Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Постъпила е жалба от Б. Б. И. с ЕГН* с постоянен адрес гр. С. ул.”Ч. В.” № * В.Ж против действията на ЧСИ Д.К., обективирани в провеждане на публична продан по изп. дело № *1048 с взискател В. В. М. и длъжник М. Б. И. на следния недвижим имот: ПИ№* от кв. * по ПУП на гр. С. ,със площ от 400 кв.м. ведно с построената в него жилищна сграда , състояща се от етаж с две спални ,хол ,кухня ,коридор тераса и входно антре ,със застроена площ от 94.22 кв.м. и стая в приземния етаж с площ от 12.30 кв.м. ,маза в приземния етаж с площ от 52 .44 кв.м. и постройка –баня и тоалетна с площ от 10 кв.м. В жалбата си твърди ,че с ноториален акт №* том * рег. №*,дело № */2009г. на нотариус №*-И.А. с район на действие-районен на СРС му е учредено вещно право на ползване върху имота- пожизнено.При извършване на проданта ЧСИ нарушил разпоредбата на чл. 484 ал.2 от ГПК ,като не отразил тази вещна тежест върху имота и това обстоятелство не станало известно на купувача. В резултат на това действията по проданта били опорочени.Моли да бъдат отменени действията на ЧСИ по извършване на публичната продан. По делото са приложени писмени обяснения на ЧСИ Д.К. , в които се излагат следните доводи и съображения относно неоснователността на жалбата и законосъобразността на предприетите действия , обективирани в горепосоченото постановление, а именно: Жалбата била неоснователна защото дори имотът да е бил в негово владение към момента на възбраната и описа , то имота е собственост на длъжника и съгласно чл. 435 ал.4 изр.2-ро от ГПК жалбата на третото лице не се уважава , ако се установи ,че вещта е била собствена на длъжника ,при налагане на запора или възбраната.На второ място неоснователно било оплакването за нарушение на чл.484 ал.2 от ГПК от ЧСИ при изготвянето на описа, поради това ,че в същия не било описано като тежест върху имота учреденото на жалбоподателя вещно право на пожизнено ползване.В посоченото обявление на публичната продан са посочени всички вещни тежести върху имота по описа на службата по вписванията, а при изготвянето на описа на имота ,на който видно от протокола за опис е присъствал жалбоподателят ,същия не бил заявил вещните си права върху имота. Към обяснението на ЧСИ е приложено направеното от взискателя по изпълнителното дело –В. В. М. ,чрез адв. Б.М. възражение срещу жалбата.С възражението се оспорва допустимостта на жалбата, а именно ,че съгласно чл. 435 ал.4 от ГПК третото лице може да обжалва действията на съдия изпълнителя само когато вещите върху които е насочено изпълнението до деня на възбраната са се намирали във владение на същото трето лице,докато жалбоподателя не представял доказателства ,че е бил владелец на имота преди датата на възбраната на същия.На второ място се възразява ,че жалбата е неоснователна тъй като с представения от жалбоподателя нотариален акт поради липса на подпис от негова страна като ползвател, той не бил придобил правото на ползване върху имота. Съдът, като взе предвид оплакванията направени с жалбата,разгледа писмените възражения от взискателката В. М. чрез адвокат Б.М., посочените съображения в обясненията на съдебен изпълнител и въз основа на данните в изпълнителното дело и анализира представените доказателства в изпълнителния процес, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице,което е от кръга на легитимираните да обжалват действията на съдебния изпълнител съгласно разпоредбите на чл.435 от ГПК лица.Жалбоподателят е трето лице по смисъла на закона и може да обжалва действията на съдебния изпълнител.В конкретния случай жалбоподателят е ползвател т.е. държател на имота по силата на запазеното от него право на пожизнено ползване върху имота предмет на публичната продан. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Самия жалбоподател не заявява в жалбата си ,че претендира собствеността или владението върху имота предмет на проданта.Единствено твърди,че в негова полза е учредено право на пожизнено ползване и при описа на имота и обявата на публичната продан този факт не е бил описан и не е могло да стане известно на купувача. По делото е установено че към момента на извършване на възбраната на имота той е бил собственост на длъжницата М. И. М. и жалбоподателят не е бил във владение на имота предмет на публичната продан.В разпоредбата на чл.435 ал. 4 изр. второ от ГПК, която макар да се намира в процесуален закона е материално-правна норма, изрично е посочено че жалбата не се уважава ако се установи,че вещта е била собственост на длъжника при налагане на запора или възбраната.С извършването на публичната продан не се засягат действително придобитите от третите лица ограничени вещни права придобити преди датата на възбраната и тези преди вписването на първата ипотека по смисъла на чл.175 от ЗЗД. От съдържанието на разпоредбата на чл.496 ал.2 от ГПК е очевидно ,че законодателя счита начина на придобиването на правото на собственост върху имота от купувача по публичната продан като деривативен способ на придобиване на правото на собственост.Затова на първо място в тази разпоредба е подчертано ,че купувача придобива само такъв обем права каквито е притежавал длъжника към момента на проданта и нищо повече.При това положение е безсмислено лицата притежаващи вещни права или сервитути да участват в производството по обжалване на проданта, тъй като ако правата им са били противопоставими на взискателя, то и купувача не би могъл да придобие тези техните права в резултат на публичната продан.Същите могат да защитят своите права срещу купувача по публичната продан било с възражение било с иск. Водим от горното, съдът, РЕШИ : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕжалбата на Б. Б. И. с ЕГН* с постоянен адрес гр. С. ул.”Ч. В.” № * В.Ж против действията на ЧСИ Д.К., обективирани в провеждане на публична продан по изп. дело № *1048 на недвижим имот: ПИ№* от кв. * по ПУП на гр. С. ,със площ от 400 кв.м. ведно с построената в него жилищна сграда , състояща се от етаж с две спални ,хол ,кухня ,коридор тераса и входно антре ,със застроена площ от 94.22 кв.м. и стая в приземния етаж с площ от 12.30 кв.м. ,маза в приземния етаж с площ от 52 .44 кв.м. и постройка –баня и тоалетна с площ от 10 кв.м., като неоснователна и недоказана. Решението на съда е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |