Решение по дело №3091/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 169
Дата: 1 февруари 2023 г. (в сила от 1 февруари 2023 г.)
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20227180703091
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 169/1.2.2023г.

 

град Пловдив, 1 февруари  2023  год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в открито заседание на    двадесети януари през две хиляди двадесет и трета  година,  в състав:

            Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 3091  по описа за 2022 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното :

         Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба на А.Б.С., ЕГН **********,***, чрез адв.Х., против заповед за прилагане на ПАМ № 117/25.11.2022 г. на служител при РУ – Асеновград към ОДМВР Пловдив.

         Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед с искане за нейната отмяна като се сочат доводи, че заповедта  е издадена при липса на мотиви и е  насочена  против неправилен адресат.

         Претендират се разноски.

         Представя се писмено становище.

         За ответника по жалбата се представя становище, което се поддържа и в хода по същество на спора, че заповедта е прекратена по административен ред и не е породила никакви правни последици спрямо жалбоподателя.

         Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, а по същество за  основателна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

         Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка117/25.11.2022 г. по чл.171 т.2А, б.А от ЗДвП, издадена от Х.К., мл.автоконтрольор в РУ Асеновград, към ОД на МВР Пловдив, надлежно оправомощен със заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР Пловдив, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца заради това, че управлява лек автомобил без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към който спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК за срок от 6 м.

         Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  По делото са представени и приети като доказателства: Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив,  с която на основание чл.43 ал.4 от ЗМВР и във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Пловдив, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171 т.2а от ЗДвП/, сред които са и заемащите длъжност „Младши автоконтрольор II-I степен“ в РУ на ОД на МВР – Пловдив.

Следователно, обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП 117/25.11.2022 г., е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – младши автоконтрольор при РУ – Асеновград при ОД на МВР - Пловдив, в рамките на предоставените му правомощия.

         Процесната заповед обаче е издадена в противоречие с материално правни разпоредби на закона -  процесната ПАМ е насочена към ненадлежен адресат - нормата на чл.171 т.2А, б.А от ЗДвП предвижда налагането на ПАМ по отношение на собственика на ППС. 

         Адресат на мярката по чл.171 т.2А, б.А от ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма, т. е. субектът по отношение на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е собственикът на ППС - в случая ОТП Лизинг ЕООД – свидетелство за регистрация част 1 на л.16 по делото. Адресат на процесната ПАМ може да бъде само собственикът на ППС. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта, с която мярката е наложена, т. к. негативните й последици касаят различно от собственика лице.

В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че намира за неоснователни доводите на ответната страна, че процесната заповед е прекратена по административен  ред и не е породила никакви правни последици спрямо жалбоподателя. По делото липсват представени доказателства за оттегляне на оспорения акт или отмяната му с друг акт въпреки дадените в този смисъл задължителни указания от страна на съда. В представената ЗППАМ № 22-0239-000301 от 25.11.2022 г. не се съдържат такива данни касателно процесната заповед.

Предвид посоченото, жалбата е основателна.

При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски в размер на 10 лева ДТ и 1000 лева адвокатски хонорар, които са своевременно претендирани и доказани. Същите, за адвокатския хонорар, следва да му бъдат присъдени в претендирания размер, тъй като той  съвпада с минималния по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно.

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

         ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка117/25.11.2022 г. по чл.171 т.2А, б.А от ЗДвП, издадена от Х.К., мл.автоконтрольор в РУ Асеновград, към ОД на МВР Пловдив.

         ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на А.Б.С., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1010 лева.

         Решението е окончателно.

                                                             

                                                                  

          Административен съдия: