№ 14266
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110114505 по описа за 2024 година
Постановеното между страните решение е обезсилено от СГС и е върнато
за ново разглеждане от различен състав.
Образувано е по искова молба от „Ю,Д срещу А. И. Х..
В исковата молба се сочи, че на 14.12.2015 г. между „,Я” АД, ЕИК ,9 в
качеството му на кредитодател, от една страна, и А. И. Х., ЕГН: ********** в
качеството й на кредитополучател, от друга, е сключен Договор за
потребителски кредит № ,1. По силата на чл. 1 от този договор банката
предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1661
лв. /хиляда шестстотин шестдесет и един лева/ за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договор за кредитна карта от 13.11.2006 г„
срещу което кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия му
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени е
договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план. На
14.12.2015 г. кредитополучателят усвоил предоставения му кредит в размер на
1661 лв.
С чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от процесния договор страните се договорили
отпуснатия кредит да бъде погасяван на месечни вноски, съгласно
погасителния план, плащани в брой до 14 число на месеца. Въпреки
установените клаузи между страните, считано от 14.09.2018 г. било трайно
преустановено погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл.
7 и чл. 8 от договора. На 14.03.2020 г. кредитът станал изцяло изискуем
поради настъпил краен срок (падеж) за цялото кредитно задължение съгласно
чл. 6 от процесния договор за банков кредит.
Освен неиздължената главница в размер на 724.45 лв. ответникът
1
дължал на банката и възнаградителна лихва в размер на 82.19 лв. за периода от
14.09.2018 г. до 14.03.2020 г. вкл. на основание чл. 3, ал.1 от процесния
договор за банков кредит, както и мораторна лихва в размер на 102.04 лв. за
периода от 14.09.2018 г. до 12.03.2020 г. на основание чл. 9 от процесния
договор за банков кредит, както и такси в размер на 63 лв. за периода от
14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. вкл., представляващи дължими такси по договора
и 102 лв. за периода от 14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. вкл., представляващи
нотариални такси, като дължимите такси били както следва:
А/ Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по
потребителски кредит, дължима на основание чл.5, т.2 от Договора за
потребителски кредит № ,1, отчитана счетоводно по сделка 4461242:
• 3,50 лв., начислена на 14.10.2018г.;
• 3.50 лв.,начислена на 14.11.2018г.;
• 3.50 лв.,начислена на 14.12.2018г.;
3.50 лв., начислена на 14.01.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.02.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.03.2019г.;
« 3.50 лв., начислена на 14.04.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.05.2019г.;
3.50лв., начислена на 14.06.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.07.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.08.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.09.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.10.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.11.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.12.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.01,2020г.;
3.50 лв., начислена на 14.02.2020г.
3.50 лв., начислена на 14.03.2020г,;
Б/ Такси за нотариални покани /нотариални разноски/ в общ размер на
102 лв., били сторени във връзка с опитите за уведомяване на А. И. Х., ЕГН:
********** за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита, преди
настъпване на неговия падеж - два броя такси за справка по адрес, всяка от
които в размер на 12 лв., заплати такса за връчване на нотариална покана в
размер на 78 лв.
Банката подала заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника за . Била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като
заявлението било отхвърлено за 102 лв. – нотариални такси. Длъжникът подал
възражение.
Ищеца моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
установено, че по отношение на „,Я” АД с ЕИК ,9 ответникът А. И. Х., ЕГН:
********** дължи на „,Я” АД следните суми по Договор за потребителски
кредит № ,1 от 14.12.2015 г„ а именно: главница в размер на 724.45 лв.,
2
възнаградителна лихва в размер на 82.19 лв. за периода от 14.09.2018 г. до
14.03.2020 г. вкл. мораторна лихва в размер на 102.04 лв. за периода от
14.09.2018 г. до 12.03.2020г., както и такси в размер на 63 лв. за периода от
14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. вкл. представляващи дължими такси по договора,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда /29.09.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Ищеца е заявил, че не поддържа ИМ по отношение на искането си да
бъде установено, че по отношение на „,Я” АД с ЕИК ,9 ответникът А. И. Х.,
ЕГН: ********** дължи 102 лв. представляващи нотариални такси за периода
от 14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. Делото следва да бъде прекратено в тази му
част.
В срок е постъпил ОИМ от ответника, чрез назначения особен
представител, който заявява, че иска е допустим и основателен, едновременно
с това сочи, че само ответницата лично може да представи доказателства, с
които да се докаже неоснователността на иска.
Съдът намира следното от правна и фактическа страна:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже 1. възникването и
съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на
твърдяния договор за кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя
по него, изразяващи се в отпускане на уговорения кредитен; 2. наличието на
валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3.
настъпване изискуемостта на процесните суми и техния размер; изтичане
срока на договора; 4. валидно постигната уговорка за начисляване на
мораторна лихва; поставяне на ответницата в забава; размера на вземането; 5.
валидна уговорка за заплащане на такса за сторени, както и направата на
твърдения имуществен разход в посочения размер.
В тежест на ищеца е да докаже, че договора е действителен,
включително че клаузите са договорени индивидуално.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил процесните вземания.
От представения договор за потребителски кредит от 14.12.2015 г. се
установява валидното възникване на облигационно отношение по договор за
кредит, с отпуснат кредит 1661,00 лв. С чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от процесния
договор страните се договорили отпуснатия кредит да бъде погасяван на
месечни вноски, съгласно погасителния план, плащани в брой до 14 число на
месеца. Срока на договора е настъпил на 14.03.2020 г., следователно всички
дължими вноски са падежирали.
Процесуалния представител на ответника не е направил възражения във
връзка с действителността на договора, но с оглед служебното задължение на
съда да следи за неравноправни клаузи същия следва да се обсъди. Процесния
договор за потребителски кредит е действителен. Договорът е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, написан е по ясен и разбираем начин,
3
като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. Налице е и подробна методология за
начина на определяне на лихвения процент и погасителен план към договора
за кредит, които също са подписани от кредитополучателя, като в плана ясно и
подробно са описани началния и краен момент на издължаването, броя на
анюитетните вноски, размера на дължимата главница по всяка вноска, размера
на дължимата възнаградителна лихва по всяка вноска, общият размер на
вноската, които са съотнесени към уговорения в договора лихвен процент,
както и размера на месечната такса.
Следователно процесният договор за кредит съответства на
императивните норми на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит и въз основа на него е възникнало валидно
облигационно правоотношение между страните, което поражда съответните
правни последици.
По делото не се спори, че потребителя не е платил месечни вноски в
размер на 724.45 лв. и възнаградителна лихва в размер на 82.19 лв. за периода
от 14.09.2018 г. до 14.03.2020 г., както и мораторна лихва в размер на 102.04
лв. за периода от 14.09.2018 г. до 12.03.2020 г. на основание чл. 9 от процесния
договор за банков кредит, както и такси в размер на 63 лв. за периода от
14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. вкл., представляващи дължими такси по
договора.
Размерите на горните суми се установяват и от неуспореното от
ответника извлечение от счетоводните книги на банката. Длъжникът е в
забава от 14.09.2018 г. за главница, и от 14.09.2018 г. за лихва.
По своята същност уговорената в чл. 9 от договора за кредит
наказателна лихва представлява мораторна неустойка по смисъла на чл. 92
ЗЗД, която е съобразена с чл. 33, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. По
делото се установя просрочие на дължими погасителни вноски, както и
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, с оглед на което уговорената
неустойка се дължи.
Претендираната на основание чл. 5 от договора сума касае месечни
такси за обслужване на разплащателната сметка, открита на името на единия
кредитополучател във връзка с отпуснатия кредит. Чл. 10а, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит допуска кредиторът да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит – в случая обслужване на разплащателна сметка. Уговорената в чл. 5, т.
2 месечна такса за това обслужване е в размер на 3,50 лв.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноски 1520,00лв., от които – 300 лв.
възнаграждение за особен представител по гр.д. № 14505/2024 г. на СРС;
както и по гр.д. №46789/2021 г. по описа на СРС – 25,00 лв. държавна такса,
360 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв. депозит за особен представител; и
по заповедното ч.гр.д № 46633/2020 г. по описа на СРС - 25,00 лв. държавна
такса, 360 лв. адвокатско възнаграждение; по въззивното дело в.гр.д.
№12159/2022 г. на СГС – 150.00 лв. възнаграждение на особения
4
представител.
На особения представител следва да се заплатят от внесения депозит за
възнаграждение по бюджета на съдебната власт по въззивното дело в.гр.д.
№12159/2022 г. на СГС – 150.00 лв. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. Х., ЕГН: ********** с адрес
гр. София, бул. Ген. Скобелев, № 15, ап. 2 дължи на ,я АД с ЕИК ,9 с адрес гр.
София, район Витоша, ул. „О,60 сумите: 724,45 лева, представляваща
предоставена сума по Договор за потребителски кредит № ,1 от 14.12.2015 г.,
ведно със законната лихва за периода от 29.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, 82,19 лева – договорна лихва върху главницата за
периода от 14.09.2018 г. до 14.03.2020 г., 102,04 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 14.09.2018 г. до 12.03.2020 г., 63 лева – договорни
такси за периода от 14.10.2018 г. до 17.09.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 27.10.2020 г. по ч.гр.д. № 46633/2020
г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА А. И. Х., ЕГН: ********** да заплати на ,я АД с ЕИК ,9
разноските в общ размер на 1520,00лв., от които – 300 лв. по гр.д. №
14505/2024 г. на СРС; 685,00 лв. по гр.д. №46789/2021 г. по описа на СРС; по
ч.гр.д № 46633/2020 г. по описа на СРС – 385,00 лв.; по в.гр.д. №12159/2022 г.
на СГС – 150.00 лв.
ДА СЕ ПЛАТИ на особения представител адвокат Т. Марков М.
възнаграждение по внесен депозит в полза на бюджета на съдебната власт по
в.гр.д. №12159/2022 г. на СГС – в размер на 150.00 лв. Да се издаде РКО.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5