РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Бургас, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния съС.в:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20222100100677 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Т. И. Б. с ЕГН
**********, чрез пълномощника си адв. Георги Йорданов Йорданов от АК-София, със
съдебен адрес: гр. София, бул. “Евлоги и Христо Гeоргиеви” № 85, ет.2, ап.6 против ЗД„Бул
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район
Лозенец, ул. „Джеймс Баучър“ № 87, представлявано от изпълнителните директори Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32 000 лева вследствие
претърпяно ПТП в гр.Бургас на 30.06.2019г., ведно със законната лихва, начиная от датата
на завеждане на претенцията при ответника – 08.11.2021 г., до окончателното изплащане.
Според изложеното в исковата молба, Т.Б. е пресичала бул „З. С.“ в кв. „М. р.“ в гр.Бургас
на 30.06.2019г. около 11:30 ч. в района на кръстовището с ул. „В.“. В същия момент по
пътното платно в посока от с.Черни връх към Бургас се е движел л.а.м.“Пежо“, модел
„Партнер“ с ДК № А 51 97 НА, управляван от П. П.. Поради недостатъчно внимание на
водача, лекият автомобил е блъснал пострадалата, като е било образувано ДП № 3292-
563/2019г. по описа на 4-то РУ – Бургас. Ищцата била откарана по спешност, като в
болницата се установило, че е получила следните наранявания: счупване на долния край на
лъчевата кост на дясната ръка; контузия на гръдния кош; мозъчно сътресение; контузия на
дясната скула. Била е поставена гипсова имобилизация с шина. След изписването , ищцата
имала затруднения при дишането, не можела да се самообслужва, наложило се нейни близки
да помагат. На 05.07.2019, 08.07.2019г. и на 12.08.2019г. Т.Б. посещавала отново лечебно
заведение, като по време на последното било установено палпаторна болезненост в областта
на дясната гривнена става, с оток и ограничени движения. В следствие на претърпяното
1
ПТП, ищцата изпаднала в шок, изпитва и до сега страх от пресичане. Здравословното
състояние продължава да е влошено, като сънува кошмари и изпитва болка в увредената
ръка.
Т.Б. счита, че самата тя има принос за настъпването на ПТП, който оценява на
20 %, затова и претендира сумата от 32 000 лв. като част от дължимите 40 000 лв.
Заявява се от ищцата, че за л.а.м.“Пежо“ модел „Партнер“ с ДК № А 51 97 НА
има сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗД „Бул инс“
АД по полица, със срок на валидност от 26.01.2019 г. до 25.01.2020 г. В тази връзка, на
08.11.2021 г. към ответника била предявена претенция за определяне и изплащане на
обезщетение за претърпените от Т. Б. неимуществени вреди, за което била образувана
застрахователна преписка. В тримесечния срок застрахователното дружество не се е
произнесло по искането, нито е изплатило каквото и да е обезщетение.
В постъпилия писмен отговор, ответникът оспорва исковата претенция изцяло
както по основание, така и по размер, с изключение наличието на валиден застрахователен
договор, действащ към датата на събитието, т.е. не се оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила,
участвал в ПТП, за посочения период. Не се оспорва и факта, че е образувано ДП № 3292-
563/ 2019г. по описа на 4-то РУ – Бургас относно настъпилото ПТП.
Оспорва се механизма на описаното от ищцата ПТП, причината за
настъпването му и вината на водача П.П., тъй като няма съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица – Т.Б. е напуснала местопроизшествието без да бъде отбелязано
името ѝ. Същата е подала сигнал до полицията едва на 05.07.2019г. за участието си в ПТП.
В отговора на исковата молба също така се твърди съпричиняване от страна на
ищцата, което е оценено на 70 %, тъй като същата е пресичала на забранено място, на 50 м
от близкото кръстовище. Автомобилът не е блъснал пострадалата, а е преградил пътя на
движение и тя е получила наранявания при падането си на асфалта. Оспорват се изцяло
твърденията в исковата молба относно характера на претърпените травми и последиците от
тях.
При условията на евентуалност се оспорва размера на претендираното
обезщетение, като се сочи, че не е съобразен с критериите посочени в чл. 52 от ЗЗД. Счита,
че претендираното обезщетение е завишено по размер и не следва да бъде уважавано
изцяло.
Излагат се също така съображения за неоснователност на предявената
претенция за лихви, тъй като предС.веното пред застрахователя заявление не било редовна
застрахователна претенция, след като ищцата не била изпълнила задължението си по чл.498
ал.1 и 2 КЗ вр. чл.380, ал.1, изр.2 КЗ – да представи констативен протокол за ПТП с
пострадали лица или влязъл в сила съдебен акт. Прави се извод, че поради липса на редовна
застрахователна претенция, тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по чл.496,
ал.1 КЗ не бил започнал да тече, поради което претенцията за лихви от 08.11.2021 г. е изцяло
2
неоснователна.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В
подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания. Подробни доводи бяха изложени в
писмена защита.
В съдебно заседание ответното Застрахователно дружество „Бул инс“ АД чрез
процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на
исковите претенции. Възраженията си обосновава със заключенията по приетите съдебно-
автотехническа и медицинска експертизи. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна и моли същото да бъде намалено до
минималния законов размер. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния
съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между
пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена щета при застрахователя (л.31-33
по делото, без посочен номер). Исковата молба е постъпила в съда след липсата на
поС.новен отговор от застрахователя по претенцията за плащане.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и
чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение с ответника
Застрахователно дружество „Бул инс“ АД по отношение на участвалото в ПТП, МПС
л.а.м.“Пежо“, модел „Партнер“ с ДК № А 51 97 НА, по повод ЗЗГО полица със срок на
покритието 26.01.2019 г. до 25.01.2020 г. (непредставена).
Според влязлото в сила на 26.03.2022г. решение № 208/ 10.03.2022г. по НОХД
№ 4503/2022г. по описа на РС-Бургас (л.45-46), подсъдимият П. П. с ЕГН ********** е бил
признат за виновен в това, че на 30.06.2019г. в гр.Бургас на бул. „З. С.“ на около 50 м преди
светофара на кръстовището с ул. „В.“, при управление на л.а.м. „Пежо“, модел „Партнер“ с
ДК № А 51 97 НА е нарушил правилата за движение: чл.20 ал.2, изр. второ, чл.116 от ЗДвП,
като е допуснал ПТП с пешеходката Т. Б. и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура в дисталната част на дясната лъчева кост и стилоидния
процесус (шиловидния израстък) на дясната лакътна кост, като травмата е довела до трайно
затруднение движението на десен, горен крайник за срок около 2-3 месеца при обичаен ход
на оздравителния процес, поради което на основание чл.343 ал.1, б. „б“, вр.чл.342 ал.1 от
НК, вр.чл.78А от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като го е осъдил да заплати
направените по делото разноски. Видно от съставения протокол за оглед на
местопроизшествие с дата 13.08.2020г. (л.6-8), участъкът на ПТП се намира на 50 м. от
3
кръстовищата на бул. „З.С.“ и ул. „В.“ в к-с „М. р.“. Образуваното ДП № 3292-563/ 2019г. по
описа на 4-то РУ – Бургас е приключило с посоченото съдебно решение. Приложени са
няколко съставени амбулаторни листи и рентгенови изследвания на пострадалата Т.Б., с
дати след описаното ПТП, както и справка от НЗОК за предписаните на пострадалата
лекарства за периода 01.09.2017 – 30.09.2022г.
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза
(л.71-75), автомобилът е технически изправен. Описан е подробно механизма на станалото
ПТП, което се е случило на 50 м от близкото кръстовище. Л.а. „Пежо“ е бил в процес на
спиране, тъй като светофарната уредба е светела с червен цвят и е имало отпред и други
спрели автомобили. Водачът П. не е упражнявал зрителен контрол и е пропуснал да види
приближаващата се от дясната му страна пешеходка. В същото време, Т.Б. е гледала вдясно
за движещи се автомобили и не е видяла своевременно приближаващия от лявата страна
л.а.м. „Пежо“. Пострадалата се е ударила в десния преден калник на автомобила и е паднала
на асафалта. П. е предложил помощ, но тя е отказала и напуснала местопроизшествието.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.83-89), вещото
лице д-р Х. Х. е изброил получените от ищцата травми и е посочил, че същите са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Установяването на фрактурите е
последвано от консервативно лечение, като последиците следва да отшумят за около 3
месеца. Подробно направените заключения вещото лице обоснова в съдебно заседание.
Според показанията на свидетелката А. С. – дъщеря на ищцата, на 30.06.2019г.
