Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр. София, 25.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Калина Станчева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 11433 по описа за 2020 год., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 292008/03.12.2019 г. на Софийски районен съд, 142 с - в, по гр. д. № 62826/2017
г. е отхвърлен иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че М.Я.Я., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б."
АД, ЕИК ********, сумата от 2 831. 92 лв., представляваща стойност, начислена
след корекция на сметката с констативен протокол по партида на клиента, по
фактура № **********/07.07.2017 г. и ищецат е осъден да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ищеца М.Я.Я., чрез представителя му, в която решението се оспорва
като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон по подробни
съображения. Поддържа, че разпоредбите на
чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, въз основа на които е извършена корекцията, са приети от ДКЕВР
(КЕВР) в нарушение на предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Сочи,
че чрез ПИКЕЕ - 2013 г. се нарушава не само конкуренцията, но и защитения от
ДФЕС интерес на потребителя и те са незаконосъобразни. Излага доводи, че неправилно съдът е счел за неотносимо
доказването на факта на неизмерване, тъй като никъде в ПИКЕЕ – 2013 г. не е
уредена презумция за „неизмерване“ и в нито една от
хипотезите на нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ фактът на „нарушение на пломби, схема
или СТИ" не е обвързан с последицата „неизмерване". Според ищеца „неизмерването" представлява фактическото
обстоятелство, което следва да бъде пълно и главно доказано по правилата на
ГПК, за да е налице основание за извършване на корекция. В случая такова пълно
и главно доказване не е проведено. Поддържа още, че липсват доказателства каква
е цената за процесното тримесечие, по която общественият доставчик е продал на
електроразпределителното предприятие ел. енергия за покриване на технологичните
му загуби - т. е. за цената по чл. 51 от ПИКЕЕ. Сочи, че със ЗИД на ЗЕ, обнародван ДВ, бр. 54/2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребена електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията
си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване, вкл.
за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия. Излага доводи, че липсват мотиви на СРС относно възражение на ищеца относно
липсата на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ, вр. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, вр. ПИКЕЕ - 2013 г. Твърди, че в приложените по делото ОУ
не е предвиден такъв, а СРС неправилно е приел, че ред за уведомяване се
съдържа в чл. 17 и чл. 49 от ОУ на ответника. Според ищеца по делото не е доказано, че ответникът е изпълнил задълженията
да предвиди в Общите си условия ред за уведомяване на клиентите, което
съставлява гаранция за законосъобразност на процедурата по корекции. В
производството не се доказва, от писмените и гласни доказателства, клиентът да
е бил уведомен редовно за проверката преди извършването й. Проверката е
протекла на 18.01.2017 г., в отсъствието на потребителя, който по никакъв начин
не е бил търсен и канен да присъства, не са му разяснени последиците от
проверката, както и възможностите за защита при несъгласие с нея. Излага доводи,
че крайният снабдител не е имал законово основание да коригира сметката на
ищеца, понеже не е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Сочи, че
не е спазен и реда за начисляване на ел. енергия и не е доказан фактическия състав на нормата на чл. 48 от
ПИКЕЕ. По тези и допълнителни съображения, моли решението да се отмени изцяло и искът за недължимост на сумите по корекцията да се уважи. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна - ответникът „Ч.Е.Б.“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Според ответника, в правилно приложение на материалния закон СРС е
приел, че извършената корекция на сметката на ищеца е направено на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 48 -
чл. 51 от ПИКЕЕ. По делото е доказано, че са били
налице всички нормативно регламентирани предпоставки за извършване на
корекция на сметка на клиента предвид установеното нерегламентирано въздействие
върху СТИ и неотчитането на преминаващата през него ел. енергия, което се
установява и от заключението на приетата пред СРС СТЕ. Фактите от
извършената проверка са възприети от двамата представители на потребителска
организация, които са присъствали по време на всички действия по проверката,
съгласно свидетелските показания. Твърди
още, че КП се ползва със задължителна материална доказателствена сила
относно установените с него обстоятелства, с която съдът следва да се съобрази,
като се позовава на практика на ВКС по този въпрос. СТИ е изпратено за
метрологична експертиза в БИМ, която е установила несъответствие със заложените
критерии за точност на измерването на СТИ поради манипулация на измервателната
система. Поддържа, че към датата на извършване на процесната
проверка на СТИ на ищеца 18.01.2017 г. съществува
регламентирано право на ответното дружество да извърши едностранна
корекция на количество ел. енергия. Формулировката на разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ съдържа законова
делегация за приемане на подзаконов нормативен акт - ПИКЕЕ, уреждащ
възможността на корекционна процедура. Налице е законова
делегация на ДКЕВР (КЕВР) за приемане
на ПИКЕЕ във вида и обема, в който са приети. Той е оторизиран от ЗЕ да
определи методиката за преизчисляване, която е задължителен елемент от самата
процедура по установяване случаите на неизменена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия и последиците свързани с това, като в чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ е регламентирана тази методика за
корекция на сметката при манипулация на СТИ. Поддържа, че с ПИКЕЕ е създадена фикция относно количеството потребена ел.
енергия и периода за коригиране на сметката, която замества реалното потребено количество
ел. енергия в периода, в който електромерът не е отчитал, поради което ответникът
не е длъжен да доказва количеството на реално доставената ел. енергия в периода
на корекцията. Сочи, че с чл. 48 ПИКЕЕ не се въвежда санкция за потребителя, а
се създава заместващ метод за измерване на ел. енергията. Става въпрос за
нормативно предвидена обективна отговорност,
при която не е необходимо да се установява дали неточното или непълно отчитане
на ел. енергията е по вина на клиента, а е достатъчно да се установи обективно състояние - неизмерване или
непълно или неточно измерване на ел. енергия. Според ответника, в случая е
предвидена специална обективна отговорност, в отклонение от общите правила на
договорната отговорност. От чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ може да се изведе, че
става въпрос за справедливо разпределение на риска от неточното отчитане на ел.
енергията. Оспорват се твърденията, че ПИКЕЕ противоречат на правата на ЕС,
съдържащо се в ДФЕС, тъй като по отношение на корекционната
процедура за приложими правилата на вътрешното законодателство, които са ясни и
непротиворечиви. Поддържа, че е спазена и процедурата по чл. 17 във вр. с чл. 49 от ОУ на дружеството за уведомяване на клиента
за корекцията и правата на потребителя са били гарантирани в максимална степен.
Сочи, че за спора е ирелевантно
обстоятелството, че не са променени Общите условия на дружеството след приемане
на ЗИД на ЗЕ от 2012 г., тъй като клаузите им съответстват на чл. 98 а, ал. 2,
т. 6 от ЗЕ. В ПЗР на ЗИД на ЗЕ от бр. 54 на ДВ от 2012 г. и няма изискване да
бъдат изменени действащите към момента ОУ на договорите. Позовава са на практика на ВКС и СГС по въпроса. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди изцяло решението.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за
адвокатско възнаграждение.
Софийски
градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди
събраните по делото доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните
доводи, намира следното :
Първоинстанционният съд е сезиран и се е произнесъл по
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2 831, 92 лв. по фактура
№ **********/07.07.2017 г., представляваща сума
начислена въз основа на корекция на сметката, извършена по констативен протокол
констативен
протокол № 3017416/18.01.2017 г. на
ЧЕЗ „Разпределение България“ АД.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността
на цялото решение, а за допустимостта и правилността следи само в оспорената
част и по релевираните оплаквания за
незаконосъобразност. Съдът следи служебно единствено за спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно постановено и допустимо. Въззивният състав намира, че решението е постановено, при
изяснена от СРС фактическа обстановка.
По съществото на жалбата и във връзка с оплакванията на
ищеца срещу оспореното решение, въззивният съд намира следното :
От фактическа страна по делото не
е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия
за търговия с електрическа енергия по ЗЕ. Пред СРС не е
било спорно и обстоятелството, че ищецът е потребител на ел. енергия за периода
за процесния имот. Следователно изводът, до който е достигнал и СРС, че
страните са се намирали в облигационни отношения по силата на договор за
продажба на електрическа енергия по чл. 98 а от ЗЕ, е обоснован.
Не се е спорило и по факта, че преизчисляването на
консумираната електрическа енергия за посочения период е извършено след
съставяне на констативен протокол, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ПИКЕЕ.
Не е било спорно и че при проверка на обекта, представляващ къща, находяща се в гр. Благоевград, м. „Песока“,
е съставен констативен
протокол № 3017416/18.01.2017 г. от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, подписан
от двама служители на ФП.
