Решение по дело №94/2025 на Софийски окръжен съд

Мотиви към решение № 49 от 01.04.2025 г., постановено по в.а.н.д.
№ 94 от 2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, IV
второинстанционен наказателен състав.

С решение № 376 от 10.09.2024 г. на Районен съд – Б., постановено по
а.н.д. № 64/2024 г. по описа на същия съд, обвиняемият И. Т. И., роден на .... г.
в гр. Б., обл. С., с постоянен адрес в гр. Б., ж.к. „В. Л.“ № .., вх. .., ет. .., ап. ..,
българин, български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование,
месторабота – „С.“ ООД гр. Б., длъжност – управител, с ЕГН **********, е
признат за ВИНОВЕН за това, че на 17.11.2021 г., около 10:00 часа в гр. Б.,
обл. С., на ул. „Х. А.“ № 2, пред склад на „С.“ ООД – гр. Б., е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – посегнал да удари с ръка в областта на
лицето А. М. К. от гр. Б. /Главен експерт „Опазване на обществения ред“ към
Община Б./ и го обиждал с думите „нещастник“ и „майка ти е луда и ти си
луд“, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 НК
го е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.
325, ал. 1 НК и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на
1 000 лв., платима в полза на Републиканския бюджет.
С оглед изхода на делото, обв. И. е осъден да заплати и сторените по
делото разноски в хода на досъдебното и съдебното производство.
Със същото решение е постановено вещественото доказателство по
делото – 1 бр. диск да остане по делото в срока на съхранението му, след което
да бъде унищожен като вещ без стойност.
Недоволен от поставения съдебен акт е останал обв. И., който чрез своя
защитник - адв. Ж. е подал въззивна жалба и допълнение към нея. В жалбата
се сочи, че обжалваният акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен
при съществено нарушение на процесуалния правила. Счита, че обжалваното
решение е абсолютно необосновано, тъй като направения извод за
виновността на обвиняемия И. Т. И. не кореспондира със събраните в хода на
делото доказателства., поради което постановеното решение почива на
предположения и недоказани фактически обстоятелства. В този смисъл счита,
че въззивния съд следва да извърши нов и подробен анализ на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства. Отправено е искане за отмяна на
обжалвания акт и постановяване на нов, с който да бъде оправдан обвиняемия
И.. Под условията на евентуалност е отправено искане за отмяна на
първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане на
осн. чл. 335, ал. 2 НПК.
Препис от въззивната жалба и допълнението към нея са изпратени на
РП-Б., като не е представено възражение по реда на чл.322 НПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният
защитник на обвиняемия И. Т. И. – адв. Ж. отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и оправдаване на обвиняемия по повдигнатото
му обвинение. Счита, че в случая първоинстанционният съд изобщо не е
коментирал в мотивите си действията на пострадалия А. К., който както се
1

установява от свидетелските показания се е държал грубо и арогантно, като е
повишавал тон на подсъдимия. В този смисъл твърди, че подсъдимият И. е бил
провокиран. Твърди, че дори да се приеме, че последния е извършил
инкриминираните действия, то последните по съществото си не могат да се
квалифицират като такива, които грубо да нарушават обществения ред.
Поради изложеното намира, че не е налице престъпление по чл. 325, ал. 1 НК,
а единствено действията му могат да се коментират, като прояви по смисъла
на УБДХ.
В производството пред въззивния съд обвиняемият И. Т. И., редовно
призован не се явява.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на
СОП оспорва подадената въззивна жалба, като отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Настоящият съдебен състав на Софийски окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
НПК, приема за установено следното:
Производството пред първостепенния съд е било образувано по внесено
за разглеждане в този съд постановление на Районна прокуратура – Б., с което
е направено предложение за освобождаване на обвиняемия И. Т. И. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Производството е второ
по ред и се е развило след отмяна на решение № 142 от 14.03.2023 г. на
Районен съд – Б., постановено по АНД № 616/2022 г. по описа на същия съд и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд с Решение № 2 от 11.01.2024 г., постановено по
ВАНД № 559/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд. Същото се е развило
по особените правила, предвидени в Глава двадесет и осма на НПК. За да
постанови решението си, предмет на настоящия инстанционен контрол,
районният съд се е позовал на ангажираните в хода на досъдебното
производство доказателствени източници, както и на тези, събрани и
проверени непосредствено от него, които е подложил на оценка, съгласно
разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК. Въз основа именно на преценените по този
процесуален ред доказателства и доказателствени средства, първостепенният
съд е извел фактически констатации, които в по- голямата им част се споделят
и от настоящата инстанция.
След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност,
решаващият състав на въззивния съд от своя страна намира за установена и
съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа
обстановка, а именно:
Обвиняемият И. Т. И. е роден на .... г. , живущ в град Б., ж.к. „В. Л.“ № ..,
вх. .., ет. .., ап. .., разведен, неосъждан, българин, български гражданин, с
висше образование, управител в „С.“ ООД – гр. Б..
Към месец ноември 2021г. св. А. М. К. работел на длъжност главен
2

експерт „Опазване на обществения ред“ към Община Б.. Основните му
служебни задължения на посочената длъжност, били свързани с
осигуряването и опазването на обществения ред и доброто състояние на
околната среда на територията на общината.
На 17.11.2021 г. св. К. и негов колега - св. И.Л.К. били изпратени да
извършат проверка в района на офис на фирма „С.“ ООД, находяща се в гр. Б.
във връзка с постъпил сигнал за неправомерно монтирани там антипаркинг
колчета. Около 09:30 часа същия ден свидетелите К. и К. посетили мястото,
находящо се в гр. Б., обл. С., ул. „В.“ № 5, в близост до новостроящия се
магазин „Ф.“, което било склад. Вътре открили служителка на дружеството –
свид. Ц. Н. Х., като единствено свид. К. влязъл вътре да говори с нея, а свид.
К. останал в автомобила. Още с влизането си свид. К. започнал да говори на
служителката на висок тон, като я попитал „Какви са тия колчета и кой ги е
сложил“. Свидетел Х. му обяснила, че колчетата са поставени от нейните
работодатели - св. Б. В.Г. и обв. И. Т. И. и че трябва да разговарят с тях по
повод това. Същата посочила, че последните се намират в централния склад на
фирмата, като упътила служителите как да стигнат до там. Св. К. и К. се
насочили към централния склад, като около 10:00 часа на 17.11.2021 г.
пристигнали на мястото – склад на „С.“ ООД, находящ се на ул. „Х. А.“ № 2 в
гр. Б.. Там се срещнали със св. Б. В.Г., на който се представили като
служители от обществения ред към община Б. и го попитали дали той е
монтирал колчетата пред офиса на фирмата и защо е направил това, предвид,
че няма разрешение за това от общината, като свид. К. му повишавал тон и се
държал грубо. Св. Г. обяснил на свидетелите К. и К., че той и другият
управител на дружеството - обв. И. Т. И. са монтирали колчетата, тъй като на
тротоара постоянно се паркирали автомобили и достъпа им до офиса бил
затруднен. Св. А. К. обяснил на св. Б. Г., че тези колчета са незаконно
поставени и че трябва да бъдат премахнати незабавно. Докато двамата
разговаряли към тях се приближил и обв. И. Т. И., който, чувайки думите на
св. К., че трябва да се премахнат колчетата, започнал също да говори на висок
тон, като попитал свид. К. къде е бил предишния ден, когато са подавали
сигнали в общината за неправомерно паркирани автомобили на мястото,
ограничаващи достъпа им до офиса. Св. К. му обяснил, че не е бил на работа
предишния ден и не знае защо никой не се отзовал на сигнала му. Тогава обв.
И. И. започнал да се държи нагло и арогантно, като започнал да се подиграва
на св. К. за това, че работи за 600.00 лв. заплата и че не може да му казва дали
ще маха колчетата, като заявил да се маха и да напуска склада. Св. К. му
обяснил, че е отишъл там по разпореждане на своя ръководител и че само си
върши работата. Разговорът между двамата през цялото време се водел на
висок тон. В един момент агресията на обв. И. нараснала, като започнал да
обижда св. К., наричайки го „нещастник“ и заявявайки му „майка ти е луда и
ти си луд“, като продължавал да го гони от мястото и да му казва да изчезва.
Св. К. му казал да се държи малко по-прилично и да смекчи тона, при което
обв. И. И. посегнал да го удари по лицето, но не успял, като само го закачил с
ръката си по бузата. Св. К. отново на висок тон обяснил на обв. И., че се
държи непристойно и грубо. Вдигнала се голяма врява, която била чута от
3

работниците в склада - свидетелите Ц. Н.Н. и Т.А. Ц.. Тъй като обв. И. И.
продължавал да се държи изключително агресивно и нагло спрямо св. К. и да
го гони от мястото, той и колегата му К. взели решение да си тръгнат от там,
за да не се стигне до по - сериозен сблъсък и нарушаване на обществения ред.
Настоящият въззивен състав не възприема направените от районния съд
фактически констатации, че при възникналия конфликт между двамата,
единствено обвиняемият И. е говорил на висок тон и се е държал грубо. В
действителност поведението на свид. К. е било също провокиращо, като
според настоящата инстанция последният в самото начало на проверката е
говорел на висок тон, още при разговора си със свид. Ц. Н. Х. на която
започнал да се кара с думите „Какви са тия колчета и кой ги е сложил“.
Настоящата инстанция кредитира с доверие показанията на посочената
свидетелка в цялост. Със същите се установява че на процесната дата
свидетелите К. и К. в качеството си на служители в отдел „Обществен ред“ в
община Б. са посетили мястото, където тогава са били поставени незаконно
ограничителните колчета и са започнали извършването на проверка по случая,
като са отишли да се срещнат с управителите на „С.“ ООД гр. Б. – обв.И. и
св.Г.. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел и в тази им част, в
която се установява, че поведението на единия служител от „Опазване на
обществения ред“ към община Б. е било грубо, а именно свид. К., който е
повишил тон при разговора си с нея. В тази им част показанията на
посочената свид. Х. са в корелация и синхрон с показанията на свид. Ц. Н.Н.
от които се установява, че е станал свидетел на конфликта между свид. К. и
обв. И., като още преди обв. И. да слезе от офиса, при разговора си със свид.
Г., служителя от общината е „крещял“. Същото се установява и от показанията
на свид. Т.Ц., който заявява, че е имало спор и караници и „С.“ е започнал да
крещи да се махнат колчетата.
Настоящата инстанция също не кредитира показанията на свид. Н. и
свид. Ц. в частите им, с които заявяват, че не е имало опит за удар от страна на
обв. И. към свид. К., както и в частта, с която заявяват, че обв. И. не е отправял
обидни реплики към свид. К., а се е държал спокойно и прилично, като в тази
част се солидаризира с извода на първоинстанционния съд. Това е така, тъй
като посочените свидетели са служители на дружеството, които в момента на
конфликта са били на работа и са изпълнявали служебните си задължения и не
са присъствали през цялото време на спора между обв. И. и свид. К..
По отношение на останалите свидетелски показания въззивния съд
изцяло се солидаризира със сторения доказателствен анализ от
първоинстанционния съд, като също кредитира изцяло и с доверие
показанията на свид. А. М. К., свид. И. Л. К. и свид. А. В..
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. А. М. К. и свид. И. Л. К.
като подробни, логични и непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду
си. Същите са очевидци на инкриминираното деяние на обвиняемия. Съдът
дава вяра на показанията на свид К. и свид. К., като взе предвид, че с оглед
изминалия голям период от време е нормално последният да не си спомня
някой от възприетите от него факти тогава и кредитира показанията му,
дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.
4

ал.1, т.1 и т.2 НПК. От показанията на свидетелите К. и К. се установява, че на
17.11.2021г. около 10,00ч. в гр. Б., обл. С., на ул. "Х. А." № 2, пред склад на
„С.“ ООД – гр. Б. обвиняемият е посегнал да удари с ръка по лицето свид. А.
М. К., както и че е викал на висок глас, че последният е „нещастник“ и че
майка му е луда и той е луд. Съдът единствено отчита, че и двамата свидетели,
са си спестили информация за поведението на свид. К.. Индиция за това се
съдържа в показанията на свид. К., който заявява, че целия разговор между
свид. К., от една страна и свид. Г. и обв. И., от друга страна се е водел на висок
тон.
Съдът кредитира показанията на св.А. В., която не е очевидец на
извършеното от обвиняемия, а пресъздава разказаното й от свид. К.. Тя
потвърждава, че обв. И. се е държал грубо и е възникнал конфликт между него
и свид. К., като демонстративното и арогантното поведение на обв.И. е било
по повод инициирана от нея, в качеството й на началник на отдел „Обществен
ред“ в община Б. проверка за неправомерно поставени колчета.
В действителност житейски логично е при извършената проверка свид.
К. да е бил провокиран от неправомерното поведение на управителите на
дружеството „С.“ ООД, изразяващо се в поставяне на колчета на
нерегламентирано място, като самият той да е говорил на по висок тон.
Горното обаче не оправдава по никакъв начин поведението на обв. И., който
вместо да се опита да предотврати конфликт е започнал от своя страна на
обижда служителя на общината – свид. К. и дори да се опита да го удари.
Съдът не кредитира показанията на свид. Г., в частта им в която заявява,
че поведението на обв. И. не е било грубо и арогантно, като не е използвал
обидни думи по отношение на свид. К., нито е посягал да го удря. В тази част
показанията на свид. Г. съдът намира за недостоверни, тъй като последният е
заинтересован от изхода на делото, тъй като е колега на обв. И., а и същите
противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не обсъжда показанията на свид. И. Х., тъй като последните по
никакъв начин не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото.
В хода на съдебното следствие е прието заключението по извършената
фоноскопна експертиза, в което вещото лице е пресъздало на хартиен носител
информацията от оптичния носител, предаден по делото от свид. К.,
съдържащ звукозаписа, изготвен от същия по време на разговора му с
обвиняемия, която съдът не кредитира и не базира правните си изводи въз
основа не посочената експертиза. Настоящата инстанция напълно се
солидаризира с извода на първоинстанционния съд в тази насока, като отчита
че звукозаписа като веществено доказателствено средство не е годен
доказателствен източник, тъй като не е изготвен по предвидения НПК ред за
събиране и проверка на веществени доказателствени средства. Горното води
до извод и че изготвената по отношение на него фоноскопна експертиза не би
могла да бъде годно доказателствено средство.
При така възприетата от анализа на посочените доказателства
фактическа обстановка, аналогична на описаната в мотивите на проверяваното
5

решение /с изключение на посоченото по- горе съображение/, настоящият
съдебен състав приема, че правните изводи на първата инстанция за наличие
на доказателства за извършено от обвиняемия деяние, което да е съставомерно
по чл. 325, ал. 1 НК, са неправилни.
Според правната доктрина и съдебната практика, престъплението по
посоченият текст от НК е съставомерно, когато от обективна страна дееца
извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. От субективна страна деецът
следва да съзнава общественоопасния характер на това деяние, т.е. действията
му трябва да са насочени срещу реда, установен в страната и общественото
спокойствие, и той да иска или да допуска настъпването на именно тези
общественоопасни последици. В конкретният случай, за да бъдат окачествени
като непристойни действията на обвиняемия И. по време на инкриминирания
инцидент, е следвало да са неприлични и безсрамни, изразяващи се в буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото, т.е. чрез тях
обвиняемия да е изразил брутална демонстрация против установения ред и по
този начин да е засегнал важни държавни, обществени или лични интереси,
или съществено да е засегнал нормите на нравствеността /в този смисъл
ППлВС № 2/1974 г. /. В никакъв случай, изхождайки от установените по
делото обстоятелства, не може да се направи извод, че с действията си във
въпросния ден обвиняемият грубо е нарушил обществения ред. Възникналата
ситуация с неправомерно поставените колчета от страна на управителите на
„С.“ ООД, в това число обв. И. е станала конкретен повод за възникналия
конфликт в процесния ден между обвиняемия и свид. А. К., който се е развил
на обществено място, а именно пред склада на дружеството в населено място.
С оглед на тези обстоятелства, въззивният съд счита, че в случая от
обективна и субективна страна извършеното от обвиняемия И. по своето
съдържание макар и да е нарушило обществения ред, то това нарушение не е
било грубо и изразяващо явно неуважение към обществото. Поведението на
обвиняемият се изчерпва с посягане към свид. К., без нанасяне на удар, както
и отправянето на обидни думи по негов адрес, което е било осъществено на
публично място. С факта на извършването му на публично място – пред
склада на дружеството, както и в присъствието на свидетели, деянието на
обвиняемия не излиза от границите на обикновен конфликт, тъй като същото
от обективна страна не е предизвикало „грубо нарушаване на обществения
ред“.
Не може да се приеме и, че действията на обвиняемия са били насочени
към изразяване на „явно неуважение към обществото“. Същите ще изразяват
такова неуважение, когато чрез тях се манифестира открито висока степен на
неуважение към обществения ред. Въззивната инстанция намира, че и тази
обективна предпоставка липсва и не може да бъде отнесена към действията на
обвиняемото лице. Цялата деятелност на последния е била движена
единствено и само от личен мотив, била е насочена единствено спрямо свид.
К., породила се е инцидентно по повод неправомерно поставяне на паркинг
колчета от страна на обв. И., протекла е много бързо, в рамките на минути.
Безспорно е, че в случая е налице непристойна проява от страна на
6

обвиняемия И., но тя не е с такава обществена опасност, че да може да се
приеме, че може да засегне грубо обществения ред в страната. От друга страна
обвиняемият несъмнено е проявил оскърбително отношение към свид. К.,
чрез извършения от него акт, но с него не е изразил явно неуважение към
обществото.
Основателна е застъпената теза във въззивният жалба, че обвиняемият
следва да бъде оправдан, тъй като деянието, за което е обвинен, не съставлява
престъпление, доколкото в случая двата съставомерни признака на
хулиганството - грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към
обществото- не намират своето обективно и субективно проявление в
деянието на обвиняемия. Действията на последния са били насочени изцяло
към личността на свидетелят А. К., и при извършването им същия не е имал
съзнанието да скандализира обществото, като изрази явно неуважение спрямо
установения порядък в него и неговите граждани.
По всички тези съображения, настоящият състав на въззивната
инстанция прие, че въз основа на така установените фактически положения и
констатации, направени след съвкупна преценка на доказателствения
материал по делото, не може да се изведе правен извод, че инкриминираното
поведение на обвиняемия И. сочи на обективните и субективни признаци на
престъпното хулиганство, визирано в разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК.
Поради това Софийски окръжен съд намери, че подсъдимия следва да бъде
оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Въззивната инстанция приема обаче, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 НПК, тъй като процесното
деяние на обвиняемия осъществява признаците на административно
нарушение – дребно хулиганство по чл. 1, ал. 3 УБДХ и съответно следва да
бъде наказан по административен ред.
Известно е в правната теория и съдебната практика, че разграничението
между дребното хулиганство и престъпното хулиганство се съдържа в
обществената опасност на деянията, както и в посочените в разпоредбите на
УБДХ и НК признаци. Съгласно чл. 1, ал. 3 УБДХ, дребното хулиганство е
„непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други
неприлични изрази на публично място пред повече хора, оскърбително
отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които
се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска
степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от
НК“. Поведението на обвиняемия И. представлява непристойна проява,
изразена в употреба на ругатни, псувни на публично място пред повече хора, в
оскърбително отношение и държане към друг гражданин, поради което следва
да се приеме, че деянието му представлява именно административно
нарушение по чл. 1, ал. 3 УБДХ.
Ето защо въззивният съд следва да отмени първоинстанционното
решение като оправдае обвиняемия - И. Т. И. по така повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и на основание чл.
7

336, ал. 1, т. 4 НК , вр. чл. 1, ал. 1, т. 2, вр. чл. 6, ал. 1, б. „а“ УБДХ да му
наложи административно наказание.
При преценка на степента на обществена опасност на деянието и
личността на обвиняемия настоящата съдебна инстанция смята, че след като
обвиняемия е работещ и неосъждан, както и с оглед факта, че деянието не се
характеризира с висока степен на обществена опасност, то следва да му се
наложи по-лекото по вид наказание, предвидено в чл. 1, ал. 1 УБДХ, а именно
- „глоба“.
От друга страна, макар и деянието да не се отличава с висока степен на
обществена опасност, то същото е морално укоримо. Прояви от подобен
характер, макар и в по-ниска степен да засягат обществените отношения в
страната, не следва да се толерират, поради което наказание „глоба“, която да
бъде малко над средния размер - 300 лева, би постигнала по най- подходящия
начин целите, визирани в чл. 12 ЗАНН - да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Следва да се изтъкне, че макар да е изминал значителен период от
извършване на деянието до постановяване на настоящото решение от
въззивната инстанция, с оглед връщане веднъж на делото за ново разглеждане
от първоинстанционния съд, то административното нарушение по чл. 1, ал. 2
УБДХ не е погълнато от т.н. абсолютна давност за наказателно преследване по
см. на чл. 84 ЗАНН, вр. с чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която е в размер
на 4 г. и 6 м. и би изтекла на 17.05.2026 г.

С оглед изхода на делото на основание чл.190, ал.1 НПК разноските по
делото следва да останат в тежест на държавата.
При тези съображения, въззивната инстанция постанови своето
решение.

Председател:

Членове: 1.

2.
8

Номер на акта:	49
Дата:	1 април 2025 г. (в сила от 1 април 2025 г.)
Съдия:	Виктория Росенова Стоилова

Дело:	20251800600094
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	5 февруари 2025 г.

Решение по дело №94/2025 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите