№ 81
гр. с., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20211800900227 по описа за 2021 година
Ищецът П. Д. Б. с ЕГН**********, със съдебен адрес гр.с. ул.“Позитано“ №9 вх.Б
ет.6 оф.19 чрез упълномощения от него процесуален представител адв. Б.Е., е предявил иск
по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. с.,
бул. „Г.М.Д.“ №1, за осъждането му да му заплати 55 000 лева, - за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
причинените му телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира законна лихва върху сумата, считано от 27.04.2019г.- датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 27.04.2019г. около 19.00ч. ищецът П. Д. Б., е
пътувал със съпругата си Е.Н. от гр.с. към гр.С.. Управлявал е лек автомобил „Фолксваген
Голф” с ДК № СВ5845МТ, собственост на съпругата му. Наближавайки Б., в района на
отбивката за с. Г., на права отсечка, вижда в платното за насрещно движение няколко
автомобила. Приближавайки към тях, изведнъж единият от автомобилите, „Форд Фиеста” с
ДК № М1154АР, управляван от Ц.В.Ц., излиза от колоната, навлиза в неговата пътна лента и
удря челно автомобила, управляван от ищеца. В следствие на удара автомобила на ищеца
изхвърча от пътното платно, отварят се предните аербеци, след което ищеца губи съзнание.
Произшествието е посетено от служители на ОД на МВР РУ К.. Съставен е Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Установени са и причините за настъпилото ПТП, а
именно субективните действия на водача Ц.Ц.. До идването на линейката ищеца няколко
пъти за кратко идва в съзнание, но в следствие на силните си болки отново изпада в
безсъзнателно състояние. Ищеца е транспортиран, от дошлата бърза помощ, в УМБАЛСМ
П. гр.с.. Още в линейката идва в съзнание, като изпитва непоносимо силна болка, усеща
1
световъртеж дори в легналото си положение и започва да повръща. С оглед пандемичната
обстановка в страната, след направените му обстойни прегледи се установява, че не е нужна
животоспасяваща спешна операция и не е настанен за лечение в болницата. Ищеца е със
счупване и разместване на гръдната кост, счупване на втори поясен прешлен, което е
съпроводено с голям отток в областта на кръста, както и множество кръвонасядания по
цялото тяло. Най-осезаеми са кръвонасяданията на гръдният кош (косо кръвонасядана в
горна средна трета в ляво, срединно в долната му трета) кръвонасядане в дясната
предмишница, сочещи именно на травма от поставен предпазен колан. Обездвижен е от
кръста на горе с поставен за целта корсет и е насочен за домашно лечение, като му е
назначен преглед след два дни за проследяване на състоянието му. Оздравителният и
последвалият възстановителният период за ищеца е протекъл в домашни условия. За него се
е грижела съпругата му, която е медицинско лице. В период от един месец след ПТП-то,
ищеца е приемал ежедневно болкоуспокоителни медикаменти. Налагало се е съпругата му
да му поставя инжекционни болкоуспокоителни медикаменти, за да може да поспи няколко
часа нощно време. Движението му е било силно ограничено и съпроводено със силни болки,
което е наложило през повечето време да е в легнало положение. Животът му в
продължение на три месеца е бил съпроводен с болки и ограничения. Не е можел да работи.
Имал е нужда от постоянна помощ за ежедневните си нужди през първият месец след
настъпилото ПТП. Жена му и дъщеря му изцяло са се грижели за него и ежедневните му
нужди пред първият един месец. Към момента са изминали две години и половина от
произшествието, но ищеца все още при продължително ходене пеш, както и при
продължително седене изпитва болка в областта на кръста и има нужда от раздвижване,
което е болезнено за него.
Ищецът е бил трудово ангажиран в А. и настъпилата злополука му е попречила да се
върне на работа. С оглед и на тежката ситуация с ковид пандемията, работодателят му е
отказал да запази мястото му до момента на възстановяването му и той е загубил и работата
си.
За настъпилото ПТП и причинените на ищеца увреждания, срещу виновният водач
Ц.В.Ц. е образувано досъдебно производство. Повдигнато му е обвинение за причинените на
ищеца телесни уреждания. Производството е приключило с постигнато на споразумение
между подсъдимия Ц. и представителя на държавното обвинение, което е одобрено от съда
и влязло в законна сила на 29.07.2021г. (Протокол от съдебно заседание от 29.07.21г. на РС
К., 1-ви наказателен състав). Подсъдимият Ц. е признат за виновен за извършеното от него
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и причинените няколко средни телесни увреждания на
пострадалият П.Б..
Увреждащото МПС марка „Форд” модел „Фиеста” с рег. № М1154АР и виновният
водач притежават към датата на ПТП-то активна/ валидна ЗЗГО към ответното дружество,
обективирана в полица №ВG/30/49000480057 валидност до 11.02.2020 г.
Ищеца е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, като в ответната застрахователна компания е
образувана Щета № 0801-002709/2019-03. По същата на 28.05.2021г. ответника ЗАД „Д.” е
изплатил, по посочената от пострадалият Б. банкова сметка, сумата от 15 000,-лв./петнадесет
хиляди/ лева.
Изплатената сума, обаче е недостатъчна и не репарира в пълен обем причинените
болки и страдания на ищеца. На ищеца се нанесени две фрактури. На гръдната кост и на
2
прешлен в областта на кръста. И двете фрактури са рискови за здравето му. Фрактурата на
прешлен, винаги носи риска от увреждане на гръбначният мозък и пожизнено осакатяване.
Цялото тяло на ищеца е било осеяно със синини и оттоци, които допълнително са
усложнявали здравословното му състояние и са му причинявали болка и дискомфорт.
Качеството и начина на живот на ищеца в продължение на три- четири месеца е било
напълно нарушено. Бил е принуден да търпи постоянни болки. Бил е принуден да приеме, че
не може да се обслужва сам и да приеме, въпреки неудобството си, жена му и дъщеря ме да
се грижат за него. Това положение на безпомощност му е причинило и допълнително
психическа травма и ежедневен дискомфорт, в едно и съпътствани от физически болки и
страдания. Ищецът е загубил и работата си, тъй като в следствие на настъпилите травми, не
е успял да се върне в А.. Финансовото състояние на цялото му семейство също е било доста
тежко, имайки се в предвид, че периода му на възстановяване и лечение съвпада с периода
на пълно затваряне на държавата при ковид пандемията.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД
„Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва
така предявения иск по основание и размер и моли да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан.
Евентуално моли да се намали размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като заявеното с исковата молба е прекомерно завишено и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на
причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца, и от трета страна, с оглед
наличието на принос от страна на ищеца за настъпване на ПТП и на вредоносните
последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на
чл.137 а ЗДВП, както и поради движение с превишена скорост.
Моли на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК да му се присъдят разноските в
настоящото производство, в това число и юрисконсултско или адвокатско възнаграждение.
Искът е допустим, макар и неоснователен и няма пречка да бъде допуснат до
разглеждане от съда.
Ответникът счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като твърди, че
преди завеждане на исковата молба е определило и изплатило на ищеца справедливо
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 15
000 лв.
Твърди, че същото се явява справедлив еквивалент на претърпените от него в
резултат на процесното ПТП болки и страдания и достатъчно да компенсира същите. При
определянето му ЗАД „Д.” АД е отчело, че се касае за сравнително леки травми и липса на
опасност за живота на П.Б.. От представените документи към извънсъдебната
застрахователна претенция, а и към исковата молба няма данни за настъпили усложнения и
за продължаващ извън обичайния период на оздравяване и възстановяване. Отчетено е и
3
обстоятелството, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, като при удара
това е позволило свободно движение на тялото и причиняване на процесното увреждане.
Отчетен е и приносът на ищеца като водач, който твърди да е управлявал автомобила с
превишена скорост, което е допринесло за настъпване на ПТП и на по-тежките по вид и
степен увреждания.
Претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от ПТП от 27.04.2019 г. в района на гр. К. е прекомерно завишено и
не представлява справедлив еквивалент на понесените от него болки и страдания в резултат
на причинените му телесни наранявания. Същото не е съобразено и с приноса на
пострадалия за настъпване на ПТП и на вредоносните последици от него. В този смисъл и
при условие, че предявеният иск за неимуществени вреди бъде приет от съда за основателен,
прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо
на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и на съдебната и
застрахователна практика по аналогични случаи към процесния период.
Прави и възражение за съпричиняване на ПТП и вредоносните последици от него,
изразяващо се. от една страна, в нарушение на изискванията на Закона за движение по
пътищата - чл.137 а ЗДвП. като твърди, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен
колан, което при удара е позволило тялото му да се придвижва свободно в купето. От друга
страна, твърди, че ищецът като водач е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, управлявайки автомобила с превишена скорост, което му е попречило да реагира
своевременно на възникналата опасност като спре или отбие, за да се размине с насрещно
идващия автомобил, а. от друга страна, по-високата скорост е станала причина за по-
сериозния сблъсък и за настъпилите по-тежки по вид и степен телесни увреждания,
доколкото твърди, че при удар с по-ниска скорост същите не биха настъпили или биха
настъпили по-леки по вид и степен телесни увреждания. Поради това и при евентуална
доказаност на исковата и претенция за неимуществени вреди, определеното от съда за
справедливо обезщетение следва да бъде намалено на половина, заради наличието на
принос в изложените по-горе аспекти.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца и по отношение
продължителността на оздравителния и възстановителния период, като твърди, че ако си
установи по делото по-продължителен оздравителен и възстановителен период при него,
респ. усложнения на получените при ПТП травми, то това се дължи на неполагане от негова
страна на дължимата грижа за спазване на лекарските препоръки, както и поради
непровеждане на задължителна или препоръчителна физиотерапия и рехабилитация, което е
удължило периода на възстановяване.
Твърди, че ищецът в резултат на процесното ПТП не е получил тежки и сложни
травматични увреждания, които да са застрашили живота и здравето му, както и че не са
налице усложнения оздравителния и възстановителния период, поради което твърди, че
същият се е възстановил в рамките на обичайното за този вид травми.
Ответникът признава за установено съществуването на валидно застрахователно
4
правоотношение към датата на ПТП - 27.04.2019 г., по отношение собствеността и
ползването на л. а. Форд, модел Фиеста с рег. № М 1154 АР по силата на Застрахователна
полица №ВG/30/119000480057/11.02.2019 г., сключена със „ЗАД Д.” АД.
Оспорва изключителната вина на застрахования водач на лек автомобил Форд, модел
Фиеста с рег. № М 1154 АП - Ц.В.Ц. с оглед наведените по-горе възражение за
съпричиняване на ПТП и на вредоносните последици от него от страна на пострадалия П.Б..
Оспорва твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил
психически травми и ежедневен дискомфорт.
Твърдението, че ищецът е загубил работата си поради травмите от ПТП.
Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишена
по съображенията, подробно изложени в настоящия отговор. Обемът на преживените болки
и страдания предстои да бъде доказан в хода на процеса. Въпреки това, трудно може да се
обоснове обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000 лева допълнително над
изплатените по извънсъдебен ред 15 000 лв. за подобен вид увреждания. Същото се явява
прекомерно спрямо действително причинените по вид и степен телесни увреждания и
претърпени по интензитет и продължителност болки.
Оспорва и началната датата на претенцията за лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата, предхождаща датата на ПТП - 27.04.2015 г.
В случай, че е техническа грешка и лихва се претендира от датата на ПТП -
27.04.2019г. оспорва и тази дата. С предявяването на застрахователната претенция не са
представени каквито и да било документи относно механизма на ПТП, вината на
застрахования водач, уврежданията на ищеца, както и документ за банкова сметка. Самата
претенция била непълна и неконкретизирана по отношение на твърдението за вреди и
обезщетение. Затова с писмо, изх. № 1192/05.03.2021г. ответното дружество е изискало
допълнителни документи и уточнения. Поради непредставянето им в законоустановения
срок за произнасяне на 11.05.2021 г. дружеството е отказало да изплати обезщетение, вкл. и
поради фактическа невъзможност да го стори. Едва на 21.05.2021г. от името на П.Б. са
депозирани допълнителни документи, включително и банкова сметка и на 28.05.2021г. е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лв. Ето защо и ако се приеме
исковата претенция за присъждане на допълнително застрахователно обезщетение за
основателна и доказана, моли да се присъди лихва за забава от 28.05.2021г., когато е
извършено плащането на застрахователното обезщетение по предявената извънсъдебна
претенция от ищеца.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът П. Д. Б. е депозирал допълнителна искова
молба.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД е представил допълнителен отговор на исковата молба.
Поддържа всички направени с отговора на исковата молба твърдения, възражения,
оспорвания и доказателствени искания, както и изразеното становище по доказателствените
5
искания на ищеца.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.05.2019г. от РУ на
гр.К. на 27.04.2019г. Ц.В.Ц., управлявал лек автомобил Форд, модел Фиеста с рег. № М 1154
АП навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с лек автомобил „Фолксваген
Голф” с ДК № СВ5845МТ, управляван от П. Д. Б..
