О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 774 от 15.05.2020г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на петнадесети
май две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело
номер 891 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 188 от ЗДДС, във вр.
с чл. 60, ал. 5 от АПК.
Образувано е по жалба от „КОМФИШ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 63, представлявано от управителя Христо Тодоров Тодоров против разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка (ПАМ), постановено със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-37-0346015/22.04.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП. Със заповедта, чието предварително изпълнение се оспорва е разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за риба, находящ се в гр. Бургас, ТК „Краснодар“, бл. 2, магазин 4, стопанисван от „КОМФИШ“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС. В сезиращата съда жалба е заявено, че така постановеното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед е незаконосъобразно и немотивирано по конкретно изложени доводи и аргументи. Предвид развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на заповедта. В жалбата е формулирано и допълнително искане, а именно да бъде постановено спиране на допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка до влизане в сила на окончателен съдебен акт.
При разглеждане на жалбата с формулирано искане за отмяна, респ. спиране на предварителното изпълнение и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-37-0346015/22.04.2020 год., предвид
твърдяно нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр.
с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, административния
орган е разпоредил спрямо „КОМФИШ“ ООД налагане на ПАМ – запечатване на
търговски обект – магазин за риба, находящ се в гр. Бургас, ТК „Краснодар“, бл. 2, магазин 4, стопанисван от дружеството и
забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. От приложения по делото
Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0346015/29.02.2020
год. се установява, че на 29.02.2020 год. в 10.25 часа е извършена проверка на
търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, при която е
констатирано, че търговеца не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на цитираната наредба. Като конкретни фактически
обстоятелства е посочено, че е извършена контролна покупка на риба амур на обща стойност 8,96 лева, заплатена в брой от
проверяващия екип преди легитимация. За извършената продажба не е била издадена
фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство
модел DATECS DP-150, ИН на ФУ: DT672468 и ФП № 02672468, нито ръчна касова бележка от кочан с касови
бележки при плащането на стоката. Сумата е била заплатена от Юлия Йорданова
Николова – инспектор по приходите, а плащането е прието от Веселина Николова
Пеева – продавач-консултант. Вписано е и обстоятелството, че след легитимация
на органите по приходите, от фискалното устройство в работен режим е отпечатан
дневен финансов отчет с № 0020662/29.02.2020 год., от който е видно, че
горепосочената продажба на стока не е регистрирана, чрез издаване на фискален
бон от ФУ. В хода на проверката е установено, че работното време на търговския
обект е от понеделник до неделя: 08.30 часа до 19.30 часа, като в търговския
обект е заето едно лице по трудово правоотношение. Така констатираното е
квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
Като правно основание за постановяване на оспорената заповед, административния орган е посочил нарушаване на разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В оспорената заповед са развити и мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ, във връзка с които и на основание чл. 188 е включено и разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Изрично е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК, като в подкрепа на това, административния орган е развил мотиви. В заключителната част на заповедта е указано, че разпореждането за предварително изпълнение може да се обжалва в 3 дневен срок от връчването й, чрез органа, наложил мярката пред Административен съд гр. Бургас, на основание чл. 60, ал. 4 от АПК.
В заповедта е посочено, че нарушението не е извършено за първи път, като в предходен период е констатирано същото по вид нарушение, за което има издадено Наказателно постановление (НП) № 432545-F434493/02.04.2019 год. и издадена Заповед за налагане на ПАМ № ФК-775-0265468/22.10.2018 год.
От разписката, съставляваща неразделна част от заповедта се установява, че последната е редовно връчена на представляващ дружеството на 14.05.2020 год.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1-7 от АПК. В нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК е оказана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. С оглед цитираната правна регламентация, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.
Видно от оспорената заповед, административният орган е приел, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализирания от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Прието е също, че с извършеното нарушение (което е и второ от същия вид) се стига до отклонение от данъчното облагане, чрез неиздаване на ФКБ за извършените продажби, препятстващо възможността за проследяване на оборота. Посочено е, че необходимостта от предварително изпълнение се предопределя от начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Възприета е тезата, че по-ранното налагане на ПАМ от една страна ще предотврати възможността да се допусне отново административно нарушение от същия търговец, при това такова, което води да задълбочаване нарушенията на финансовата дисциплина, а от друга страна препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на конкретния субект, а също така представлява и превенция на непосредствено настъпващите от нарушението вреди за фиска. В подкрепа на така развитите доводи, административния орган се е позовал и на съдебната практика, посочвайки конкретни съдебни актове на ВАС.
В подкрепа на така формулираните мотиви за допускане на предварително изпълнение на ПАМ, административния орган се е позовал и на конкретни фактически основания за това, както следва:
- в хода на проверката, при направена контролна покупка на риба амур в 10.17 часа на 29.02.2020 год. на обща стойност 8,96 лева, заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работещ режим;
- в предходен период е констатирано същото по вид нарушение, за което има издадено Наказателно постановление (НП) № 432545-F434493/02.04.2019 год. и издадена Заповед за налагане на ПАМ № ФК-775-0265468/22.10.2018 год.;
- средно-дневен оборот на стойност 350,16 лева;
- декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2019 год. – 00,00 лева; 2018 година – 12 773,54 лева; 2017 год. – 00,00 лева. По отношение на тази констатация е посочено, че съпоставяйки местонахождението на обекта – оживена главна улица в централната част с постоянен клиентопоток и средно-дневни обороти от този тип дейност, декларирания финансов резултат е нереално нисък.
В сезиращата съда жалба е оспорено разпореждането, с което на основание чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на постановената заповед за налагане на ПАМ. Във връзка с така формулираното оспорване, настоящия съдебен състав намира същото за неоснователно по следните съображения:
Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допусната необоснованост на предварителното изпълнение. На първо място, съда намира за изцяло ирелевантни заявените в жалбата възражения относно обстоятелството, че заповедта за налагане на ПАМ е постановена преди да е образувано административнонаказателно производство, преди да е връчен АУАН и преди издаване на наказателно постановление. В този смисъл следва да се има предвид, че постановяването на заповед за налагане на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС не е обвързано със съставянето на АУАН, издаването на НП или въобще от административнонаказателното производство. Съгласно посочената правна норма, принудителната административна мярка, запечатване на търговски обект се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В този смисъл, постановяването на ПАМ не е поставено в зависимост от съставянето на АУАН или издаване на НП, поради което, изложените в жалбата пространни възражения в този смисъл са изцяло неотносими към оспорването.
Съда намира за неоснователни и заявените твърдения за липса на конкретни мотиви, обосноваващи необходимостта от постановяване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. В изложените от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Настоящият съдебен състав не споделя изцяло развитите от административния орган фактически основания за допускане на предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ относно средно-дневния оборот и декларираните финансови резултати, доколкото така посочените фактически основания не покриват нито една от хипотезите, регламентирани в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тази връзка следва да се посочи като неотговарящо на действителното положение, вписаното в заповедта обстоятелство относно местоположението на обекта, което не е на оживена улица в централната част. Неотносимо към оспореното разпореждане за допускане на предварително изпълнение се явява и обстоятелството относно констатираното нарушение „неиздаване на ФКБ“, доколкото тази констатация обосновава необходимостта от постановяване на заповед за налагане на ПАМ, но не съставлява основание за допускане на предварително изпълнение на тази ПАМ. Независимо от това, в мотивите си, административния орган е развил доводи, съгласно които, търговеца е създал организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискално устройство, поради което предварителното изпълнение на ПАМ по същество ще предотврати възможността за търговеца да допусне извършването на друго такова нарушение. Настоящият съдебен състав споделя така развитите доводи на административния орган, доколкото в заповедта е посочено, че нарушението не е извършено за първи път, като срещу дружеството е издадено Наказателно постановление (НП) № 432545-F434493/02.04.2019 год. и постановена Заповед за налагане на ПАМ № ФК-775-0265468/22.10.2018 год. за същото по вид административно нарушение с правна квалификация чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В уверение на така посоченото фактическо основание, към административната преписка са представени предходно постановените НП № 432545-F434493/02.04.2019 год. и Заповед за налагане на ПАМ № ФК-775-0265468/22.10.2018 год. Наличието на предходно извършено административно нарушение от същия вид – неиздаване на фискална касова бележка, квалифицирано като такова по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 и то в сравнително кратък период преди настоящото безспорно обосновава извод, че констатираното в настоящия случай нарушение не е инцидентно, а е плод на създадената от дружеството организация на работа в търговския обект. В този смисъл, законосъобразен се явява така обоснования довод, доколкото системното неиздаване на фискални касови бележки (данни за каквото са налични по делото) безспорно води до укриване на приходите от реализираните продажби, което обстоятелство може да се квалифицира като трудно поправима вреда по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК.
Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя относно невъзможността за прилагане нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, предвид заявеното, че е готов да заплати наложената му глоба, доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́ изпълнение не е предпоставено от издаване на акт и наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС материалноправни предпоставки.
Предвид така развитите мотиви, настоящия съдебен състав приема, че в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане. Системното неиздаване на ФКБ от страна на търговеца обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице и значим държавен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК, в какъвто смисъл са и развитите от административния орган мотиви. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел – да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на заявеното в сезиращата жалба искане за постановяване на спиране на предварителното изпълнение до влизане в сила на окончателен съдебен акт, настоящия съдебен състав приема, че от страна на жалбоподателя не са развити конкретни доводи, нито са ангажирани надлежни доказателства в тяхна подкрепа, от които да се обоснове безпротиворечив извод, че изпълнението на оспореното разпореждане ще причини на дружеството непоправими или трудно поправими вреди. Следва също да се има предвид и обстоятелството, че в сега действащата разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДДС (Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), определението на съда не подлежи на обжалване, т.е. настоящия съдебен акт е окончателен. По изложените съображения, искането за спиране на предварителното изпълнение се явява неоснователно и недоказано и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 60, ал. 5 АПК, Административен съд - гр. Бургас, втори състав,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „КОМФИШ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 63, представлявано от управителя Христо Тодоров Тодоров против разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка (ПАМ), постановено със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-37-0346015/22.04.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КОМФИШ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 63, представлявано от управителя Христо Тодоров Тодоров за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-37-0346015/22.04.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: