№ 18972
гр. С, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Л ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от Л ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110147268 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Г.
В., О. В. В. и Н. Я. К. срещу П. А. К. и Н. Т. К., с която са предявени:
1/ иск по чл. 64 ЗС за определяне на площта от поземлен имот с идентификатор
******, находящ се в гр. С ,р-н С, ул. „НГ“ № 10, която е необходима за ползване на сграда с
идентификатор ******;
2/ искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците:
2.1. да се въздържат от поставянето на строителни материали и строителни отпадъци в
рамките на прилежащата площ към сграда с идентификатор ******;
2.2. да не допускат натрупване на леки боклуци в рамките на поземлен имот с
идентификатор ******, които да попадат в сграда с идентификатор ******;
2.3. да не допускат трети лица, които да надничат през прозорците на сграда с
идентификатор ******.
Ищците твърдят в исковата молба, че ответниците притежават поземлен имот с
идентификатор ******, в който първите двама притежават правото на собственост, а третата
ищца – правото на ползване върху сграда с идентификатор ******. Сочат, че от придобиване
собствеността върху поземления имот ответниците осуетяват достъпа на ищците до сградата
и смущават нейното ползване. С уточнителна молба от 20.12.2022 г. ищците сочат, че им се
възпрепятства необезпокояваното ползване и упражняване на вещни права по отношение
на сграда с идентификатор ******. Изрично посочват, че ответниците заявяват, че ще
поставят ограда около имота и ще ги лишат от достъп до сградата и че ще поставят вещи
и/или отпадъци непосредствено около сградата и ще ги лишат от възможност да влизат и
1
ремонтират сградата и ще ги лишат от светлина. Уточняват с молби от 10.02.2024 г. и от
06.06.2024 г., че на 18.08.2022 г. ответникът заявил, че ще напълни целия двор , вкл. около
сградата, със строителни отпадъци и материали, а на 10-ти, 11-ти 12-ти октомври 2022 г.
поставил дървен материал непосредствено до стената на сградата, пред входната врата и
прозореца на едната стая и натрупал боклуци. Поддържат, че на 19.08.2022 г. ответникът
довел и допуснал /а ответницата го подкрепила/ лица, които заплашително обикаляли из
двора, надничали през прозорците и врата на сградата. Твърдят, че ответникът заявил, а
ответницата го подкрепила, че ще пречи да живеят в имота и като допуска всякакви лица
двора, които да надничат през прозорците и вратата. Сочат, че ответниците не полагат
никаква грижа за двора, поради което в него се натрупват леки боклуци, които попадат в
жилището им при отваряне на врата или прозорец.
Поради това претендират да им бъде определена и осигурена площ от имота с
идентификатор ******, в рамките на не по-малко от 3 метра около сградата с идентификатор
******, в рамките на която до реализират достъп до входа и стените на сградата от всички
страни. Претендират ответниците да не осуетяват и ограничават достъпа до сградата в
рамките на тази площ чрез поставяне на вещи, огради и други постройки и/или предмети. С
уточнителна молба от 10.04.2023 г. формулират нарочни искания ответниците да се
въздържат от поставяне на строителни материали и отпадъци до и около къщата, да не
допускат натрупване на леки боклуци, които да попадат в жилището им и да не допускат
лица, които да надничат през прозореца и врата, когато е отворена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците
оспорват предявения иск. Признават, че са собственици на ПИ. Оспорват твърденията на
ищците. Твърдят, че ищците нямат документи, удостоверяващи законност на постройката.
Сочат, че са получили нотариална покана през февруари 2023 г., на която са отговорили, че
не възпрепятстват достъпа на ищците до сградата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно между страните и като такова изрично е отделно с доклада по делото
обстоятелството, че ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор ******
и че Д. Г. В. и О. В. В. са собственици на построената в този имот сграда с идентификатор
******, а ищцата Н. Я. К. – титуляр на вещно право на ползване. Видно от нотариален акт
№162, том II, рег. №. 8367, дело № 329/2022 г. на нотариус ИИЖ, рег. № на НК 701
ответницата П. А. К. е придобила от А И. И. правото на собственост върху ПИ ******, като
имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност с ответника Н. Т. К.
/доколкото това обстоятелство не се оспорва/ и ответниците изрично признават в отговора,
че са собственици на имота.
Ищците Д. Г. В. и О. В. В. се легитимират като собственици на сграда с
идентификатор ****** на основание договор за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и
гледане № 32, том I, рег. № 7272, дело №114/2018 г. от 19.12.2018 г. на нотариус НД, рег. №
на НК 329, сключен с Н. Я. К., с който последната и е прехвърлила правото на собственост и
2
е запазила за себе си вещното право на ползване пожизнено. Видно от нотариалния акт и
приложената по делото скица административният адрес на сградата е гр: С, р-н С, ул. НГ №
10-а. Видно от представеното решение от 21.07.1994 г. по гр.д. № 642/1993 г. на СРС, 69
състав Н. Я. К. е придобила сградата на осн. чл. 288, ал. 2 ГПК – същата й е поставена в дял
и е описана като югоизточната едноетажна жилищна сграда, застроена на около 46 кв. м.,
състояща се от
две стаи и кухня, изградена в дворното място на улица „Н“ № 10, съставляващо имот с
пл. № 359в кв. 93 по плана на гр. С, местността О-М. Видно от исковата молба и от
уточнителните предявените претенции касаят определяне на прилежащата площ и
осигуряване безпрепятственото ползване именно на сградата с идентификатор ******, която
е с административен адрес: гр. С, ул. Н 10а, като същият се установява от нарочно писмо от
21.07.2021 г. на СО, р-н С, /л. 22/, а поземленият имот, в който е изградена е с
административен адрес: гр. С, ул. НГ 10. Поради това и възраженията на ответниците в
писмените им бележки, че липсва идентичност на имота са неоснователни.
Видно от показанията на св. Л И.а В, същата е в приятелски отношения с ищците и
посещава често процесния имот, в който същите живеят, като оставала и с оглед
здравословното състояние на Н. К., която в определен момент е изпаднала в кома. От
показанията се установява, че ответниците отправяли закани, че ще запушат входа на
къщата, която живеят ищците и ще напълнят двора с боклуци и строителни материали.
Посочва, че към датата на разпита й /12.03.2024 г./ къщата е обградена от дъски, които са
подпрени на фасадата й, като вратата на главния вход на къщата не може да се отваря
напълно, , т.к. се удря в тези материали. Установява се, че сградата има две входни врати,
които са към дворното място. Преди имотът имал ограда, но ответникът я изрязал и
премахнал, поради което дворът се напълнил с боклуци. От показанията на свидетелката се
установява, че в периода около 10.10.2023 г. ответникът поставил контейнери и материали в
двора, на не повече от 1 метър от външната стена на къщата. Свидетелката обяснила на
ответниците, че не следва да са разположени толкова близо до къщата контейнерите, т.к. по
този начин няма светлина и не може да мине носилка, а понякога се налага с оглед
състоянието на ищцата Н.. Ответникът се държал агресивно и се заканил, че „ще види какво
ще се случи до вечерта“. От показанията на свидетелката се установява, че същата вечер
ответникът пристигнал с група от 15-20 човека и направили от ламарини външна преграда,
като оставил пространство с ширина по-малко от метър само до входната врата на къщата,
която не можела да се отваря напълно, т.к. се удря. Ответницата заплашила, че ще затворят
изцяло, но друго лице, намиращо се на мястото ги посъветвало да може да се влиза. Според
свидетелката заплахите и действията, с които ответниците пречат да се ползва къщата,
започнали от около 18.08.2022 г. Ответникът предложил да закупи къщата за сумата от 30000
лева, но цената била недостатъчна за ищцата Н. К. да си осигури място за живеене. Според
свидетелката ответниците отправяли лични заплахи и обиди и започнали личен тормоз на
живеещите в къщата, като отправяли заплахи и спрямо нея. Допускали в двора лица, които
оставяли лични вещи на големия прозорец на къщата и надничали в къщата. Свидетелката
посочва, че касата на вратата, част от оградата, била закрепена за къщата и при
3
премахването й цялата къща започнала да се тресе. След премахване на оградата започнали
различни лица да стоят отвън, да разговарят и да демонстрират агресивно поведение спрямо
живущите в къщата. Започнал да се пълни дворът с различни боклуци, а от вещите, оставени
от ответника имало силна миризма на нафта.
От основното и допълнителното заключението на допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява, че вещото лице А. Р. при посещение на имота на 25.04.2024 г. е
установил, че входа към сграда с ид. ****** се осъществява посредством метален отвор,
непосредствено до сградата с ширина 0,60 м /измерен при допълнителен оглед на 14.05.2024
г./, а в западната половина на дворното място има изградена частична масивна вътрешна
ограда на височина около 0,90 м. Установено от вещото лице и отразено в основното,
допълнено впоследствие след втори оглед заключение, че успоредно по дължина на сграда 2
са поставени два метални фургони, като първият фургон /намиращ се непосредствено до
входа към поземления имот от улицата/ е на отстояние 1,60 м от външните стени на къщата,
а вторият фургон /намиращ се във вътрешността на двора/ е на разстояние 1,70 м от
външните стени. При огледа на 25.04.2024 г. вещото лице е установило в югозападната част
на дворното място строителни материали – дървени, греди, бетонови бордюри, покривни
плоскости от ЛТ – ламарина и покрити с непрозрачни покривала други строителни
отпадъци. Водопроводната шахта е установена на около 1,5 м от сградата. Установява се от
заключението, че на източната граница като продължение на металната врата е поставена
ажурна ограда с телена мрежа, а вътрешните граници на поземления имот са осъществени от
оградите на съседните имоти. Според допълнението към СТЕ при извършения втори оглед
на имота на 26.06.2024 г. констатираните при първия оглед имоти строителни отпадъци не са
налице. Вещото лице е установило наличие на поставени до стената на сградата по
продължението й от входа на ПИ до входната врата автомобилни гуми, наредени една върху
друга, напълнени с почва и засадени с цветя и храсти.
Според заключението на вещото лице застроена площ е 46 кв.м., а прилежащата площ,
определена на база отстояние от 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени
на първия надземен етаж в рамките на поземления имот е 52 кв м.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само
доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.
Нормата е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло
/така решение № 48/25.04.2014 г. по гр. д. № 2410/2013 г., I г. о. и др./.Ако в акта, с който е
отстъпено правото по чл. 63 ЗС не е постановено друго, правото на собственика на
постройката /респ. на обект в постройка, съществуващ при условията на суперфициарна
собственост/, се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС - ползуване на
такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален
достъп до сградата, включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за
ползуване състояние /в този смисъл решение № 363/17.10.2011 г. по гр. д. № 663/2011 г., I г.
4
о./. При условията на чл. 63, ал.2 от ЗС правото на строеж възниква и без нарочно формално
волеизявление, щом се осъществи прехвърляне на сградата или на отделни обекти в нея на
трети лица, при което притежанието на сградата се изключва от притежанието върху земята
(така Решение № 153/07.04.2010 г. по гр.д.№ 847/2009 г. ІІ г.о. ВКС).
В случая с решение № 409102 от 16.05.2018 г. на СРС, 61 състав е изнесен на публична
продан поземления имот с идентификатор ******, който е придобит изцяло /видно от
справката от Службата по вписванията/ от А И. И. на 26.02.2020 г. чрез придобиване и на
притежаваната 1/3 ид. ч. от Н. Я. К.. Впоследствие приобретателят се е разпоредил с правото
на собственост върху имота в полза на ответницата, която го е придобила в режим на СИО с
ответника. Не се твърди и не се установява публичната продан да е проведена и спрямо
сграда с идентификатор ******, съставляваща самостоятелен обект на правото на
собственост, поради което съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 5 от
18.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК, при придобиване на правото на
собственост върху недвижимия имот А И. И. по силата на постановлението за възлагане не
е придобил собствеността и върху сградата. Поради това нито той, нито ответниците са
собственици на тази сграда, а такива са първите двама ищци. Въпросът дали същата
съставлява незаконен строеж и дали подлежи на премахване не е своевременно въведен в
срока по чл. 1313 ГПК от ответниците, поради което и не следва да се обсъжда от съда.
Следва да бъде посочено обаче, че доколкото се установява, че ищците са титуляри на вещни
права, то същите се явяват надлежно легитимирани да получат защита на тези права.
Предвид посоченото ищците на основание чл. 64 ЗС разполагат с правото да ползват
дворното място, но с ограничен обем - само доколкото това е необходимо за използването на
постройката според нейното предназначение. Ползуването на земята според
предназначението на постройката се изразява в осигуряване на достъп до постройката за
ползването, поддържането и ремонта на всички нейни части, вкл. всички външни фасадни
стени и покрива, както и в използуване на мястото за задоволяване на обикновени
домакински нужди. От своя страна ответниците като собственици на терена следователно
имат правото да го ползуват, но зачитайки правата на суперфициарните собственици и
вещния ползвател върху онази част, която им е необходима за използуването на постройката
според нейното предназначение. В съдебната практика в полза на суперфициарният
собственик е признато правото да инициира чрез нарочен иск по чл. 64 ЗС определянето на
пространствените предели на правото да ползва теренът, без значение налице ли или не
пречене от страна на собственика на мястото. / в този смисъл Решение № 60132 от
20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2021 г., I ГО/. Това право следва да се признае и в
полза на ищцата Н. К. като вещен ползвател - титуляр на едно от собственически
правомощия по отношение на същата сграда.
За определяне на площта от дворното място, върху която се разпростира правото на
ищците по чл. 64 ЗС следва да се съобрази, че ползването на земята от тях следва да е
единствено за целите на нормалното и спокойно използване на притежаваната сграда.
Законът за устройство на територията създава ред, по който да се определят прилежащите
площи към съществуващите сгради. Според смисъла, вложен в ЗУТ, прилежащата площ към
5
сградите следва да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната сграда, а
изричното посочване на закона / чл. 22, ал. 7/, че тези правила касаят и съществуващи
сгради, води до извода за приложимост на нормите на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и при
определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да
бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея.
Методиката по приложение № 1 към чл. 21 от наредбата изисква собственикът на сграда,
респ. обект в сграда да има достъп до външните стени на сградата, следователно в случаите
на суперфициарна собственост собственикът на обект в сградата има право на достъп до
външните стени на сградата като обща част и до съоръженията по тези външни стени. / в
този смисъл решение № 538/9.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г., IV г. о., Решение № 33 от
26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6221/2014 г., II г. о., ГК Решение № 60132 от 20.01.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1125/2021 г., I г. о., ГК и др./.
С оглед посоченото следва да бъде определена площта, необходима за използуването
на постройката според нейното предназначение съгласно заключението на вещото лице в
размер на 53 кв. м., определена в рамките на отстояние от 3 м от външните фасадни стени на
сградата и защрихована с червени линии на приложената към заключението на вещото лице
скица, която съдът приподписва и става неразделна част от настоящото решение.
Възраженията на ответниците срещу посоченото отстояние с оглед горните изводи са
неоснователни, тъй като отстоянието от 3 м е в рамките на минималното такова съгласно т.1
от приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7 от 2003 г.
Определянето на посочената площ е в съответствие със законоустановената методика и
е справедливо с оглед конкретната фактическа обстановка, като в рамките на същата е
възможно да се реализира нормален достъп до сградата, както и да се извършват дейности
по нейното ползване, ремонтиране и поддържане, респ. и да се достъпва намиращата се на
около 1,5 м от фасадата водопроводна шахта. Същевременно се засяга в най-малка степен
правото на собствениците на земята да ползват своя имот в незастроената част.
По предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен предявен
негаторен иск, следва да се установи, че ищецът притежава право на собственост или друго
вещно право, както и че ответникът извършва действия, чрез които му пречи да упражнява
правото си.
Посочените предпоставки с оглед събраните доказателства се установява да са налице.
По изложените съображения ищците Д. Г. В. и О. Вл. В. са съсобственици, а Н. Я. К. –
вещен ползвател на сградата с идентификатор 68134.509.29.2. Видно от основното
заключение на вещото лице в процесния имот около фасадата на сградата са поставени и
натрупани строителни материали и отпадъци, а в рамките на установената прилежаща площ,
т.е. на по-малко от 3 м от външните стени на сградата са поставени метални фургони и
огради от ламарина. От показанията на свидетеля Л И.а В, които съдът кредитира като
достоверени, т.к. са ясни, непротиворечиви и неопровергани от останалите доказателства, се
6
установява, че материалите, отпадъците, огражденията и фургоните са поставени лично
и/или по възлагане от ответниците. От гласните доказателства се установява и че
ответниците системно са отправяли заплахи към живущите в сградата ищци, че ще
преградят имота и ще осуетят възможността да се влиза и ползва сградата. От показанията
на свидетелката се установява, че ответниците целенасочено са водили и допускали трети
лица в двора, в изпълнение на отправените заплахи за смущаване на ползването, като тези
лица демонстративно са надничали през прозорците и са оставяли личните си вещи по
первазите. Установено е от констатациите на вещото лице, вкл. приложения снимков
материал, както и от показанията на свидетелката, че дворът не е поддържан и е затрупан с
материали и отпадъци. От показанията на свидетелката се установява, че разграждането на
имота и липсата на поддръжка е довело до натрупване на различни отпадъци от всякакъв
характер. От анализа на показанията на свидетелката следва ясен извод, че всички действия
и изказвания на ответниците са насочени към тормоз на ищците, целящ обезпокояване
нормалното ползване на притежаваната от тях сграда както чрез фактическо препятстване и
затрудняване на достъпа до входовете и фасадните й стени чрез поставяне на фургони,
строителни материали и ламарини, така и чрез създаване на основателен страх, притеснение
и безпокойство при обитаването й чрез заплахи, демонстративно допускане на трети лица,
намаляване светлината до прозорците чрез поставените фургони, загрозяване и замърсяване
на имота.
Установените действия на ответниците ясно сочат на поведение, с което трайно пречат
на ищците да упражняват притежаваните от тях вещни права, поради което следва да се
въздържат от извършването им. По отношение възраженията на ответниците, че
строителните материали са премахнати, следва да се посочи, че при допълнителния оглед
вещото лице действително е констатирало, че установените при първоначалния оглед
строителни материали, не са на място. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът дължи да вземе
предвид всички факти, реализирани в хода на процеса, които са от значение за спорното
право. В случая обаче предявените искове са за осъждане на ответниците на определено
бездействие – да се въздържат от конкретни действия, с които пречат на ищците да
упражняват правата си, а не да извършат действия /конкретно по премахване на
материалите и отпадъците/. Тази защита е адекватна на накърнените права, тъй като
естеството на действията, с които в случая се накърняват правата на ищците, сочи на
необходимост ответниците да бъдат задължени към конкретно бездействие. В противен
случай защитата би се обезсмислила, тъй като всяко еднократно действие по нарушаване на
прилежащата площ и завземането й създава пречки със самото му извършване, като
преченето не е само физически, а и чрез възбуждане на страх и безпокойство у ищците,
които ги възпрепятстват да упражняват нормално вещните си права. Аналогични са
съображенията и по другите две претенции, които също касаят ангажиране бездействието на
ответниците, защото единствено чрез забраната да извършват действията биха се защитили
адекватно правата на ищците.
По изложените съображения предявените искове по чл. 109 ЗС следва да се уважат,
като ответниците бъдат осъдени: да не поставят строителни материали и строителни
7
отпадъци в рамките на прилежащата площ към сградата с идентификатор ******,
определена в рамките на 3 метра от всички външни стени; да не допускат натрупване на
леки боклуци в рамките на поземлен имот с идентификатор ****** , които да са от естество
да попадат в сграда с идентификатор ****** и да не допускат трети лица, които да надничат
през прозорците на сграда с идентификатор ******.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищците разноските в
производството в общ размер 2415 лева /от които 565 лева – държавна такса, 400 лева –
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лева/.
Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокат, тъй като
макар и представителството да е реализирано от един адвокат, то защита е на трима ищци,
всеки от които е предявил по 4 иска. Възнаграждението в общия му размер от една страна е
в минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а от друга страна е близко по размер до платеното и
претендирано от ответниците възнаграждение в размер на 1200 лева. Следва да бъде взето
предвид и че по делото са проведени 5 открити съдебни заседания, изслушано е основно и
допълнително заключение на вещо лице и е разпитан свидетел, поради което
възнаграждението на представляващия ищците адвокат е съответно на правната и
фактическа сложност на производството.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ по предявените искове от Д. Г. В. с ЕГН **********, О. В. В. с ЕГН
********** и Н. Я. К. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр. С, ул. „НГ“ № 10А срещу П.
А. К. с ЕГН ****** и Н. Т. К. с ЕГН ******, двамата с адрес: гр. С. ул. „ЖД“ № 43 на
основание чл. 64 от Закона за собствеността като прилежаща площ за ползване и
обслужване на сграда с идентификатор ******. 2 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
53/23.11.2011 г. на ИД на АГКК с административен адрес: гр. С, р-н С, ул. „НГ“ № 10а и
застроена площ от 46 кв. м., ЧАСТ от поземлен имот с идентификатор ******, находящ се
в гр. С ,р-н С, ул. „НГ“ № 10, ограничена в рамките на 3 метра от външните очертания
на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж на сградата, която част е с
площ 52 кв.м. и е нанесена в червено защриховане на скица, приложена към заключение
на съдебно-техническата експертиза по гр.д. № 47268/2022 г. на СРС, 118-ти състав,
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението.
ОСЪЖДА по предявените от Д. Г. В. с ЕГН **********, О. В. В. с ЕГН ********** и
Н. Я. К. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр. С, ул. „НГ“ № 10А искове на основание чл.
109 ЗС П. А. К. с ЕГН ****** и Н. Т. К. с ЕГН ******, двамата с адрес: гр. С. ул. „ЖД“ №
43
1. да се въздържат от поставянето на строителни материали и строителни отпадъци в
рамките на прилежащата площ към сграда с идентификатор ******, която площ съставлява
8
част от поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в гр. С,р-н С, ул. „НГ“ № 10,
ограничена в рамките на 3 метра от външните очертания на всяка от ограждащите стени на
първия надземен етаж на сградата с обща площ 52 кв.м. и е нанесена в червено защриховане
на скица, приложена към заключение на съдебно-техническата експертиза по гр.д. №
47268/2022 г. на СРС, 118-ти състав, приподписана от съда и съставляваща неразделна част
от решението;
2. да не допускат натрупване на леки боклуци в рамките на поземлен имот с
идентификатор ******, които са от естество да попадат в сграда с идентификатор ******;
3. да не допускат трети лица, които да надничат през прозорците на сграда с
идентификатор ******.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. А. К. с ЕГН ****** и Н. Т. К. с ЕГН
******, двамата с адрес: гр. С. ул. „ЖД“ № 43 да заплатят на Д. Г. В. с ЕГН **********, О.
В. В. с ЕГН ********** и Н. Я. К. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр. С, ул. „НГ“ №
10А сума в размер на 2415 лева - разноски за производството.
Неразделна част от настоящото решение е скица, съставляваща приложение към
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. А. Р. Р. и приподписана
от съдията.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9