С Протокол №9 от 29.07.2021г. по НОХД №227/2021г. на КРС е одобрено
споразумение, с което Ц.В.Ц. е признат за виновен в това, че на 27.04.2019 г. около 20.00 ч.
на ВП 81-16 км., при управление на МПС - лек автомобил марка/модел „Форд Фиеста", с
рег. № М 1154 АР е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал. 1 от
ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват" и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението",
навлязъл в насрещната лента за движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а.
„Фолксваген Голф" с рег.№ СВ 5845 МТ, с което по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Е.С.Т., изразяваща се в счупване на външния десен глезен - костен
откършек от дясната малкопищялна кост в областта на глезена, което по своята медико
биологична характеристика е причинил на пострадалата трайно затруднение в движението
на десния долен крайник за срок по - голям от 30 дни и средна телесна повреда на П. Д. Б.,
изразяваща се в счупване на гръдната кост, което по своята медико - биологична
характеристика представлява трайно затруднение в движенията на снагата и счупване на
втория прешлен, което е причинило трайно затруднение в движението на снагата, като с
деянието са причинени телесни повреди, като му е наложено съответното наказание.
По делото се разпита свидетелката ЕМ. Р. Н..
„Пътувайки за гр.С. по „Ломско шосе“ - през К. пътя, вечерта на 27.04.2019г., малко
след като излязохме от К. в посока Б., не знам точно как се нарича местността там,
пътувайки видяхме срещу нас идваща кола, която внезапно сви от съседното платно,
изскочи срещу нас и другото, което помня е, че се свестих в колата след удара. Този
автомобил изпреварваше, доколкото помня. Беше мигновена ситуацията, той внезапно
изскочи срещу нас. След това, след разговор със свидетели, които слязоха, за да помогнат в
ситуацията, те казаха, че от М. до тук имало много случаи на неправилно изпреварване от
въпросния шофьор. В участъка нямаше ограничения във видимостта, един час преди това се
изсипа страхотна буря, изчакахме да мине бурята, пътят беше мокър, имаше колона от коли,
пътуващи срещу нас, в нашата лента нямаше коли, но насреща имаше доста коли, иначе
нямаше някакви съществени проблеми с пътя. Беше светло. В този участък не съм гледала за
пътни знаци, не бях шофьор, бях пътуваща, там маркировка си има, доколкото помня. По
принцип съм шофьор, но в случая не шофирах аз. Не съм обърнала внимание на
маркировката специално, не съм се и замисляла за това. Ние се движехме с 50-60 км/ч., не
6
повече, защото пътувахме с кучето, затова избрахме този път, защото там е по-лежерен
маршрутът до С., кучето обикновено повръща при по-високи скорости, държа го здраво
фиксирано върху мен и не само в този случай, винаги когато сме с него, пътуваме бавно. В
автомобила аз се возех на дясната седалка до шофьора. Водачът П.Б. беше с поставен колан,
категорично. Челен беше сблъсъкът. След като се съвзех след сблъсъка видях, че П. е в
полунесвяст. Малко са ми мъгляви първите ми впечатления, защото и аз бях горе-долу в
несвяст. Спомням си двама мъже, които основно помагаха в ситуацията, единият се мъчеше
да отреже кабелите на колата, защото беше силно задимено, предполагам, че заради този
дим П. беше изпаднал в несвяст, вътре в купето също беше доста задимено. Първият ми
въпрос към П. беше да го попитам как е, помолих до да раздвижи пръстите си, за да видя
има ли сетивност, отказа да излезе, защото много го боли, отначало реших, че просто се
страхува. Опитах се да го изтегля, защото ме беше страх от пожар, колата пушеше много и
се страхувах да не стане някакъв инцидент от тази гледна точка. Въпреки мен и въпреки
чуждата намеса на двама мъже и други помагащи той отказа да излезе от колата, заради
много силна болка в гръдната област, каза, че целите гърди го болят, това ме наведе на
мисълта, че той има някакви сериозни травми, затова изчакахме и линейката да дойде, тя
дойде много бързо. Аз успях да изляза, помогна ми един мъж. От сблъсъка се задействаха
въздушни възглавници, видях я пред мен увиснала и спукана възглавницата. Имаше и
полицаи, имаше и двама мъже, чиято самоличност може би я има в протоколите, основно те
помогнаха, за медицинския екип не съм сигурна дали помогна за изваждането му, не помня
той беше ли вече излязъл от колата, но те директно го поставиха на носилката и го откараха
в „П.“. Вечерта, когато е приет в „П.“, са се концентрирали върху травмите в гръдната
област, защото е съобщавал основно за болки там. Установени са фрактура на стернума и на
две или на три ребра, вече не си спомням колко ребра бяха, това е установено. Аз се чух
тогава по телефона с него и с лекуващ лекар, попитаха ме мога ли вкъщи да полагам грижи.
Аз съм медицинска сестра и съм работила дълги години в интензивни отделения и сметнах,
че домашните грижи ще са доста по-адекватни, отколкото в болнична обстановка. Аз и мои
колеги - познати рехабилитатори - доста активно се включихме. Получи травма на
гръбначния стълб, два-три дни след като се прибрахме вкъщи, той съобщи за много силни
болки в кръста, първоначално реших, че се лигави, че е типично мъжка реакция и се
страхува от тия неща. Той съобщи за много силни болки в кръста, всъщност беше
неподвижен на легло, нямаше как да помръдне с тези фрактури, но когато се мъчех да го
обърна в леглото описваше непоносими болки в кръста, което ме наведе на мисълта, че
може да има някаква друга травма. Закараха го в болница приятели и роднини, направиха
снимки на гръбначния стълб и се установи, че има фрактура и на прешлените. После
търсихме различни мнения, някои лекари препоръчваха операция, но повечето бяха на
мнение, че рискът е прекалено голям и не е подходяща тази операция и затова се насочихме
към консервативно лечение, основно вкъщи, и рехабилитация вкъщи. Болките са и до ден
днешен, но първите дни бяха непоносими, особено в гръдната кост, за ребрата също, но в
гръдната кост в началото много силни болки, аз просто не го бях виждала в такава светлина,
не можах да позная мъжа си, както се казва. Интензивните болки налагаха интензивна
7
терапия с обезболяващи, болкоуспокояващи. Предложиха ни в П. да се възстановява, но тъй
като той не е здравноосигурен, работеше в А. и дни преди да се случи това нещо той си
дойде заради Великден, всъщност няма никакви здравни осигуровки тук и беше невъзможно
да се плаща. От друга страна лекари ни препоръчаха домашно лечение и рехабилитация,
казаха, че е по-добре постоянна рехабилитация вкъщи отколкото десет дни в санаториума и
на това заложихме всъщност. Той се занимава със строителство, има строителна фирма, в
общи линии оттогава не е работил нищо, всичко е на мой гръб, отделно има увреден и
стомах, язва вече заради лекарствата, които получава, а и психичното му състояние не е
същото.
Аз го обезболявах, в началото, когато трябваше постоянно да се обезболява, а аз
трябваше да ходя на работа, идваха мои колежки на приятелски начала в началото идваха,
след това се наложи платена рехабилитация. Не мога да кажа докога не можеше сам да се
обслужва, постепенно се развиха нещата, но три или четири месеца поне беше на легло,
трудноподвижен беше, физиологичните нужди с моя помощ, естествено, дъщеря ми също се
научи, имахме съседи на етажа, които активно се включваха в помагането и на това основно
разчитахме, в общи линии на мой гръб беше. Когато започна да се обслужва сам ползваше
подлога, уринатор и памперси за възрастни, не мога да кажа точно колко време продължи
това, но си спомням жегите, лятото и неприятното усещане от ползване на тези помощни
средства, не мога да кажа точно колко време, но месеци продължи. По отношение на
рехабилитацията се плаща на всяко посещение, плаща се на рехабилитатора на ръка, това е
обичайната практика. Около две години, до миналата година ползвахме тези услуги, от
половин година дъщеря ми се занимава с рехабилитацията му, защото тя завърши тази
специалност. Той и към настоящия момент, и цял живот ще има нужда от тази
рехабилитация, засегнати са прешлени в кръста, има светли периоди понякога, но има и
кризи. Тези кризи са от определени движения - навеждания, клякания, случвало се и
спонтанно да се появи, както си става сутрин от сън да каже, че не може да ходи. Има и
светли периоди, като цяло се радваме на тях, но са редки, като цяло е увреден. При кризи му
е нужно обезболяване, задължително, не може без това. Той оттогава не е работил, аз го
издържам.
Колата беше изключително близо, когато я видяхме, видях, че в момента, в който
излезе, се блъсна в нас. Беше мигновено, съпругът ми нямаше време за реакция. Коланът на
съпруга му го махнахме преди да дойде линейката, той не го свали, той изобщо не
отговаряше, ту идваше в свят, ту изпадаше в несвяст, казваше, че изобщо не може да
помръдне от болка. Един от мъжете се пресегна през него да откопчае колана, но му беше
трудно и всъщност аз натиснах да се откопчае коланът. Отвориха трудно неговата врата,
извадиха го на ръце, той отказа да излезе, аз даже в началото реших, че се е отпуснал и че не
иска да помогна, но всъщност му е било е много трудно. В началото беше на инжекции -
нестероидни, противовъзпалителни, мехлеми - ибупрофен, диклофенак, диклак, от В. ни
докарваха едни лекарства, които са комбинирани е лидокаин и е милгама, отделно системи
съм му включвала, със сондова храна го хранех в началото, защото не можеше да изпълнява
8
нормално физиологичните си нужди и е по-лесно така да се случва, да не влизам в
медицински подробности. В началото правехме дихателни упражнения, не първите дни, а
когато премина отокът, когато назначиха лекарите упражнения може би месец след това
почнахме дихателна гимнастика, постепенно се премина към кинезитерапия с
рехабилитация, винаги са правени от специалист рехабилитатор. В началото не правеше
рехабилитацията с уреди, в по-късен етап имаше уреди при рехабилитацията. Преди
инцидента съпругът ми беше с леко увеличена кръвна захар, имаше високо кръвно и преди
години беше правил бронхопневмония, не беше имал болки в кръста и ставите, той живееше
и работеше доста активно. Имаше строителна фирма, при малки обекти е работил и сам, на
по-големи обекти е наемал работници, но не е от големите фирми, едноличен търговец е.
Преди ПТП-то той от две или три години работеше в А., от две-три години, идвал си е за
около месец, след това се връщаше, тогава си дойде само за Великден и щеше да се връща.“
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от
която ПТП е настъпило на 27.04.2019 г. около 20.00 ч. на ВП 8 1-16 км., при управление на
МПС - лек автомобил марка/модел „Форд Фиеста", c per. № М 1154 АР е нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и чл. 20 ал. 2 от
ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", навлязъл в
насрещната лента за движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Фолксваген
Голф" с регистрационен номер СВ 5845 МТ, с което по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Елеонора Сергеева Тодорова …….и П. Д. Б..
При декодиране на посочения номер на рамата на автомобила в констативния протокол за
ПТП с пострадали лица, се установи, че процесния лек автомобил „Фолксваген Голф” е хечбег,
произведен в Г. през 1990 година, като всички седалки са оборудвани със самозатягащи се
триточкови инерционни колани.
Триточковите инерционни колани сработват при скорост на движение на автомобила над
около 23 км/час и удар в челото на автомобила, при което тялото на ползващият колана,
следствие на инерционните сили полита в посока напред на автомобила и предпазния колан
блокира свободното си разширяване. От тук коланът придържа тялото към облегалката и с цел
омекотяване на удара на тялото в колана, се разтяга до около 125 милиметра, като не позволява
достигане на тялото до арматурното табло на автомобила, предните седалки и т.н., но не
предпазва от навлизащи детайли от купето в зоната на пътническия отсег.
Скоростта на движение на лек автомобил „Форд Фиеста”, в зоната на ПТП (преди удара) е
била от порядъка на 71 км/час, , а скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Голф” е
била от порядъка на 58 километра в час.
Т.е ударът между челните части на процесните автомобили е осъществен изцяло в лентата
за движение на лек автомобил „Фолксваген Голф” – лентата за движение в посока от гр. с., към
гр. М..
В протокола за оглед на ПТП е записано: „…Между двете пътни ленти се намери
маркировка непрекъсната оранжева линия….”. Цвета на маркировката показва, че в зоната на
ПТП има въведена временна организация на движението, но никъде няма описан пътен знак,
указващ това.
9
В търговското дело не съществуват данни за наличие на пътни знаци, ограничаващи
скоростта на движение на ППС, при което при движение в зоната на ПТП по второкласен път
№81 в извън населено място, какъвто е случая, на водачите на ППС им е забранено да
превишават скорост от 90 километра в час.
По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според
която в резултат на пътнотранспортното произшествие на 27.04.2019г. пострадалият П. Д. Б.
е получил следните травматични увреждания:
Мекотъканни увреждания:
Косо разположено, спрямо срединната линия на тялото неправилно елипсовидно по
форма кръвонасядане с размери 13,5х5см по предната повърхност на гръдния кош в горно-
средна трета на лявата му половина;
кръвонасядане в долната половина на гръдния кош по предната му повъхност с
размери 12х7,5см.;
оток и болезненост при палпация в областта на кръста и кръвонасядане в лявата
лакътна ямка.
Счупвания на кости на скелета:
На кости на гръдния кош-счупване на гръдната кост в областта на дръжката с
дислокация на фрагментите.
Счупване на тялото на втори поясен прешлен.
При фрактура на гръдната кост възстановителния период е в рамките на 2-3 месеца.
За този срок пострадалият е търпял по-интензивни в началото болки и страдания, които
постепенно са намалели до отзвучаването им в края на посочения срок. Понастоящем при
физическо натоварване може да се наблюдава болезненост в областта на ставата между
гръдната кост и ключицата.
По повод фрактурата на тялото на втори поясен прешлен болезнеността
първоначално е била значителна до намаляването й към края на възстановителния период,
който при тези фрактури е в рамките на 10-12 месеца. След този период и по настоящем
пострадалият изпитва болезненост, която ще се наблюдава доживот.
Мекотъканните увреждания са отзвучали за срок от около 15-20 дни, като за този
период е била налице известна бързо намаляваща болезненост.
В зоната на фрактурата на гръдната кост има налична деформация ангажираща и
гръдноключичната става. Няма вероятност за поява на ексцес.
Фрактурата на гръдната кост определя ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА. за посочени срок на възстановяване.
Фрактурата на тялото на втори поясен прешлен определя ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ
НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за посочени срок на възстановяване.
Мекотъканните увреждания преценени в съвкупност, реализират ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
10
Възможно е да останат болки и ограничение на движенията в поясната област
следствие на фрактурата на прешлена.
Данни за загуба на съзнание няма по делото. Комоцио означава сътресение. Не става
ясно за кой орган се отнася въпроса. Ако се има предвид мозъчно сътресение, такава
диагноза няма поставяна и не е обсъждана в медицинската документация по делото.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между причинените травми на ищеца и
процесното ПТП.
Констатираните кръвонасядяания в лявата половина на гръдния кош по анатомична
локализация и морфология отговарят да са причинени от действието на поставен
обезопасителен колан. Конкретно констатираните травматични увреждания са причинени от
действието на поставен обезопасителен колан.
В медицинската документация няма описани травматични увреждания по главата на
пострадалия, които да са във връзка с процесното ПТП.
Констатираните счупвания на гръдната кост е в резултат на директен удар с или
върху твърд тъп предмет, а на тялото на втори поясен прешлен в резултат на рязко
инерционно въздействие съчетано с ударно такова локализирано в областта на тялото на
втори поясен прешлен.
По делото няма документация за предписана и проведена рехабилитация и
физиотерапия. Такава е препоръчително да се провежда по повод гръбначната травма.
При провеждане на такива процедури възстановяването може да протече в рамките
на долната граница на посочения възстановителен период.
Страните не спорят по отношение на факта, че за лек автомобил „Фолксваген Голф” с
ДК № СВ5845МТ е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД по застрахователна полица към датата на ПТП- 27.04.2019г.
С молба от 11.02.2021г.. пострадалият П. Д. Б. е предявил застрахователна претенция
пред ответника. С писмо от 05.03.2021г. ответникът ЗАД „Д.“ АД уведомява ищеца, че
следва да представи още писмени доказателства.
С преводно нареждане от 28.05.2021г. ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в
размер на 15000,-лв.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Пострадалият П. Д. Б. е предявил пряко срещу застрахователя ЗАД „Д.“ АД
осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквента Ц.В.Ц., чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Правното основание на
иска е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ.
Видно от събраните доказателства и в частност споразумение от 29.07.2021г. по
НОХД №227/2021г. на КРС е одобрено споразумение, с което Ц.В.Ц. е признат за виновен в
11
това, че на 27.04.2019 г. е причинил ПТП при което на П. Д. Б. е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на гръдната кост, което по своята медико - биологична
характеристика представлява трайно затруднение в движенията на снагата и счупване на
втория прешлен, което е причинило трайно затруднение в движението на снагата.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд
относно деянието, неговата противоправност и деянието.
Съгласно изслушаната съдебно автотехническа експертиза и показанията на
свидетелката ЕМ. Р. Н. се установява описания в САТЕ механизъм на настъпване на ПТП.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Н., че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан, който не го е предпазил от настъпването на получените увреждания.
Съдът кредитира и показанията на съдебно-медицинската експертиза относно
получените увреждания и периода на възстановяване и извършеното лечение. При фрактура
на гръдната кост възстановителния период е в рамките на 2-3 месеца. За този срок
пострадалият е търпял по-интензивни в началото болки и страдания, които постепенно са
намалели до отзвучаването им в края на посочения срок. Понастоящем при физическо
натоварване може да се наблюдава болезненост в областта на ставата между гръдната кост
и ключицата.
По повод фрактурата на тялото на втори поясен прешлен болезнеността
първоначално е била значителна до намаляването й към края на възстановителния период,
който при тези фрактури е в рамките на 10-12 месеца. След този период и по настоящем
пострадалият изпитва болезненост, която ще се наблюдава доживот.
Мекотъканните увреждания са отзвучали за срок от около 15-20 дни, като за този
период е била налице известна бързо намаляваща болезненост.
По отношение на иска за неимуществени вреди.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалият П. Д. Б. към момента
на настъпване на ПТП е на 60 години и е получил следните травматични увреждания:
Косо разположено, спрямо срединната линия на тялото неправилно елипсовидно по
форма кръвонасядане с размери 13,5х5см по предната повърхност на гръдния кош в горно-
средна трета на лявата му половина;
кръвонасядане в долната половина на гръдния кош по предната му повърхност с
размери 12х7,5см.;
оток и болезненост при палпация в областта на кръста и кръвонасядане в лявата
лакътна ямка.
счупване на гръдната кост в областта на дръжката с дислокация на фрагментите.
Счупване на тялото на втори поясен прешлен.
Пострадалият е изпитвал силни болки и страдания в продължителен период, за което
свидетелства свидетелката Н. и се е налагало да взима обезболяващи и е имал затруднено
12
придвижване, а от там и трудности в ежедневното си обслужване.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и
страдания следва да бъде определен на сумата от 40 000 лв. От така определената сума
следва да се приспадне изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 15000,-лв.,
като искът следва да се уважи за 25000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан,
като за разликата до пълния размер от 55 000 лв. искът следва да се отхвърли.
По отношение на обезщетението за забава върху посочената сума същата следва да се
присъди на основание чл.497 ал.1 т.2 КЗ от 11.05.2021г., от който момент ответникът е
изпаднал в забава, като е изтекъл срока по чл.496 КЗ, като се отхвърли иска за разликата по
предявения период.
Ищецът е направил разноски по договор за правна помощ в размер на 2500,-лв. от
които на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи възнаграждение на
ищеца в размер на 1136,36лв. съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ответника ЗАД „Д.“ АД има право на присъждане на
направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил и
разноски в общ размер 1250,-лв. (за САТЕ и СМЕ на 800,-лв. и юрисконсултско
възнаграждение, 450,-лв., чл.25 ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ).
Съответно на отхвърлената част от иска следва да се присъди 681,82лв.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът ЗАД „Д.“ АД следва да бъде осъден да заплати
на СОС общо 1400,-лв. (1000,-лв. д.т. и 400,-лв. възнаграждения за СМЕ и свидетел).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, „З. Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. с., бул. „Г.М.Д.“
№1, да заплати на П. Д. Б. с ЕГН**********, със съдебен адрес гр.с. ул.“Позитано“ №9 вх.Б
ет.6 оф.19 сумата 25 000 лева, (двадесет и пет хиляди лева) по сметка IBAN BG32 FINV
9150 1116 6354 20, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при ПТП, настъпило
на 27.04.2019г., ведно със законната лихва от 11.05.2021г. до окончателното и изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер и за остатъка до пълния
период на иска за лихви като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, „З. Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление: гр. с., бул. „Г.М.Д.“ №1 да заплати на П. Д. Б. с ЕГН**********, със съдебен
адрес гр.с. ул.“Позитано“ №9 вх.Б ет.6 оф.19, сумата от 1136,36лв. (хиляда сто тридесет и
шест лева и тридесет и шест стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, П. Д. Б. с ЕГН**********, със съдебен
адрес гр.с. ул.“Позитано“ №9 вх.Б ет.6 оф.19 да заплати на „З. Д.“ АД, ЕИК., със седалище и
адрес на управление: гр.с., бул. „Г.М.Д.“ №1, сумата от 681,82лв. (шестстотин осемдесет и
един лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно
13
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „З. Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление:гр.с., бул. „Г.М.Д.“ №1 да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.с.
Бул.“Витоша“ №2 сумата 1400,-лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща държавна
такса и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.с. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14