Определение по дело №24/2019 на Окръжен съд - Сливен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 11.01.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                      мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 24 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено исково производство като недопустимо и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага подробни съображения относно това, като твърди, че за него е налице обоснован правен интерес от предявяването на установителен иск. Развива доводи в тази насока, идентични с тези в исковата молба. Поради изложеното иска отмяна на атакуваното определение и даване на указания на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната по частната жалба страна не е подала в срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт РС.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Предявеният от частния жалбоподател иск е недопустим, тъй като с него се иска признаване за установено, че ищецът не дължи на ТП на НОИ-Сливен  връщане на неправомерно получено обезщетение за временна неработоспособност, за което е издадено разпореждане № 1164/05.12.2014г. на длъжностно лице при ТП на НОИ и е започнало принудително изпълнение..

След като разпореждането не е било своевременно атакувано в предвидените от правната норма срокове по надлежен административен ред – пред горестоящия административен орган и пред АС, административният акт се е стабилизирал.

Недопустимо е предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване по общия исков ред недължимост на публично държавно вземане, установено с влязъл в сила административен акт, при наличие на специален ред за установяване и изпълнение на публични държавни вземания. Предвиденият от закона специален ред за оспорване на претендираните вземания изключва приложението на ГПК.

Така и в настоящия случай връщането на неправомерно полученото от частния жалбоподател обезщетение е постановено с влязло в сила разпореждане по реда и условията по чл.98 ал.2 и чл.99 КСО, което е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, с което е установено публично държавно вземане по отношение на него с оглед разпоредбата на чл.162 ал.1 т.4 ДОПК. Защитата срещу такъв акт се осъществява по реда и при условията, предвидени в чл.117 и чл.118 КСО – по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ и по съдебен ред пред административния съд. Всички възражения на ищеца е следвало да бъдат релевирани в рамките на административен процес по обжалване на разпореждането, представляващо административен акт, вече изпълнително основание, подлежащо на изпълнение по реда на ДОПК.

Той не е сторил това и понеже така предвидените процедури са специални, те изключват приложимостта на защитата по реда на чл.124 ал.1 ГПК с предявяване на иск пред гражданския съд след пропускане на сроковете за осъществяването им по административен ред.

С оглед изложеното настоящият въззивен състав счита, че частната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, а атакуваното определение, като правилно и законосъобразно – да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.С.Р. против определение №4050/07.12.2018г. по гр.д. № 5840/2018г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение №4050/07.12.2018г. по гр.д. № 5840/2018г. на СлРС, с което е прекратено производството по гр.д. № 5840/18г. на СлРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКСРБ в едноседмичен срок от връчването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: