№ 1576
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501745 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, във вр. с чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Настоящото разглеждане на делото е след като с Решение № 60255/04.08.2022 г.,
постановено по гр.д. № 401/2021 г. на ВКС е отменено решение № 961/24.09.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 1821/20 г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД,
гр. Варна срещу Решение № 1460/18.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 18346/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна, ХХХІІІ състав, с което е уважен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, като е прието за установено между въззивника и Д. Ж. Р., че последната
не дължи сумата от 17 079.26 лева, начислена по корекционна процедура за електроенергия
за периода от 07.11.2017 г. до 06.11.2018 г. по фактура № **********/08.10.2019 г. за обект с
клиентски № *** и абонатен № ***, с адрес на потребление в ***.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят твърди, че са налице всички
предпоставки за извършване на корекция на сметката на ищеца чрез предвидената
корекционна процедура. Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, тъй като процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия и се дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Твърди, че
при извършване на проверката е изготвен констативен протокол, отговарящ на всички
1
изисквания, който отразява действителното фактическо положение и е съставен в
съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че електрическата енергия е
родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след
индивидуализацията. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се
отхвърли изцяло предявения иска. Претендират се разноски. В евентуалност в случай на
потвърждаване на първоинстанционното решение се прави възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
Въззиваемата Д. Ж. Р. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Д. Ж. Р. с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК против „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна за приемане за
установено, че ищцата не дължи сумата от 17 079.26 лева, начислена по корекционна
процедура за електроенергия за периода от 07.11.2017 г. до 06.11.2018 г. по фактура №
**********/08.10.2019 г. за обект с клиентски № *** и абонатен № ***, с адрес на
потребление в ***.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Енерго – Про
Продажби“ АД, гр. Варна, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не
оспорва, че между страните има валидно договорно правоотношение, както и че обектът е
присъединен към електроразпределителната мрежа. Правото на оператора да преизчислява
количествата ел. енергия е изрично регламентирано. Освен това право на
електроразпределителното дружество е да извършва корекции на сметки без да изследва
реалното потребление. Твърди, че е налице правно основание за извършване на
корекционната процедура.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на установителния иск
2
се обосновава с наличието на спор между страните относно дължимостта на сумата по
фактура № **********/08.10.2019 г., която не е заплатена от абоната към настоящия
момент.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
От констативен протокол № 1105146/06.01.2018 г. е видно, че на посочената дата,
служители на „Електропазпределение Север“ АД, гр. Варна са извършили проверка на
средството за търговско измерване, отчитащо електроенергията доставяна в процесния
обект. Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия е
демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба
№ 507032. Протоколът е подписан от съставителите и един от титулярите на партидата –
ищцата Д. Ж. Р. /тогава с брачно фамилно име И./.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
2292/03.10.2019 г. на БИМ, в който е отразено, че изследваният електромер е получен в
плик, пломбиран с пломба № 507032. При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да се
състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализирана тарифа: Т3 – 089820.8 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера, който съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Със становище от 07.10.2019 г. е начислена допълнителна ел.енергия в размер на
89 820 кВтч. за периода от 07.11.201 г. до 06.11.2018 г, въз основа на софтуерен прочит на
паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена електроенергия.
За стойността на горното количество електроенергия е издадена фактура №
**********/08.10.2019 г. за сумата от 17 079.26 лева, с получател Д. и С. И..
Видно е от представените справки от НБД, че ищцата от 27.05.2001 г. е в брак със С.
И., а от 30.10.2019 г. и към настоящия момент е в брачна връзка с Ф. Р..
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че към
датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок на
метрологична годност; налице е вмешателство в параметризацията на СТИ - през
измервателния уред е преминало количество електроенергия, отчетено в регистър – 1.8.3,
което не е отчетено във визуализираните регистри. Аритметично точно е изчислена
стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура. От разясненията на вещото
лице в съдебно заседание се установява, че начисленото количество ел. енергия за процесния
период може да бъде доставено.
От приетите при новото въззивно разглеждане на делето, заключения на допуснатата
комплексна съдебно-електротехническа и съдебно-софтуерна експертиза и допълнителна
такава се установява, че с осъщественото софтуерно въздействие върху процесното СТИ се
постига заобикаляне и неплащане на част от изразходваната електроенергия, преминала през
3
скрития регистър 1.8.3. Основната предпоставка за това е скриването на неправилно
активираната тарифа ТЗ, което се изразява в непоказването на данните й на дисплея на СТИ.
Това възпрепятства правилното отчитане на потребената енергия. Информацията за
потреблението се съхранява в самия електромер, но не като консумация по дати и часове, а
само какво е общото консумирано количество електроенергия натрупано в различните
регистри към настоящия момент или в междинните месечни отчети. С предоставения от
„Електроразпределение Север“ АД софтуер и парола за достъп не е възможно да се определи
началната дата, от която е започнало натрупването на количество ел.енергия в
невизуализираният регистър 1.8.3. Действията за активиране на допълнителната тарифа и
непоказването на натрупаното количество електроенергия в нея на дисплея на СТИ са
целенасочени човешки дейности и изключват техническа грешка. С използването на
софтуера за параметризация се променят параметри, свързани с тарифната схема на
електромера по отношение на часовете от денонощието и дните от седмицата в които следва
да се включи определен тарифен регистър да натрупва към съдържанието си преминаващата
през СТИ електроенергия, а също и настройките на текущите дата и час. Към
конфигурационните параметри се причисляват и настройките за това кои параметри да
бъдат визуализирани на дисплея. Процесният СТИ с фабр. №*** електромер тип МЕ 162
има аналогов вход. Т.е. за да се получи какъвто и да е отчет в някоя от тарифите през
измервателния мост е необходимо да премине ток с определена сила. Т.е. енергия, която се
погребява от включен в мрежата консуматор. Следователно, за да е налице отчет в някои от
регистрите/ тарифите/ през СТИ трябва да премине електроенергия. При регистрирани от
БИМ отчети в тарифи Т1 и Т2, и в ТЗ на "действително потребена енергия", то тя е реално
преминала през измервателната схема на СТИ. Периодът общо казано е възможен да бъде от
монтажа до демонтажа на СТИ. При условие, че процесният СТИ с фабр. №*** електромер
тип МЕ 162 е монтиран на дата 15.11.2013 г., а демонтиран след повече от пет години,
количеството енергия в размер на 89820,8 kw/h е технически доставимо примерно за 12 часа
максимално натоварване, но на практика това не е реално да е потребено за период от една
година. Не е възможно да се определи каква част от потребената и регистрирана в тарифа ТЗ
електроенергия е дневна и каква е нощна. За тази цел служат тарифи Т1 и Т2, но когато се
включват. Към датата на мантажа на СТИ с фабр. №*** електромер тип МЕ 162 същият е
бил с показания на тарифи Т1 и Т2 с нулеви показания, т.е. не е бил включван, а е
произведен същата година 2013 г., видно от "Протокол за монтаж на директен електромер
№104665" от 15.11.2013 г. Сумарно стойността на ел. енергията за период от 13.11.2013г -
датата на монтажа на електромера до 06.11.2018г - датата на техническата проверк ще се
получи в размер на 11086,65 лв. и начислявайки необходимия ДДС окончателно се получава
сума в размер на 13303,98 лв. В констатациите на КП № 1105140 от 06.11.2018 г. на "ЕРП-
Север" АД е отразено, че процесният обект е защитен с АП63А. Това означава, че там е
възможно да бъдат инсталирани и захранвани с ел. енергия мощности от мах 13,86kw/h. От
тук следва да се получи: 110,88kw/h - ел енергия при 8-часово мах натоварване и 332,84kw/h
- ел енергия при 24-часово мах натоварване. За една година в период от 07.11.2017 г. до
06.11.2018 г. /365 дни/ максималното количество електроенергия при описаните по-горе
4
условия е, както следва: 332,84kw/h х 365 дни = 121326 kw/h. Съответно левовата му
стойност е в размер на 20188,64 лв. За една година - период от 07.11.2017 г. до 06.11.2018 г.
/365 дни/ по реалните отчети на тарифи Т1 и Т2 абонатът има общо 9622kw/h енергия, за
което е заплатено съответно 1 935,39 лв. След смяната на СТИ за период от два месеца е
налице отчет в размер на 13887 kw/h ел. енергия на цена 2648,73 лв. От разясненията на
вещите лица в съдебно заседание на 21.11.2022 г. се установява, че начисленото количество
ел. енергия по процесната фактура е доставимо, но е прекалено голямо за битов абонат, но
вещите лица не са изследвали обекта, т.е. не са правили оглед на същия.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
В тежест на въззивника е чрез главно и пълно доказване да установи
законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В тежест на ищеца – въззиваем е да установи правопогасяващите си възражения.
В случая няма спор, че титуляр на откритата партида е била ищцата заедно с бившия
си съпруг С. И., като те двамата се явяват клиенти на ответното дружество и потребители на
ел. енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ
/електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответника-въззивник
са били в договорни отношения за доставка на ел. енергия, уредени при публично обявени
ОУ. С оглед горното съдът приема, че въззиваемата има задължението да заплаща
половината от използваната ел. енергия, т.е. страните са обвързани от договорни
правоотношения за доставка на ел.енергия, за посочения обект с клиентски № *** и
абонатен № ***, с адрес на потребление в ***. В чл. 6, ал. 1 от ОУ е предоставена
възможността правата на потребител се притежават от няколко лица, но не е предвидена
солидарна отговорност на същите. Режимът на СИО /ако е съществувал през процесния
период/ също не презюмира солидарна отговорност на съпрузите за задълженията им към
трети лица без да е налице законова разпоредба в този смисъл или изрична уговорка за
такава /чл. 121 от ЗЗД/.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от ПИКЕЕ /отм/
възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя ел.енергия за изминал
период от време в случаите на на установено несъответствие между данните за параметрите
на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електроческа енергия като
разлика между отчетеното количество и преминалите количества електрическа енергия за
времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година.
ПИККЕ са издадени от Председателя на КЕВР, в съответствие с предвидената в чл.
83, ал.1, т. 6, вр. с ал.2 от ЗЕ законова делегация, а именно, че устройството и
5
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, реда и начините за преизчисляване на количеството
електроенергия при установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена
електрическа енергия. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Съгласно чл.98а и чл.98в от ЗЕ, ДВ
бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007 г., крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, като отношенията между краен снабдител, съответно
доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператор на електроразпределителна
мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа, се уреждат с правилата за търговия с
електрическа енергия. С изменението на ЗЕ, ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. и
приетите въз основа на законова делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност доставчикът
на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителите във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия, като с оглед
конкретната причина за неизмерване или неточно измерване и предвиден начин на
извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни парвила за измерване на
доставената, но неизмерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от
задължението да докаже периода на неточно измерване и реално потребеното количество
електроенергия, а в тежест на потребителя при оспорване на на установените по този ред
данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество
електроенергия, с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на ползването им.
Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия
обаче правото на достовчика на електрическа енергия да извърши едностранна корекция не
е предпоставено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до измерване
или неточно мерене на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорност на потребителя за негово виновно поведение. В конкретния случай са
приожими разпоредбите на чл. 48 - чл. 50 от ПИКЕЕ, които са били действащи през
процесния период, като приложение следва да намери и правилото на чл. 183 от ЗЗД и
общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
В решение № 21/01.03.2017 г. по гр.д. №50417/2016 г. на ВКС е прието, че е
допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за
електроенергия за минал период за времето преди изменението на чл.83, ал.1, т. 6 и чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ /обн.ДВбр.54/2012 г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., когато
доставената енергия е погрешно отчетена и заплатена в по-нисък размер. Това разрешение
поради принципното му сходство следва да намери приложение и в настоящата хипотеза,
при която са отменени ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 - чл. 51 и липсва специална
подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметките за електрическа енергия за
минал период, поради неотчитане и заплащане на част от потребената електроенергия,
измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно
6
въздействие върху СТИ. Това разрешение произтича от договорния характер на
правоотношението между електроразпределителното дружество и крайните потребители на
електрическа енергия, възникващи по силата на договора за продажба на електрическа
енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ.
Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД досежно задължениието на купувача да плати цената на продадената
стока. Според общата норма на чл. 183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатено по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата.
Дори при липса на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им
с решения на ВАС по дела с № 2385/2016г. И № 387/2017г./, този извод следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставена
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Поради
липса на специална регламентация на процедурата и начина на преизчисляване на
електрическата енергия поради грешка в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда
на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая ответникът, на
когото е доказателствената тежест, установява наличието на предпоставките за коригиране
на сметката за потребление на електрическа енергия на ищцата в хипотезата на чл. 50 от
ПИКЕЕ, вр. с чл. 183 от ЗЗД. Проверката и демонтажът на процесното СТИ са извършени по
предвидения ред, като за това е съставен протокол. В тази връзка следва да се отбележи, че
корекцията на сметката не се основава единствено на констатациите, вписани в протокола за
извършената проверка, а и на тези, отразени в протокола от метрологичната експертиза.
В конкретния случай от метрологичната експертиза на БИМ, обсъдена във връзка с
констативния протокол от проверката и със заключенията на вещите лица по допуснатите
пред първоинстонционния и въззивния съд СТЕ се установява, че са налице измерени
количества електрическа енергия от 89 820 кВТч в невизуализиран /неактивиран за
търговски отчет/ регистър, с оглед на което и е налице хипотеза на чл. 50 от ПИКЕЕ.
Периодът на корекцията е определен в съответствие с чл. 50 ПИКЕЕ. По изложените
съображения настоящият състав намира, че ответникът доказва по безспорен начин правото
си да получи от ищцата половината от сумата от 17 079.26 лева или сумата от 8 539.63 лева.
Установено е количеството на реално потребената, но останала неотчетена и незаплатена
поради неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ електрическа енергия по
процесния договор за продажба на електрическа енергия. Установено е, че противоправното
софтуерно въздействие е резултат от човешко действие, а не на техническа повреда.
Предвид това, че от доказателствата по делото не се установява ответното дружество да
разполага със софтуеър и парола за достъп, чрез които да осъществи такова въздействие
върху СТИ, а и доколкото реализираната цел -–скриване и неотчитане на доставена
електроенергия е в ползва купувача, не може да се приеме, че неправомерното въздействие е
7
осъществено от дружеството.
В случая е налице измерена по реда и условията на ПИКЕЕ електрическа енергия в
невизуализиран /неактивиран за търговски отчет/ регистър, в резултат на софтуерна намеса
в измервателната схема на електромера, в резултат на която намеса действително
потребената електроенергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа – в този
смисъл е и протоколът от извършената от БИМ метрологична експертиза, който протокол
съставлява официален удостоверяващ документ, съгласно чл.179 от ГПК. Съдържащите се в
него факти не са опровергани от ищцата по надлежния процесуален ред, поради което и
протоколът за извършената от от БИМ метрологична експертиза се ползва с материална
доказателствена сила относно засвидетелстваните в него факти. От анализа на всички
приети по делото доказателства следва да се приеме за установено, че е осъществена намеса
в тарифната схема на електромера и е констатирано наличие на преминала електроческа
енергия по тарифа, която не е визуализирана на дисплея. Тези обстоятелства, обсъдени във
връзка със заключението на вещите лица, според което извършената софтуерна намеса
датира след монтажа, сочат на изводите, че начисленото допълнително количество
електроенергия е действително потребено от обекта на ищцата в периода след монтажа на
електромера.
Видно е от допуснатите и приети в производството СТЕ, че процесното начислено
количество ел. енергия, а именно 89 820 кВТч. реално може да бъде доставена до процесния
обект за периода от 07.11.2017 г. до 06.11.2018 г. Доколкото вещите лица не са извършили
оглед на конкретния обект, нито имат преки впечатления от същия към процесния период,
изводите им досежно невъзможността да се потреби такова количество ел. енергия за период
от една година не следва да се взема предвид. Още повече, че след смяната на СТИ за период
от два месеца за обекта на Р. е налице отчет в размер на 13 887 kw/h ел. енергия на цена
2648,73 лева, т.е. в него е установено потребяването на голямо количество електроенергия.
С оглед гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 17 079.26 лева е частично неоснователен за сумата от 8 539.63
лева и в тази му част следва да се отхвърли. В частта за сумата над 8 539.63 лева до пълния
размер на претенцията от 17 079.26 лева искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се
явява основателен, поради което между страните следва да бъде прието за установено, че Д.
Ж. Р. не дължи на АД сумата от 8 539.63 лева, представляваща начислена по корекционна
процедура за електроенергия за периода от 07.11.2017 г. до 30.06.2018 г. по фактура №
**********/08.10.2019 г. за обект с клиентски № *** и абонатен № ***, с адрес на
потребление в ***.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
1460/18.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 18346/2020 г. по описа на Районен съд - Варна,
ХХХІІІ състав следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ищцата е отправила искане с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като
такива следва да й се присъдят съобразно уважената част от иска, поради което ответникът
8
„Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна следва да бъде осъден да заплати сумата от 972.96
лева, представляваща заплатени от него държавна такса и такса за СУ – 695.05 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение – 1250.86 лева с вкл. ДДС, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане /листи 61 - 64 от
първоинстанционното производство/ и намалено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от
ГПК. Възражението на търговското дружество за прекомерност се явява основателно
предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., действаща към момента на заплащането му, е в размер на 1042.38
лева или 1250.86 лева с вкл. ДДС, като производството пред настоящата инстанция не се
характеризира с фактическа и правна сложност предвид броя на проведените съдебни
заседания /само едно/ и извършените процесуални действия по събиране на доказателства.
От своя страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна е отправило искане с правно
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, такива
следва да му се присъдят съобразно отхвърлената част от иска, поради което Д. Р. следва да
бъде осъдена да заплати сумата от 695.43 лева, представляваща заплатени от него депозит за
СТЕ – 140 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 1250.86 лева с вкл. ДДС,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане
/листи 66 - 68 от първоинстанционното производство/ и намалено съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението на ищцата за прекомерност се явява основателно
предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., действаща към момента на заплащането му, е в размер на 1042.38
лева или 1250.86 лева с вкл. ДДС, като производството пред настоящата инстанция не се
характеризира с фактическа и правна сложност предвид броя на проведените съдебни
заседания /само едно/ и извършените процесуални действия по събиране на доказателства.
За въззивна инстанция по в.гр.д. № 1821/2020 г. по описа на ВОС, г.о. на
въззиваемата Д. Ж. Р., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно обжалваемия интерес и
отхвърлената част от въззивната жалба, следва да й се присъдят разноски като въззивното
дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 625.43 лева, представляваща
заплатено от нея адвокатско възнаграждение – 625.43 лева, съобразно представен договор за
правна защита и съдействие и доказателства за плащане /листи 56, 57/ и намалено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.
Варна с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно предвид това, че
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г., действаща към момента на заплащането му, е в размер на 1042.38 лева или
1250.86 лева с вкл. ДДС, като производството пред настоящата инстанция не се
характеризира с фактическа и правна сложност предвид броя на проведените съдебни
заседания /едно/ и извършените процесуални действия по събиране на доказателства.
За въззивна инстанция по в.гр.д. № 1821/2020 г. по описа на ВОС, г.о. на въззивника
„Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
обжалваемия интерес и уважената част от въззивната жалба, следва да му се присъдят
9
разноски като Р. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 796.23 лева, представляваща
заплатена д.т за въззивно обжалване – 341.59 лева и заплатено адвокатско възнаграждение –
1250.86 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие и доказателства
за плащане /листи 52 - 54/ и намалено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Възражението на Д. Ж. Р. с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно
предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., действаща към момента на заплащането му, е в размер на 1042.38
лева или 1250.86 лева с вкл. ДДС, като производството пред настоящата инстанция не се
характеризира с фактическа и правна сложност предвид броя на проведените съдебни
заседания /едно/ и извършените процесуални действия по събиране на доказателства.
За касационната инсатнция по гр.д. № 401/2021 г. по описа на ВКС, ІV г.о. на
касатора „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
обжалваемия интерес и изхода на правния спор, следва да му се присъдят разноски като Р.
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1433.80 лева, представляваща заплатена д.т за
касационно обжалване – 371.59 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 2496 лева,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане
/листи 76 - 78/. Пред ВКС ответницата Р. не прави възражение с правно основание чл. 78, ал.
5 от ГПК.
За касационната инсатнция по гр.д. № 401/2021 г. по описа на ВКС, ІV г.о. на
ответницата Д. Р. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно обжалваемия интерес и
изхода на правния спор, следва да й се присъдят разноски като „Енерго – Про Продажби“
АД, гр. Варна следва да бъде осъдено да заплати сумата от 600 лева, представляваща
заплатено от нея адвокатско възнаграждение – 600 лева, съобразно представен договор за
правна защита и съдействие и доказателства за плащане /листи 45 и 46/. Възражението на
„Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява
неоснователно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., действаща към момента на заплащането му, е в
размер на 1042.38 лева или 1250.86 лева с вкл. ДДС, като заплатеното от ответницата е за
сумата от 1200 лева с вкл. ДДС, което е под нормативно установения минимум.
За въззивна инстанция по в.гр.д. № 1745/2022 г. по описа на ВОС, г.о. на
въззиваемата Д. Ж. Р., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно обжалваемия интерес и
отхвърлената част от въззивната жалба, следва да й се присъдят разноски като въззивното
дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 625.43 лева, представляваща
заплатено от нея адвокатско възнаграждение – 625.43 лева с ДДС, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане /листи 94 - 97/ и
намалено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението на „Енерго – Про
Продажби“ АД, гр. Варна с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно
предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., действаща към момента на заплащането му, е в размер на 1042.38
лева или 1250.86 лева с вкл. ДДС, като производството пред настоящата инстанция не се
10
характеризира с фактическа и правна сложност предвид броя на проведените съдебни
заседания /две/ и извършените процесуални действия по събиране на доказателства.
За въззивна инстанция по в.гр.д. № 1745/2022 г. по описа на ВОС, г.о. на въззивника
„Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
обжалваемия интерес и уважената част от въззивната жалба, следва да му се присъдят
разноски като Р. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1125.43 лева, представляваща
заплатени депозити за СТЕ – 1000 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 625.43
лева с ДДС, съобразно представен договор за правна защита и съдействие и доказателства за
плащане /листи 90 - 92/ и намалено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Възражението на „въззиваемата с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява
основателно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., действаща към момента на заплащането му, е в размер
на 1042.38 лева или 1250.86 лева с вкл. ДДС, като производството пред настоящата
инстанция не се характеризира с фактическа и правна сложност предвид броя на
проведените съдебни заседания /две/ и извършените процесуални действия по събиране на
доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1460/18.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 18346/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна, ХХХІІІ състав В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че
Д. Ж. Р., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на Управителния съвет - П.С. С.ов, Я.М. Д.а и Д.К. Д.а на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК сумата от 8539.63 /осем хиляди петстотин тридесет и девет лева и шестдесет и три
стотинки/ лева, начислена по корекционна процедура за електроенергия за периода от
07.11.2017 г. до 06.11.2018 г. по фактура № **********/08.10.2019 г. за обект с клиентски №
*** и абонатен № ***, с адрес на потребление в *** и В ЧАСТТА за разноските, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Ж. Р., ЕГН **********, с адрес: *** против „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - П.С. С.ов, Я.М. Д.а и Д.К. Д.а с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че Д. Ж. Р., ЕГН
********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** сумата от 8539.63 /осем хиляди петстотин тридесет и девет лева и
шестдесет и три стотинки/ лева, начислена по корекционна процедура за електроенергия за
периода от 07.11.2017 г. до 06.11.2018 г. по фактура № **********/08.10.2019 г. за обект с
11
клиентски № *** и абонатен № ***, с адрес на потребление в ***, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1460/18.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 18346/2020
г. по описа на Районен съд - Варна, ХХХІІІ състав В ЧАСТТА , с която е прието за
установено, че Д. Ж. Р., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 8539.63
/осем хиляди петстотин тридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ лева,
представляваща разликата над сумата от 8539.63 лева до пълния размер на претенцията от
17079.26 /седемнадесет хиляди и седемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ лева,
начислена по корекционна процедура за електроенергия за периода от 07.11.2017 г. до
06.11.2018 г. по фактура № **********/08.10.2019 г. за обект с клиентски № *** и абонатен
№ ***, с адрес на потребление в ***, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Ж. Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - П.С. С.ов, Я.М. Д.а и Д.К. Д.а,
както следва: сумата от 695.43 /шестстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и три
стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното производство; сумата от 796.23
/седемстотин деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ лева – разноски за
въззивното производство по в.гр.д. № 1821/2020 г. по описа на ВОС, г.о.; сумата от 1433.80
/хиляда четиристотин тридесет и три лева и осемдесет стотинки/ лева – разноски за
касационното производство и сумата от 1125.43 /хиляда сто двадесет и пет лева и
четиридесет и три стотинки/ лева - за въззивното производство по в.гр.д. № 1745/2022 г. по
описа на ВОС, г.о.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет
- П.С. С.ов, Я.М. Д.а и Д.К. Д.а ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ж. Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
както следва: сумата от 972.96 /деветстотин седемдесет и два лева и деветдесет и шест
стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното производство; сумата от 625.43
/шестстотин двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ лева – разноски за
въззивното производство по в.гр.д. № 1821/2020 г. по описа на ВОС, г.о.; сумата от 600
/шестстотин/ лева – разноски за касационното производство и сумата от 625.43 /шестстотин
двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ лева - за въззивното производство по
в.гр.д. № 1745/2022 г. по описа на ВОС, г.о.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13