Решение по дело №261/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260003
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 6 март 2023 г.)
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20194400900261
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 17.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ Г.

ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….

2………………………

при секретаря АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. т.д. № 261 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:       

       Депозирана е искова молба от М.Г.Н., чрез пълномощник, като се твърди, че в резултат на ПТП са й причинени телесни увреждания, на 73 години.На 19.07.2019 г. в гр.Плевен, на кръстовище, образувано от ул.“***“, ул.“***“ и ул.“***“ се е движил лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, управляван от водача С.Й.Т., която нарушила правилата за движение по пътищата, като не пропуснала правилно пресичащата пешеходка по пешеходна пътека тип „Зебра“, означена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17.По случая е образувано ДП №ЗМ-185/19.07.2019 г. по описа на ОД на МВР, което не е приключило с окончателен съдебен акт.За увреждащия лек автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, з.п. BG/03/118003420899 от 07.12.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 09.12.2018 г. до 08.12.2019 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 19.07.2019 г.Съгласно чл.380 КЗ пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред застрахователя и е представила всички документи, с които разполага, като е заведена щета с вх.№ 3832/12.08.2019 г., по която ответникът не е предложил обезщетение в законоустановения срок.В резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:1.Фрактура на лява подбедрица; 2.Фрактура тибие проксималес декстра; 3.Множество натъртвания и охлузвания по глава и тяло; 4.Психически стрес.След инцидента пострадалата е приета по спешност за лечение в КОТ на УМБАЛ“Д-р Г.Странски“гр.Плевен с оплаквания от силни болки и функционална немощ на крайниците.След клиничен преглед и анализ на рентгенографиите е взето решение за оперативно лечение на лява подбедрица.След направена рьо-графия на дясна подбедрица се установява фрактура тибие проксималес декстра, за което е направена гипсова имобилизация на десния крайник.Извършена е оперативна процедура с голям обем сложност на таза и долния крайник.Изписана е с препоръки за ненатоварване на ляв долен крайник за срок от 6 месеца; контролни прегледи ежемесечно; продължаване с антикоагулантна профилактика до 30 постоперативен ден; гипсова имобилизация на долен крайник за срок от 35 дни и повторна консултация.В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, ищцата търпи силни болки и много страдания.Възстановяването продължава и към настоящия момент, като тя не се чувства добре физически и емоционално.Едновременното счупване на двата крайника води до много по-дълъг възстановителен период.Периодът на необходимост от чужда помощ е много продължителен.Преди процесното ПТП е била в отлично здравословно състояние, активна жена, напълно самостоятелна, не е имала сериозни здравословни оплаквания, но след инцидента изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, периода на обездвижване и ограничения, както и на силно затруднено движение е много дълъг, като към момента тя не е възстановена, за дълго време е била напрегната, с нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва психически и физически.Изцяло е зависима от помощта на близките й хора, които са ангажирани за това.Изживяла е и силен стрес при ПТП.Издадено е ЕР № 2925/13.09.2019 г., като оценката на работоспособността е 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ.Във връзка с лечението са направени разноски в размер на 3 085.40 лв., които са за лекарствени средства, транспорт с линейка, патерици, гипс, заплащане на медицинско изделие.Прави се искане да се осъди ответникът да й заплати обезщетение в размер 120 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените и телесни увреждания при процесното ПТП, както и сумата от 3 085.40 лв. за причинените й имуществени вреди във връзка с проведеното лечение и възстановяване, както и законна лихва върху сумата, считано от 26.07.2019 г. - датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 КЗ във вр. с чл.430, ал.1 КЗ за всяка една от сумите до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА с ДДС.

      За ответника ЗАД”***” със седалище гр.София процесуалният представител изразява становище да се отхвърлят предявените искове като недоказани както по основание, така и по размер.Ако се приеме, че същите са доказани по основание, то от доказателствата по делото се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.Следва да бъдат съобразени и възраженията относно определянето на справедливия размер на неимуществените вреди.Досежно заплащане на претърпените имуществени вреди не е установено, че същите са в причинно-следствена връзка с ПТП.Относно претенцията за заплащане на законна лихва следва да се имат впредвид законовите разпоредби в тази насока относно началната дата, от която се начислява лихва за забава.Претендират се и разноски.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна.

На 19.07.2019 г. в гр.Плевен, на кръстовището, образувано от ул.”***”, ул.”***” и ул.”***” се е движел л.а. марка „***”, модел „***” с рег.№***, управляван от водача С.Т., като настъпва ПТП с пресичащата пешеходка - ищцата М.Н. по пешеходна пътека тип „Зебра”, означена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17.

В приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.07.2019 г. е видно, че лекият автомобил не е пропуснал правилно преминаващия пешеходец по пешеходната пътека тип „Зебра”, означена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17, който пресича от ляво на дясно по посока да движение на автомобила.

       Не e спорно, че за процесния лек автомобил с рег.№ Р3608 Р  има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП с ответника с полица BG/03/118003420899 от 07.12.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 09.12.2018 г. до 08.12.2019 г., валидна към датата на настъпване на ПТП.

       За изясняване на механизма на ПТП от заключението на ВЛ инж.П., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че лекият автомобил се е движел по ул.”***”, посока към пазара.В областта на произшествието е образувано кръстовище на ул.”***”, ул.”***” и „***”.Има южно и северно платно на ул.”***”, като северното платно е разделено с непрекъсната разделителна линия на две ленти, като има разделителна ивица между двете платна с ширина 0.95 м.Напречно на пътното платно на ул.”***” има начертана пешеходна пътека тип „Зебра”, като пешеходката М.Н. е пресичала  пътното платно на ул.”***” от юг към север.Ударът на пешеходката е станал с предната дясна ъглова част, областта на десния фар, на пешеходната пътека в движение на автомобила и движение на пешеходката по северното пътно платно след преминаване на разделителния остров от юг към север.Ударът е станал при малка скорост на движение на автомобила около 8-10 км/ч.Пешеходката е паднала на пътното платно од предната дясна част на автомобила, като тя се е движела по пешеходната пътека с обикновен ход.ВЛ е посочило, че водачът е имал техничека възможност да възприеме поставените на десния тротоар за посоката му на движение пътни знаци-А13, А19, Д19, Б3, Д17  преди да навлезе в мястото на произшествието, пешеходната пътека, по която пострадалата е пресичала, като разстоянието от поставените пътни знаци до мястото на удара на пешеходката е достатъчно от техническа гледна точка водачът да спре преди мястото на удара на пешеходката.При възприемане на пешеходеца водачът е имал възможност с технически действия да спре преди мястото на удара на пешеходката.ВЛ е посочило също така, че при слизане на пешеходката от разделителния остров на северното пътно платно тя е имала техническа възможност да погледне надясно и да възприеме движещия се автомобил към пешеходната пътека.

      От заключението на ВЛ доц.д-р Л., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че  при проведените прегледи и изледвания на ищцата след наспъпилото ПТП на 19.07.2019 г. са били установени: счупване на костите на лявата подбедрица и на голямопищялната кост (тибия) отдясно.Счупванията са в проксималната (най-близка до колянната става) област.Уврежданията са довели до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за продлъжителен срок, с натоварване на крайниците не по-рано от осем месеца.

       ВЛ е посочило, че в КОТ към УМБАЛ”Д-р Г.Странски”ЕАД е извършена операция на левия крак - отворено фиксиране на фрагментите - метална остеосинтеза; на десния крак с поставена гипсова имобилизация.

      Според ВЛ причинената на ищцата травма е тежка, с продължително лечение и недобра прогноза по отношение на възстановяването на функциите-почти винаги завършва с артрози и нестабилност, контрактура на ставата, хипотрофия на бедрената мускулатура, ограничаване обема на движенията.Тези усложнения са установени и при престоя на пострадалата в Отделение по физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат при УМБАЛ”Св.Панталеймон” през м.11.2019 г.

       ВЛ е посочило, че възстановяването на ищцата е затруднено и от обстоятелството, че са засегнати и двата долни крайника, което е наложило продължително обездвижване.

        В ЕР на ТЕЛК от 13.09.2019 г. е определена 100% неработоспособност, с чужда помощ, като състоянието до експертизата е 42 % ТНР.И към момента на прегледа, около 11 месеца след произшествието, пострадалата е затруднена при ежедневното си обслужване и се нуждае от чужда помощ.Продължителността на този период не може да се определи с точност, тъй като причинената травма е тежка, с недобра прогноза - значително възстановяване не се очаква.Към момента на прегледа ищцата не е възстановена, не може да се движи без помощни средства.

