Р Е
Ш Е Н
И Е № 260225
гр.Пловдив,12.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в открито заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№688 по описа за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260025 от 04.09.2020 г.,постановено по
т.д.№931/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ТО,XX-ти състав,са отхвърлени
изцяло като неоснователни предявените от „А.“ЕООД-гр.“Е.“ с ЕИК *** обективно
съединени искове,с които е поискано да бъде осъдено ответното дружество „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П.
с ЕИК *** да заплати на дружеството-ищец сумата общо от 34 243,34 лв.,ведно със
законната лихва,начиная от датата на предявяване на исковете-06.11.2019 г. до
окончателното плащане на сумите,представляваща сбор от дължими остатъци от цена
на произведена от „А.“ЕООД и продадена на „Е.Б.Е.“ЕАД електрическа енергия за
месеците ноември-4596,43 лв. и декември-4556,64 лв.-2016 г.,месеците
октомври-6320,19 лв.,ноември-3683,29 лв. и декември-3794,18 лв.-2017 г. и
месеците октомври-4296,40 лв.,ноември-2943,54 лв. и декември-3284,15 лв.-2018
г. r. и м. септември-768,53 лв.-2019 г.,като претендираните суми са
разлика между изкупената електрическа енергия от „Е.Б.Е.“ЕАД по цена на
излишък,която той е дължал да изкупи по преференциална цена,съгласно сключения
между дружествата договор №355 от 27.03.2012 г. за изкупуване на електрическа
енергия,произведена от възобновяеми източници,както и да заплати обезщетение за
забавено плащане в общ размер на 6130,03 лв.,както следва:
-за месец ноември 2016 г.-дължима сума в размер на 1327,86
лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 4596,43 лв. за периода от
01.01.2017 г. /падежа на плащане/ до 06.11.2019 г. /датата на ИМ/;
-за месец декември 2016 г.-дължима сума в размер на 1277,12
лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 4556,64 лв. за периода от
01.02.2017 г. до 06.11.2019 г.;
-за месец октомври 2017 г.-дължима сума в размер на 25,25
лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 128,77 лв. за периода от
01.12.2017 г. до 06.11.2019 г.;
-за месец октомври 2017 г.-дължима сума в размер на 1214,21
лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 6191,42 лв. за периода от
01.12.2017 г. до 06.11.2019 г.;
-за месец ноември 2017 г.-дължима сума в размер на 690,62
лв.,представляваща мораторна лихва върху сумаа от 3683,29 лв. за периода от
01.01.2018 г. до 06.11.2019 г.;
-за месец декември 2017 г.-дължима сума в размер на 678,73
лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 3794,18 лв. за периода от
01.02.2018 г. до 06.11.2019 г.;
-за месец октомври 2018 г.-дължима сума в размер на 9,10
лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 96,01 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 06.11.2019 г.;
-за месец октомври 2018 г.-дължима сума в размер на 397,87
лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 4200,39 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 06.11.2019 г.;
-за месец ноември 2018 г.-дължима сума в размер на 253,47
лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 2943,54 лв. за периода от
01.01.2019 г. до 06.11.2019 г.;
-за месец декември 2018 г.-дължима сума в размер на 254,52
лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 3284,15 лв. за периода от
01.02.2019 г. до 06.11.2019 г.;
-за месец септември 2019 г.-дължима сума в размер на
1,28 лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 768,53 лв. за периода
от 01.11.2019 г. до 06.11.2019 г.
Със същото решение е осъден ищеца „А.“ЕООД-гр.“Е.“ с ЕИК ***
да заплати на „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.“Е.“ с ЕИК *** сумата от 1200 лв. за извършени
съдебни разноски пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на третото
лице-помагач „Н.Е.К.“ЕАД-гр.С.,ЕИК *** на страната на „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.“Е.“ с ЕИК
***.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство-“А.“ЕООД с ЕИК ***,с която решението се
обжалва изцяло и се поддържа от жалбоподателя,че същото е неправилно поради
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния
закон,както и поради необоснованост.Според жалбоподателя, неправилно ОС-“Е.“ е
приел,че не цялото количество произведена електроенергия е следвало да бъде
изкупено от ответника по определената с т.14 от Решение №Ц-18 от 20.06.2011 г.
на КЕВР преференциална цена,а само до размера на НСП /нетно специфично
производство/,като е игнорирал напълно факта,че въпросното НСП не е определено
по надлежен ред.Конкретни доводи в тази насока развива в жалбата си.Поддържа
становището,че липсва валидно решение на КЕВР,с което да се определя НСП за
процесния период и с оглед на това счита,че цялото произведено количество
електрическа енергия от централата на дружеството е следвало да се изкупува по
договорената преференциална цена.Позовава се и на нищожност на Решение
№СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР поради издаването му в нарушение на изричното
правило на чл.177,ал.2 от АПК,както и в рамките на недопустимо производство по
смисъла на чл.27,ал.2,т.1 от АПК и с оглед на така твърдяната нищожност на решението,жалбоподателят
счита,че същото не е породило правно действие.Излага и довода,че отказът на
първоинстанционния съд да се произнесе по тази нищожност и да я съобрази при
постановяване на решението си,съставлява сериозно нарушение на съдопроизводствените
правила,накърняващо правото на защита на дружеството-жалбоподател като ищец по
предявените искове и води до неправилност на постановения съдебен акт.Поддържа
още и аргумента,че договора за изкупуване,сключен между него и ответника,е бил
действащ за целия исков период,тъй като правните последици на постановеното и
впоследствие отменено Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР /в частта му по
т.2.14.,с която е установено нетното специфично производство на електрическа
енергия/,са отпаднали с обратна сила.
Въз основа на всички изложени във въззивната жалба
аргументи,дружеството-жалбоподател моли обжалваното първоинстанционно решение
да се отмени изцяло и вместо това да се постанови решение,с което предявените
осъдителни искове да бъде уважени като основателни.Моли да му бъдат присъдени и
сторените разноски за двете инстанции.
От ответника по въззивната жалба-„Е.Б.Е.“ЕАД с ЕИК *** /ответник и по процесните искове/ е подаден в
законния срок писмен отговор,в който е изложено становището,че жалбата е
неоснователна,а обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.Конкретните си доводи в тази насока въззиваемото дружество излага в
отговора.В съдебното заседание на 13.10.2021 г. ответното дружество чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Р. излага и обстоятелството,че решение
№СП-2/2019 г.,с което се определя НСП за обекта на дружеството-ищец,е
потвърдено от Върховния административен съд и с оглед на това счита,че на още
по-силно основание исковете на „А.“ЕООД са отхвърлени правилно от
първоинстанционния съд.В случай,че съдът приеме жалбата за основателна и уважи
предявените срещу него искове,въззиваемото дружество моли да бъдат разгледани и
уважени предявените от него срещу третото лице-помагач обратни искове.Моли за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно представения
пред настоящата инстанция списък на разноските.
Третото лице-помагач
на страната на ответника- „Н.Е.К.“ЕАД-гр.С. с ЕИК ***,също е подало в
законния срок отговор на въззивната жалба,с който оспорва същата като
неоснователна и моли първоинстанционното решение да се потвърди като
„валидно,допустимо и правилно“.Счита за неоснователни оплакванията в жалбата за
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,както и за
необоснованост на съдебния акт.Конкретните си съображения в тази насока излага
в подадения от него отговор.В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител-юрисконсулт Д.,също застъпва становището,че при произнасянето си
настоящият съд следва да вземе предвид стабилизирането на решение
СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР и с оглед на това да потвърди първоинстанционното
решение.А в случай,че бъде уважена въззивната жалба на „А.“ЕООД,третото
лице-помагач моли да бъде отхвърлен предявения срещу него обратен иск като
неоснователен.
Няма заявени доказателствени искания от страните в
настоящото въззивно производство.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет
на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е
подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и
при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата
подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,“Е.“ският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269
от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,“Е.“ският апелативен
съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се
е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по конкретното
първоинстанционно дело,а самите искове счита за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в процесната жалба,както и
събраните по делото доказателства,“Е.“ският апелативен съд приема
следното:
Осъдителните искове,които Окръжен съд-
Пловдив е отхвърлил като неоснователни с обжалваното решение от 04.09.2020
г.,постановено по т.д.№931/2019 г.,са предявени от „А.“ЕООД-гр.П.в с ЕИК ***
против „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. с ЕИК *** и са базирани на следните основни твърдения
на ищеца:
Твърди се от същия,че експлоатира
фотоволтаична централа с обща мощност от 120,96 kWp,построена в УПИ 3,36-за фотоволтаична
електроцентрала /3.50/ в землището на с.Ж.,Община М.,П. област и че в
качеството си на производител на електрическа енергия е сключил с ответника
договор за изкупуване на електрическа енергия,произведена от възобновяеми
източници №355/27.03.2021 г.Твърди се още,че в чл.5,ал.1 от договора е
уговорено произведената активна енергия от възобновяеми източници да се
изкупува от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена,действаща в
конкретния случай,съобразно приложимото законодателство,в съответствие с вида
на енергийния обект,който се определя от продавача,чрез подаване до купувача на
декларация по образец-Приложение №2.Впоследствие,след сключването на договора,било
прието решение №СП-1 от 31.07.2015 г. от Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/,с което е било установено нетното специфично производство
/НСП/ за електрическа енергия,въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответствие с решенията на КЕВР,приети до влизане в
сила на ЗИД на Закона за енергетиката.И понеже електрическата енергия от
фотоволтаичната електрическа централа на дружеството-ищец се изкупувала по цена
567,41 лв./MWh без
ДДС,за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW,то същата според твърденията на ищеца
попада в обхвата на т.2.14 на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.Позовавайки
се на приетото в т.2.14 от посоченото решение на КЕВР,ответното дружество
продължило да изкупува по определената преференциална цена в размер на 567,41
лв./MWh само
част от произведената от централата на ищеца електрическа енергия,а именно-до
размера на 1 188 kWh,а
количеството произведена енергия над този размер се изкупувала на по-ниски
цени.Вследствие на това,както твърди ищецът,останала неплатена разлика между
реално платените суми и дължимата преференциална цена върху цялото количество
произведена електрическа енергия от централата на ищцовото дружество,както
следва:за м. ноември 2016 г.-4596,43 лв.;за м. декември-2016 г.-4556,64 лв.;за
м. октомври 2017 г.-6320,19 лв.;за м. ноември 2017 г.-3683,29 лв.;за м.
декември 2017 г.-3794,18 лв.;за м. октомври 2018 г.-4296,40 лв.;за месец
ноември 2018 г.-2943,54 лв.,за м.декември 2018 г.-3284,15 лв. и за м. септември
2019 г.-768,53 лв. или общо неплатена разлика-34 243,34 лв. за периода
м.01.11.2016 г.-30.09.2019 г.,претендирана от ищеца с предявения по делото
главен иск.Твърди се още,че дължимата мораторна лихва върху забавеното плащане
на главниците,за времето от уговорените в договора падежи на съответните
задължения до датата на подаване на исковата молба възлиза на сумата от общо
6130,03 лв.,като отделният претендиран размер и период на лихвата върху всяка
главница,включена в общия размер от 34 243,34 лв. са посочени в уточняващата
молба на ищеца с вх.№12663 от 22.05.2020 г.
Претенцията си за заплащане на
разликата между реално платените суми и дължимата преференциална цена върху
цялото количество произведена електрическа енергия от централата на ищеца през
исковия период,ищецът основава на твърдението,че решение №СП-1 от 31.07.2015 г.
на КЕВР,в частта му по т.2.14.,с която е установено нетното специфично
производство на електрическа енергия,въз основа на което са определени
преференциалните цени в т.14 от Решение №Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР,е било
отменено с влязло в сила решение на ВАС и тъй като същото решение има обратно
действие,според ищеца,то последиците от решение на КЕВР,прието на 31.07.2015
г.,са отпаднали с обратна сила изцяло и следва да се счита,че такъв акт сякаш
не е бил приеман.Това,според ищеца,налага цялото произведено количество
електрическа енергия от съответните производители да бъде заплатено по
преференциални цени,а не една част от него да се заплаща по по-ниска цена,както
е процедирано при действието на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.Затова
счита,че с отмяната на посоченото решение на КЕВР,с обратна сила е отпаднало
основанието,на което ответното дружество е заплащало по преференциална цена в
размер на 567,41 лв./MWh без
ДДС само част от произведената енергия от ФЕЦ на ищцовото дружество.
Ответникът „Е.Б.Е.“ЕАД е оспорил
изцяло предявените искове,поддържайки в отговора си на исковата молба няколко
основни възражения по съществото на спора,както следва:
Счита,че по отношение на процесния
обект е приложима разпоредбата на чл.35,ал.5 от ЗЕВИ и по силата на същата
нетното специфично производство /НСП/ се прилага за същия обект дори и след
отмяната на Решение СП-1,което означава,че на изкупуване по преференциална цена
подлежи само количеството произведена електрическа енергия до размера на
определеното НСП,а количествата надвишаващи този размер се изкупуват от
обществения доставчик или както в случая-от крайния снабдител по цена на
излишък.Поддържа още,че платените от него на ищеца суми за произведената
електрическа енергия са заплатени въз основа на сключения помежду им договор за
изкупуване,а не на основание Решение СП-1 на КЕВР,като в тази насока е развил
подробни доводи в т.2-ра от отговора на исковата молба.Заявява още и
възражението,че исковете са неоснователни,тъй като КЕВР с ново решение №СП-2 от
06.03.2019 г. е определила НСП в същия размер като този,определен с отмененото
Решение СП-1,а обжалването по съдебен ред на новото решение не спира неговото
изпълнение.Заявил е и възражението,че може да бъде определено НСП за ФЕЦ „А.“,дори
и да липсва определено такова от КЕВР,обосновавайки същото възражение с
доводите,изложени в т.4 от отговора на ИМ.
Ответникът е заявил в отговора си на
исковата молба и възражението,че процесния договор за изкупуване на ел. енергия
не е действал между страните за периодите от 05.10.2017 г. до 31.12.2017 г. и
от 10.10.2018 г. до 31.12.2018 г.,тъй като дружеството-ищец е било сключило
през тези периоди договор на основание чл.100,ал.1 от ЗЕ с избран от него
търговец на електрическа енергия и е продавало количествата произведена от
централата му електрическа енергия по свободно договорени цени,т.е. за тези
периоди ищецът не е продавал произвежданата електрическа енергия на
ответника,както последният твърди,а на друго лице-търговец на електрическа
енергия-по свой собствен избор.
С отговора на ИМ ответникът е поискал
на основание чл.219,ал.1 от ГПК като трето лице-помагач на негова страна да
бъде привлечено „Н.“ЕАД с ЕИК ***.Това искане е уважено от първоинстанционния
съд и с определение №2655 от 19.12.2019 г. „Н.“ЕАД е конституирано като трето
лице-помагач на страната на ответника.Срещу третото лице-помагач ответникът е
предявил обратни искове с искова молба вх.№37957 от 18.12.2019 г.,които обаче не
са разгледани с обжалваното решение поради отхвърлянето на предявените от ищеца
„А.“ЕООД искове.
В допълнителната искова молба ищецът е
изложил доводи срещу възраженията на ответника,съдържащи се в отговора на
исковата молба,като в тази връзка се е позовал и на довода,че решение
№СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР е нищожен административен акт,тъй като преразглежда
въпрос,разрешен с влязъл в сила административен акт /с предходни решения на
КЕВР,изброени в допълнителната ИМ/ и с оглед на това,и поради забраната на
чл.27,ал.2,т.1 от АПК издалият решението административен орган не е разполагал
с компетентността да издаде същия акт.Издаденият в резултат на недопустимо
административно производство акт е нищожен,според ищеца.Поддържа и
съображението,че КЕВР не притежава компетентност,както в настоящия случай,така
и по принцип,да придава обратна сила на своите актове,били те и подзаконови
нормативни административни актове.Затова счита,че оспорваното от него решение
на КЕВР съставлява нищожен акт и поради липса на времева компетентност на
органа.Обобщено,ищецът е заявил в допълнителната си искова молба становището,че
оспорваното от него решение на КЕВР съставлява нищожен административен
акт,поради издаването му в нарушение на изричното правило на чл.177,ал.2 от АПК,както и в рамките на недопустимо производство по смисъла на чл.27,ал.2,т.1
от АПК.А в случай,че съдът не възприеме доводите му за нищожност на акта,то
ищецът е поискал същият акт да бъде приет за незаконосъобразен по
съображения,изложени в допълнителната искова молба.
В същата ищецът е оспорил и
твърдението на ответника,че през сочения в отговора на исковата молба „втори
период“ сключеният между страните договор за изкупуване не е бил действащ.
В отговора на допълнителната ИМ
ответникът е изложил доводи срещу тези,развити от ищеца в същата молба.В тази
връзка е заявил аргумента,че решенията на КЕВР са административни актове и
проверката за тяхната допустимост,действителност и законосъобразност се
извършва по реда на АПК-от съответния административен съд,а това изключва
възможността гражданския съд да извършва инцидентен контрол по реда на
чл.17,ал.1 от ГПК.
В подадения от третото лице-помагач „Н.“ЕАД
отговор,са оспорени предявените против компанията обратни искове като
неоснователни с аргумента,че и обуславящите ги първоначални искове на „А.“ЕООД
искове са неоснователни,като противоречащи на разпоредбата на чл.31,ал.5 от
ЗЕВИ,в сила от 24.07.2015 г.,целяща да ограничи количествата ел. енергия,които
се изкупуват по преференциални цени,до размера на нетното специфично
производство,чиято легална дефиниция се съдържа в §1,т.29 от ДР на ЗЕВИ.В
отговора си третото лице-помагач също,подобно на ответника,се е позовало на
решение №СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР и е застъпило становището,че след като
за част от процесните периоди /т.нар. от ответника „втори период“/ дружеството
„А.“ЕООД е продавало произведената над НСП ел. енергия на свободния пазар,на
други търговци по пазарни цени,то процесния договор не е действал и поради това
„Е.Б.Е.“ЕАД не е имало задължение да заплаща ел. енергия на преференциални
цени.И на следващо място,третото лице-помагач е споделило тезата на ответника
по първоначалните искове за недопустимостта гражданския съд да извършва
инцидентен контрол по реда на чл.17,ал.1 от ГПК относно действителността и
законосъобразността на административен акт.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните по първоначалните
искове,че са сключили процесния договор №355 от 27.03.2012 г. за изкупуване на
електрическа енергия,произведена от възобновяеми източници,в чийто чл.1-ви е
очертан предмета му,а именно:ищецът като продавач произвежда електрическа
енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект фотоволтаична
електрическа централа „А.“,находяща се в с.Ж.,Община М.,област П.,а ответникът
като купувач изкупува количеството произведена и доставена от ищеца-продавач
активна електрическа енергия от възобновяеми източници,с изключение на
количествата,които ищецът ползва за собствени нужди,по свой избор ползва за
собствено потребление и за снабдяване за свои собствени клонове,предприятия и
обекти /нетна активна енергия/ или продава по свободно договорени цени по реда
на глава девета,раздел VII от
ЗЕ и/или на балансиращия пазар.Първоинстанционният съд е приел за безспорно и
това,че преференциалната цена за енергийния обект на ищеца е определена в т.14
на Решение №Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР и че до достигане на НСП от
ищеца,ответникът е изкупувал произведената ел. енергия по преференциална цена,а
след това по цени на излишък,а размерът на НСП е бил определен по т.2.14 от
решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.Исковете обаче са отхвърлени от
първоинстанционния съд по няколко съображения.Прието е в тази връзка,че за
части от исковия период,установени в табличната справка по години към приетата
по делото комплексна експертиза, ищецът е продавал на трети лица-търговци на
електрическа енергия, произвежданата от централата му електрическа енергия,съгласно
дадената му за това възможност от чл.31,ал.12 от ЗЕВИ и чл.1-ви от процесния
договор,с оглед на което през същите тези части процесният договор не е
действал между страните и за ответника не са възниквали задължения.По отношение
на останалата част от исковия период,в която ответникът е изкупувал
произведената от ищеца ел. енергия и се е доказало,че я е изкупувал по
преференциална цена до достигане от ищеца на НСП,а останалото количество е
изкупувал по цена за излишък,главната искова претенция е отхвърлена по съображения,че за целия период на действие
на договора между страните е налице регулация на КЕВР за НСП на произвежданата
от ищеца електрическа енергия и с оглед на това ответникът Е. на основание
чл.31,ал.5 от ЗЕВИ и чл.1 от договора,има задължението да изкупува от ищеца
произведената от него ел. енергия до НСП и да му я заплаща по преференциална
цена,а ако ищецът му продаде произведена ел. енергия над НСП ответникът я
изкупува,но му я заплаща по цена на излишък на основание същата правна
норма.Тази норма първоинстанционният съд е приел за императивна и поради
това-изключваща свободата на договаряне и прилагане.
Настоящата въззивна инстанция намира
за правилно обжалваното съдебно решение по следните съображения:
Имайки предвид изложените във
въззивната жалба оплаквания,от фактическа страна не са спорни в настоящото
въззивно производство и не следва да бъдат предмет на въззивна проверка
приетите за безспорни и с първоинстанционното решение обстоятелства относно
сключването на процесния договор и неговият предмет,постигнатите между страните
уговорки за определяне цената на изкупуване от ответника на произведената от
централата на ищеца електрическа енергия,обстоятелството,че преференциалната
цена за енергийния обект на ищеца е била определена в т.14 на Решение №Ц-18 от
20.06.2011 г. на КЕВР и е в размер на
567,41 лв./MWh,както
и обстоятелството,че до достигане на НСП от ищеца ответникът е изкупувал
произведената ел. енергия по преференциална цена,а след това по цена на
излишък,а размерът на НСП е бил определен по т.2.14 от Решение №СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР.Не е спорно и обстоятелството,че последното решение на
КЕВР е било отменено с влязло в сила решение на Върховния административен съд.
Основните спорни въпроси в
първоинстанционното,а и в настоящото въззивно производство /предвид
оплакванията във въззивната жалба/,се свеждат до това дали има валидно решение на КЕВР,което да определя
НСП за процесния период и оттам-дали цялото произведено количество електрическа
енергия от централата на ищеца е следвало да се изкупува по договорената
преференциална цена,или само количеството до достигнатото от ищеца НСП,а над
това количество-по цена на излишък.В тази връзка е спорно и дали решение
№СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР,на което се е позовал ответника по исковете,е
породило правно действие и дали същото е законосъобразно,а също така е спорно и
дали процесния договор е действал между страните през целия исков период,или е
нямал действие през периодите,когато ищецът е продавал произведената от фотоволтаичната
му централа електрическа енергия на трети лица.
Във връзка със спорния въпрос относно
действието на договора,от фактическа страна е установено от приетата в
първоинстанционното производство и неоспорена от страните комплексна техническа
за експертиза,че за периодите от 05.10.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 10.10.
2018 г. до 31.12.2018 г. купувач на произведената за същите периоди
електрическа енергия от централата на ищеца над НСП е било трето лице-“„Е.Т.С.И.Ю.““ЕАД,а
не дружеството-ответник „Е.Б.Е.“ЕАД,т.е. през същите периоди ищецът е продавал
произведеното от централата му над НСП количество ел. енергия на трето за
настоящия спор лице.Така установените по първоинстанционното производство
обстоятелства не са оспорени във въззивната жалба и те налагат извода,че през
горните периоди сключеният между страните договор не е имал действие за
продаденото на трето лице количество ел. енергия от централата на ищеца /над
достигнатото НСП/.От чл.1-ви,ал.1-ва на процесния договор следва,че
извършването на такава продажба от ищеца на трето за договора лице,е
допустимо,но в такъв случай задължението за заплащане цената на продадената ел.
енергия е за третото лице,което е купило енергията,а не за ответника като
страна по договора.В тази връзка настоящият съд споделя извода на
първоинстанционния,че ищецът е разполагал с избора дали ще е обвързан от
клаузите на процесния договор,или от клаузите на договора,който е избрал да
сключи с третото лице-търговец на ел. енергия,но за него не съществува
възможността да продава едновременно на две лица по два различни
договора.Затова за периодите,през които електрическата енергия над
НСП,произведена от собствената на ищеца ФЕЦ,е била изкупувана от трето
лице,процесния договор не е действал между страните и съответно на това за
ответника не са се породили никакви задължения относно заплащането на същата
енергия.Ето защо и правилно е прието от първоинстанционния съд,че за горните
периоди /оцветени в червено в таблица №2 и таблица №3 от заключението на
комплексната експертиза/ исковата претенция по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.31,ал.5 от ЗЕВИ е неоснователна и като
такава подлежи на отхвърляне.
На следващо място,правилно
първоинстанционният съд е приел за доказано и това не е оспорено във въззивната
жалба,че по отношение на останалата част от исковия период се доказва от
данните,отразени в заключението на комплексната експертиза,че ответникът е
изкупувал ел. енергия от ищеца и му я е заплащал по преференциални цени до
достигнатото от ищеца НСП,а над това
производство я е заплащал по по-ниска цена-цена за излишък.Тезата на
ищеца-жалбоподател в тази насока е,че с оглед отмяната на решение №СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР и липсата на валидно решение на КЕВР,което да определя
НСП за процесния период,ответникът е бил длъжен да заплати преференциална цена
за цялото изкупено и произведено от централата на ищеца количество електрическа
енергия,а не само за произведеното количество до достигане на НСП.Тази теза е
неоснователна и не се споделя от настоящия състав.Вярно и безспорно е /както
по-горе се отрази/,че решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР е отменено с
влязъл в сила съдебен акт,но за сметка на това следва да бъде съобразено
последващото решение №СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР,с което е установено,считано
от 31.07.2015 г.,нетно специфично производство на електрическа енергия в размер
на 1 188 kWh,въз
основа на което е определена преференциална цена 567,41 лв./MWh в решение №Ц-18 от 20.06.2011 г. на
КЕВР,по т.14 за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp.В това отношение и при съобразяване
разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид и настъпилия след
предявяването на процесните искове факт,изразяващ се в това,че с окончателно
решение №7152 от 14.06.2021 г.,постановено по адм. дело №4746/2020 г. по описа
на Върховния административен съд, е оставено в сила решение №8239 от 19.12.2019
г.,постановено по адм.д.№3661/2019 г. на
Административен съд С.-град,с което са отхвърлени подадени жалби /включително и
жалбата на ищеца „А.“ЕООД/ против решение №СП-2 т 06.03.2019 г. на КЕВР.При
това положение последното решение на КЕВР следва да бъде прието за
стабилизирано със сила на пресъдено нещо и съобразяването с него е задължително
в настоящия процес,още повече,че ищецът е бил страна в административното
производство по обжалване на същото решение на КЕВР.В контекста на
изложеното,поддържаните от ищеца-жалбоподател доводи за нищожността и при
условията на евентуалност-за незаконосъобразност на същото решение на КЕВР
въобще не следва да бъдат преценявани и коментирани в настоящия исков
процес,тъй като въпросите за валидността и законосъобразността на
решението,представляващо административен акт,са били предмет на съдебен контрол
в производството по горните две административни дела-на Административен съд-С.-град
и на Върховния административен съд.В тази връзка действа забраната,въведена с
императивната разпоредба на чл.17,ал.2,изр. второ от ГПК,съгласно която съдът
не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните
актове,освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото,която не е
била участник в административното производство по издаването и обжалването му.В
случая не е налице предвиденото в закона изключение,поради което настоящият съд
не следва да разглежда и преценява по същество поддържаните от ищеца доводи
срещу валидността и правилността на решение №СП-2 на КЕВР от 2019 г.,а
поддържаното във въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния
съд съществено процесуално нарушение,изразяващо се в отказа съдът да се
произнесе по възраженията на ищеца за нищожност и незаконосъобразност на
решение №СП-2,е неоснователно.
Вместо това и с оглед стабилизирането
на същото административно решение на КЕВР след обжалването му по съдебен
ред,следва да се приеме,че без съмнение същото решение поражда произтичащите от
него правни последици и с оглед на тях,а и предвид безспорното обстоятелство,че
енергийния обект на ищеца попада в обхвата на същото решение,се налага извода,че
през исковия период ответникът е имал задължението да изкупува по преференциална
цена произведената от централата на ищеца електрическа енергия само до
установеното с решение №СП-2 нетно специфично производство /което като размер
повтаря НСП по отмененото решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР/,а за
произведеното над НСП количество енергия ответникът е дължал по-ниската
цена,явяваща се цена на излишък.Именно по този начин и по такива цени е
изкупувана ел. енергия от централата на ищеца през исковия период,през който е
действал сключения между страните договор.С оглед на това се налага крайния
извод,че и за исковия период,през който купувач на произведената от централата
на ищеца ел. енергия над НСП,е бил ответникът,претенцията на ищеца за заплащане
на претендираната разлика за този период,е неоснователна и като такава правилно
е отхвърлена с обжалваното първоинстанционно решение.
В заключение,предвид всички изложени по-горе
съображения,въззивният съд счита за изцяло неоснователна главната искова
претенция по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.31,ал.5 от ЗЕВИ за заплащане на сумата
от общо 34243,34 лв.,а предвид неоснователността на тази претенция,за
неоснователен приема и акцесорния иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава /мораторна лихва/ в общ размер на 6130,03 лв.Като
неоснователни,предявените от „А.“ЕООД против „Е.Б.Е.“ЕАД искове подлежат на
отхвърляне изцяло,какъвто е и постановеният с обжалваното решение краен
резултат.Затова същото решение,като правилно,следва да бъде потвърдено
изцяло,включително и в частта за разноските,присъдени в полза на ответника
съобразно с изхода от спора.
Предвид отхвърлянето на първоначалните искове,предявени от
„А.“ЕООД,съдът не дължи произнасяне по предявените от ответника „Е.Б.Е.“ЕАД
против третото лице-помагач „Н.“ЕАД обратни искове.
На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК,с
оглед изхода от спора пред настоящата инстанция и предвид обстоятелството,че
пред същата инстанция въззиваемото дружество „Е.Б.Е.“ЕАД е представлявано от
юрисконсулт по предявените срещу него искове на „А.“ЕООД,следва да му се
присъди юрисконтсултско възнаграждение в размер на 300 лева за осъществена
защита от юрисконсулт във въззивното производство по тези искове,което
възнаграждение е определено като размер съгласно чл.25,ал.1 от Наредбата за
правната помощ.
Производство по предявените при условията на евентуалност
обратни искове не се е развило и затова няма основание да се присъждат на „Е.Б.Е.“ЕАД
юрисколсултско възнаграждение за защита по тези искове и държавна такса по
същите,включени от дружеството като разноски в представения от него пред
настоящата инстанция списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд - Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №260025 от 04.09.2020 г.,постановено по т.д.№931/2019 г.
по описа на Окръжен съд- Пловдив,ТО,XX-ти състав.
ОСЪЖДА „А.“ЕООД-гр.“Е.“ с ЕИК *** да заплати на „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П.
с ЕИК *** сумата от 300 лв. /триста лева/,представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за защита от юрисконсулт във въззивното
производство по предявените от „А.“ЕООД искове.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„Н.Е.К.“ЕАД-гр.С. с ЕИК *** като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.