Присъда по дело №657/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 6
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 14 март 2023 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20222200200657
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Сливен, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Стефанов
СъдебниНадка Т. Славова

заседатели:Ваня Ст. Иванова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
и прокурора В. Й. Г.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Наказателно дело от общ
характер № 20222200200657 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия К. А. Т. (К.А.Т.) – роден на ********** г. в ***,
Сирийска арабска република, с адрес за призоваване ***, Затвора – София
или Регистрационно приемателен център – Харманли, сирийски гражданин,
неженен, неосъждан, ЛНЧ ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че:

1. На 01.05.2022 г., в землището на с.Омарчево, общ.Нова Загора, на
км.254 на автомагистрала „Тракия“, в съучастие с две неустановени лица,
действайки като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага,
противозаконно подпомогнал, чрез осигуряване извършване на превоз към
вътрешността на страната, чужденци – А.Х. /А.Н./ - сирийски гражданин,
А.Х. /А.Н./ - сирийски гражданин, А.А. /А.А./ - пакистански гражданин,
Х.Х.Х. /Н.Н.Н./ - сирийски гражданин, А.Т. /А.Т./ - афганистански гражданин,
Я. Х. А. /Y.H.A./ - сирийски гражданин, А. Р. А. /A.R.A./ - сирийски
гражданин, З.А. /Z.A./ - пакистански гражданин, Х. М. /Н.М./ - пакистански
1
гражданин и М. А. М. /М.А.М./ - сирийски гражданин, да преминават и
пребивават в страната в нарушение на:
- чл.8 ал.1 от Закон за чужденците в Република България, съгласно
който: „Чужденец може да влезе в Р. България, ако притежава редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и
виза, когато такава се изисква“;
- чл.19 ал.1 т.1 от Закон за чужденците в Република България,
съгласно който: „Чужденец, който влиза в РБългария или преминава
транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването,
трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима;
- чл.22 ал.1 от Закон за чужденците в Република България, съгласно
който: „Пребиваването на чужденците в РБългария се осъществява въз основа
на: 1. Издадена виза по чл.9а ал.2 от ЗЧРБ; 2. Международни договори за
безвизов или облекчен визов режим; 4. Разрешение на службите за
административен контрол на чужденците.“, като деянието е извършено чрез
използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № *** и по отношение на повече от едно лице, поради което и на
основание чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл. 58а, ал. 1,
вр. чл. 54 от НК му налага наказание "Лишаване от свобода" за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, определено по реда на. чл. 373, ал. 2 от НПК,
както и кумулативно предвиденото наказание "глоба" в размер на 5000 лв.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален
"общ" режим на изтърпяване на така наложено наказание лишаване от
свобода.

2. На 01.05.2022 г., в землището на с.Омарчево, общ.Нова Загора, на
км.254 на автомагистрала „Тракия“, при управление на МПС – лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение, регламентирани
в чл.20, ал.2 изр.1 от ЗДвП - “Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
2
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и
по непредпазливост причинил смъртта на М. А. М. /М.А.М./ - сирийски
гражданин, средни телесни повреди на А. Р. А. /A.R.A./ - сирийски
гражданин, изразяващи се в трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник и трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, средна
телесна повреда на Я. Х. А. /Y.H.A./ - сирийски гражданин, изразяваща се в
трайно затрудняване движенията на левия горен крайник и средна телесна
повреда на Х. М. /Н.М./ - пакистански гражданин, изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на врата, като е управлявал моторното превозно
средство без да има необходимата правоспособност и след деянието е избягал
от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“,
предл.1, вр. с ал.4, вр. с ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр.
чл. 54 от НК му налага наказание "Лишаване от свобода" за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, определено по реда на. чл. 373, ал. 2 от НПК и го ОПРАВДАВА по
повдигнатото му обвинение да е извършил деянието при нарушение
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален
"общ" режим на изтърпяване на така наложено наказание лишаване от
свобода.

На основание чл.23 ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия К. А. Т. (К.А.Т.)
– роден на ********** г. в ***, Сирийска арабска република, ЛНЧ
**********, най-тежкото измежду наложените му с настоящата присъда
наказания, а именно това за престъплението по чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр.
с ал.4, вр. с ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК за което му е наложено
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ "лишаване от свобода", което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ
РЕЖИМ.

ПРИСЪЕДИНЯВА на осн. чл. 23 ал. 3 от НК към наложеното най-тежко
наказание "лишаване от свобода" наказанието „ГЛОБА“ в размер на 5000/пет
хиляди/лева.

Веществените доказателства:
- лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** – на съхранение в ОД на МВР
3
– Сливен;
- прозрачен полиетиленов плик, съдържащ комплект документи за лек
автомобил „Опел Астра" с рег. № ***, иззети при извършен оглед на
местопроизшествие на 01.05.2022 г., запечатан със стикер с № В
2761/01.05.2022 г.
- бял на цвят хартиен плик, съдържащ 1 бр. контактен ключ за лек
автомобил „Опел Астра" с рег. № ***, иззет при извършен оглед на
местопроизшествие на 01.05.2022 г., запечатан със стикер с № В
2772/01.05.2022 г. след влизане на присъдата в сила да се върнати на
правоимащото лице - собственик на автомобила Я.М.С. ЕГН ****** от ***.

Веществените доказателства:
- бял на цвят хартиен плик, съдържащ ДНК проба, иззета от комплект
документи за автомобил при извършен оглед на местопроизшествие на
01.05.2022 г., запечатан със стикер с № В 2762/01.05.2022 г.,
- бял на цвят хартиен плик, съдържащ ДНК проба, иззета от
обезопасителен колан на автомобил при извършен оглед на
местопроизшествие на 01.05.2022 г., запечатан със стикер с № В
2764/01.05.2022 г.
- бял на цвят хартиен плик, съдържащ угарка от цигара „Парламент",
иззета при извършен оглед на местопроизшествие на 01.05.2022 г., запечатан
със стикер с № В 2763/01.05.2022 г.
- бял на цвят хартиен плик, съдържащ празна цигарена кутия
„Парламент" и два броя угарки от цигари „Парламент", иззети при извършен
оглед на местопроизшествие на 01.05.2022 г., запечатан със стикер с № В
2770/01.05.2022 г.
- бял на цвят хартиен плик, съдържащ празна цигарена кутия „Лъки
страйк", иззета при извършен оглед на местопроизшествие на 01.05.2022 г.,
запечатан със стикер с № В 2769/01.05.2022 г.
- бял на цвят хартиен плик, съдържащ бял на цвят захранващ кабел, иззет
при извършен оглед на местопроизшествие на 01.05.2022 г., запечатан със
стикер с № В 2768/01.05.2022 г.
- прозрачен полиетиленов плик, съдържащ два броя СД дискове, 1 бр.
карта „Еко" и лист с надпис, иззети при извършен оглед на
местопроизшествие на 01.05.2022 г., запечатан със стикер с № В
4
2773/01.05.2022 г./
- бял на цвят хартиен плик, съдържащ опаковка от предплатена сим карта
и сгънат бял лист с надпис, иззети при извършен оглед на местопроизшествие
на 01.05.2022 г., запечатан със стикер с № В 2776/01.05.2022 г.
- бял на цвят хартиен плик, съдържащ 1 бр. угарка от цигара
„Парламент", иззета при извършен оглед на местопроизшествие на 01.05.2022
г., запечатан със стикер с № В 2771/01.05.2022 г.
- бял на цвят хартиен плик, съдържащ опаковка от сладолед, иззета при
извършен оглед на местопроизшествие на 01.05.2022 г., запечатан със стикер
с № В 2775/01.05.2022 г.,
- бял на цвят хартиен плик, съдържащ накит от сребрист метал, иззет при
извършен оглед на местопроизшествие на 01.05.2022 г., запечатан със стикер
с № В 2774/01.05.2022 г. - Бял хартиен плик със стикер ОД на МВР – Сливен
№ В 2760, съдържащ дръжка от тампон;
- бял хартиен плик със стикер ОД на МВР – Сливен № В 2765, съдържащ
дръжка от тампон;
- тампон за изземване на биологичен материал в оригиналната си
опаковка, със стикер на ОД на МВР – Сливен № Г 3385, след влизане на
присъдата в сила да се унищожат ,като вещи без стойност.

ОСЪЖДА подсъдимия да заплати направените по делото разноски в
размер на 9216,70 /девет хиляди двеста и шестнадесет лева и седемдесет
стотинки/ лева, от които 2135/ две хиляди сто тридесет и пет/ лева в полза на
Съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.Сливен и 7081,70/седем хиляди
осемдесет и един лева и седемдесет стотинки/лева в полза на Държавния
бюджет по сметка на ОД на МВР-Сливен.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр.
Бургас в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 6/24.02.2023 г. по НОХД № 657/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Сливен.
Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Окръжна
прокуратура Сливен против подсъдимия К.А.Т. (К.А.Т.) – роден на ***
Сирийска арабска република, ЛНЧ ****, с обвинение за това, че:
На 01.05.2022 г., в землището на с. О., общ. НЗ, на км.254 на
автомагистрала „Тракия“, в съучастие с две неустановени по досъдебното
производство лица, действайки като извършител, с цел да набави за себе си
имотна облага, противозаконно подпомогнал, чрез осигуряване извършване
на превоз към вътрешността на страната, чужденци – А.Х. /А.Н./ - сирийски
гражданин, А.Х. /А.Н./ - сирийски гражданин, А.А. /А.А./ - пакистански
гражданин, Х.Х.Х. /Н.Н.Н./ - сирийски гражданин, А.Т. /А.Т./ - афганистански
гражданин, Я.Х.А. /Y.H.A./ - сирийски гражданин, А.Р.А. /A.R.A./ - сирийски
гражданин, З.А. /Z.A./ - пакистански гражданин, Х.М. /Н.М./ - пакистански
гражданин и М.А.М. /М.А.М./ - сирийски гражданин, да преминават и
пребивават в страната в нарушение на закона по смисъла на:
- чл.8 ал.1 от Закон за чужденците в Република България, съгласно
който: „Чужденец може да влезе в Р. България, ако притежава редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и
виза, когато такава се изисква“;
- чл.19 ал.1 т.1 от Закон за чужденците в Република България,
съгласно който: „Чужденец, който влиза в Р България или преминава
транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването,
трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима;
- чл.22 ал.1 от Закон за чужденците в Република България, съгласно
който: „Пребиваването на чужденците в Р България се осъществява въз
основа на: 1. Издадена виза по чл.9а ал.2 от ЗЧРБ; 2. Международни договори
за безвизов или облекчен визов режим; 4. Разрешение на службите за
административен контрол на чужденците.“, като деянието е извършено чрез
използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № *** и по отношение на повече от едно лице – престъпление по чл.281,
ал.2, т.1 и т.5, вр. с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК;
На 01.05.2022 г., в землището на с. О., общ. НЗ, на км.254 на
автомагистрала „Тракия“, при управление на МПС – лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ и чл.20, ал.2 от ЗДвП - “Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта
на М.А.М. /М.А.М./ - сирийски гражданин, средни телесни повреди на А.Р.А.
/A.R.A./ - сирийски гражданин, изразяващи се в трайно затрудняване
1
движенията на десния горен крайник и трайно затрудняване движенията на
десния долен крайник, средна телесна повреда на Я.Х.А. /Y.H.A./ - сирийски
гражданин, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник и средна телесна повреда на Х.М. /Н.М./ - пакистански гражданин,
изразяваща се в трайно затрудняване движенията на врата, като е управлявал
моторното превозно средство без да има необходимата правоспособност и
след деянието е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343,
ал.3, б.“б“, предл.1, вр. с ал.4, вр. с ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
По искане на защитата и подсъдимия, съдът се произнесе с определение
провеждането на съдебното следствие да протече по реда на чл. 372, ал. 4, вр
с чл. 371, т. 2 от НПК, като обяви че при постановяване на присъдата ще се
ползват самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като
същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства.
По отношение на вида и размера на наказанието, които следва да бъдат
наложени на подс. Т., представителя на Окръжна прокуратура Сливен
предлага с оглед данните за личността на подсъдимия, сравнително младата
му възраст, направените признания в хода на съдебното производство,
липсата на доказателства за извършени престъпления и за предходни
осъждания на лицето наказание за деянието по чл. 281 ал. 1 от НК в размер на
около и не по-малко от 2 години Лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим и наказание за деянието по чл. 343
ал.3 б. „б“ от НК в размер на около, но не по-малко от 3 години Лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, които
наказания с оглед на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК следва
да бъдат редуцирани при условията на чл. 58а от НК и доколкото същият е
извършил две деянията в условията на реална съвкупност ви предлагам да му
определите едно общо на основание чл. 23 от НК в размер на по-високото от
двете, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимия Т. подчертавайки признаването на вината
относно повдигнатите две обвинения предлага при обсъждане на наказанията,
които следва да бъдат определени наред с престъпната деятелност съда да
вземе предвид и други обстоятелства, които са от значение и които
обосновават налагане на наказание Лишаване от свобода действително доста
под размера предложен от страна на прокуратурата. Моли на първо място да
се вземе в предвид семейното положение, възрастта на подс. Т. и
обстоятелствата, които са го довели до поставянето му в тази ситуация, че той
заедно със семейството си – майка си, трима братя и още една сестра са
принудени да напуснат местожителството си, предвид военните действия,
които са водени в неговата родина. Моли да се вземе предвид състоянието, в
което се е намирал преди изпълнение съответно на тези престъпления, че е
нямал пари, че е нямал собствено жилище, че е разделен от близки, приятели
и роднини. При определяне на наказанието освен ниската възраст защитата
предлага да се отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, активното му
участие и съдействие на органите в това наказателно производство. Относно
размера на наказанието за деянието по чл. 281 НК защитата намира, че
наказание в размер на 9 месеца Лишаване от свобода ефективно, което слез
2
редукцията бъде 6 месеца лишаване от свобода ще бъде напълно достатъчно
за постигане целите, които законодателят е заложил в НК. За по-тежкото
престъпление по смисъла на чл. 343 НК защитата намира, че следва да бъде
определено по реда на чл. 55 от НК, тъй като са налице при което да бъде
определено наказание под минимума в размер на година и половина или 18
месеца Лишаване от свобода, които след редукцията следва да бъде сведена
до 12 месеца или една година. Предлага кумулативното наказание по смисъла
на чл. 23 НК да бъде в размер на по-тежкото, а именно 1 година Лишаване от
свобода.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението.
Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в
обвинителния акт, съжалява за стореното и моли за минимална присъда.
В последната си дума подсъдимия заявява, че съжалява за причинените
вреди, моли за минимално наказание което да не бъде изтърпявано
ефективно.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К.А.Т. (К.А.Т.) е роден на *** Сирийска арабска
република, сирийски гражданин, неженен, неосъждан, ЛНЧ **** и не
притежава правоспособност за управление на моторно превозно средство.
Военните действия, провеждащи се в района на населеното място, където
живеело семейството на подсъдимия Т. принудили него, майка му, братята му
и сестра му да напуснат Сирийска арабска република и да потърсят убежище
в други държави. С помощта на трафиканти, без документи за самоличност
напуснали Сирия и нелегално влезли на територията на Р. Турция, с
намерение оттам нелегално да преминат държавната граница на Р. България,
където да се установят временно, а на по-късен етап да заминат във
Федерална Република Германия при свои роднини.
На неустановена дата през месец септември 2021 г. подс. Т., майка му,
тримата му братя и сестра му наели услугите на трафиканти в Р. Турция,
които срещу заплащане ги превели нелегално от Р. Турция в Р. България,
преминавайки по суша държавната граница на Р. България. Пристигайки в Р.
България били настанени в Регистрационно приемателен център гр.
Харманли, където по отношение на тях, в това число и на подс. Т. е било
открито производство пред Държавна агенция за бежанците по Закона за
убежището и бежанците. След известен период на задължителен престой в
Регистрационно приемателния център, без право на напускането му, подс. Т.
имал възможност да напуска бежанския център и да се среща с други лица.
По време на тези срещи се запознал с неустановени лица, занимаващи се
срещу заплащане с дейност по противозаконно подпомагане на чужденци,
навлезли нелегално на територията на Р. България да пребивават или
преминават в страната в нарушение на закона. Поради липса на достатъчно
финансови средства и с цел набавяне на имотна облага, под влиянието на тези
лица и необходимостта от парични средства, решил и той да се занимава с
такава дейност.
3
На неустановена дата в края на месец април 2022 г. чуждите граждани
постр. М.А.М., свид. А.Х., свид. А.Х., постр. Я.Х.А., свид. Х.Х.Х., постр.
А.Р.А., всички от Сирийска арабска република, свид. А.Т. от Афганистан,
постр. Х.М., постр. З.А. и постр. А.А., и тримата от Пакистан, с помощта на
трафиканти от Р. Турция, при уговорено заплащане на сума от 2 500 евро за
всяко от трафикираните лица, преминали по суша, без каквито и да е
документи за самоличност, през държавната граница на Р. България и
навлезли на територията на страната. Преминаването през държавната
граница на Р. България било осъществено в зоната на отговорност на
Граничен полицейски участък гр. Елхово, като уговорената с трафикантите
цена включвала нелегалното им прекарване от Р. Турция в Р. България през
държавната граница и превозът им до гр. С. от други лица, намиращи се на
територията на Р. България. Навлизането им и пребиваването им на
територията на страната е било осъществено в нарушение на Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ), тъй като нямали в себе си нито
документи за самоличност, нито документи, позволяващи пребиваването им
или преминаването им през територията на Република България. Такива
документи са им били нужни, тъй като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от
ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България само ако притежава
редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато
такава се изисква. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от
ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно
през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да
притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и
виза, когато такава е необходима. Съгласно разпоредбата на § 1, т.3 от
Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ, даваща легално определение на
понятието паспорт или заместващ го документ за пътуване по смисъла на този
закон, това е документ, който е издаден по законоустановения ред на
съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право
на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на
произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване
самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания,
заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката,
положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на
притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.
Чуждестранните граждани навлезли на територията на Р. България не са
имали и издадена виза за пребиваване в страната, а такава им е била
необходима, както защото не са граждани на Европейския съюз, така и
защото не са били налице останалите предпоставки за това, посочени в чл.22,
ал.1 от ЗЧРБ, съгласно който пребиваването на чужденците в Република
България се осъществява въз основа на: 1. виза по чл.9а, ал.2, т.3 и 4; 2.
международни договори или договори на Европейския съюз с трети държави
за безвизов режим; 4. разрешение на службите за административен контрол на
чужденците. В последната хипотеза, съгласно § 1, т.3а от Допълнителните
разпоредби на ЗЧРБ, по смисъла на този закон разрешение за пребиваване е
всяко разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи в съответствие с единния формат,
установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно
4
единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети
страни, а съгласно § 1, т.3б, незаконно пребиваващ чужденец е всеки
чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на
Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията
за престой или пребиваване.
В един от последните дни на месец април 2022 г. подс. Т. отишъл в гр. С.,
като на тръгване за там казал на майка си – свид. Л.А., че отива, за да си
регистрира адрес за пребиваване във връзка с уреждане на документи за
пребиваването му в страната. В гр. С. се срещнал с неустановени лица, които
го подбудили, срещу заплащане на сумата от 200 евро, да отиде с автомобил,
който ще му предоставят, в района на гр. Елхово, където да качи в
автомобила и да превози до гр. С. група от чужди граждани, преминали
нелегално в Република България от Република Турция, през държавната
граница на страната. Тъй като подс. Т. нямал парични средства, приел
отправеното му предложение и се съгласил да превози от района на гр.
Елхово до гр. С. нелегално преминалите границата чужди граждани. След
като приел отправеното му предложение, неустановените лица, подпомагайки
го да превози чуждите граждани, му предоставили на 30.04.2022 г. лек
автомобил „Опел Астра“, комби, с рег. № ***, собственост на свид. Я.М.С. от
гр. С., но намиращ се във фактическото владение на други лица, с който да
отиде до посочено му място в района на гр. Елхово, където да качи в
автомобила чуждите граждани и да ги превози до гр. С.. Въпреки че нямал
валидно издадено свидетелство за управление и не бил правоспособен водач
на моторно превозно средство, подс. К. взел предоставения му автомобил и
късно вечерта на 30.04.2022 г. потеглил с него от гр. С. към района на гр.
Елхово, движейки се по автомагистрала „Тракия“. В района на км.275 на
автомагистрала „Тракия“ се отклонил надясно по посока на гр. Ямбол и
пристигайки в града останал там до около 05.00 часа на 01.05.2022 г. След
това тръгнал по посока към гр. Елхово и след като пътувал около час и
половина, пристигнал на посоченото му място, в близост до междуселски път,
където се намирали чуждите граждани, преминали нелегално на територията
на страната от Република Турция. Пристигайки на посоченото място, към
автомобила се насочили и влезли в него чуждите граждани – постр. М.А.М.,
свид. А.Х., свид. А.Х., постр. Я.Х.А., свид. Х.Х.Х., постр. А.Р.А., всички от
Сирийска арабска република, свид. А.Т. от Афганистан, постр. Х.М., постр.
З.А. и свид. А.А., и тримата от Пакистан. Свид. А.А. се качил и седнал на
предната дясна седалка на автомобила, свид. А.Х., постр. Х.М., постр. З.А.,
свид. Х.Х.Х. и свид. А.Т. се качили и седнали на задната седалка на
автомобила, а постр. А.Р.А., постр. Я.Х.А., постр. М.А.М. и свид. А.Х. се
качили в багажника на автомобила. След като всички влезли в автомобила,
подс. Т. потеглил по обратния маршрут за гр. С.. Докато били превозвани в
автомобила по пътя, чуждите граждани намиращи се в него били
предупредени от подс. Т. да държат главите си силно наведени напред, за да
не се забелязва присъствието им в автомобила.
На връщане за гр. С. управляваният от подс. Т. автомобил с намиращите
се в него чужди граждани преминал през гр. Ямбол и се качил на
автомагистрала „Тракия“ в района на км. 275 на магистралата, насочвайки се
по посока към гр. С.. Около 07.45 часа на 01.05.2022 г., когато било все още
5
тъмно и видимостта ограничена, приближавайки км.254 на автомагистралата,
подс. Т. управлявал автомобила с включени къси светлини на фаровете,
движейки се в лявата пътна лента на магистралата, при наличието на
свободна дясна лента, със скорост от около 147 км/ч, с опасна зона за спиране
при тази скорост от около 187 метра, при положение, че осветената от
фаровете зона пред автомобила е била около 80-85 метра. В нарушение на
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП не съобразил скоростта на движение на
автомобила с конкретните условия на видимост, като продължил движението
си напред в лявата лента за движение, със същата скорост, в района на км.254
на магистралата допуснал отклоняване движението на автомобила наляво към
лявата граница на пътното платно. При достигане на лявата граница на лявата
лента на пътното платно, автомобилът напуснал частично платното по посока
към разделителната мантинела, при което подс. Т. завъртял рязко волана
надясно, отклонявайки движението му надясно, при което действие
настъпила пълна загуба на управление на автомобила и загуба на напречна
устойчивост. Като последица от това автомобилът напуснал пътното платно
от дясната страна и при линейното си преместване се завъртял около
вертикалната си ос в посока по часовата стрелка, достигнал до дясната
граница на банкета, след което полетял във въздуха, като във фазата на
полета му последвало преобръщането му около надлъжната му ос в посока по
часовата стрелка, като автомобилът преминал през таван и след полет от
11,5 м паднал в крайпътен канал, след което продължил преобръщането си до
крайното му установяване в покой в крайпътна нива.
В резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие постр.
М.А.М. получил тежка несъвместима с живота съчетана травма, с обхващане
на главата, с многофрагментни счупвания на черепните кости, кръвоизливи и
контузионни увреждания на главния мозък, счупване на врата в областта на
шийния сегмент на гръбначния стълб, с пълно прекъсване на гръбначния
мозък, тежка гръдна травма с множество счупвания на левите и десните
ребра, тежки контузионни увреждания на белите дробове, коремна травма с
разкъсвания на слезката, черния дроб и бъбреците. Тези травматични
увреждания са довели до рязкото му изпадане в състояние на тежък
травматичен и хеморагичен шок и като последица от това същият починал.
Според заключението на назначената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза, причина за настъпването на смъртта на
постр. М. е тежката, несъвместима с живота съчетана травма, с обхващане на
главата, гърдите, корема и гръбначния стълб, като е формирано заключение,
че при тези травматични увреждания смъртта му е била неизбежна и
неминуема.
Като последица от пътнотранспортното произшествие постр. А.Р.А.
получил луксация на лакътната става на дясната ръка и многофрагментно
счупване на големия и малкия пищял от подбедрицата на десния крак, които
травматични увреждания са довели до трайно затрудняване на движенията на
десния горен крайник и до трайно затрудняване движенията на десния долен
крайник – средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Наред с
това получил и разкъсно-контузна рана в долната трета на предмишницата на
дясната ръка, което травматично увреждане е довело до временно
разстройство на здравето неопасно за живота му – лека телесна повреда по
6
смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Като последица от пътнотранспортното произшествие постр. Я.Х.А.
получил счупване на латералния кондил на раменната кост на лявата ръка,
довело до трайно затрудняване движенията на левия му горен крайник -
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Наред с това
получил и следните несъставомерни телесни увреждания: контузия на
главата, с болезнен травматичен оток на меките черепни обвивки в тилната й
област, без фрактури на черепните кости или мозъчни травматични промени;
контузия на гръдния кош, с изразена болезненост при натиск, без счупване на
ребра или хемо - пневмоторакс; контузия на левия крак, с болезнен
травматичен оток в областта на бедрото, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – леки телесни повреди по смисъла на чл.130
ал.1 от НК.
Като последица от пътнотранспортното произшествие постр. Х.М.
получил счупване на втория прешлен от шийния сегмент на гръбначния
стълб, довело до трайно затрудняване движенията на врата – средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Според заключението на съдебномедицинските експертизи, смъртта на
постр. М.М. е пряка и непосредствена последица на причинените му
травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие,
като е формиран и извод, че в пряка причинна връзка с възникналото
пътнотранспортно произшествие се намират и причинените средни телесни
повреди на пострадалите А.А., Я.А. и Х.М. и другите им причинени
несъставомерни телесни увреждания.
В резултат на пътнотранспортното произшествие и преобръщането на
автомобила, подс. Т. също получил различни телесни увреждания – контузия
в областта на главата, дълбока охлузна рана в лявата теменна област над
ухото, дълбоки охлузни рани по ушните миди, охлузни рани в лявата гръдна
половина, охлузвания по предната повърхност на дясната мишница и по
гръбната повърхност на дясната длан, които увреждания били придружени с
оточност, болезненост и кръвонасядания и които според заключението на
назначената по делото съдебномедицинска експертиза са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Непосредствено след
пътнотранспортното произшествие подс. Т. напуснал мястото на
произшествието и избягал оттам, като тръгнал пеша по автомагистрала
„Тракия“ в посока гр. С.. След като изминал разстояние от около 3-4 км бил
застигнат от свид. Н.Д.Р., който пътувал с автомобила си към гр. С.. Свид. Р.
спрял до него и го качил в автомобила си, като му предложил да го
транспортира до болнично заведение за оказване на медицинска помощ.
Подсъдимият Т. настоял да бъде закаран в гр. С., но с оглед състоянието му,
свид. Р. решил да го закара до близко болнично заведение, като го закарал до
болница в гр. Стара Загора за оказване на медицинска помощ, след което го
оставил и си тръгнал. В болничното заведение подс. Т. въвел в заблуждение
медицинските лица за произхода на нараняванията си, като заявил, че същите
са в резултат на нанесен му побой. Същото заявил и пред полицейските
служители от гр. Стара Загора, които били сигнализирани от длъжностни
лица от болничното заведение. След оказаната му медицинска помощ, подс.
7
Т. бил освободен от болничното заведение и се прибрал в регистрационно
приемателния център за чужди граждани в гр. Харманли, където на
03.05.2022 г. бил задържан от органите на полицията.
Според заключението на назначената в хода на разследването
автотехническа експертиза, причината за възникналото пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което са били причинени смъртта на постр. М.М.
и средните телесни повреди на пострадалите А.А., Я.А. и Х.М. е движението
на управлявания от продс. Т. лек автомобил „Опел Астра“ с технически
несъобразена скорост съобразно видимостта му пред автомобила в лявата
пътна лента (при наличие на свободна дясна пътна лента) и неупражненият
непрекъснат контрол над управлението на автомобила, в резултат на което е
допуснато от страна на подс. Т. отклоняване на автомобила наляво и частично
напускане на пътното платно, както и технически неправилното му поведение
за рязка промяна на направлението на движение на автомобила. Формирано е
заключение, че подс. Т. е имал техническата възможност да следи
непрекъснато пътното платно пред автомобила и да се движи в дясната пътна
лента, както и възможност да намали скоростта и запази движението на
автомобила в собствената лента за движение, като непрекъснато наблюдава
платното пред автомобила и се съобрази с видимостта на късите светлини на
фаровете. Според заключението на автотехническата експертиза, при
подбраната скорост на движение и при съответната видимост и предприети
действия, подс. Т. сам се е поставил в техническа невъзможност да
предотврати пътнотранспортното произшествие.
Според заключението на назначената по делото комплексна психолого -
психиатрична експертиза, към момента на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, обв. Т. е могъл да възприема правилно фактите от
действителността, могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия К.А.Т. относно авторството на деянията
напълно кореспондира със събраните на досъдебното производство
доказателства относно тези факти.
С оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК,
вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената
фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо
се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно от
обяснения на подс. Т. /т.1л.90-92, л.120 и л.121от ДП/ и показанията на
свидетелите А.Х. , А.Х., А.А. , Х.Х.Х., А.Т., Я.Х.А., А.Р.А., НАЗЕМ Р., Я.С.,
Т.А. , К.А., Л.А. и протоколите за очни ставки. Същите са обективни,
последователни, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.
Фактическата обстановка се подкрепя и от протокол за оглед на
пътнотранспортно произшествие и фотоалбум към него , справки от КАТ –
Пътна полиция, протокол за разпознаване на лица и фотоалбум към него,
протокол за разпознаване на лица и фотоалбум, декларация СМПИС, справка
за съдимост; справки на ОД на МВР – Сливен, справки на ДМОС – МВР,
справка на ДАБ при МС, заключения на съдебномедицински експерти,
8
заключение на съдебно автотехническа експертиза, заключение на
комплексна психолого-психиатрична експертиза, заключение на ДНК-
експертиза на веществени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от
НПК.
Съдът кредитира, като непротиворечиви, последователни, обективни и
взаимно допълващи се показанията в досъдебното производство на
свидетелите А.Х. (том І, л.127-128), А.Х. (том І, л.131-132), А.А. (том І, л.137-
138), Х.Х.Х. (том І, л.143-144), А.Т. (том І, л.148-149, л.153-159), Я.Х.А. (том
І, л.163-164, л.172-174), А.Р.А. (том І, л.167-168, л.175-178), НАЗЕМ Р. (том І,
л.187-188, л.195-197), Я.С. (том І, л.210), Т.А. (том І, л.212), К.А. (том І,
л.215-216, л.224), Л.А. (том І, л.235-237).
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни
заключенията на посочените по горе съдебно медицински експертизи.
Съдът кредитира като компетентно, пълно, ясно и обективно
заключението на посочената по горе авто-техническа експертиза.
Съдът кредитира като компетентно, пълно, ясно и обективно
заключението на посочената по горе психолого-психиатрична експертиза.
Съдът кредитира като компетентно, пълно, ясно и обективно
заключението на посочената по горе съдебно-биологическа/ /ДНК/
експертиза.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният
съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото
всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От съвкупния анализ на доказателствата – гласни, писмени и
заключенията на експертизите в тяхната взаимовръзка съдът направи следния
извод от фактическа страна:
Подсъдимият К.А.Т. на 01.05.2022 г., с цел да набави за себе си имотна
облага, качил в лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***А.Х. - сирийски
гражданин, А.Х. - сирийски гражданин, А.А. - пакистански гражданин,
Х.Х.Х. - сирийски гражданин, А.Т. - афганистански гражданин, Я.Х.А. -
сирийски гражданин, А.Р.А. - сирийски гражданин, З.А. - пакистански
гражданин, Х.М. - пакистански гражданин и М.А.М. - сирийски гражданин за
да ги превози към вътрешността на страната, като по този начин ги
подпомогне противозаконно да преминат и пребивават в Република България
в нарушение на Закона за чужденците. Управлявайки автомобила с
горепосочените чужди граждани без да притежава свидетелство за
правоуправление и по тази причина без да има достатъчен опит като водач на
МПС, в землището на с. О., общ. НЗ, на км.254 на автомагистрала „Тракия“
нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.20, ал.2 изр.1 от ЗДвП,
като не съобразил скоростта си на движение с видимостта пред автомобила в
лявата пътна лента при свободна дясна пътна лента и допуснал отклоняване
на автомобила на ляво и частично напускане на платното и рязка промяна на
направлението на движение, падане в крайпътен канал и преобръщане на
автомобила.
В резултат на преобръщането и изпадането от автомобила, пътуващите в
9
него пътници получили различни телесни увреждания, някои от които
несъвместими с живота, както следва:
- М.А.М. получил тежка несъвместима с живота съчетана травма, с
обхващане на главата, с многофрагментни счупвания на черепните кости,
кръвоизливи и контузионни увреждания на главния мозък, счупване на врата
в областта на шийния сегмент на гръбначния стълб, с пълно прекъсване на
гръбначния мозък, тежка гръдна травма с множество счупвания на левите и
десните ребра, тежки контузионни увреждания на белите дробове, коремна
травма с разкъсвания на слезката, черния дроб и бъбреците. Тези травматични
увреждания са довели до рязкото му изпадане в състояние на тежък
травматичен и хеморагичен шок и като последица от това същият починал.
Според заключението на назначената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза, причина за настъпването на смъртта на
постр.М. е тежката, несъвместима с живота съчетана травма, с обхващане на
главата, гърдите, корема и гръбначния стълб, като е формирано заключение,
че при тези травматични увреждания смъртта му е била неизбежна и
неминуема.
- А.Р.А. получил луксация на лакътната става на дясната ръка и
многофрагментно счупване на големия и малкия пищял от подбедрицата на
десния крак, които травматични увреждания са довели до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник и до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник – средни телесни повреди
по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Наред с това получил и разкъсно-контузна
рана в долната трета на предмишницата на дясната ръка, което травматично
увреждане е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота
му – лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК..
- Я.Х.А. получил счупване на латералния кондил на раменната кост на
лявата ръка, довело до трайно затрудняване движенията на левия му горен
крайник - средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Наред с
това получил и следните несъставомерни телесни увреждания: контузия на
главата, с болезнен травматичен оток на меките черепни обвивки в тилната й
област, без фрактури на черепните кости или мозъчни травматични промени;
контузия на гръдния кош, с изразена болезненост при натиск, без счупване на
ребра или хемо-пневмоторакс; контузия на левия крак, с болезнен
травматичен оток в областта на бедрото, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – леки телесни повреди по смисъла на чл.130
ал.1 от НК.
- Х.М. получил счупване на втория прешлен от шийния сегмент на
гръбначния стълб, довело до трайно затрудняване движенията на врата –
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, като след
допуснатото пътно транспортно произшествие подс. Т. е избягал от
местопроизшествието.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че
обвинението срещу подсъдимия К.А.Т. за извършени престъпления по чл.281,
ал.2, т.1 и т.5, вр. с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.343, ал.3, б. “б“, предл.1,
вр. с ал.4, вр. с ал.1, б. “в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, са доказани по безспорен
10
и несъмнен начин и се подкрепят от събраните гласни и писмени
доказателства. Съдът счита, че с действията си подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на двете престъпления, при
условията на чл. 23, ал.1, пр.1 НК.
С деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на двете престъпления.
От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал
обективните признаци от състава на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т.
5, вр. чл. 281, ал. 1 от НК, тъй като превозвайки, чрез моторно превозно
средство - лек автомобил десет чужди граждани - РМА.Х. - сирийски
гражданин, А.Х. - сирийски гражданин, А.А. - пакистански гражданин,
Х.Х.Х. - сирийски гражданин, А.Т. - афганистански гражданин, Я.Х.А. -
сирийски гражданин, А.Р.А. - сирийски гражданин, З.А. - пакистански
гражданин, Х.М. - пакистански гражданин и М.А.М.- сирийски гражданин
подпомогнал същите да преминават в страната ни в нарушение на
установените правила по чл. 8, ал. 1, чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 22, ал. 1 от ЗЧРБ.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ - чужденец може да влезе в
Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква; съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима; а съгласно
чл. 22, ал. 1 от ЗЧРБ - пребиваването на чужденците в Република България се
осъществява въз основа на: виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4; международни
договори или договори на Европейския съюз с трети държави за безвизов
режим; актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат
от Република България; разрешение на службите за административен контрол
на чужденците. От показанията на разпитаните свидетели - А.Х., А.Х., А.А.,
Х.Х.Х., А.Т., Я.Х.А., А.Р.А., се установява, че крайната цел и на всички е била
да преминат през България, да отидат до С. и оттам да преминат в различни
страни на Западна Европа.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗЧРБ, по смисъла на този
закон, паспорт или заместващ го документ за пътуване е този, който е издаден
по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде
положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от
която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него
позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа
преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи
от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на
снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е
изтекъл. Съгласно § 1, т. 3а от ДР на ЗЧРБ, по смисъла на този закон
разрешение за пребиваване е всяко разрешение за пребиваване, издадено от
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в
съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на
Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за
пребиваване за гражданите на трети страни, а съгласно § 1, т. 3б., незаконно
пребиваващ чужденец е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който
11
се намира на територията на Република България и не отговаря или е
престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. В случая по
делото се установи, че и десетимата чужди граждани са нямали документи за
самоличност и такива за пребиваване или преминаване през територията на
Република България. Следователно, като е управлявал МПС на въпросната
дата и извършвайки транспорт във вътрешността на страната на групата
чужди граждани, подсъдимият противозаконно ги е подпомогнал и е
осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 281, ал. 1 от НК.
За извършване на деянието подсъдимият Т. е използвал моторно
превозно средство - „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на свид. Я. С.
/т.1, л. 210 от ДП /, с който е бил осъществен превоза на посочените трима
чужденци, което обосновава едновременното наличие на квалифициращите
признаци на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 НК - чрез използване
на моторно транспортно средство и извършено по отношение на повече от
едно лице.
От субективна страна подсъдимият Т. е действал с пряк умисъл, като е
съзнавал, че чрез използване на МПС подпомага повече от едно лице чужди
граждани да преминат на територията на страната, без да имат право на това.
При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял
тяхното настъпване. Подсъдимият е целял да набави за себе си имотна облага
срещу прeвозването на чужденците. Като за наличието на тази цел не е
необходимо паричната облага да е дадена предварително или да бъде
реализирана действително. Достатъчно е да бъде установено, както е в случая,
че подсъдимият е извършил деянието с цел имотна облага.
От обективна страна с действията си подсъдимият е реализирал
обективните признаци от състава и на престъплението по чл.343, ал.3, б.“б“,
предл.1, вр. с ал.4, вр. с ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Безспорно се
установява, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП - “Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, като на пътно платно с еднопосочно движение с две пътни
ленти навлязъл в лявата пътна лента при свободна дясна пътна лента и
допуснал отклоняване на автомобила на ляво и частично напускане на
платното и рязка промяна на направлението на движение, падане в крайпътен
канал и преобръщане на автомобила, в резултата на което пътуващите в него
пътници получили различни телесни увреждания, някои от които
несъвместими с живота.
Подсъдимият, като вменяем е субект на престъплението по предявеното
обвинение и при управление на МПС, е допуснал нарушение на правилата за
движение и с това виновно е причинил съставомерни последици по
непредпазливост:
12
- смърт на М.А.М.;
- средни телесни повреди на А.Р.А.;
- средна телесна повреда на Я.Х.А.;
- средна телесна повреда на Х.М., което в своята съвкупност се явява
причиняване на смърт на едно лице и средни телесни повреди на повече от
едно лице.
От обективна страна е налице нарушаване правилата за движение,
визирани в цитираната по-горе разпоредба на ЗДвП, което нарушение е в
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. Подсъдимият е
нарушил правилото за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като нарушението се
изразява в това, че е управлявал лекия автомобил със скорост около 147 км/ч,
като при движение на автомобила в лявата пътна лента при свободна дясна и
е допуснал отклоняване на автомобила наляво и частично напускане на
платното за движение, при което е последвала рязка промяна на
направлението на движение със завъртане на волана надясно, довело до пълна
загуба на управлението върху моторното превозно средство. Според
заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство авто- техническа експертиза подсъдимият сам се е поставил в
техническа невъзможност да предотврати пътно транспортното
произшествие при подбрана скорост на движение и при съответна видимост и
предприети действия, като движението на автомобила е било с технически
несъобразена скорост съобразно видимоста пред автомобила в лявата пътна
лента при свободна дясна пътна лента. Доколкото загубата на контрола върху
управление е резултат от допуснатото нарушение относно режима на
скоростта, то подсъдимият е извършил нарушение на правилата за движение
само по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл съдебният състав прие, че подс.
К.А.Т. не е допуснал самостоятелно нарушение на правилото по чл.20, ал.1 от
ЗДвП и постанови в тази връзка оправдателен диспозитив.
От субективна страна деянието, като форма на вина, е осъществено по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК в нейната разновидност
"несъзнавана непредпазливост-небрежност", тъй като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед
движението му в прав участък със видимост се е движил в лявата лента на
пътното платно при свободна дясна по еднопосочното платно за движение,
допуснал е отклоняване наляво без причина и рязко е променил
направлението на движението надясно. Макар и без свидетелсво за
правоуправление и липса на стаж като водач на МПС, подсъдимия е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните
последици.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия К.А.Т. за виновен
в извършване на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т.5 , вр. чл. 281, ал. 1
от НК и по чл. 343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр. с ал.4, вр. с ал.1, б. “в“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид, че за
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал.
13
1 НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл.
372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва съгласно чл. 373, ал.
2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно
чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като
се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на
чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които
да оправдаят приложението на чл. 55 от НК, поради което размерът на
наказанието лишаване от свобода бе определен от съда съобразно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК. В тази връзка
съдът отчита, че подсъдимият не е допринесъл за разкриване на обективната
истина по делото, като не е признал за извършеното престъпление още на
досъдебното производство а е твърдял, че друго лице е управлявало
автомобила. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете наличието на
повече от едно квалифициращо обстоятелство от състава на престъплението
по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 НК.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието в размер на 2
години лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК
намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на
подсъдимия наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.
Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание "глоба"
в минимално предвидения в закона размер, а именно 5000 лв. Така
определените наказания са справедливи и подходящи с оглед обществената
опасност на деянието и дееца. Предвид данните за личността на подсъдимия
съдът намира, че така определените му наказания в пълнота биха могли да
постигнат целите по чл. 36, ал. 1 от НК, като едновременно ще способстват за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще му
въздействат предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с
така определените наказания биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието лишаване от
свобода за срок от 1 година и четири месеца следва да се изтърпи при
първоначален "общ" режим.
При индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр. с ал.4, вр. с ал.1, б.“в“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, съдът взе предвид, че, не си касае за особено тежък
случай и се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години. Както беше посочено по-горе, в случаите на проведено съкратено
съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от
НПК, съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието
при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при
14
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание
с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато
едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът
прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав
счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението
на чл. 55 от НК, поради което размерът на наказанието лишаване от свобода
бе определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл.
54, ал. 1 от НК. При определяне на вида и размера на наказанието по
отношение на деянието по чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр. с ал.4, вр. с ал.1,
б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК съдът взе предвид смекчаващото вината
обстоятелства – чисто съдебно минало и отчете като отегчаващи вината
обстоятелства, както посоченото по отношение на предходното деяние, че
подсъдимият не е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото,
като не е признал за извършеното престъпление още на досъдебното
производство, а е твърдял че друго лице е управлявало автомобила, така и
факта на причиняване на множество телесни увреждания на всяко от лицата,
не влияещи на квалификацията на деянието.
Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на
деянието по чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр. с ал.4, вр. с ал.1, б.“в“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, при условията на чл. 54 от НК му определи наказание
лишаване от свобода за срок от три години. Мотивиращи налагането на това
наказание са и фактите, свързани с характера и спецификата на
престъплението, по които като акт на поведение се проявяват неговите
обществени и индивидуални качества и особености, но и предвид
изискванията на общата превенция, обуславящи адекватната на репресивната
и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция.
Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние,
субсумиращо престъпният състав на чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр. с ал.4, вр.
с ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, сочи на завишена степен на обществена
опасност на същото и висок социален резонанс на този вид противоправни
посегателства. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, обаче
не очертават формирани престъпни навици въпреки игнорирането на
установения правопорядък и не обосновават нуждата от налагане на по
високо наказание "лишаване от свобода". Чистото съдебно минало и
социалния статус на лицето не обосновават наказание по-високо от
определеното, тъй като и по този начин ще бъдат постигнати целите на
наказанието. Независимо от изложеното, съдът съобразявайки се с
действащото законодателство и разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК,
доколкото това е императивно изискване на чл. 373, ал. 2 от НПК, редуцира
определеното наказание намалявайки го с 1/3 и наложи наказание от две
години лишаване от свобода. Прилагайки разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът
отдаде преимуществено значение на генералните възпитателни и
предупредителни правни последици на наказателната санкция, без да
пренебрегва личната превенция, и отчете, че за поправянето на подсъдимия и
за неговия респект в бъдеще от извършване на други престъпления е
15
наложително същия да бъде изолиран от обществото. Ето защо съдът
присъди изпълнението на така определеното наказание от 2 години лишаване
от свобода на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален "общ" режим.
Единствено по този начин ще се предизвикат съответни положителни
промени в съзнанието на дееца, с което ще се постигне не само
индивидулната превенция, но и генералната такава. Наказание в по-малък
размер, чрез прилагането на чл. 55 от НК при осъществяване на общо опасно
престъпление в областта на транспорта, с оглед техния интензитет и предвид
облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на общата
престъпност, индициращ на сериозна социална нетърпимост, сочи на
съществуваща реална опасност, същият да бъде възприет като безнаказаност.
Следва да се отбележи, че съдът не намира за правилно да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство младата възраст на подсъдимия.
Подсъдимия Т., е във възраст, за която е прието в съдебната практика да се
определя като "млада". В случая се касае за лице, което в интелектуален,
характеров и социален план е реализиран и завършен индивид. В правната
доктрина възрастта е от значение при индувидуализацията на само един вид
наказание – това по чл. 38, ал. 2 от НК. Само в този случай се ограничава
приложението на държавна репресия с оглед лично качество на субекта.
Отчитайки, факта, че подсъдимия не е правоспособен водач съдът не
наложи предвиденото в чл. 343г от НК наказание "лишаване от право да
управлява МПС".
Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и
целите предвидени в чл. 36 от НК да поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
С действията си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна съставите на двете престъпления, при условията на чл. 23, ал.1, пр.1
НК, поради което съдът наложи на подсъдимия К.А.Т. най-тежкото измежду
наложените му с присъдата наказания, а именно това за престъплението по
чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр. с ал.4, вр. с ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ "лишаване от свобода", което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ
РЕЖИМ и на осн.чл.23 ал.3 от НК присъедини към него изцяло наказанието
глоба в размер на 5000/пет хиляди/лева.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
9216,70 лева, от които 2135 лева в полза на Съдебната власт по сметка на
Окръжен съд гр.Сливен и 7081,70 лева в полза на Държавния бюджет по
сметка на ОД на МВР-Сливен.
По веществените доказателства:
Съдът върна на право имащото лице Я.М.С., ЕГН *** от гр. С., ***
16
следните движими вещи: лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, комплект
документи за лек автомобил „Опел Астра" с рег. № ***, 1 бр. контактен ключ
за лек автомобил „Опел Астра" с рег. № ***, доколкото не се установи по
отношение на тези вещи да е налице някое от законовите основания по чл. 53
от НК за отнемането им в полза на държавата.
По отношение на лекия автомобил - „Опел Астра“ с рег. № ***,
собственост на Я.М.С., използван за извършване на престъплението по чл.
281 от НК, не следва да се прилага чл. 281, ал. 3 от НК, доколкото съгласно
посочената разпоредба, в случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство се
отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца. От събраните
по делото доказателства не се установи МПС да е принадлежало на дееца. С
оглед на липсата на каквато и да е връзка на собственика на МПС с
предаването на автомобила и извършеното престъпление, съдът намира, че
въпросното МПС, ведно с един брой ключ и документите на автомобила, бяха
върнати на право имащото лице Я.М.С..
По отношение на останалите веществени доказателства: ДНК проба от
комплект документи за автомобила, ДНК проба от обезопасителния колан на
автомобила, угарка от цигара „Парламент", празна цигарена кутия
„Парламент" и два броя угарки от цигари „Парламент", празна цигарена
кутия „Лъки страйк", бял на цвят захранващ кабел, два броя СД дискове, 1 бр.
карта „Еко" и лист с надпис, опаковка от предплатена сим карта и сгънат бял
лист с надпис, 1 бр. угарка от цигара „Парламент", опаковка от сладолед,
накит от сребрист метал, дръжки от тампон- 2 бр. и тампон за изземване на
биологичен материал, доколкото представляват вещи без стойност, съдът
присъди след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
17
Съобщи за изтекли лични данни