майка се обадила по телефона и казала, че я е блъснала кола. Връщайки се от своя
приятелка и опитвайки се да пресече бул. „З.С.“, не видяла идваща кола и се озовала
паднала до нея. Много се спяло, била изтощена, с болки в зъбите и тялото. Особено я
боляла дясната ръка. Шофьорът на автомобила ругаел, бил едър мъж и тя се уплашила и си
тръгнала. Вкъщи изпила доС. болкоуспокояващи, като едва на следващия ден свидетелката я
завела при лекар. Ръката се оказала счупена и я гипсирали за около 40 дни, а после ходила
на кинезотерапевт. Ходила и на други лекари, тъй като имала болки в гърдите, а също на
зъболекар – имала разместени и счупени зъби, поставяли протези. Претърпяла и операция
на окото. След това пострадалата живеела при свидетелката, като С. се грижела изцяло за
нея. Ищцата станала затворена, страхувала се да излиза навън, престанала да се вижда с
приятелки, затворила се вкъщи. После заживяла при сина си. И до днес не се е възстановила,
изпитва болки в ръката и гръдния кош. Преди инцидента работила на трудов договор в
хотел по Черноморието, била жизнена.
Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.
На 30.06.2019г. около 11:30 ч., Т.Б. е пресичала бул „З. С.“ в кв. „М. р.“ в гр.Бургас на около
50 м преди кръстовището с ул. „В.“. В същото време по пътното платно в посока от с.Черни
връх към Бургас се е движел л.а.м.“Пежо“, модел „Партнер“ с ДК № А 51 97 НА, управляван
4
от П. П.. Водачът предприел спиране, тъй като светофарът в неговата посока светел в
червено, а на кръстовището имало спрели и други автомобили. Преди да успее съвсем да
спре, Т.Б. се блъскала странично в предния десен калник на автомобила и паднала на
асфалта. Всичко това се е случило при изключително благоприятни пъти условия: слънчево,
ясно време; в светлата част на денонощието; при сух участък от пътя. Пострадалата отказала
предложената от П. помощ и се прибрала вкъщи. Едва на следващия ден потърсила
медицинска помощ. Вследствие на удара, Т. Б. е претърпял телесни увреждания: 1. Контузия
на дясната гръдна половина; 2. Счупване на лъчева кост в дисталната и част и израстъка на
лакътна кост в дисталната част. Тези травми са довели до затрудняване на движенията и
осъществяване на основната функция на дясната ръка за срок не по-малък от 3 месеца при
установения по делото ход на оздравителния процес. Счупването е в резултат от падането на
пострадалата на асфалта: опитала е да се подпре на счупения крайник.
Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената медицинска
документация, заключенията на приетите съдебно-медицински и съдебно-автотехнически
експертизи, а също и от показанията на свидетелката С., както и от приложената справка от
НЗОК за липсващи предишни наранявания (л.93-97). Механизмът на станало произшествие
е изяснен в заключението на в.л. В.Г. – л.72-73, на което съдът се позовава изцяло.
Причините са субективни – недостатъчна концентрация и несъобразяване на скоростта с
пътните условия от страна на водача на лекия автомобил и пресичане на неопределеното
затова място от страна на пострадалата.
Съдебно-медицинската експертиза относно състоянието на Т.Б. сочи
безспорно, че уврежданията са станали при ПТП на 30.06.2019 г. когато пострадалата е
пресичала булеварда. Получените увреждания са предизвикали болки и страдания, като
възстановяването продължава повече от 3 месеца, през който период значително е влошено
качеството на живот – ищцата е трябвало да живее при дъщеря си, а после при сина си,
които са се грижели за нея. Уврежданията отговарят да са причинени от падането на асфалта
и съприкосновението с предната дясна част на автомобила и са в причинна връзка с
настъпилото ПТП (л.84).
Изложените факти водят до следните правни изводи. На основание чл.432
от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника застраховател. В хода на съдебното следствие по несъмнен
начин се установи, че Т. Б. е претърпяла страдания, изразяващи се в шок, стрес и
изключителни болки след претърпяното пътно-транспортно произшествие, за причиняването
на което вина има П. П.. Последният чрез своите действия, противоправно е причинил на
ищцата средна телесна повреда, като съдът приема, че са налице предпоставките на
фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. Това следва от нормата на чл.300 от ГПК, предвид
влязлото в сила решение на РС-Бургас. Ответното застрахователно дружество отговаря по
силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност“ на л.а.м.“Пежо“, модел „Партнер“ с ДК № А 51 97 НА, управляван от П. П..
5
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на
обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на обезщетение за
посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да бъде уважен, но
частично спрямо претендирания размер. Явно е, че след увреждането и претърпените
манипулации, Т. Б. не би могла да живее както преди това. От показанията на разпитания
свидетел С. се установи, че пострадалата е била принудена да търси помощ от близките си –
дъщеря и син, за редица действия, вкл.къпане, придвижване, снабдяване с хранителни
продукти и др. Обездвижването, продължилото няколко месеца лечение, принудителната
рехабилитация са довели до значителни болки и страдания за ищцата. Претърпените болки и
страдания от Т.Б. вследствие на преживяното, невъзможността да води живот както преди,
съдът преценява че отговарят на сумата от 30 000 лв.
С внезапното изкачане на пътното платно, пострадалата Т.Б. е оказала
значително влияние върху станалото ПТП, което съпричиняване съдът оценява на 50 %.
Този извод следва от обективните действия на ищцата, която се е опитала да пресече
пътното платно на неопределено затова място, макар на 50 м да е имало урегулирано със
светофарна, работеща уредба кръстовище. Като довод следва да се посочи приетото и от
двете съдебни експертизи, че ударът е бил осъществен в десния преден калник на
автомобила, т.е. налице е страничен удар от пострадалата в автомобила. Или искът по чл.
432 ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди се явява основателен до размера от 15 000 лв., като
в останалата част до пълния предявен размер от 32 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По делото ищецът претендира лихва за забава, „считано от датата на
завеждане на доброволната претенция пред ответното дружество, 08.11.2021г., до
окончателното плащане“. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429
ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно
събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-
ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от
момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би
надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. След
като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован,
то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 24.11.2021 год. –
15 дни след датата, на която ищцата Т. Б. е предявила претенцията си пред застрахователя,
6
при липсата на изричен отказ да плати.
Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на разноски, за
което е приложен списък по чл.80 от ГПК. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковата
претенция. Приложен е договор за правна защита и съдействие (л.92), в който е посочено, че
ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лв. С оглед уважения
размер на исковата претенция, дължимите разноски са в размер на 1504 лв.
Направеното от процесулния представител на ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.Тодоров е допустимо, доколкото
нормата на чл.78 ал.5 от ГПК го позволява, но е неоснователно. Цит.норма е предвидена с
цел пресичане възможността на страна да злоупотреби с правото си на разноски за
адвокатска защита. Разглеждането на договорено и получено адвокатско възнаграждение
във всяко производство, не е целта на законодателя, доколкото е част от характеристиките
на всяка свободна професия. От друга страна, изчислено съобразно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото би
било в размер на 3210 лв. или с 10 лв. повече от заплатеното по делото.
В тежест на ответника Застрахователно дружество „Бул инс“ АД следва да се
присъди и държавна такса върху присъдената сума от 15 000 лв. – 600 лв. дължими по
сметка на съда, както и сумата от 450 лв. – разноски по делото за изплатени
възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, Т. Б. следва да заплати в полза на
Застрахователно дружество „Бул инс“ АД направените по делото разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Разноските са в размер на 1800 лв. с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение. Не беше приложен списък по чл.80 от ГПК. Или следва да бъде присъдена
сумата от 954 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучър“ №
87, представлявано от изпълнителните директори Стоян С.нимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, чрез адв. Гочо Петков Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр. Ямбол,
ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16 да заплати в полза на Т. И. Б. с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. Георги Йорданов Йорданов от АК-София, със съдебен адрес: гр.
София, бул. “Евлоги и Христо Г.еви” № 85, ет.2, ап.6 сумата от 15 000 (петнадесет хиляди)
лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на настъпило на 30.06.2019г. ПТП, причинено от водача на
застрахования при ответното дружество автомобил – П. П. с ЕГН **********, ведно със
законната лихва считано от 24.11.2021 г. до окончателното изплащане, като иска до
7
претендираните 32 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучър“ №
87, представлявано от изпълнителните директори Стоян С.нимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, чрез адв. Гочо Петков Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр. Ямбол,
ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16 да заплати в полза на Т. И. Б. с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. Георги Йорданов Йорданов от АК-София, със съдебен адрес: гр.
София, бул. “Евлоги и Христо Г.еви” № 85, ет.2, ап.6 сумата от 1504 (хиляда петстотин и
четири) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Т. И. Б. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Георги
Йорданов Йорданов от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, бул. “Евлоги и Христо
Г.еви” № 85, ет.2, ап.6 да заплати в полза на Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул.
„Джеймс Баучър“ № 87, представлявано от изпълнителните директори Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез адв. Гочо Петков Димов от АК-Ямбол, със
съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16 сумата от 954 (деветстотин
петдесет и четири) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучър“ №
87, представлявано от изпълнителните директори Стоян С.нимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, чрез адв. Гочо Петков Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр. Ямбол,
ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16 да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-
Бургас сумата от 600 (шестстотин) лв. дължима такса върху уважената част от исковете и
450 (четиристотин и петдесет) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8