№ 6317
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. А.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110108262 по описа за 2023 година
Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 79 ЗЗД за постановяване на
съдебно решение, с което да бъдат осъдени ответниците да залатят в полза на ищеца за
претендираните от него суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергя,
начислена за процсния период, за мораторна лихва, за цена на услугата дялово
разпределение и лихва върху това вземане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответниците са депозирали в законоустановения срок отговор на исковата молба, с
който оспорват основателността на исковата молба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изпраща процесуален представител,
като не взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по настоящото дело е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
1
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Т.е за да
бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, следва да се установи дали той е
собственик или вещен ползвател на процесния имот.
Видно от изявленията, обективирани в писмо на СО, район К. с., апартамент № 1, бл.
21, вх. 1, ж.к. С., е придобит от М. и А. Г.и с транслативен договор от 1970г.
Действително, изявленията, инкорпорирани в посоченото писмо, нямат
удостоверителна сила, доколкото длъжностното лице, което го е издало, не разполага с
удостоверителна компетентност да удостовери обстоятелства, касаещи собствеността на
имота, обвъорзваща съда да приеме, че фактите, настъпили в обективната действителност,
съответстват на тези, описани в посоченото писмено изявление, тъй като с такава
удостоверителна компетентност разполагат единствено съответните местно компетентни
нотариуси.
В случая обаче обстоятелството, че именно наследодателят на страните – М. Г., е бил
потребител на процесната топлинна енергия се установява от други събрани по делото
доказателства, които в своята съвкупност водят до изводът, че именно наследодателят на
страните е бил ползвател на доставяната до него топлинна енергия.
Така направения извод следва от обстоятелството, че през целия процесен период
титуляр на партидата с аб.№ 069298 е бил наследодателят на страните – М., съгласно
изявленията, обективирани на стр. 2 от допуснатата по делото ССЕ.
Отделно от това по делото са депозирани частни свидетелстващи документи,
наименовани „талони за отчети за уреди за дялово разпределение“, даващи информация за
показанията на уредите, монтирани в имота, находящ се в гр. С., ж.к. С. 21, вх. 1, ап. 1, т.е. в
процесния имот, като описаните документи носят подписа на наследодателя на страните,
като съдът цени тяхната доказателствена сила, доколкото удостоверяват неизгодните за
същия обстоятелства, че е ползвал топлинна енергия в количеството, отчетено чрез
показанията на въпросните уреди.
Следва да се отбележи, че частният диспозитивен документ обвързва автора си и
неговите универсални правоприемници, че такова изявление е направено от лицето, сочено
за автор. / в този смисъл и Решение № 97 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1917/2019 г., III
г. о., ГК/, от което следва, че е и на ответниците по делото, имащи качество на универсални
правоприемници на М., е противопоставим неизгодният за тях факт, че топлинната енергия,
доставяна до процесния обект / сезон 2019 г.-2020 г., и сезон 2020 г.-2021 г./ през описания
от ищеца период, е ползвана от техния наследодател.
Предвид обстоятелството, че по делото се установи, че потребител на процесната
топлинна енерия през спорния период е бил именно М., то в неговата правна сфера е
възникнало задължението за заплащане на нейната цена, което задължение по силата на
наследственото правоприемство е преминало към неговите наследници – ответниците по
делото, които по правилата на наследственото правоприемство поемат в равни части от по
1/3 част всеки от тях задължението на наследодателя им за заплащане на цената на
процесната услуга.
Доколкото се установи, че именно М. е бил потребител на процесната топлинна
енергия, то и той е бил носител на задължението за нейното заплащане. Този извод не би се
разколебал и в хипотезата, в която по делото са депозирани доказателства за собствеността
на имота, тъй като релевантно за това кой следва да се счита за купувач на описаната услуга
е това кой е бил нейн потребител – качеството, установено по категоричен начин за
наследодателя на страните М..
По делото не се устанонява такова качество на неговата съпруга А., за да бъде
ангажирана нейната отговорност на собствено основание, различно от наследственото
правоприемство на имуществото, включващо придобитите преживе права и задължения от
съпруга й М.. Нещо повече, в отговора на исковата молба, подаден от името на всички
ответници изрично е посочено че А. и В. са „живущи в град Грац, Австрия“, няма данни тя
2
да е живяла в имота през процесния период и да е ползвала доставяната до него от ищеца
топлинна енергия.
За ответника А. няма данни да е била титуляр на процесната партида, какъвто е бил М.,
не е наличен и нейн подпис върху отчетите за дялово разпределение.
Ето защо, съдът приема, че отговорността на всеки от ответниците следва да се
ангажира по правилата на наследственото правоприемство, но не и на друго основание,
включително и това, сочено от ищеца, а именно придобивно транслативно основание
спрямо отговорността на ответника А..
По делото не съществува спор, че през процесния период до описания в исковата
молба обект е доставяна твърдяното от ищеца количество топлинна енергия на цена, сочена
от него – обстоятелства, които се установяват от допуснатите и приети по делото СТЕ и
ССЕ.
СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна
енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната абонатна станция и в апартамента
на ответника, вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че е и количество топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация.
По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение се установява, че цената на
топлинна енергия, доставяна за периода м.01.2020 г.-м.04.2021 г. възлиза на сумата от
2157.69лв. /стр. 9 от ССЕ/.
Съдът намира именно този период за релевантен, поради следното, а именно:.
От страна на ответниците е направено възражение за погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност".
Исковата молба е подадена на 16.02.2023г., поради което в този момент е прекъснато
теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 01.2020 г.. този срок е изтекъл на 16.03.2020г. г.., т.е. вземането за
цена на топлинна енергия за м.01.2020г. следва да се приеме за първото по време вземане,
включено в непокрития по давност период.
От заключението от ССЕ/стр. 9/ се установи, че цената на топлинна енергия,
доставяна за периода м.01.2020 г.-м.04.2021 г. възлиза на сумата от 2157.69лв.
В случая ищецът е посочил следните съотношения, на които да бъда ангажирана
отговорността на ответниците по делото – за А. 4/6, от които 3/6 в качеството на собственик
3
и 1/6 на наследник на М., и от по 1/6 част за останалите двама ответници.
По делото се установи, че отговорността на всеки от ответниците следва да се
ангажира единствено в качеството им на наследници на М., не и на друго основание,
включително за ответника А..
С оглед спазване принципа на диспозитивното начало и предвид това, че ищецът е
посочил, че отговорността им в това им качество възлиза на 1/6 част от общото задължение,
то и исковете срещу всеки от тях следва да се уважат в размер от по 1/6 част от установената
по делото цена, доколкото съдът е обвързван в решаващите си изводи от волята на ищеца,
очертаваща пределите на разделната отговорност на всеки от ответниците, изводима от
принципа на диспозитивното начало.
Ето защо искът срешу А. следва да се уважи за сумата от 359.6 лв. и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 1899.11 лв. и за периода м.05.2019г.-м.12.2019г.
вкл.
Исковете срещу останалите двама ответниците следва да се уважи за сумата от 359.6
лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от по 474.78 лв. и за периода
м.05.2019г.-м.12.2019г. вкл.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят., за вземането за м. 01.2020г. този срок е изтекъл на 16.03.2020г., т.е. от
17.03.2020 г. купувачът е изпаднал в забава.
С оглед принципа на диспозитивното начало и заключението от ССЕ, съгласно което
общия размер на мораторната лихва за непокрития по давност период възлиза на сумата от
393.89 лв., то този иск срещу А. следва да се уважи за сумата от 65.6 лв. и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 378.18 лв., а срещу останалите двама ответници
този иск следва да се уважи за сумата от 65.6 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 94.54лв.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от ССЕ стойността на таксата за дялово разпределение,
начислена за процесния период възлиза на сумата от 26 лв../таблица № 3, ст. 5 от
4
експертизата/..
В случая по делото е депозиран договор от 02.06.2017г..., сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните
от констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV,
т. 4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа,
коригирана съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице, от
които 84.9лв., платими от ответника А. и от по 320 лв. от останалите двама ответници.
Ответниците по делото са представлявани при условията на безпатна правна помощ,
като с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените заседания
възнаграждението за процесуално представителство на всеки от ответниците следва да се
определи в размер от по 400 лв. за всеки от тях или в полза на адв. Д. следва да се присъдят
разноски в общ размер от 534.3лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД А. Г. Г. с ЕГН:
**********, да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ... сумата от 359.6 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период м.01.2020 г.-м.04.2021 г.. ведно със
5
законна лихва за период от 16.02.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата до пълния предявен размер от 1899.11 лв. и за периода м.05.2019г.-
м.12.2019г. вкл., да заплати по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 65.6 лв.,
мораторна лихва за периода 15.09.2020г. до 02.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до пълния предявен размер от 378.18 лв., ведно със съдебни разноски в размер на
84.9лв.
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД А. М. Г., с ЕГН:
**********, да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ... сумата от 359.6 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период м.01.2020 г.-м.04.2021 г.. ведно със
законна лихва за период от 16.02.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата до пълния предявен размер от 474.78 лв и за периода м.05.2019г.-
м.12.2019г. вкл., да заплати по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 65.6 лв.,
мораторна лихва за периода 15.09.2020г. до 02.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до пълния предявен размер от 94.54лв.., ведно със съдебни разноски в размер на
320 лв.
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД В. М. Г. - К., с ЕГН:
**********, да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ... сумата от 359.6 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период м.01.2020 г.-м.04.2021 г.. ведно със
законна лихва за период от 16.02.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата до пълния предявен размер от 474.78 лв и за периода м.05.2019г.-
м.12.2019г. вкл., да заплати по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 65.6 лв.,
мораторна лихва за периода 15.09.2020г. до 02.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до пълния предявен размер от 94.54лв.., ведно със съдебни разноски в размер на
320 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК..., срещу А. Г. Г. с ЕГН:
**********,,, за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сума за дялово разпределение за периода м.01.2020г. - м.04.2021г. в
размер на 24,29 лв,- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 5,66 лв. - мораторна лихва за
периода от 05.03.2020г. до 02.02.2023г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК..., срещу А. М. Г., с ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сума за дялово разпределение за периода м.01.2020г. - м.04.2021г. в
размер на 6,08 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 1,42лв. - мораторна лихва за
периода от 05.03.2020г. до 02.02.2023г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК..., срещу В. М. Г. - К., с
ЕГН: **********, за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сума за дялово разпределение за периода м.01.2020г. - м.04.2021г. в
размер на 6,08 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 1,42лв. - мораторна лихва за
периода от 05.03.2020г. до 02.02.2023г.
6
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД да заплати на адв. Д. разноски в общ размер от 534.3лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – Н. ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7