Според
протокола става въпрос за електромерно табло извън
границите на имота, монтирано на стълб. СТИ е с фабричен номер **********,
класна точност А, производител ZPA, година на производство 2013. В протокола е описано,
че проверяващите са установили, че
липсва пломба на щита на електрическото табло. Посочва се, че както фирмената,
така и метрологичната пломба са манипулирани. СТИ е демонтирано, като на негово
място е монтиран нов електромер с посочените по-горе фабричен номер и
характеристики. СТИ е изпратено на Българския институт по метрология за
извършване на метрологична експертиза, съгласно КП № 909/26.05.2017 г.
От заключението на приетата пред
СРС и неоспорена съдебно – техническа
експертиза, се установява, че във вътрешността на средството за измерване към електрическата схема
допълнително е присъединено устройство, което представлява промяна на
електрическата схема и не съответства на одобрения тип. Не се установява обаче
как действа поставеното устройство. При проверка вещото лице не установява
данни за проверки от служители на ЧЕЗ за изправността на СТИ в периода 90 дни
преди процесната. От СТЕ се
установява, че преизчисляването на сметката на абоната
съответства на одобрените цени на електрическата енергия от ДКЕВР.
Във
връзка с фактическото извършване на проверката, пред СРС са разпитани
свидетелите на ответника Р.В.К., служител на ЧЕЗ „Разпределение България“ АД,
който е извършил проверката и В.Н.К.– представител на ФП.
Свидетелят К. дава
показания, че през месец януари 2017 г. са извършвани проверки в гр.
Благоевград, като си спомня, че на едно от таблата в СТИ са били нарушени
държавните и фирмени знаци. Обектът е бил къща. Той не помни адреса, но сочи,
че се намира в квартал Песока. На проверката не е
присъствал представител на полицията и никой от къщата не е излязъл, като не е
присъствал потребител. Свидетелят не помни как изглежда къщата, но наблизо
имало строеж.
Показанията
на този свидетел се потвърждават и от тези, дадени от свидетеля В.К.. Той също
е посочил, че на проверката не е присъствал потребител, нито представител на
полицията, но са присъствали представители на ФП. Според свидетеля в края на
квартала имало къщи, като електромерите били изнесени вън от имотите. Процесната къща била на един етаж, не била обзаведена и
обитаема и се намирала срещу стълба, където са били СТИ, а в близост до нея
имало и строеж.
Свидетелят
на ищеца и негов син Р.М.Я. е дал показания, че баща му не е уведомяван за
проверката. Свидетелства, че имота се намира в м. „Песока",
но къщата не е построена и в нея не живее никой.
По същество на делото и като съобрази възраженията на
страните във върззивното производство, настоящият
състав приема, че спорът касае основно въпроса дали е налице правно основание
за начисляване на електрическа енергия, определена по извършената корекция на
сметката на ищеца.
Настоящият състав, за разлика от СРС
намира, че при
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищецът да му дължи исковата сума на основание ПИКЕЕ, приети по
силата на законовата делегация със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.
Относно наличието на ред за уведомяване на клиентите за
извършените корекции на сметките им в ОУ на доставчика въззивният състав намира
следното :
След измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие
(чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98
а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т.
6 от чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, в тях трябва изрично да се предвиди ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При така очертаната уредба следва, че по силата на
делегацията на ЗЕ е дадена възможност за приемане на правила за осъществяване
на процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия
да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и
задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка
на ел. енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за
минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по
чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона кумулативно
предпоставки - предвиждане на ред за уведомяване в ОУ и одобряване от ДКЕВР
на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Второто условие е реализирано, след влизането в сила на
ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. (понастоящем
изцяло отменени - с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят и чл. 48, 49, 50 и
51), но не
се установява да е реализирано първото условие.
Относно необходимостта от едновременното наличие на
посочените две предпоставки ВКС се е произнесъл в решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. №
3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Във връзка с доводите на ищеца, поддържани
и във въззивното производство, настоящият състав
намира, че в ОУ на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите
за предстоящата корекция на сметки.
След като ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е
доказал да е съобразил действащите си ОУ с изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, следва че той не е изпълнил вмененото му със закон задължение, а
предвидената в ЗЕ процедура не е завършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите не се е породило. Кумулативното реализиране на
двете условия е предвидено от законодателя като засилена гаранция за защита
правата на потребителя.
Допълнителен аргумент в тази посоча е обстоятелството, че
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ са собствени на оператора на електропреносната мрежа („ЧЕЗ Разпределение България“ АД) и по правило потребителят няма
достъп до монтираните от доставчика СТИ. Въззивният
състав намира, че доставчикът на електрическа енергия - лицензиант
е длъжен да осигурява, освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез
монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и
назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните
средства; че при осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа
енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Тъй като,
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа, последният има задължение да
осигури правилното и коректното му функциониране и да констатира своевременно
грешката в измерването или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е
изпълнил задълженията по проверка годността на СТИ и поддръжката им, които са
му възложени със закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на
потребителя и той не може да носи отговорност за него.
В отговор на възраженията на ответника,
според настоящият състав, действащите Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на
ДКЕВР не съдържат клауза, която да
урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция
на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел. енергия.
Въззивният съд намира, че в чл. 17, ал. 2 от действащите
ОУ на ответника е предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките
по ал. 1 на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е
длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е
предвидено почти същото като в предходната норма : че потребителят се уведомява
в 7 - дневен срок за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката
поради грешка в отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол.
Посочените норми не са съобразени с
измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Предвид големите правомощия, които законодателят предоставя
на доставчика във връзка с извършването на корекции на сметките на
потребителите за минал период, предвиждането на ред за уведомяването им за
извършване на проверки за точното измерване на ел. енергия, които могат да
доведат до корекции на сметките им по реда на ПИКЕЕ, е задължително условие.
Идеята на законодателя е именно да се гарантират правата на потребителите.
В отговор на възражението на ответника, че ЗЕ не го
задължава да изготвя нови ОУ, настоящият състав намира, че съобразяването на
процедурата по уведомяване на клиентите за предстоящите проверки, които могат
да доведат до корекции на сметките им не изисква приемане на изцяло нови ОУ.
Такова изменение би могло да се извърши и чрез допълване на действащите такива
и привеждането им в съответствие с изискванията на ЗЕ.
Освен изложеното въззивният състав споделя тезата, че с чл. 48 ПИКЕЕ се надхвърлят рамките на определената от ЗЕ законова делегация, като се въвеждат правила
за създаване на корекции, чрез
въвеждане на фикция за потребена
ел. енергия за минал период
от време, без действителната консумация да бъде
установена. ЗЕ действително делегира правомощия
на ДКЕВР да изработи правила, по които да
се отчита и измерва неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, както сочи ответника, но не й делегира
правомощия да въвежда специална обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава обективна отговорност според съда
може да бъде предвидена само по силата на закон или по изрична законова делегация, но не и с подзаконов нормативен акт, какъвто безспорно се явява ПИКЕЕ.
В заключение въззивният състав намира, че корекцията
на сметката на абоната е извършена без да е налице нормативно основание за
това.
Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не
споделя тезата, че констативния протокол от 18.01.2017 г. съставлява официален
свидетелстващ документ,
по смисъла на чл. 179 ГПК и установява с материална
доказателствена сила удостоверените
в него факти. За да се ползва
констативния протокол с доказателствената сила на официален документ следва той
да е съставен (изготвен) от длъжностно лице в кръга на правомощията му. В
случая КП е съставен от служители на трето за спора дружество - „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД.
След като ответникът не е установил
пълно и главно, че е налице основание за ангажиране отговорността на
потребителя - ищец, незаконосъобразно СРС е направил извод, че отрицателния установителен иск за недължимост
на сумата по корекцията е неоснователен. Съдът намира, че доколкото не се
установява основание за корекция на сметката на ищеца е без правно значение
обсъждане на доказателствата, които касаят начисляването на сумите от
ответника.
Като съобрази изложеното и доколкото крайните решаващи
изводи на двете инстанции не съвпадат, решението следва да се отмени и искът по
чл. 124 ГПК да се уважи.
С оглед промяната в изхода от спора, решението следва да се
отмени и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ищеца, като в
негова полза следва да се присъдят разноски за СРС за държавна такса от 117, 28
лв., доколкото не са ангажирани доказателства за други направени разноски пред
тази инстанция.
По
разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящото
производство има ищеца. В негова полза следва да се присъдят разноски за
държавна такса от 58, 16 лв. за тази инстанция и 430 лв. адвокатско
възнаграждение. Като съобрази обжалваемия интерес,
съгласно чл. 7, ал. 2 НМРАВ и извършените действия от представителя на ищеца
във въззивното производство, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 292008/03.12.2019 г. на
Софийски районен съд, 142 с - в, по гр. д. №
62826/2017 г., с което е ОТХВЪРЛЕН иска, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че М.Я.Я., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б." АД, ЕИК ********,
сумата от 2 831. 92 лв., представляваща стойност, начислена след корекция на
сметката с констативен протокол по партида на клиента и по фактура №
**********/07.07.2017 г. и ищецът е осъден да заплати разноски в полза на ответника по
чл. 78, ал. 3 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М.Я.Я., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б." АД, ЕИК ********,
сумата от 2 831. 92 лв., представляваща стойност на начислена по партида на
клиента по фактура № **********/07.07.2017 г., след
корекция на сметката с констативен протокол № 3017416/18.01.2017 г. на
ЧЕЗ „Разпределение България“ АД.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч
Марк Бизнес център да заплати на
М.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, кант. 313, чрез адв. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски както следва : за СРС - държавна такса в размер на 117, 28 лв., а за СГС - 58, 16 лв.
държавна такса и 430 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Калина Станчева,
член на IV - Д въззивен състав по в. гр. дело № 11433 по
описа на СГС за 2020 г.
Не споделям доводите на мнозинството от
съдебния състав, че след като ответникът не е доказал да е променил, съобразно
изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме, че е налице
неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената в закона процедура да
се счита незавършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на
клиентите - невъзникнало.
Извършената от ответника „Ч.Е.Б.“ АД
проверка, обективирана в процесния констативен протокол за установяване неточно
измерена и/или неизмерена електрическа енергия, е осъществена след влизането в
силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
електрическа енергия - ПИКЕЕ /обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., изцяло отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 г.
по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г./, поради което и последните са приложим материален закон към
отношенията между страните по повод извършените от ответника действия по
установяване на неточно измерване и начисление на цена за електрическа енергия
на основание същото. Тези нови правила не изискват доказването на виновно
поведение от страна на потребителя като предпоставка за извършването на
едностранна корекция на сметката, а предвиждат обективна отговорност на
потребителите на електрическа енергия при констатирани по предвидения ред
случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, а в случай на повреда на уреда, корекцията е в тежест
на дружеството - снабдител. Целта на нормативния акт е не да санкционира
потребителя за виновно неизпълнение на негови договорни задължения, а да
осигури измерване на доставяната електрическа енергия, съответно на
действително доставяната такава, при констатирано неточно измерване или
неизмерване на последната.
Считам, че редът за уведомяване по чл. 98
а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ не е предпоставка за възникването или
съществуването на правото на едностранна корекция, съответно липсата на клаузи
за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
на сметки за минал период не съставлява пречка правният спор да се разгледа по
същество. През исковия период са действали разпоредбите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ. Съгласно практиката на ВКС - решение № 124 от 18.06.2019
г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г. о., и решение № 107 от
26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., дори да е
налице непълнота в посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при
прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Изискването за установяване на ред за уведомяване с общите условия
на крайния снабдител, въведено с чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е насочено към гарантиране на правото на защита на
клиентите срещу възможни незаконосъобразни преизчисления. При липса на
уведомяване, съдебната процедура по ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електрическа енергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това
предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при
преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл. 98 а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в общите условия не е предвиден ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията, но то не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
В допълнение, целта на предвиденото в ЗЕ
изискване за съществуване на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка, е последният да узнае за корекцията, да има възможност да изрази
позицията си и да се защити, ако счита корекцията за неточно или неоснователно
извършена. Както е посочено в решението по настоящото дело, представените от
ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите предвиждат, че в случаите на
корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17, доставчикът изготвя справка на
дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В
случая от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че
ищецът е бил уведомен за извършената корекция и е упражнил предоставените му от
закона права, вкл. чрез предявяване на отрицателен установителен иск срещу
ответника за установяване недължимост на претендираната от последния сума.
Правото на потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за
корекционната процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да
съдържат ред за това уведомяване, не е накърнено.
Поради изложеното намирам, че въззивната
инстанция следваше да разгледа по същество въпросите дали редът за извършване
на корекционната процедура е спазен, правилно ли е било начислено количеството
електрическа енергия, респективно дали претендираната от ответника с процесната
фактура сума се дължи от ищеца.
Мл. съдия:
/К. Станчева/