№ 3492
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110101465 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА” ООД, ЕИК103002253,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” № 33 срещу А. М.
А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Д.П.“ ** по реда на чл.415 от ГПК
за установяване на вземането, предмет на Заповед № 1151/19.04.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
5623/2021 г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 323,07 лева,
представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от
13.04.2018 г. до 11.01.2021 г., по партида с абонатен № ******, за обект,
находящ се в гр. Варна, ***********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.04.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата от 32,21 лева, представляваща лихва за
забава, за периода от 15.08.2018 г. до 13.04.2021 г., с изключение на периода
от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на
ЗМДВИП. Претендират се и направените по делото разноски.
Изложени са обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на
ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК
услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ***********, които се отчитат по
партида с абонатен № ******. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
1
предоставяне на ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите
в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ответникът не заплатил
дължимите за услугите суми. Претендираната сума за главница
представлявала служебно начислени кубици вода съгласно Общите условия
на ВиК оператора и Наредба № 4 от 11.09.2004г. на МРРБ, като фактурата от
17.07.2019г. е начислена на основание чл.23, ал.3 от ОУ на ВиК оператора, а
фактурите за периода от 19.09.2019г. до 12.01.2021г. са начислени на
основание чл.23, ал.1, т.3 от ОУ.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният от съда особен
представител на ответника е депозирал отговор, с който оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва се ответникът да е потребител на ВиК услуги.
Оспорва се реалната доставка на посочените услуги, както и техническата
изправност на средството за измерване. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представена от ищеца е справка за недобора на частен абонат от
02.02.2022 г., в която за описани задълженията за абонатен № ****** с
титуляр А. М. А. за периода от 13.04.2018 г. до 11.01.2021 г.
Приети по делото са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Представена от ищеца е справка по лице от Служба по вписванията –
Варна, за вписвания по партидата на А. М. А., от която е видно че същият
през 1999г. е придобил собствеността върху процесния имот с адрес гр.
Варна, ***********, по силата на договор за доброволна делба.
Представено е още уведомително писмо № 1000 444694 от 28.022022г. ,
с което А. М. А., аб. № ****** се уведомява за изтекла валидност на
метрологична проверка на главния водомер. Писмото е подписано само от
„проверител“.
2
Приети по делото са 3 броя протоколи от 16.07.2019г., от 20.08.2020г. и
от 18.05.2021г. съставени и подписани от лицата Х.Я. на длъжност
„инкасатор“, Г.Г. на длъжност „инкасатор“, М.Я. на длъжност „организатор
инкасо“ и Д.И. на длъжност „инкасатор“, като по един от протоколите М.Я. се
е подписала в качеството на свидетел., а Д.И. е подписала два от протоколите
в качеството на свидетел. Протоколите са от посещение на обект, находящ се
в гр. Варна, *********** относно неосигурен достъп до водомера повече от
една година от последното отчитане.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено,
общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен
номер ****** за периода от 13.04.2018 г. до 11.01.2021 г. възлиза на
323,07 лева по 6 броя фактури, а сумите за лихва за забава по всяка месечна
фактура, считано от съответния им падеж до 13.04.2022 г. /с изключение на
периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г./ са в общ размер от 32,27 лева. Не е
налице плащане по фактурите за процесния период.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК
във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на производство по чл.410 от
ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1
от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик/ползвател
за процесния имот, че са налице твърдените основания за начисляване на
служебно количество ВиК услуги за процесния период, както и размера на
дължимите плащания за тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в
забава и дължи лихва за забава за посочения период
в претендираните размери, а ответникът следва да
докаже правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.).
3
От ответника е оспорено качеството му на потребител на ВиК услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Установи се от представената справка от Службата по вписванията, че
ответникът е собственик на процесния имот. Той е вписан и като титуляр на
партидата при ищеца. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът се
явява потребител на ВиК услуги и е обвързан от Общите условия на
ищцовото дружество.
От ответника е оспорена и реалната доставка на процесното количество
ВиК услуги, но тук следва да се има предвид че исковата претенция не е за
реална доставка, а за служебно начислено количество. Ищецът се е позовал
най-общо на Наредба № 4 от 11.09.2004г. на МРРБ, без да посочи конкретни
основание за служебното начисление, както и на разпоредбата на чл.23, ал.3
от ОУ на ВиК оператора по отношение на една от фактурите и на чл.23, ал.1,
т.3 от ОУ по отношение на останалите. В разпоредбата на чл.23, ал.1 от ОУ е
регламентирано на какви периоди се отчитат показанията на водомерите на
водопроводните отклонения, а в ал.3 – как се отчитат в междинните периоди
между два отчета. Посочените разпоредби не касаят основания за служебно
начисляване на количества ВиК услуги. В становище, депозирано преди
първото съдебно заседание ищецът се е позовал на чл.34 и чл.39, ал.5 от
Наредба № 4 от 11.09.2004г. и чл.43 и чл.44, ал.4 от Закона за измерванията.
От горепосочените разпоредби може да се изведе извод, че служебното
начисляване касае водомер на водопроводното отклонение, а не
индивидуален водомер на обект в етажна собственост. Същият подлежи на
задължителен метрологичен контрол, като отговорност на ВиК оператора е да
осигури такъв контрол. В случая ищецът се позовава на неосигурения достъп
от страна на абоната, поради което операторът е бил възпрепятстван да
изпълни задълженията си. Сочи, че монтираните, но не отговарящи на
изискванията на Закона за измерванията средства за измерване се
приравняват на липсващо такива.
4
От всичко изложено вероятното основание за служебно начисляване е
разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредба № 4 от 11.09.2004г., която се отнася за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери.
На първо място, следва да се посочи, че ищецът не е доказал
обстоятелството, че процесният водомер не е преминал последваща
метрологична проверка. В тази връзка е представено само уведомително
писмо, което на първо място не е достигнало до абоната /липсва подпис/ и на
второ място касае изтекла валидност на метрологична проверка на главния
водомер. Посоченото доказателство съдът намира, че не е достатъчно при
условията на пълно и главно доказване да установи твърдяното основание за
начисление на служебно количество ВиК услуги.
На следващо място, дори и да се приеме за доказана изтеклата
метрологична годност на водомера, като невъзможността да се извърши
последващата метрологична проверка се вмени във вина на абоната /поради
неосигурения достъп/ и това обстоятелство се приравни на липсващ водомер,
липсват както твърдения, така и доказателства за конкретните количества,
които е следвало да бъдат начислени съгласно чл.39, ал.5 от Наредбата.
Друго вероятно основание за начисляване на служебно количество ВиК
услуги /макар и ненаведено изрично от ищеца/ е свързано с неосигуряването
на достъп от страна на абоната за извършване отчет на водомера.
На осн. чл.5 и чл.24, ал.1 ОУ на ВиК и чл.43 от Наредба
№4/14.09.2004г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до
индивидуалните водомери, които се намират в границите на техните
самостоятелни обекти, за целите на проверките. За целта е предвидено
задължение на оператора за предварително известяване. Когато е налице
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя
или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в
удобно за двете страни време извършването на отчитането, в срок не по-дълъг
от една година от последното отчитане – чл.35, ал.4 от Наредба №4 от
14.09.2004г. Ако въпреки тази възможност и въпреки задължението да
осигури достъп, потребителят бездейства системно, разходът на вода се
изчислява при спазване на методиката по чл.35, ал.6 от Наредба №4 от
14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК. Системният отказ от осигуряване на
5
достъп се доказва с констативен протокол при условията на чл.35, ал.5 от
Наредба №4/14.09.2004г.
В настоящия случай са представени констативни протоколи за
неосигурен достъп, но както се посочи същите са частни документи, които са
оспорени от ответника. Същите не са подкрепени с други доказателствени
средства – напр. свидетелски показания на извършилите проверката, нито от
други писмени доказателства – напр. карнетен лист, в който да е вписано
служебното начисляване.
По всички гореизложени съображения съдът намира, че не е доказано от
страна на ищеца основание за служебно начисляване на процесните
количества ВиК услуги, с оглед на което предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”Прилеп” №33 срещу А. М. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„Д.П.“ ** искове с правно основание чл.422 вр. 415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и
чл.86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Стефка Димчева
Кръстева, ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Велес“, бл.15, ап.4 дължи
на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК103002253, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 следните суми:
сумата от 323,07 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана
вода за периода от 13.04.2018 г. до 11.01.2021 г., по партида с абонатен №
******, за обект, находящ се в гр. Варна, ***********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
16.04.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 32,21 лева,
представляваща лихва за забава, за периода от 15.08.2018 г. до 13.04.2021 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6
ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за които суми е издадена Заповед №
1151/19.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 5623/2021 г. по описа на ВРС.
6
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7