№ 920
гр. Варна , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500821 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна
жалба подадена от С. Д. Н., ЕГН **********, представлявана от адв. П.С. от ВАК с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ул. „Ал. Дякович“ № 45 срещу
Решение № 261346 от 20.11.2020 г. по гр.д. № 14695 по опис на ВРС за 2019 г., с което е
отхвърлен предявения от С. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Околчица“ №
24, ет.4, ап. 5 срещу Л. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Околчица“ № 24,
ет.4, ап. 8 и М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“ № 89, вх. „В“,
ет.3, ап.46 иск с правно основание чл. 440 от ГПК, с искане да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че Л. П. М. не е собственик на по 1/4 ид.ч. от апартамент с
идентификатор 10135.1506.80.1.8 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул.
„Околчица“, № 24, ет. 5, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 10135.1506.80, при граници на апартамента: на същия етаж имот с
идентификатор 10135.15.06.80.1.7, под обекта имот с идентификатор 10135.1506.80.1.5 и над
обекта – няма, като неоснователен.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдения акт в обжалваната част
поради противоречия с материалния и процесуалния закон. Отправено е искане за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен, като
се приеме за установено, в отношенията между страните, че Л. П. М., не е собственик на ¼
ид. част от от апартамент с идентификатор 10135.1506.80.1.8 по КККР на гр. Варна,
находящ се в гр. Варна, ул. „Околчица“, № 24, ет. 5, който обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1506.80, при граници на апартамента:
на същия етаж имот с идентификатор 10135.15.06.80.1.7, под обекта имот с идентификатор
10135.1506.80.1.5 и над обекта – няма, като неоснователен. С жалбата не са обосновани
доказателствени искания.
Отговори на въззивната жалба не са постъпили.
1
С определение № 1225 от 05.04.2021 г. съдът е приел жалбата за процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред варненски районен съд е образувано по искове на Н. Д. К. и
С. Д. Н. срещу Л. П. М. и М. Д. М. с правно основание чл.440 ал.1 ГПК за признаване за
установено, че отв. Л.М. не е собственик на 2/4 ид.части от апартамент с идентификатор
10135. 1506. 80.1.8 по КККР, находящ се в гр.Варна, ул."Околчица" №24 ет.5, или на по ¼
ид.част за всяка от ищците.
В исковата молба се излага, че процесният недвижим имот е бил включен в
предприятието на ЕТ „Д. М.-Рай ЛДМ". С договор по чл.15 от ТЗ от 12. 02. 2007г.
наследодателят им Д. М. е дарил на съпругата си Л.М. предприятието на едноличния
търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, което предприятие
е включвало и правото на собственост върху процесния апартамент №8.
След придобиването на предприятието от Л.М. фирменото му наименование е
променено на „Рай- Л.М.", впоследствие Л.М. е прехвърлила предприятието на едноличния
търговец на собственото си търговско дружество „Рай-Л.М." ЕООД, а с договор за
продажба, сключен с нот. акт № 38, том LXXVII, дело № 16373/ 29.11. 2011год. на СВ,
дружеството е продало имота на едноличния си собственик Л.М.. Със съдебна спогодба по
гр.д.№ 3187/ 20013г. по описа на ВОС Н. Д. К. и Л. П. М. са приели за установено в
отношенията между тях, че договорът за дарение на търговско предприятие от 12.02.2008г. е
нищожен. Тъй като договорът не е произвел действие, след смъртта на Д. М. Д.
недвижимият имот е част от откритото му наследство и е придобит от страните при равни
части.
Правният интерес от предявените отрицателните установителни искове по чл.440
ГПК е обоснован с образуваното изп. производство по изп.д.№ 20157188040018 на ЧСИ
С.Д. за събиране на парично вземане на М. Д. М. срещу Л. П. М., по което изпълнението е
насочено върху процесния имот, обявен на публична продан. Ищците са твърдели, че
имотът е част от откритото наследство на Д. М. Д., съответно правото на собственост е е
наследено от неговите деца и преживяла съпруга, при равни части.
В отговора на исковата молба ответницата Л. П. М. не оспорва, че договорът за
дарение на търговското предприятие на ЕТ „Д. М.-Рай ЛДМ" от 12.02.20208г. е нищожен.
Поддържа, че същият е придобит в съпружеска имуществена общност по силата на договор
за доброволна делба от 28. 12. 1999 г. Поради това, след смъртта на съпруга й Д. М., на
основание прекратена СИО и наследяване тя притежава 5/8 ид.части, а всяка от ищците и
ответника М.М. по 1/8 ид.част, което било установено с издадения констативен нот.акт рег.
№ 3292/2013 г. на нотариус рег.№ 196. Признава, че не е собственик на 2/8 ид.части от
имота, за което е уведомила съдебния изпълнител. Счита, че искът следва да се уважи за 2/8
ид.части от имота, но без да й се възлагат разноски, тъй като не е дала повод за предявяване
2
на иска.
Ответникът М. Д. М. не е подал отговор и не е изразил становище по исковете.
Първоинстанционният съд е уважил иска на Н. Д. К., но е отхвърлил иска на С. Д. Н..
За да постанови отхвърлителен диспозитив, съдът е приел, че нищожността на договора
изведен от съдебната спогодба по гр.д.№ 3187/ 2013г. по описа на ВОС, обвързва само Н. Д.
К. и Л. П. М., но не и С. Д. Н..
Спорът пред въззивният съд е правен и се свежда до това, дали договорът за
дарение на търговско предприятие от 12.02.2008г. е нищожен по отношение на останалите
наследници, които не са подписали съдебната спогодба по гр.д. № 3187/2013 г.
За да се произнесе по този въпрос, настоящият съд приема за установени
следните факти: Страните са наследници на Д. Г. М., починал на 01. 03. 2008г., като Л.М.
е съпруга, а Н.К., С.Д. и М.М. - негови деца. С договор за прехвърляне на търговско
предприятие от 12.02.2008г. с нот. заверка рег.№ 924/ 12.02.2008г. Д. М. е дарил на
съпругата си Л.М. описаното по-горе предприятие на едноличен търговец като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения, включващо и подробно описани в договора
недвижими имоти, сред които и самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506. 80.1.8.
Собствеността върху описаните в договора по чл.15 от ТЗ имоти е придобита от Д. Г. М. в
качеството му на ЕТ „Д. М. - РАЙ ЛД" в резултат от търговската му дейност и са включени
в предприятието на едноличния търговец, въз основа на следните сделки: С договор за
продажба, сключен с нот.акт № 189, том XVII, дело № 4761/ 03. 06. 1996 год. на СВп -
Варна, ЕТ „Д. М. - РАЙ ЛД" е закупил от Арменско църковно настоятелство гр. Варна 7/10
ид.ч. от дворно място в гр. Варна, ул. Околчица № 24, цялото с площ от 258 кв.м.,
съставляващо парцел пл. № 17 в квартал 139 по плана на 7м.р. на гр. Варна, за цена от
26650лв., платена изцяло. С представения договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ,
сключен на 03. 06. 1996 год. Арменското настоятелство и ЕТ „Д. М. - РАЙ ЛД" са уговорили
условията, при които ще извършат строителството на бъдеща сграда, съгласно действащи
ЗРП на VII подр. и КЗСП на кв.139 и одобрен архитектурен проект, както и са разпределили
на обектите в бъдещата сграда, които всяка от страните ще получи в свой дял след
завършване на сградата. В раздел II „Условия за изпълнение на строителството" е
договорено, че проектирането и строителството ще бъдат изпълнени със средства на
участниците в договора за групов строеж, като Арменското църковно настоятелство участва
със сумата от 26650лв, а ЕТ Д. М.-Рай-ЛД" осигурява останалите средства до окончателното
въвеждане на обекта в експлоатация, като подготовката, проектирането и строителството се
изпълняват от него. С договор за продажба, сключен с нот.акт № 25, том XXXIII, дело №
8719/ 1996г., ЕТ „Д. М. - РАЙ ЛД" е продал на ЕТ „АМГ - Инженеринг - А.Д." 7/30 ид.части
от описаното дворно място, придобито чрез договора по нот.акт № 189/03.06.1996г., или 7/21
от целия поземлен имот.Като продавач по договора е вписана и отв. Л.М.- съпруга на Д. М..
С договор за доброволна делба от 28.12.1999г. съсобствениците на новоизградената сграда в
3
гр. Варна, ул. „Околчица" № 24 са прекратили съсобствеността върху нея, като в дял на ЕТ
„Д. М. - РАЙ ЛД" и съпругата му Л.М. е поставен процесния апартамент № 8 с площ от
34,36 кв.м. Съгласно т.4 от договора съделителите не си дължат суми за уравнение на
дяловете.
След придобиването на предприятието на едноличния търговец от Л.М. и промяна на
фирменото наименование на едноличния търговец, Л. П. М., в качеството си на ЕТ „РАЙ-
Л.М.", е продала на „РАЙ - ЛДМ" ЕООД предприятието си на едноличен търговец с фирма
ЕТ „РАЙ - Л.М.". Продажбата на е извършена чрез договор за нотариална заверка от
27.01.2009 год. от Нотариус per. № 011 Янчо Несторов и вписан в СВ Варна вх.рег.№ 18206
№ 124, том VII на 17.08.2011 год. С последващ договор за продажба на недвижими имоти,
обективиран в НА № 38, том LXXVII, дело № 16371/29.11.2011год. на СВп - Варна, „РАЙ -
ЛДМ" ЕООД продава на Л. П. М. жилище-апартамент № 8, находящо се в гр. Варна, ул.
Околчица № 24, ет. 5-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135. 1506. 80.1.8.
През 2013г. Н. Д. К. е предявила срещу Л. П. М. и С.Д. М. искове за прогласяване
нищожността на договора за дарение на търговското предприятие ЕТ „ Д. М. - РАЙ ЛД" от
12.02.2008г., като противоречащ на закона, на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД, евентуално за
възстановяване на запазената й част от наследството на Д. Г. М. и намаляване на дарението,
на осн.чл.30 ал.1 от ЗН. Със съдебна спогодба от 29. 01. 2015 год. по гр.д. № 3187/2015 год.
по описа на ВОС, сключена между Н. Д. К. и Л. П. М. е прогласена нищожността на
договора от 12.02.2008г., сключен с нотариална заверка на подписите с рег.№ 924/ 12. 02.
2008г., за прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Д. М. - РАЙ ЛД" на Л. П. М., на
осн.чл.26 ал.1 ЗЗД. Спогодбата е одобрена от съда, като определението е влязло в сила на
06.02.2015г.
Видно от обявление по изп.д. № 20157180400118 на ЧСИ С.Д. върху процесния
апартамент № 8 с идентификатор 10135.1506.80.1.8 е насочено принудително изпълнение за
удовлетворяване на паричното вземане на М.М. срещу Л.М., чрез публична продан на целия
имот.
При така установените факти съдът обосновано е приел, че процесният имот с
идентификатор 10135.1506.80.1.8г. е придобит от Д. Г. М. в качеството му на ЕТ „Д. М.-Рай
РДМ" в резултат на търговската му дейност и е включен в търговското предприятие, поради
което представлява лична собственост на съпруга-едноличен търговец, на осн. чл.22 ал.З от
СК.
Производството по гр.д.№ 3187/2015г. по описа на Варненския окръжен съд е било
образувано по искове от Н. Д. К. срещу Л. П. М. и С.Д. Н. с правно основание чл.26 ал.1 и 2
ЗЗД и чл.ЗО ал.1 от ЗН за прогласяване на договора от 12.02.2008г. за дарение на
търговското предприятие на ЕТ „Д. М.-Рай ЛДМ" на Л.М. за нищожен като сключен в
противоречие със закона, при липса на съгласие и форма, а в отношение на евентуалност- за
възстановяване на запазената част на Н.К. от наследството на Д. М. Д. и намаляване на
4
извършеното от него дарение. При разглеждането на делото производството по иска по
чл.З0 ал.1 от ЗН е разделено, а това по исковете за нищожност е прекратено по отношение
на отв.С. Д. Н.. Със съдебната спогодба от 29.01.2015г. по гр.д.№ 3187/2015г. по описа на
Варненския окръжен съд, влязла в сила на 06.02.2015г., е прието за установено в
отношенията между Н. Д. К. и Л. П. М., че договорът за продажба на търговско
предприятие, сключен на 12.02.2008г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 924/
12.02.2008г. на нотариус рег.№ 192, е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. По иск за
нищожност на договор процесуално легитимирани като ответници са всички страни по
договора, съответно техните универсални правоприемници. Те са необходими другари по
смисъла на чл.216 ал.2 ГПК, което произтича от факта, че са участници в едно и също
материално правоотношение, или имат спрямо него едно и също правно положение, поради
което решението, с което се прогласява нищожността на договора или се отхвърля иска,
трябва да бъде еднакво спрямо всички тях. Тъй като всички факти спрямо необходимите
другари са общи, те следва да бъдат установени еднакво спрямо всички тях, еднакви за
всички тях следва да са и правните изводи на съда, както и разрешението по материално
правния спор. В този смисъл е налице трайна съдебна практика- р.№ 247/ 04.02.2019г. по
гр.д.№ 428/2016 г. IV г.о., р.№ 23.05. 2019г. по гр.д. № 1286/2018г. II т.о., р.№ 272/
25.08.2014г. по гр.д.№ 50/ 2012г. IV г.о., опр. № № 632/ 20.12 2013г. по ч.гр.д.№ 5812/2013г.
I г.о., като различията са само по това, дали в тези случаи необходимото другарство е
задължително и представлява процесуална предпоставка за допустимост на производството.
Необходимите другари обаче, както факултативни, така и задължителни, са обвързани от
постановеното решение, независимо дали са били конституирани като страни по делото.
Поради това при висящо дело те имат право на жалба срещу решението, ако то е
постановено без тяхно участие, а при влязло в сила решение имат право на искат отмяната
му по чл.304 ГПК. /В този смисъл-ТР № V 04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС-т.17, приложимо
и при действието на ГПК от 2008г. поради еднаквост на правната уредбата на другарството
в исковия процес./. Независимо, че С. Д. Н. и М. Д. М.,като наследници на Д. М. Д. не са
участвали в производството и не са подписали съдебната спогодба, те биха били обвързани
от постановеното решение по иска за нищожност на извършеното от наследодателя им
дарение на търговското му предприятие от 12. 02. 2008г., а това означава и от сключената
по делото спогодба чл.234 ал.2 ГПК.
С прогласяването на нищожността на договора за дарение на предприятието на ЕТ
„Д. М.- Рай-ЛДМ" в полза на Л.М. правните последици от този договор се считат
ненастъпили, а всички последващи разпореждания с това предприятие или отделни
включени в него вещи са лишени от прехвърлително действие. Нищожността по чл.26 ал.1
ЗЗД е начална и пълна, като договорът не може да бъде саниран. При уважаване на иска за
прогласяване на нищожността отпадат с обратна сила правата на приобретятеля, както и на
последващите приобретатели, като поредността на вписванията е от значение само в
изрично предвидените от закона случаи./ р.№ 491/ 07. 07. 2010 г. по гр.д.№ 1348/2009г. I г.о.,
р.№ 162/31.08.2012г. по гр.д.№ 800/2010г. I г.о., р. № 631/23.11.2009г. по гр.д.№ 247/2009г.
5
II г.о./ Затова с прогласяването на нищожността на договора от 12.02.2008г. по силата на
сключената от Н.К. и Л.М. спогодба от 29.10.2025г., се считат отпадали правата на „РАЙ -
ЛДМ" ЕООД по договора за прехвърляне на търговско предприятие от 27. 01.2 009 год. и Л.
П. М. по договора за продажба от 29.11.2011г. Имотът е останал в имуществото на ЕТ „Д.
М.-Рай-ЛДМ", като след смъртта на Д. М. е включен в неговото наследство и на основание
чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН е наследен от трите му деца и съпругата му при равни части.
Наследяването е юридически факт, който е общ за всички наследници, поради което
прогласената нищожност на извършено от наследодателя разпореждане не би могло да
доведе да наследяване само от част от призованите наследници.
Неоснователно е и възражението на ответницата Л.М., че е придобила процесния
имот в съпружеска общност. Апартамент с идентификатор 10135.1506.80.1.8 е придобит
възмездно от ЕТ „Д. М.-Рай- ЛДМ", предназначен е за търговската му дейност и е включен в
търговското му предприятие. Видно от договора за продажба, сключен с нот.акт № 189/ 03.
06.1996г., търговецът е придобил идеална част от поземления имот срещу платена от него
цена, а с последващия договор за групов строеж се е задължил да организира и заплати
подготовката, проектирането и строителството на сградата на ул."Околчица" №24 изцяло,
извън лимитираното участие на другата страна- Арменско църковно настоятелство - гр.
Варна. Съпругата на Д. М. - отв. Л.М., не участва нито в договора за закупуване на идеална
част от терена, нито в сключения договор за групов строеж по чл. 192 ЗТСУ /отм./, който по
разпореждане на закона се сключва от съсобствениците на парцела или носителите на
отстъпено право на строеж, пристрояване или надстрояване.
Съгласно разрешенията на TP № 2 / 27.12.2001г. на ВКС по т.д.№ 2/2001г. ОСГК,
дадени при действието на СК от 1985г./отм./, вещите и правата върху вещи, както и
паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на търговската му
дейност, принадлежат само нему и не са включени в съпружеската общност, съответно за
разпореждането с тях не е необходимо съгласието на съпруга- търговец. Това разрешение се
възприе нормативно с разпоредбата на чл.22 ал.З от СК от 2009 г.,според която лична
собственост са вещните права, придобити по време на брака от съпруга-едноличен търговец
за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му предприятие.
Фактическият състав за приложението на този текст включва съпругът да е регистриран като
едноличен търговец, в това му качество по време на брака да е придобил възмездно вещни
права, те да са предназначени за упражняване на търговската дейност към момента на
придобиването и имуществото да е включено в предприятието. Предходното
предназначение на вещта и последващата промяна на предназначението й не променят
правото на собственост, както е без значение произходът на средствата, вложени в
придобиването на вещи, включени в търговското предприятие. / Р.№ 90/ 18. 04. 2012г. по
гр.д.№ 571/ 2012г. I г.о., р.№ 289/ 18.01. 012г. по гр.д.№ 1475/2010г. II г.о., р.№
201/27.06.2011г. по гр.д.№ 1282/ 2010г. II г.о/.
Без правно значение е и участието на отв. Л.М. като съделител в делба от 28.12.1999
6
г, тъй като договорът за доброволна делба не представлява самостоятелно придобивно
основание по смисъла на чл.77 от ЗС, а способ за прекратяване на съсобствеността на
правните субекти, доколкото всеки от тях притежава идеална част от вещта. Участието на
лице несобственик в делбата, не го прави собственик. Делбата е сключена за сграда,
построена въз основа на договора за групов строеж и при договорените с него условия, без
обаче самият договор за доброволна делба да създава между съделителите задължение за
заплащане или парично уравняване на получените дялове. Тъй като съсобствения дял на Д.
М. от дворното място е представлявал негова лична собственост е бил включен в
търговското му предприятие като ЕТ „Д. М. Рай ЛДМ", то независимо от участието на Л.М.
в договора за доброволна делба от 1999г., поставените в дял на ЕТ „Д. М. Рай ЛДМ"
недвижими имоти също са изключени от съпружеската общност и са част от търговското
предприятие на едноличния търговец.
Поради несъвпадане на правните изводи направени от първоинстанционния и
въззивния съд, решението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него
постановен съдебен акт, с който да се приеме, че в резултат на нищожността на договора за
дарение на търговското предприятие на ЕТ „Д. М.- Рай- ЛДМ" от 12.02.2008 г., прогласена
възоснова на признанието на ответницата Л. П. М., имотът е останал собственост на
наследодателя Д. Г. М. и е част от неговото наследство, открито със смъртта му на
01.03.2008г. На основание чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН имотът е придобит по наследство от Н.
Д. К., С. Д. Н., М. Д. М. и Л. П. М. при равни части, като ответницата Л.М. притежава само
¼ от този имот. Предприетото по изп.д.№ 20157188040018 на ЧСИ Ст.Д. изпълнение върху
целия имот срещу длъжника Л. П. М. накърнява правото на собственост на всяка от ищците,
поради които искът следва да бъде уважен и по отношение на ищцата С. Д. Н..
С оглед изхода от спора в тежест на въззиваемите следва да бъдат присъдени
разноските, направени от въззивницата, които съобразно представен списък са в размер на
922 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261346 от 20.11.2020 г., в частта, в която е отхвърлен
предявения от С. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Околчица“ № 24, ет.4, ап.
5 срещу Л. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Околчица“ № 24, ет.4, ап. 8 и М.
Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“ № 89, вх. „В“, ет.3, ап.46 иск с
правно основание чл. 440 от ГПК с искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че Л. П. М. не е собственик на по 1/4 ид.ч. от апартамент с идентификатор
10135.1506.80.1.8 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Околчица“, № 24, ет. 5,
който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.1506.80, при границии на апартамента: на същия етаж имот с идентификатор
7
10135.15.06.80.1.7, под обекта имот с идентификатор 10135.1506.80.1.5 и над обекта – няма,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „Младост 1“ № 89, вх. „В“, ет.3, ап.46, че Л. П. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Околчица“ № 24, ет.4, ап. 5 не е собственик на 1/4 ид.ч. от апартамент с
идентификатор 10135.1506.80.1.8 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул.
„Околчица“, № 24, ет. 5, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 10135.1506.80, при границии на апартамента: на същия етаж имот с
идентификатор 10135.15.06.80.1.7, под обекта имот с идентификатор 10135.1506.80.1.5 и над
обекта – няма, по иска предявен от С. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Околчица“ № 24, ет.4, ап. 5 срещу Л. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Околчица“ № 24, ет.4, ап. 8 и М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост
1“ № 89, вх. „В“, ет.3, ап.46, на основание чл. 440 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“ № 89, вх.
„В“, ет.3, ап. 46 и Л. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Околчица“ № 24, ет.4,
ап. 5, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Околчица“ №
24, ет.4, ап. 5 сумата 922 лева., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8