Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 17.03.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и пети
февруари 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №4056 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.227 ал.1 б.”В ЗЗД.
Ищцата И.И.В. твърди в исковата си молба, че на 11.04.2006г., дарила на
ответника С.М.М., следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68850.503.91, с площ от 322 кв.м., с адрес на ПИ: гр.Стара Загора, ул.’Железни
врата №40, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: имот
5033091, със съседи: ПИ с идентификатор № 68850.503.908; ПИ с идентификатор №
68850.503.90; ПИ с идентификатор № 68850.503.84; ПИ с идентификатор №
68850.503.83; ПИ с идентификатор № 68850.503.92; по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Стара Загора, одобрени със заповед № РД 18-65, от
30.05.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК, ЗАЕДНО с всички постройки,
подобрения и трайни насаждения в поземления имот, в това число: 1.ЖИЛИЩНА
СГРАДА, с идентификатор № 68850.503.91.1 с адрес гр. Стара Загора, ул.Железни
Врата №40, на 1 етаж, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със
застроена площ от 91 кв.м, като си е запазила правото на пожизнено и
безвъзмездно обитаване на имота.
Заявява също, че е в затруднено положение и не успява да покрие основните
нужди, които има (за храна, ток, вода и лекарства), тъй като няма достатъчно
доходи; разполага с малка пенсия, с която да покрива основните си нужди за ток,
вода, храна и лекарства; в момента е и с влошено здравословно състояние, поради
напредналата й възраст, като изпитва и сериозни трудности в придвижването.
Ищцата твърди, че на 14.05.2019г. изпратила нотариална покана, в която е
изискала ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., за да
може да си осигури най-основните житейски потребности за живот - ток, вода,
храна и лекарства. Поканата била редовно връчена на 28.06.2019г., но адресатът
не се е явил в поканения час и дата (05.07.2019г.) в нотариалната кантора на
нотариуса и бил съставен констативен протокол акт № 195, том 3, peг. № 13869 на
нотариус Денчо Н., за неявяване. Пълното дезинтересиране на ответника от
проблемите на дарителката счита за достатъчно доказателство за непризнателното
му отношение. Ищцата заявява, че ответникът е в чужбина и не се е връщал в
България от години.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.227 ал.1 б.„в“ от ЗЗД да отмени договор за дарение, сключен между И.И.В., като дарител и С.М.М.,
като надарен, обективиран в Нотариален акт №36, том 3, дело №346 от
11.04.2006г. на нотариус Денчо Н.. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът С.М.М. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез
назначения особен представител, в който взема становище, че оспорва предявения
иск и моли да бъде отхвърлен.
Оспорва всички изложени в исковата молба обстоятелства и твърдения относно
изпадането на ищцата в трайна нужда, относно надлежността на уведомяването на
ответника за искането за плащане на месечна издръжка на ищцата, както и относно
факта, че дареният е отказал да даде исканата от дарителката издръжка. Счита,
че не са налице елементите от фактическият състав на претенцията по чл.227 ал.1
б.”в” от ЗЗД. Подробни съображения излага в отговора.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното:
От представения по делото нотариален акт №36 от 11.04.2006г., дело № 346/2006г.
се установява, че И.И.В. е дарила на внука си С.М.М. собствената си ½
ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място с площ 325 кв.м., а по скица 318
кв.м., находящо се в гр.Ст.Загора, ул.Железни врата №40, представляващо УПИ ХХVIII-3479, кв.58 по плана на града, а
съгласно скица на СГКК Ст.Загора представляващ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 68850.503.91 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на изп.директор на АГКК, с площ 322 кв.м., с
адрес - гр.Стара Загора, ул.Железни врата №40, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
10 м), с номер по предходен план: имот 5033091, със съседи: № 68850.503.908, №
68850.503.90, № 68850.503.84, № 68850.503.83, № 68850.503.92; сгради, които
попадат върху имота: сграда с идентификатор № 68850.503.91.1, със застроена
площ 91 кв.м., брой етажи – един, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна,
като дарителката си е запазила правото на пожизнено и безвъздмезно ползване и
обитаване на имота.
По
делото са представени и: нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство №9 от 11.01.1965г., дело №26/1965г.,
от който е видно, че С. Д.В./наследодател и съпруг на ищцата/ е признат за
собственик по давностно владение и наследство на процесния недвижим имот;
удостоверение за граждански брак №702/09.12.1952г., от което е видно, че ищцата И.И.В. и С. Д.В.са законни
съпрузи, сключили граждански брак на 09.12.1952г. и удостоверение за наследници
№2323/14.08.2001г., от което е видно, че С. Динев Василев, б.ж. на гр.Ст.Загора
е починал на 03.02.1999г. в САЩ – Илиноис, като за свои законни наследници е
оставил съпругата си И.И.В. и дъщеря си Елена Стойчева Михова.
От
представената делото декларация за семейно и имотно състояние на И.И.В. от 14.05.2019г. е видно, че същата получава пенсия в размер на 200лв. и притежава ¼
ид.ч. от дворно място с площ 325 кв.м. в гр.Ст.Загора, ул.Железни врата №40.
Представен
е и медицински документ, в превод на български език, издаден от лекуващ лекар
д-р Джон Ревис, от който се установява, че ищцата е в недобро здравословно
състояние.
С оглед правилно изясняване на делото от
фактическа страна са допуснати и събрани гласни доказателства. От показанията
на разпитания свидетел П.И.П. /брат на ищцата/ се установява, че от 1984г.
семейството на ищцата се е установило да живее трайно в Чикаго. Свидетелят
заявява, че се чуват рядко по телефона; че няма представа с какво се е
занимавала сестра му, предполага, че е работила нещо; заявява, че сега е
пенсионерка; в началото той й изпращал пенсията, а впоследствие започнала да я
получава по банков път. Заявява също, че ищцата живее в жилище под наем заедно
с дъщеря си Елена, която се грижи за нея – купува храна, плаща сметки. Петров
свидетелства, че здравословното състояние на ищцата не е добро, оперирана е;
преди 1-2 години, когато била в България паднала и си счупила ръката, като свидетелят
се погрижил за нея. По отношение ответника С.М.М. свидетелят сочи, че същия
живее в отделно домакинство от баба си и майка си, но не може да каже от кога.
Сочи също, че С. не гледа баба си и не й помага със средства. Относно процесния
имот свидетелят заявява, че същият е необитаем от момента на заминаването на
семейството за САЩ.
Съгласно разпоредбата на чл.227 б.”в” от ЗЗД, дарението
може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява
основание за отмяна на дарението са – изпадане на дарителя в нужда, отправено
искане до надареното лице и отказ /изричен или мълчалив/ на последното да даде
исканата издръжка.
Както беше посочено първият елемент от фактическия състав
е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за своето съществуване.
Същественото за този елемент от фактическия състав е, че нуждата не следва да
бъде инцидентна, а трябва да има траен характер. В закона липсва легална
дефиниция на понятието “трайна нужда” като правна категория, но съдебната
теория и критериите на практиката приемат, че “трайната нужда” е налице, когато
дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства
и имущества. Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен
случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни
нужди. Преценката се прави въз основа на конкретното здравословно и материално
състояние на дарителя, като се отчитат всичките му доходи, които се съотнасят
към размера на конкретно необходимите разходи за покриване нуждите му от
жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и др.
Като взе предвид обсъдените по-горе
доказателства, съдът намира, че не се доказа по делото наличието на първата
кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.227 б.”в” от ЗЗД,
а именно дарителката да е изпаднала в трайна нужда. Ищцата, чиято е
доказателствената тежест не ангажира безспорни доказателства за доходите си,
както и доказателства за индивидуалните й
потребности, респ. за разходите за покриване на основните й нужди от храна,
медицинско обслужване, лекарства, битовите разходи, поради което не може да се
направи преценка дали същата е изпаднала в трайна нужда. Представения
медицински документ установява единствено историята на посещенията на ищцата
при лекуващия й лекар, съответно поставените диагнози, но не установява
здравословно й състояние към настоящия момент, респ. медицинските грижи, от
които тя се нуждае, лекарствата които следва да приема, а от там и разходите за
това. Показанията на разпитания свидетел също не съдържат конкретни данни за
условията, при които живее ищцата и за нуждите, които има. Самия свидетел
заявява, че поддържа редки контакти с ищцата и не е запознат в подробности с
живота й след заминаването й за САЩ през 1984г., като последната им среща била
при посещението на ищцата в България преди 1-2 години. Преобладаващата част от
данните, изнесени от свидетеля са основани на негови предположения, поради
което съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел, същите не
отразяват преки и непосредствени впечатления от живота на ищцата. Показанията
на свидетелят не съдържат данни и за поведението на ответника и отношението му
спрямо ищцата.
Съдът счита, че не е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.227 б.“В“ ЗЗД, а
именно - отправено искане до надареното лице. Действително по делото е
представена нотариална покана, връчена на ответника при условията на чл.47 ГПК.
В настоящия случай обаче са налице данни, че и двете страни повече от 30 години
трайно са се установили да живеят в САЩ и посещенията им в България са
епизодични. Нещо повече самата ищцата признава в исковата си молба, че
ответникът е в чужбина и не се е завръщал в България. Поради това съдът счита,
че не е налице надлежно връчено искане за заплащане на издръжка.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че не се доказа, че ищецът-дарител е изпаднал в
трайна нужда по смисъла на чл.227 ал.1 б.”В” ЗЗД, поради което предявения иск
се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от
гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.И.В.,
ЕГН **********,***0 против С.М.М., ЕГН **********,***, иск за отмяна на договор
за дарение, материализиран в нотариален
акт №36 от 11.04.2006г., нотариално дело № 346/2006г., по силата на който И.И.В.
дарява С.М.М., собствената си ½ ид.ч. от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 68850.503.91 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на изп.директор на АГКК,
с площ 322 кв.м., с адрес - гр.Стара Загора, ул.Железни врата №40, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: имот 5033091, със
съседи: № 68850.503.908, № 68850.503.90, № 68850.503.84, № 68850.503.83, №
68850.503.92; сгради, които попадат върху имота: сграда с идентификатор №
68850.503.91.1, със застроена площ 91 кв.м., брой етажи – един, предназначение
– жилищна сграда, еднофамилна, поради отказа на надарения да дава издръжка на
дарителя, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :