№ 1142
гр. Бургас, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120203807 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. Д. Д., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на електронния
фиш. Твърди се, че неправилно е бил издaден електронен фиш, тъй като е присъствал
контролен орган, който е трябвало да състави АУАН и наказателно постановление. Сочи, че
фактическата обстановка е бланкетно описана и не става ясно в извършването на какво
нарушение е обвинен жалбоподателят. Намира правната квалификация на нарушението за
неправилна. Счита, че мястото на нарушението не е описано ясно и точно. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.
Поддържа да се постанови решение, с което да се потвърди електронния фиш като правилен
и законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На жалбоподателя е бил издаден от АНО Eлектронен фиш К ******* за това, че на
29.10.2021 г. в 10:44 часа в гр. Бургас, по бул. „Т.А.“ от надлез „В.П.“ към ул. „С.“, с
автоматизирано техническо средство е било установено, че при ограничение на скоростта за
1
движение в населено място до 50 км/ч, собственият на жалбоподателя лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“ с рег. № ******* е бил управляван с наказуема скорост 85 км/ч или с 35
км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка 3 % при измерването. Скоростта е била
засечена с автоматизирано техническо средство със заснета снимка № 11743D1/0206420.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост до 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не споделя
изложеното в жалбата възражение за неправилна правна квалификация на процесното
нарушение. Твърде общо и неясно според настоящия състав е посоченото в жалбата
възражение, а именно „актосъставителят неправилно е издирил и посочил нарушената
законова разпоредба, което е грешка, която не може да бъде санирана“. В случая няма
издаден АУАН, а е издаден електронен фиш и следователно няма актосъставител. Отделно
от това според съда АНО е подвел отразените в електронния фиш фактически положение
под правилната правна квалификация, а именно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, т.е.
превишаване на разрешена скорост за движение в населени места до 50 км/ч. Ето защо съдът
намира, че не е допусната „грешка“ при определяне на правната квалификация на
нарушението, за което е бил наказан жалбоподателят.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че на 29.10.2021 г. в 10:44 часа в гр. Бургас, по бул. „Т.А.“ от надлез „В.П.“ към
ул. „С.“, собственият на жалбоподателя лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. №
*******, е бил управляван с превишена скорост 85 км/ч при разрешена в населено място до
50 км/ч.
Съдът намира за неоснователно възражението, поддържано в жалбата, че фактическата
обстановка е била бланкетно отразена в електронния фиш, както и че мястото на
нарушението не е точно и ясно посочено. На първо място съдът намира, че в съдържанието
на електронния фиш се съдържат достатъчно факти, които да описват в пълнота вмененото
на жалбоподателя нарушение. Изрично са описани време, място на извършване, данни на
нарушителя, разрешена скорост на движение и превишените километри. В тази връзка съдът
намира и че мястото на нарушението е описано в достатъчна степен, за да се разбере от
2
жалбоподателя за какво нарушение е наказан. Посочва се населеното място, както и са
конкретизирани улиците, по които е бил управляван автомобилът и посоката му на
движение.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято
изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване (л.10) и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол
(л.8).
От писмено доказателство – протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (л.9), приложен в преписката се установява, че мястото на контрол
където е констатирано процесното нарушение е населено място - в рамките на гр. Бургас.
Установява се от протокола, че не е действал пътен знак за ограничение, поради което е
действало общото правило на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Следователно безспорно се установява по
делото, че за процесния участък максималната разрешена скорост за управление на МПС е
до 50 км/ч.
От справка за собственост се установява, че автомобилът е собственост на
жалбоподателя. По тази причина на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното
нарушение е бил издаден електронен фиш срещу жалбоподателя в качеството му на
собственик на автомобила. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно
от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е
стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за
нарушенито да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В
случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с
автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1, поради което съвсем в унисон с
нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно
е и възражението, че неправилно е бил издаден електронен фиш, след като в близост е имало
контролен орган. Най-вероятно това възражение е било направено поради неправилно
тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В действителност законодателят е
предвидил да се издава електронен фиш, когато не се предвижда наказание „лишаване от
правоуправление“ в отсъствие на контролен орган и нарушителя, но тук се има предвид, че
самата процедура по издаване на електронния фиш се извършва в отсъствие на контролния
орган, а не самото установяване на нарушението с техническото средство (заснемането на
автомобила от техническото средство). Както стана ясно по-горе в изложението
техническото средство може да бъде мобилно или стационарно, като в случаите когато е
мобилно, неизменно в близост до устройството се намира контролен орган (служебен
автомобил на сектор „Пътна полиция“), както и често самите технически устройства се
намират в самите служебни автомобили на контролния орган. По тази причина няма как в
3
посочените хипотези да отсъства контролен орган. Ето защо според съда неоснователно в
жалбата се поддържа, че неправилно е издаден срещу жалбоподателя процесният електронен
фиш, след като в близост е имало патрул на КАТ.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. По делото липсват данни за подадена от
жалбоподателя декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с
налагане на наказание глоба в размер на 400 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта
за населено място с 35 км/ч, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за
превишаване от 31 до 40 км/ч в населено място - глоба 400 лв. На жалбоподателя е наложена
глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да
бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-
Бургас, с който на В. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5