О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №494
14.08.2020г. град Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение
На десети август
през две хиляди и двадесета година
В открито
заседание в следния състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Борислав Илиев като разгледа докладваното от съдия Борислав Илиев
търговско дело №90,
по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл.679 от ТЗ
Молителелят „НАП“ гр.София представлавано от
дир. В. П. обжалва взетото
решение за определяне окончателното възнаграждение на синдика в размер на 35
000 лв., гласувано от кредитори на проведеното на 10.06.2020 г. събрание на
кредиторите на „ЛИВИНГСТОУН ЕВОЛЮШЪН" ЕООД, в несъстоятелност, гр.
Пазарджик. Счита, че взетото решение е незаконосъобразно тъй като с него .се увреждат интересите на фиска и ощетява държавата като кредитор
с публичноправни вземания, за които законът предвижда поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, поради следното: Осребряването
на имуществото след обявяването на длъжника в несъстоятелност е едно от
обстоятелствата, в зависимост от които се определя окончателното възнаграждение
на синдика (чл. 661, ал. 4, т. 5 от ТЗ). За определяне на последното в чл. 661,
ал. 4 т. 1-6 от ТЗ са изброени и другите критерии, които е необходимо да бъдат
отчетени при вземане на решение по този въпрос. Считам, че приемането на окончателно
възнаграждение, чиито размер е определен само от обстоятелството осребряване на
активите на длъжника ощетява кредиторите с вземания с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ТЗ, включително Национална
агенция за приходите. Когато дружеството е обявено в несъстоятелност
производството приключва след осребряване на активите и разпределение на
имуществото (ако не се сключи споразумение по чл. 740 от ТЗ). От значение за
кредиторите е обаче в какви срокове ще стане това, защото в последствие би
могло да се окаже, че сумите от осребрените активи стигат само за покриване на
разноските в производството по несъстоятелност. Последните не са самоцел, а се
извършват с оглед попълване на масата на несъстоятелността и справедливото
удовлетворяване на кредиторите. Определянето на окончателно възнаграждение на
синдика в сравнително висок размер би било оправдано, ако получаването на
същото би било обусловено от реализиране на имуществото на длъжника в определен
срок и съответно намаляване на времето, през което ще бъде получавано текущото
възнаграждение на синдика, както и на разходите, свързани с опазване и
управление на масата на несъстоятелността, които, по силата на чл. 722, ал. 1,
т. 3 от ТЗ, биха били удовлетворени преди вземанията на кредишрше на дльжника,
които не се ползват от предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от същия закон.В конкретния случай обаче, освен че окончателното
възнаграждение не определено в зависимост от изброените по-горе критерии,
изрично е определен момента на неговото изплащане, а именно приключване на етап
2-ри от продажбата на поземлен имот с идентификатор 56784.519.603, който етап е
приключил, като към датата на провеждането на събранието на кредиторите за
определяне на окончателното възнаграждение на синдика постъпилите от
осребряването на актива суми са разпределени с обявена в ТРРЮЛНЦ на 04.05.2020
г. сметка за разпределение, одобрена от съда по несъстоятелността с постановено
по делото Определение № 298 от 03.06.2020 г., вписано в ТРРЮЛНЦ на 03.06.2020
г. Безспорно в настоящия случай е налице вреда
за интересите на фиска и за държавата като кредитор с публичноправни вземания,
за които законът предвижда поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7
от ТЗ предвид факта, че в производството по несъстоятелност са налични
неразпределени суми, събрани от продажба на активи от масата на
несъстоятелността преди депозиране на молбата за свикване на събрание на
кредиторите за определяне на окончателно възнаграждение на синдика, тъй като в
ТРРЮЛНЦ под № 20200206174948 по партидата на „ЛИВИНГСТОУН ЕВОЛЮШЪН" ЕООД е
обявена изготвена от синдика на дружеството частична сметка, съгласно която
сумата от 91 166,10 лв. е предвидено да бъде разпределена в полза на „АНДЕЗИТ
МИНЕРАЛ" ООД. Срещу сметката е подадено възражение от Националната агенция
за приходите, което е уважено с Определение № 140 от 27.02.2020 г. по т. д. №
33 по описа за 2013 г. на Окръжен съд Пазарджик. С цитираното определение съдът
по несъстоятелността е отменил изготвената от синдика сметка за разпределение
на сумата от 91 166,10 лв. и е указал на синдика след влизане в сила на
определението да изготви друга сметка за разпределение на същата сума.Срещу
Определение № 140/27.02.2020 г. по т. д. №. 33/2013 г. на Окръжен съд Пазарджик
е депозирана жалба от кредитора „АНДЕЗИТ МИНЕРАЛ" ООД, разгледана в
производството по в. ч. т. д. №181 по описа за 2020 г. на Апелативен
съд-Пловдив. С постановено по делото неподлежащо на обжалване Определение № 127
от 29.04.2020 г. по в. т. ч. д. № 181/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, е
потвърдил постановеното от Окръжен съд Пазарджик Определение №140/27.02.2018г.
по т. д. №33/2013г., но и към настоящия момент няма изготвена нова частична
сметка съобразно дадените от съда по несъстоятелността указалия, макар
определението па съда да е влязло в сила
още на 29.04.2020 г.Във връзка с изложеното моли, на основание
чл. 679, ал. 1 от ТЗ, да се отмени взетото от
проведеното на 10.06.2020 г. събрание на кредиторите на „ЛИВИНГСТОУН
ЕВОЛЮШЪН" ЕООД, в несъстоятелност, гр. Пазарджик, решение за определяне на
окончателно възнаграждение на синдика в размер на общо 35 000 лв. Сочи доказателства.
Становища
не са постъпили от останалите кредитори.
В
о.с.з. проведено на 10.08.2020 година, проц. представител на кредиторите „Андезит Минерали“ ООД гр.София
,адв. Г. заявява, че искането е
неоснователно.
Длъжника
„Ливингстоун Еволюшън“ЕООД гр.Пазарджик,чрез у-ля Л. предоставя на съда да се
произнесе.
Окръжният съд, като се
запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, и доразвити в
хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Правната квалификация е по чл.679 от ТЗ
който предвижда,че по искане на длъжника
или на кредитор, съдът по несъстоятелността може да отмени решение на
събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или съществено ощетява
част от кредиторите.Молбата, с правна квалификация чл. 679 ал.1 от ТЗ на кредитора „НАП“ гр.София, е
подадена в 7-дневния срок по чл.679 ал.2
от ТЗ и е процесуално допустима.
Образуваното
производство по т.д.№33/13 г. по описа на ПОС е производството
по несъстоятелност
на „ Ливингстоун Еволюшън“ЕООД
гр.Пазарджик “, със седалище и
адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Хан Крум“ №5,ет.2,офис 2.
От данните по делото, с които съдът
разполага чрез електронното досие на делото се установява, че на 10.06.2020
година в сградата на Съдебната палата, се е провело събрание на кредиторите на Ливингстоун
еволюшън“ ЕООД гр.Пазарджик “, като в т.3 е Взето решение
за окончателното възнаграждение на синдика на основание чл.677 ал.1 т.5 от ТЗ и
реда за изплащането му.
Съдът приема, че атакуваното с настоящата
молба на кредитора НАП, решение по т.3 от дневния ред на проведеното на 10.06.2020
г. общо събрание на кредиторите на " Ливингстоун Еволюшън“ЕООД гр. Пазарджик “, /н/ е законосъобразно. Събранието е
редовно свикано, в него са участвали кредитори с право на глас и решението е
взето в съответствие с изискванията на чл. 676 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 679, ал.1 от ТЗ по искане на
длъжника или на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на
събрание на кредиторите на несъстоятелния длъжник, ако същото е
незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите. В
настоящия случай се атакува решение на събрание на кредиторите, с което е
определено окончателно възнаграждение на синдика на
несъстоятелния длъжник във фиксиран размер, взето преди приключване на неговата
дейност, с доводи, че така взетото решение съществено ощетява част от
кредиторите на несъстоятелността, по конкретно тези с приети вземания с
поредност на удовлетворяване по реда на чл.722,ал.1,т.7 и 7 от ТЗ.
Молбата за отмяна на процесното решение не
сочи твърдения за процедурни нарушения и несъобразяване на волята на
кредиторите с императивно предписание на закона, поради което съдът следва да
ограничи преценка си само до посоченото ощетяване на кредиторите. Такова би
било налично, когато с решението някой от кредиторите, или част от тях са
поставени в неравностойни с другите кредитори условия( в този смисъл се
възприема хипотезата на "ощетен кредитор" в Решение № 83 от
27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 940/2012 г., I т. о., ТК). Възнаграждението на
синдика, независимо дали е текущо или окончателно подлежи на изплащане като
разноски от масата ( чл. 723 ТЗ) с ред
непосредствено след кредиторите със специални привилегии и преди вземанията с
общи привилегии( чл. 722ал.1, т.3 ТЗ),но това не е следствие
от размера на разноските , а от учредените преди
откриване на производството обезпечения от самия длъжник ,чието действие
законът съхранява в производството по несъстоятелност.Самия размер на тези
разноски законодателят не е лимитирал ,за разлика от индивидуалното изпълнение
,където пропорционалната такса ,представляваща по съществото си именно
окончателно възнаграждение на орган ,приложил ефективно способ на изпълнение е
ограничена до 1/10 от събраното вземане.Внастоящия случай мнозинството от
кредиторите е възприело р-р около 5% от стойността на осребрения
актив,предназначена за изплащане на задълженията на всички кредитори и при съпоставка на
разходите,които биха били дължими в индивидуално и в универсално изпълнение
Дейността на синдика ползва всички кредитори,
съответно масата, която се формира от предприетите с усилията на синдика
производства по попълването й, е предназначена за удовлетворяването им, но само
след съответно възмездяване на синдика за извършеното от него. Законът допуска
наред с текущото възнаграждение (което се определя за покриване на обичайно
развитие на производството) кредиторите да определят и допълнително
възнаграждение за положени допълнителни усилия или постигнати по-благоприятни
от очакваните резултати ( чл. 661, ал. 6 ТЗ). Самото определяне
на възнаграждението не накърнява интересите на някои от кредиторите, за сметка
на други, тъй като то може да бъде изплатено само след като действията на
синдика по осребряване на имуществото и попълване на масата приключат изцяло(чл. 721, ал.1 ТЗ). Действително, в
случая възнаграждението на синдика е във фиксиран размер, но това не означава,
че може да бъде платено веднага. Едва в окончателната сметка, чието съставяне и
изпълнение е предпоставка за приключване на производството (чл. 734, ал.1 вр. чл. 733, т.2 ТЗ) може да бъде
начислено и това предварително определено възнаграждение(чл. 661, ал.1 ТЗ).
Вярна е констатацията на молителя, че така
определеният размер на окончателното възнаграждение
на синдика зависи само от факта на осребряване на активите на несъстоятелното
дружество ,като това е обвързано със срок-приключване на етап 2-ри от продажбата на поземлен имот
с идентификатор 56784.518.603 който самия жалбоподател сочи,че е
приключил ,като към датата на провеждането на събранието на кредиторите за
определяне на окончателно възнаграждение на синдика постъпилите от
осребряването на актива суми са разпределени с обявена в ТРРЮЛНЦ на 04.05.2020г. сметка на
разпределение одобрена от съда по несъстоятелността срещу която е подадено
възражение.Възражението е уважено и с
Определение №140 от 27.02.2020г. съдът
по несъстоятелността е отменил изготвената от синдика сметка за разпределение
на сумата от 91 166,10лв.с указание след влизане в сила на определението
синдика да изготви друга сметка за
разпределение на същата сума.В тази насока следва да се има в предвид,че производството по чл.679 ТЗ е
контролно-отменително по законосъобразност ,но не с възможност за преценка на
решението на кредиторите по същество,т.е съдът не би могъл да обсъжда дали това
за което са гласували кредиторите е най-добро за дружеството и не съществува
възможност за ревизиране на позицията на кредиторите.
Определеното с решението оконочателно възнаграждение
не е в завишен размер , а размер съобразен с критерийте по чл.661,ал.4 от ТЗ.Така определеното окончателно възнаграждение на синдика не ощетява НАП,като кредитор с прието вземане.Такова
ощетяване би било налично ,когато с решението
някой от тях или част от тях са поставени в неравностойни с другите
кредитори условия.
За да е налице хипотезата на чл. 679, ал.1, пр.2 ТЗ, обуславяща отмяна
на решение на събрание на кредиторите - "при съществено ощетяване на част
от кредиторите", следва да се установи категорично, че въпросното решение
директно ощетява или пък създава възможност за такова разместване на
имуществени блага, при което една част от кредиторите в производството по
несъстоятелност биха били ощетени за сметка на удовлетворяване в по-голяма
степен на друга част или на един само кредитор, без това предпочтително
удовлетворяване да произтича от закона. Решението относно размера на окончателното възнаграждение на синдика не
е по естеството си такова, че да поставя някой от кредиторите, или част от тях
в неравностойни с другите кредитори условия. Дори да е по-високо от обичайно
определяните възнаграждения на синдици по други дела, това не води до извода за
ощетяване на определена група кредитори - възнаграждението се заплаща от масата
на несъстоятелността, а с разходването на средства от нея пропорционално
намалява възможността за удовлетворяване на всички кредитори, без някой да се
оказва привилегирован или ощетен от това. А да се приеме, че се ощетяват всички
(включително мнозинството, взело решението относно размера на възнаграждението)
и на това основание да се отмени решението, би било в противоречие с признатото
от закона право на преценка именно на това мнозинство да определи размера на
възнаграждението. Абсурдно е, под
претекст, че ще защити всички кредитори от ощетяване, вкл. тези, гласували за
съответното решение, съдът да отмени това решение, с което не е прието
предложение на кредиторите, съставляващи малцинство при вземането на решения,
за определяне размера на окончателното възнаграждение
на синдика.
Освен изложеното, настоящия съд намира ,че в
конкретния случай определянето на сумата, на която би възлизало окончателното възнаграждение на синдика е
невъзможно, тъй като стойността на евентуално осребреното в бъдеще имущество
към настоящия момент не може да бъде нито определена, нито прогнозирана. Това е
още една причина съдът да не може да изведе извод, че с приетия от събранието
на кредиторите окончателен размер на възнаграждението на синдика
съществено се ощетяват кредиторите.
В заключение, съдът счита, че не е налице
решение, което да ощетява и то съществено някои от кредиторите, поради което
молбата следва да се остави без уважение като неоснователна.
По гореизложените съображения, и на осн. чл. 679, ал.4 ТЗ, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на НАП гр.София,
в качеството му на орган упражняващ по
закон правата на Държавата като кредитор на неплатежоспособен длъжник, за
отмяна на решение за определяне на окончателно
възнаграждение на синдика, взето на събрание на кредиторите на длъжника
" ЛИВИНГСТОУН
ЕВОЛЮШЪН" ЕООД гр.Пазарджик /н/ ЕИК160138989, проведено на 10.06.2020 г. в
Сградата на съдебната палата гр.Пазарджик, като
неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се отрази в книгата по чл. 634в ТЗ по т.д.н. № 33/2013
г. на Окръжен съд гр.Пазарджик.
ОКРЪЖЕН