Решение по дело №1072/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ф.Б.К. с постоянен адрес ***, действащ чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0351-000138 от 01.09.2023г. на Старши полицай в РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково(Г. М. Д.).

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона.

Сочи се, че в нарушение на закона органът е определил срока за приложение на ПАМ. Така определеният срок създавал правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните били поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока посочен в нормата на ч.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП и в оспорената заповед.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.

Допълнително в писмени бележки се излагат доводи за нищожност на издадения административен акт, поради това че административният орган е материално и териториално некомпетентен.

Ответникът – Старши полицай в РУ Свиленград към ОДМВР-Хасково(Г. М.Д.), не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2023г. ответникът съставил по отношение жалбоподателя АУАН сер. АД, бл.№ 025481, за нарушение по чл. 150 от ЗДвП отразил че на посочената дата, около 00.10ч. в гр.Харманли път II 76 км.64 на разклона за с.Р. управлява лек автомобил Мерцедес Б 200ЦДИ,рег. № ********, негова собственост, без да притежава СУМПС. Актъ за установяване на административно нарушение е връчен на жалбоподателя на 01.09.2023г.

На база така съставения АУАН ответникът издал обжалваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № 23-0351-000138 от 01.09.2023г., с която приложил ПАМ с правно основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно 180 дни.

В разписка, представляваща неразделна част от към заповедта е отразено, че последната е връчена на адресата си на 01.09.2023г.

Заповедта е обжалвана от адресата й по административен ред на 04.09.2023г. и заведена с рег.№ 272000-16349 от същата дата.

На 15.09.2023г. заповедта е обжалвана по съдебен ред, като е заведена в РУ Свиленград с вх.№ 351000-6651 от същата дата.

По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка. Приобщени са и писмени доказателства относно изпълняваната от ответника длъжност и неговата компетентност.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които са и изпълняващите патрулно постова дейност в група Охранителна полиция в РУ към ОДМВР, каквато длъжност заема и издателят на оспорената заповед. Следователно, към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, които са достатъчни по обем за да може да се извърши въз основа на тях преценка за материалната законосъобразност на обжалваният акт, като същите се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка.В разпоредителната част на заповедта ясно е посочен регистрационния номер на МПС, чиято регистрация се прекратява, поради което не би могло да се стигне до неразбиране и объркване относно това, кое моторно превозно средство е предмет на оспорената заповед.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Обжалваният административен акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.2а, б.“а“от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посоченият вид – прекратяване на регистрация на п.п.с., като в конкретният случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено едно от тях, а именно управление на м.п.с. от собственик, който не е правоспособен водач. Предпоставките за правилното прилагане на ПАМ в тази хипотеза са три – 1.заповедта да има за адресат собственика на МПС; 2. ППС да е било управлявано от собственика и 3. последния към датата на управлението да не е придобил правоспособност за управление на моторно превозно средство.

Установява от приетата по делото справка за служебна промяна на регистрация, че собственик на процесното м.п.с е именно жалбоподателят.

Между страните не е спорно и че на 01.09.2023г. около 00.10ч. на посоченото в ЗППАМ място оспорващия Ф.Б.К. е извършвал действия по управление на същия лек автомобил. Това обстоятелство се установява и от приетият също без оспорване АУАН с бл. № 025418 от 01.09.2023г.

Посоченият АУАН е издаден от длъжностно лице, в кръга на правомощията му по закон, по установеният ред и форма. Следователно, в частта на установените от актосъставителя обстоятелства, материализира удостоверително изявление на издателя си, т.е отнася се до съществуването на факти възприети лично от длъжностно лице издател. Същият следователно е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че на посочената в него дата и място жалбоподателя е управлявал процесното моторно превозно средство.

От приложената по делото справка за нарушител не се установява жалбоподателят да е издържал изпит за правоспособен водач на м.п.с., нито спрямо същия да е издадено СУМПС. Обратното нито се твърди, нито се доказва.

Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспореният акт и съставляващи фактически основания за налагане на процесната ПАМ. При наличие на предпоставките на чл. 171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата законова норма. Ето защо в случая са били налице основанията административният орган да приложи спрямо жалбоподателя ПАМ от вида на процесната.

Независимо от това заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон. Принудителната административна мярка по чл.171, т2а, б.“а“ от ЗДвП може да бъде приложена за срок от 6 месеца до 1 година. В конкретният случай, административният орган в заповедта си е посочил, че прилага мярката за срок „от 6 месеца, а именно за 180 дни“. На първо място по този начин като е определил срока едновременно по два различни начина ответникът е създал правна несигурност относно това, за какъв точно период същия е приложил ПАМ. Това по мнение на съда не би било нарушение на материалния закон, ако определения от органа срок попада в изрично предвидените от нормата на чл. 171, 2а ЗДвП рамки. В конкретния случай обаче, това не е така. Изчислен съгласно предварителното изпълнение на заповедта по силата на чл. 172, ал.6 от ЗДвП и съгласно правилата за броене на срокове предвидени в чл.62, ал.1 , вр. с чл.60, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, най-краткият законово предвиден срок, в който същата може да бъде приложена броен в месеци изтича на 24.00ч. на 01.03.2024г. При прилагане на принудителната мярка за срок от 180 дни обаче, и с оглед правилото на чл.60, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, този срок изтича в 24.00ч. на 27.02.2024г. Следователно, в последния случай органът е приложил мярката извън законоустановените граници, макар и в по-благоприятен вариант за жалбоподателя, каквато възможност обаче законът не му е предоставил. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че органът е определил срока за приложение на ПАМ в противоречие с разпоредбата на чл. 171,т.2а от ЗДвП.

Ето защо, оспорената заповед, като издадена в несъответствие с материалния закон следва да бъде отменена.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на съда за разноски и такива следва да му бъдат присъдени в размер на 1010лв от които 1000 лева действително заплатен адвокатски хонорар, съобразно договор за правна защита и съдействие от 15.09.2023г.(л.17) и 10 лева дължимо внесена ДТ(л.18).

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП , настоящото решение е окончателно.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0351-000138 от 01.09.2023г. на Старши полицай в РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково(Г. М.Д.).

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Хасково да заплати на Ф.Б.К. с ЕГН ********** разноски по адм.дело № 1072/2023г. по описа на Административен съд,гр.Хасково в размер на 1010 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: