ е 30.05.3008 год – 30.05.3018 год. Проверката е образувана по повод водено срещу първия ответник наказателно производство за престъпление по чл. 304а във вр. с чл. 304 от НК, като в хода на извършването й е проверено имущественото състояние както на ответника Т., така и на втората ответница, с която той е съжителствал на семейни начала през част от проверявания период. Според твърденията в исковата молба това съжителство е продължило най-вероятно до 08.04.2014 год. Този извод на ищеца е обоснован с обстоятелството, че до тази дата Л.Т., С.Яи дъщеря им са имали идентичен постоянен адрес – гр.Пловдив, ул.“Стефан и Обрейко Обрейкови“ № 51 ет.3 ап.5, а след това – на 09.04.2014 год след промяна в адресната регистрация на Т. е разкрита разплащателна сметка в лева на името на дъщеря му, по която той е превеждал суми за издръжка.

По делото обаче са налични доказателства, от които се установява, че от 19.02.2014 год Л.Т. е вписан с настоящ адрес в гр.Варна, а С.Яи детето Диляна от 19.09.2013 год са с настоящ адрес в гр.Кюстендил.

При така изяснените обстоятелства, съдът намира следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Разпоредбите на раздел III  от ЗПКОНПИ очертават предмета на отнемане, както и кръга на лицата, срещу които могат да се предприемат действия по отнемане на незаконно придобито имущество. В хипотезата на чл. 142 ал.2 т.5 от закона, на отнемане подлежи и имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство. Проверката обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването й (чл.112 ал.3). Това означава, че в нейния обхват попадат и имуществата на лицата, с които проверяваното лице е съжителствало през целия или част от релевантния период,  без значение дали фактическото съжителство е налице към датата на образуване на производството.

Една от целите на ЗПКОНПИ, формулирани в чл. 2 е да се възпрепятства незаконното придобиване на имущество и разпореждането с него, а за такова съгласно чл. 5 ал.1 се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Изследването на имуществата на свързаните лица е подчинено именно на тази цел, а доколко те подлежат на отнемане зависи от установяването на предвидените материални предпоставки, което е въпрос по съществото на спора. Изводът е, че предявеният иск е допустим, поради което определението н прекратителната му част следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПО ИСКАНЕТО ЗА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ:

За допускане на обезпечение на иска не е достатъчно той да е допустим. Необходимо е наличие на обезпечителна нужда, а тя се извлича от преценката за вероятната основателност на иска.

Твърденията в исковата молба и изготвения икономически анализ почиват върху предполагаемия момент на фактическата раздяла между ответниците въз основа данните за адресната им регистрация по постоянен адрес. Цената на иска е формирана въз основа на възприетия от ищеца период на фактическо съжителство до 08.04.2014 год. От данните по делото обаче се установява, че от 19.02.2014 год Л.Т. е вписан с настоящ адрес в гр.Варна, а С.Яи детето Диляна от 19.09.2013 год са с настоящ адрес в гр.Кюстендил. Това обстоятелство ще рефлектира и върху размера на имуществото, респ. върху вероятната основателност на иска. Поради това настоящият състав намира, че при несигурните данни на този етап от производството не са налице основания за допускане на обезпечение на иска. Ето защо в частта, с която искането е оставено без уважение, определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ определение № 1198/21.04.2020 год по гр.д. № 883/2020 на Окръжен съд Варна В ЧАСТТА, с която производството по делото е прекратено и

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПОТВЪРЖДАВА определението в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за допускане на обезпечение на иска.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

2.