       ВЛ е посочило, че лекарствата и консумативите, за които има представени документи, са необходими за лечението на травмите.

      За изясняване на спорните по делото обстоятелства са събрани и гласни доказателства.

      От показанията на свидетелката Цеца Нешева, дъщеря на ищцата, се установява, че са й казали, че майка й е в болницата със счупен крак и е отишла там, където я е видяла с размазан крак, целия черен единия и безформен, а след това са я закарали в Ортопедията.Единият крак е опериран, има поставени две планки с девет самозаключващи се болта.След операцията, тъй като тя непрекъснато е говорела, че не си чувства другия крак, който много я боли, са й направили снимка и са казали, че и той е счупен и трябва да се оперира, но те са отказали операцията.На този крак - десния, който е  с по-малко счупване, са сложили гипс.Около 25-26 дни са били в болницата, ходила е по 3-4 пъти на ден, тъй като майка й е била на подлога и катетър.След като са я изписали тя изцяло лежи на нейните грижи, тя от 14 години има онкологично заболяване, като майка й е била тази, която я е спасила, която се е грижела за нея, както и да й повдига духа.Майка й все още е на легло, на подлога.Три месеца я е лекувала, тъй като е била цялата в обриви под гърдите, по гениталиите, отзад по опашката, на петите.Оказало се е, че тудорът, който се слага на оперираните, за да се обездвижи крака, е с по-голям размер и е осакатил петата и сега там няма никаква чувствителност.Тъй като й е забранено поради заболяване да вдига повече от три килограма, майка й е пазарувала за дома тежките неща и са си поделяли грижите.Преди инцидента на доктор почти не е ходела, била е много жизнена, контактна, емоционална, а сега иска да си слага край на живота.Можела е да кляка, да тича, била е много амбицирана, всеотдайна, грижовна, контактна, помагала е на всякакви хора, всеотдайна в работата си (до 2002 г., когато се е пенсионирала, е работила като единствен майстор сладкар във военното училище, като е била на крак около 12-15 часа).Сега е една разсеяна, неадекватна, казвала е „не искам да ти тежа на ръцете, чувствам се непълноценна”, не иска с никой да говори по телефона, изолирала се е от света, стресирана, сънува кошмари.Тя ще е най-дисциплинираната по начина, по който трябва да съобрази всички пътни знаци.Най-големите болки на майка й са тези, че двата й крака са безчувствени, петата й на оперирания й крак е травмирана, казва, че и двете й ходила са непрекъснато изтръпнали като в менгеме.Тя търси много начини да й променя настроението, да я активира и емоционално, защото тя изпада в дупки, плаче, после се опитва да я успокоява, че трябва да търси начин да си помага, да се движи, да се променя.

      От показанията на свидетелката П.Е. се установява, че познава ищцата много отдавна, когато е работела, тъй като служебно са имали контакти.След това поддържат близки връзки, особено последните години се е наложило, тъй като  се е пенсионирала и е гледала майка й, която е била на легло.Обадила й се е дъщеря й за ПТП и я е видяла първия ден, в който е била приета в болницата, където е ходела всеки ден поне по два пъти.Сутрин и вечер е ходела задължително при нея да й помага за всичко, тъй като е била на подлоги, редували са се с дъщеря й.В болницата е била почти месец, с гипсирани два крака и се е наложило да наеме след това частна линейка, за да я превозят до вкъщи, където лечението е продължило много дълго време и продължава в момента.В началото е държала дух, но впоследствие е започнала да пада духом, да реве, била е много отчаяна последните месеци.Постоянно се обслужва от дъщеря й, била е на рехабилитация в „Свети Панталеймон”, после не е имала възможност да ходи на рехабилитация поради пандемията, много е отслабнала, не се храни добре, променила се е визуално и психически.Преди инцидента не е ползвала никакви помощни средства, гледала е възрастни хора, била е толкова дейна, като свидетелката е имала чуството, че тя никога не се изморява.Сега изключително се е затворила, не иска да контактува с никой, не иска да чете, да гледа телевизия.От болницата са я изписали с различни кожни възпаления, имала е обриви, зачервени, ужасно болезнени места по тялото и доста дълго време е продължило лечението им.

      От приложената епикриза от Отделението по физикална терапия и рехабилитационна медицина при болести на опорно - двигателен апарат е видно, че тя  е била приета на лечение в периода от 18.11.2019 г. до 25.11.2019 г.

      Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като същите имат непосредствени впечатления от лечебния и възстановителен период след настъпването на ПТП и последвалите промени в живота на ищцата.

      Въз основа на гореизложеното относно фактическата обстановка съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.432 КЗ е доказан по основание.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя.Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В случая е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП-19.07.2019 г., по силата на което ответникът е поел задължение да обезщети увреденото при използването на процесния застрахован автомобил трето лице.

От доказателствата по делото се установява, че от страна на водача на лекия автомобил е допуснато нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП, който не е пропуснал пешеходец, преминаващ към пешеходната пътека.

Посочените обстоятелства обосновават извод за противоправното и виновно поведение на водача, довело до настъпване на ПТП и вредните последици, т. е. водачът с поведението си е осъществил деликтния състав по чл.45 от ЗЗД.

Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата М.Н., с оглед прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът намира следното.

За да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.

Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя.При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре.То възниква при две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея, като в процесния случай е осъществена втората хипотеза.

Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана, сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, на което мято е преминавала ищцата М.Н., като това право се упражнява при спазване на чл.113 и чл.114 ЗДвП ( т.6 от ТР № 2/22.12.2016 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2016 г., ОСНК).

При преминаване през обозначена пешеходна пътека е въведено задължение за пешеходците с чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП да се съобразят с приближаващите се ППС, което с оглед на събраните по делото доказателства не се установява да е спазено.

Въведена е забрана за пешеходците внезапно да навлизат на платното за движение  съгласно чл.114, т.1 ЗДвП, но от доказателствата по делото не се установява тя да е навлязла тичайки на пътното платно.

В чл.119, ал.5 от ЗДвП ( нова ДВ бр.9/2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) е посочено, че пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.В процесния случай не е налице превишаване на разрешената максимална скорост, нито друго правило от ЗДвП, освен горепосоченото, поради което следва да се приеме наличие на съпричиняване.

        Съдът счита, че  съпричиняването  от страна на ищцата е в размер на 20% (определение № 380/15.06.2018 г. на ВКС по т.д.№ 238/2018 г., ІІ т.о., определение № 295/11.05.2018 г. на ВКС по т.д.№ 1995/2017 г., ІІ т.о.).

        По отношение на доказаността на размера на предявените искови претенции за имуществени и неимуществени вреди съдът намира  следното.

Съгласно  чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

 Пострадалият може да понесе имуществени вреди, изразяващи се в извършването на необходими разходи за възстановяване на здравето.

Ищцата претендира сумата в размер на 3 085.40 лв., обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби), представляващи медицински разходи за лечение във връзка с ПТП, които са доказани, с оглед на представените доказателства за извършването  им  и заключението на СМЕ.

С оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 2 468.32  лв., като за разликата до 3 085.40 лв., т.е. за сумата от 617.08 лв., искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

       Според чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като следва да се съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им.

        След настъпилото ПТП ищцата М.Н. е била на лечение в КОТ за периода от 19.07.2019 г. до 13.08.2019 г., където са били установени счупване на костите на дясната подбедрица и на голямопищялната кост (тибия) отдясно, като счупванията са в проксималната (най-близката до колянната става) област.Била е със силни болки и в двата крака.Това са едни от най-тежките счупвания, сложни за лечение.Счупванията точно под коляното са едни от най-сериозните увреждания на костите.В КОТ са извършени операция на левия крайник, като петата е травмирана в оперирания крак, а на десния е поставена гипсова имобилизация за срок от  35 дни.Причената травма е тежка, с продължително лечение и недобра прогноза по отношение на възстановяването на ищцата.

Пълно възстановяване на ищцата е невъзможно.Към настоящия момент тя се движи много бавно и трудно с две патерици и може да има възстановяване до степен да тръгне с бастун.

Преди ПТП ищцата е имала определена 43 % ТРН, а с ЕР от 13.09.2019 г. й е определена 100% ТНР пожизнено, с чужда помощ, като последната е до 01.09.2020 г.

В периода от 18.11.2019 г. до 25.11.2019 г. е била приета на лечение  в Отделението по физикална терапия и рехабилитационна медицина към УМБАЛ”Св.Панталеймон” в гр.Плевен, където е постъпила по повод на слабост в бедрена  мускулатура на долни крайници, оточност в двете КС подчертано в ляво, ограничени движения в същите, затрудени ДЕЖ и самообслужване.При изписването са дадени препоръки да следва щадящ двигателен режим на този етап, да продължи рехабилитационната програма в домашни условия, уместен е втори курс ФТР, който не е могъл да бъде проведен, а балнеолечение след 6-я месец от оперативното.

От периода на ПТП, с оглед на получените травматични увреждания и състоянието на 100 % неработоспособност, се затруднява самостоятелното ежедневното обслужване на ищцата, вследствие на което тя се нуждае от чужда помощ и към настоящия момент.

След изписването й от КОТ ищцата е получила пролежки, т.нар. декубитуси, това са промени, които са свързани със залежаването.Те се образуват в областта на притиснатите части - в областта на опашната кост, плешките, като са доста неприятни, защото трудно се лекуват, като те се получават дори и при добри грижи.Лекуването на кожните й проблеми е било тежко и продължително (около 3 месеца).

При първоначалното си постъпване в болница тя непрекъснато се е нуждаела от чужда помощ, както и понастоящем, била е на катетър и подлоги.Дъщеря й е ходила по няколко пъти на ден да й помага, а след изписването й от болницата е поела изцяло грижите за нея.

Преди ПТП с оглед на доказателствата по делото следва да се приеме, че ищцата е била в много добро здравословно състояние за възрастта й, много жизнена, енергична, дейна, способна, грижовна, всеотдайна, като винаги се е отзовавала да помага на хората както и с каквото може.Имала е разнообразни занимания, помагала е много по различни начини при лечението на дъщеря й.

След инцидента е станала разсеяна, чувства се безполезна и в тежест на близките си, поради което в съзнанието й се появяват суицидни мисли.Често плаче, стресирана е, изпада в „дупки”, дистанцирала се е от хората, избягва контактите с тях.

С оглед на доказателствата по делото следва да се приеме, че към настоящия момент М. Н.  не се е възстановила нито физически, нито психически.

Периодът на обездвижване на ищцата  и ограничения,  с невъзможност за самостоятелно излизане и извършване на отделни дейности продължава и  понастощяем, тя  изцяло е зависима от помощта на близките си.

Към момента на ПТП М.Н. е била на 73 години.

      При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се изходи  от  горепосочените травматични увреждания, двукратното болнично лечение,  непрекъснатата нужда от чужда помощ в ежедневието, трудното и бавно ходене дори с две патерици, рязката смяна на начина на живот, възрастта на пострадалата и невъзможността за пълно възстановяване, а до такова да тръгне с бастун, поради което съдът намира, че то с оглед на чл.52 ЗЗД възлиза на 120 000 лв.

       Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата на основание чл.432 КЗ  сумата в размер на 100 000 лв., с оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 19.07.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като за разликата над  100 000 лв. до 120 000 лв., т.е. за сумата от 20 000 лв.,  претендирано обезщетение за неимуществени вреди искът следва да се отхвърли като неоснователен.

     Направено е възражение от ответника, че е недопустимо поисканото и допуснато от съда  увеличение на предявения иск за неимуществени вреди, изразяващо се в увеличение на размера на предявения иск от 25 500 лв. на 120 000, като определението е от категорията, визирани в чл.253 ГПК, поради което е направено искане да бъде отменено същото, което съдът счита за неоснователно.Първоначално искът е бил предявен като частичен и определението има характер на такова по чл.253 ГПК.Преклузията в чл.372, ал.2 ГПК не е относима към искането на страната за изменение на размера на предявения иск, какъвто е процесния случай ( определение № 397/25.07.2018 г. на ВКС по т.д.№ 1594/2017 г., І т.о.).

          По отношение на началния момент, от който следва да се присъди законната лихва върху така определеното обезщетение за имуществени  и неимуществени вреди, съдът намира следното.

          Писмената застрахователна претенция по чл.380 КЗ е депозирана от ищцата пред застрахователя на 12.08.2019 г.С допълнителна молба от 27.08.2019 г. са представени писмени доказателства във връзка с претендираните имуществени вреди.

        Законна лихва се претендира от 26.07.2019 г.-датата, на която изтича рока по  чл.429, ал.3 КЗ, вр. с чл.430, ал.1 КЗ за всяка една от сумите до окончателното изплащане.

         В Дял втори „Гражданска отговорност на автомобилистите”, глава 47 (чл.477-чл.505) КЗ, е  уредена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а чл.497 КЗ-лихвите за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя.

         В чл.505 КЗ е посочено, че за тази задължителна застраховка се прилагат глави 41, 44 и 45, доколкото друго не е уредено в този дял.Съдът счита, че нормата на чл.497 КЗ урежда друго, поради което не са приложими разпоредбите на чл.429, ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 КЗ (определя застрахователното покритие по задължителната засраховка „ГО“ на автомобилистите) във вр. с чл.429, ал.2, т.2 КЗ.Нормата на чл.497 КЗ се явява специална  по отношение на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ.

       Считайки за приложима разпоредбата на чл.497, ал.1 КЗ, съдът счита, че е приложима т.2 от нея, а не т.1, тъй като последната е приложима само при представяне от увреденото лице на доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ.

Съдът приема, че ответникът дължи законна лихва върху двете горепосочени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди ( 100 000 лв., респективно 2 468.32 лв.) от изтичането на тримесечния срок от предявяване на претенцията, т.е. от 13.11.2019 г., до окончателното изплащане на двете суми, поради което следва да бъде осъден да я заплати на ищцата (определение № 735/23.12.2019 г. на ВКС по т.д.№ 1450/2019 г., ІІ т.о.).

       Претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и имуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователна за периода от 26.07.2019 г. до 12.11.2019 г. включително.

        При този изход на процеса следва да бъде осъден ответникът да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ПлОС държавна такса в размер на 4 098.73  лв., както и разноски за вещи лица в размер на 500 лв.

Адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА при частично уважен иск се определя въз основа на цената на предявения иск по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като така изчисленото минимално адвокатско възнаграждение се редуцира съразмерно на уважената част от иска, като в процесния случай то следва да се определи с оглед на двата осъдителни иска и с ДДС съобразно приложимите разпоредби от Наредбата - тези на чл.2, ал.5, чл.7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.2, т.5.

Следва да бъде осъден ответникът на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.К.  сумата в размер на 4 358.13 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС на М.Н..

       Дължимите разноски в полза на ответника съобразно чл.78, ал.3 ГПК са в размер на 92.12 лв., които следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника.

       Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                 Р     Е     Ш       И      :

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника ЗАД”***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”***”№ 5, да заплати на ищцата М.Г.Н., ЕГН **********,***, сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 19.07.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 100 000 лв., считано от 13.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв., т.е. за сумата от 20 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 26.07.2019 г. до 12.11.2019 г. включително.

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника ЗАД”***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”***”№ 5, да заплати на ищцата М.Г.Н., ЕГН **********,***, сумата от 2 468.32 лв., представляваща застрахователно обезщетение за  имуществени вреди (претърпени загуби)  за направени медицински разходи за лечение от настъпилото на 19.07.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху  главницата от 2 468.32 лв., считано от 13.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата до 3 085.40 лв., т.е. за сумата от 617.08 лв., както и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 26.07.2019 г. до 12.11.2018 г. включително.

       ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищцата М.Г.Н., ЕГН **********,  могат да бъдат заплатени от ответника ЗАД”***”АД, ЕИК *** по следната  банкова сметка: ***-*** с титуляр М. Г. Н..

       ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника ЗАД”***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”***”№ 5 да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса  в размер на 4 098.73 лв, както и разноски за вещи лица в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2  ЗА ответника ЗАД”***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”***”№ 5, да заплати  на адвокат П.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 4 358.13  лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС.   

Осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата М.Г.Н., ЕГН **********,***,, да заплати на ответника ЗАД”***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”***”№ 5 , разноски по делото в размер на 92.12 лв.

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.

 

 

                                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: