Решение по дело №123/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 208

гр. Видин, 17.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

двадесет и четвърти ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

123

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.27,ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ вр. чл. 145 и сл. АПК.

Делото е образувано по жалба от „Българска информационна агенция“ ЕООД, гр.Видин против Решение № РД-05-51 от 28.02.2020г. на Зам. министъра на труда и социалната политика и Ръководител на управляващия орган на ОП РЧР, в частта му по т.1., с която е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001 – 1.057 „Умения“ за проектно предложение BG05M9OP001 – 1.057 – 0218.

Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно. По подробно изложени в нея съображения се твърди, че то е неправилно поради противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочва се, че дружеството не е получило писмо, с което да е било поканено да представи необходимите документи за сключване на договор, поради което и не може да се приеме, че не е представило такива в указания срок. Считат, че писмото е следвало да бъде изпратено чрез системата ИСУН, която е сигурната такава. Заявяват, че писмото, което се твърди, че е изпратено от административния орган на електронния им адрес, не е получено от тях, а постановеният отказ за предоставяне на безвъзмездна помощ на това основание е незаконосъобразен.

Иска се отмяната на решението в обжалваната му част, с която се отказва отпускането на безвъзмездна помощ, като незаконосъобразно и връщане на административната преписка за произнасяне по проектното предложение на жалбоподателя. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по делото - Зам. министърът на труда и социалната политика и Ръководител на УО на ОП „РЧР“ 2014г.-2020г., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна.

По същество се излагат съображения, че актът, който се обжалва е законосъобразен, поради което и жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение. Претендират, направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № РД01-86/01.02.2019г. Зам. министъра на МТСП и ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020г. е открил процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ чрез подбор на проектни предложения BG05M9OP001-1.057 „Умения“ по Приоритетна ос № 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“, като е одобрил и документите за провеждане на процедурата и условията за кандидатстване.

Със заповед № РД01 – 338/ 15.05.2019г. Зам. министъра на МТСП и ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020г. е определил и комисията за оценка на получените проектни предложения по процедурата. Заповедта е изменена със Заповеди № № РД 01 – 566/ 30.08.2019г. и РД 01 – 587/ 13.09.2019г.

„Българска информационна агенция“ ЕООД, гр.Видин са кандидатствали с проектно предложение по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001 – 1.057 „Умения“ с проектно предложение № BG05M9OP001 – 1.057 - 0218 „Квалифицирани служители в БИА“.

С решение № РД-05-258/ 10.10.2019г. Ръководителят на УО на ОПРЧР е одобрил доклада на оценителната комисия, приел е становището на оценителната комисия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по предложените за финансиране проекти от списъка по чл.35,т.1 от ЗУСЕСИФ, одобрил е общ размер на безвъзмездната финансова помощ, приел е становището на оценителната комисия за определяне на резервни проектни предложения, които са преминали успешно оценката, но за които не достига финансиране, посочени в списъка по чл.35,т.2 от ЗУСЕСИФ, и е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за отхвърлените проектни предложения, посочени в списъка по чл.35,т.3 от ЗУСЕСИФ.

Проектното предложение на „Българска информационна агенция“ ЕООД е класирано под № 213 в списъка с резервните проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране. Не е спорно,че дружеството е запознато с посочените обстоятелства.

С Решение № РД05-303/05.12.2019г. за изменение на решение № РД-05-258/ 10.10.2019г., във връзка с увеличен финансов ресурс по процедурата, Ръководителят на УО на ОПРЧР е предоставил безвъзмездна финансова помощ и на проектните предложения от списъка с резервните проектни предложения, включително и на „Българска информационна агенция“ ЕООД /л. 189 от делото/. От служител на МТСП е изпратено електронно писмо до „Българска информационна агенция“ ЕООД, на посочения от дружеството електронен адрес, с което им е изпратено Решение № РД05-303/05.12.2019г. и са уведомени, че за изготвянето на административен договор за предоставянето на безвъзмездната финансова помощ на дружеството допълнително ще бъде изпратено друго писмо, с което ще бъдат поканени да представят доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, включително и на правилата в условията за кандидатстване. Посочено е също така, че писмата, с които се изискват документи се изпращат поетапно до одобрените кандидати, по реда на класирането, като писмото ще се изпрати на имейла, с който кандидатът е регистриран в ИСУН 2020, като съответният кандидат ще бъде допълнително уведомен и по телефона. Писмото е изпратено на електронния адрес на дружеството – *************@*****.*** /л.190 от делото/ на 06.12.2019г. По делото не се оспорва обстоятелството, че това писмо е получено от жалбоподателите.

Впоследствие, в изпълнение на горното писмо от страна на служител при административния орган е изпратено ново писмо на 23.01.2020г. относно необходимите документи за сключване на административен договор с дружеството. Писмото е изпратено на цитирания по – горе електронен адрес на дружеството от свид. В.С. В него са изброени необходимите документи, които е следвало дружеството да представи за сключване на административния договор, както и срок, в който те да бъдат представени – до 22.02.2020г. Посочено е също така и че срокът е преклузивен.

Свидетелят С. в с.з. заявява, че е изпратил писмото на посочения електронен адрес на дружеството жалбоподател, с което дружеството е регистрирано в ИСУН 2020. Заявява също така и че след изпращането на въпросното писмо на неговата електронна поща е получено съобщение, че писмото е изпратено успешно, поради което е прехвърлил документите на дружеството в архивна папка. Твърди, че се е опитал да се свърже с представител на дружеството по телефона, но не е успял.

По делото са представени доказателства от страна на административния орган – разпечатки от пощенската кутия на свид.С., според които писмото до дружеството е било изпратено на 23.01.2020г.

От същите такива разпечатки от пощенската кутия на жалбоподателите пък е видно, че на посочените дати няма постъпили писма от административния орган.

Според заключението на назначената компютърно - техническа експертиза не може да се установи дали действително писмото е изпратено от административния орган и съответно получено от дружеството, тъй като данните в Google се съхраняват за период от 6 месеца, който е изтекъл към момента на изготвяне на заключението. Според вещото лице няма данни на адреса на дружеството да е получавано писмо от 23.01.2020г. от адреса на изпращача, както и няма данни за получено автоматично електронно съобщение при изпращане на писмото.

От своя страна свид.И. разпитан в с.з. на 15.09.2020г. заявява, че лично той е проверявал електронната поща, очаквайки писмото от административния орган, но такова не било получено. Обаждане по телефона също не е получавано.

Не е спорно по делото, че служител на дружеството се е обадил на 28.02.2020г. до служители при административния орган, за да получи информация относно поканата за сключване на договора за финансиране и съответно исканите от тях документи, откъдето отговорът бил, че такова писмо е изпратено на дружеството на 23.01.2020г., а срокът за представянето на документите е изтекъл.

Други доказателства във връзка с изпращането, съответно получаването на въпросното електронно писмо от 23.01.2020г., не са ангажирани от страните.

Съдът възприема показанията и на двамата свидетели, отчитайки обстоятелството, че единият е свързан с дружеството жалбоподател, тъй като е работил там в момента на подготовката на проекта, а другият – свид. С., все още е служител на ответната страна. Показанията и на двамата обаче, сами по себе си не противоречат на събраните други доказателства по делото, като не доказват по категоричен начин, че писмото от 23.01.2020г. е получено от дружеството.

Впоследствие с Решение № РД05-51/28.02.2020г. на зам. министъра на МТСП и ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020г., в частта му по т.1, на основание чл.38,т.3,предл.2 от ЗУСЕСИФ е било отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в резултат на подбор по проект BG05М9ОР001 – 1.057 – 0218, подадено от „Българска информационна агенция“ ЕООД, гр.Видин, поради това, че кандидатът е получил писмото на 23.01.2020г., с което е следвало да представи доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент и в 30 – дневен срок, но не по – късно от 22.02.2020г., не е представил такива в законовия срок.

Видно от представената по делото заповед № РД – 01 – 268 /04.04.2018г. на Министъра на труда и социалната, към момента на издаване на оспореното решение Зорница Русинова – Заместник министър на труда и социалната политика, е определена за Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Тя е насочена срещу Решение № РД-05-51 от 28.02.2020г. на Зам. министъра на труда и социалната политика и Ръководител на УО на ОП „РЧР" 2014-2020, в частта му, с която на дружеството е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на основание чл.38,т.3,предл.2 от ЗУСЕСИФ, поради което с него се засягат права и законни интереси на адресата - жалбоподател по делото.

След извършване на цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното решение и на основание чл.168,ал.1 от АПК, съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя, като адресат на акта.

Съгласно чл.24,ал.1 от ЗУСЕСИФ безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор или със заповед, когато управляващият орган и бенефициентът са в една административна структура или организация, въз основа на одобрени: проектно предложение, проектно предложение за системен проект, финансов план за бюджетна линия. Според чл.26,ал.1 от същия закон ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти.

 Съгласно чл.9,ал.5 от ЗУСЕСИФ управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.

В случая ръководител на управляващия орган е министърът на труда и социалната политика, който със Заповед № РД01-268/04.04.2018г., на основание чл.25,ал.4 от Закона за администрацията, чл.9,ал.5 от ЗУСЕИФ, чл.4,т.7 и чл.29,ал.1 от Устройствения правилник на МТСП, е възложил функциите на ръководител на управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. на заместник – министъра на труда и социалната политика – Зорница Русинова, подписала и процесното решение. Делегирането на посочените правомощия е допустимо, съгласно чл.4,т.7 и чл.29, ал.1 от Устройствения правилник на МТСП и чл.9,ал.5, предл. последно от ЗУСЕСИФ. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма.

Предвид изложеното, съдът намира, че актът не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

От формална страна решението съдържа фактически и правни основания, с оглед изискванията на чл.59,ал.2,т.4 от АПК като фактическо основание за отказа са отразени коментираните по-горе обстоятелства, квалифицирани като непредставяне в срок на доказателства, че кандидатът отговаря на изискванията за бенефициент, а като правно такова – разпоредбата на  чл.38,т.3, предл. второ от ЗУСЕСИФ. Действителното наличие на сочените от ръководителя на УО факти и направените въз основа на тях правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на извършения отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

При издаването на същия, в оспорената му част обаче са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно чл.36,ал.2 от ЗУСЕСИФ, при одобрен оценителен доклад кандидатите от списъка по чл.35,т.1, а в случаите по чл.37,ал.2 – и от списъка по чл.35,т.2, се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, включително на условията, посочени в документите по чл.26,ал.1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. Съгласно чл.37,ал.1 и ал.2 от ЗУСЕСИФ, в двуседмичен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от представянето на доказателствата по чл.36,ал.2, ръководителят на управляващия орган взема решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по всяко проектно предложение, включено в списъка по чл.35,т.1. При остатъчен финансов ресурс безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена и за проектни предложения от списъка по чл.35,т.2 по реда на тяхното класиране. Разпоредбата на чл.38,т.3 от ЗУЕСИФ посочва, че в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл.36,ал.2 ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ: 3/. на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това.

В конкретният случай видно от представените доказателства по делото, жалбоподателят е бил включен в списъка на резервните проектни предложения по чл.35,т.2 от ЗУСЕСИФ, съгласно решение № РД-05-258/ 10.10.2019г. на ръководителя на УО на ОПРЧР. Безспорно е и обстоятелството, че с Решение № РД05-303/05.12.2019г. за изменение на горното решение, във връзка с увеличен финансов ресурс по процедурата, Ръководителят на УО на ОПРЧР е предоставил безвъзмездна финансова помощ и на останалите проектни предложения от списъка с резервните проектни предложения, включително и на „Българска информационна агенция“ ЕООД. За последното решение жалбоподателите са били надлежно уведомени, като в изпратеното им писмо е посочено, че ще бъдат допълнително уведомени за документите, които следва да представят във връзка със сключването на административния договор.

Спорът между страните се отнася до това дали и кога е изпратено, съответно получено последното писмо от служител при УО, с което жалбоподателят е бил поканен да представи доказателства, че отговаря на изискванията да бъде бенефициент, включително и на правилата в условията за кандидатстване, е било надлежно връчено на жалбоподателя, съответно от кога е започнал да тече срок за предоставянето на документите по чл.36,ал.2 от ЗУСЕСИФ. Съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя, че същият не е бил надлежно уведомен от административният орган за това, че следва в определен срок да представи писмени доказателства, съгласно чл.36,ал.2 от ЗУСЕСИФ, тъй като писмото с № 9104 – 75/ 23.01.2020г. не е било получено от дружеството.

От доказателствата по делото не се установява административният орган да е уведомил жалбоподателя редовно и по надлежния начин за това, че в определен срок следва да представи необходимите доказателства по чл.36,ал.2 от ЗУСЕСИФ. Видно от представените по делото разпечатки от електронната поща на административният орган – служител на същия е изпратил електронно съобщение на посочения електронен адрес от жалбоподателя с приложеното писмо относно необходимите документи за сключване на административен договор по процедура BG05M9OP001 – 1.057 „Умения“, но видно от върнатото съобщение от същата дата – 23.01.2020г., от местоназначението/получателя/ не е изпратено уведомяване за доставката. Върнатото съобщение е само за това, че писмото е изпратено, но не и получено. Липсват доказателства, а не се и твърди административният орган да е предприел действия по надлежното уведомяване на жалбоподателя като изпрати електронно съобщение чрез системата ИСУН 2020 или чрез официална кореспонденция на хартия.

Твърденията на свид. С., че се е опитал да се свърже с представител на дружеството по телефона също не са доказани. Действително съгласно чл.18а,ал.7 от АПК съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. След като административният орган не е получил потвърждение, че съобщението е получено на адреса, то е следвало да предприеме всички останали действия предписани в нормата на чл.18а от АПК за надлежното уведомяване на жалбоподателя за изпратеното му писмо, в което се съдържа информация за задължението да представи допълнително документи в определен срок.

Следва да се има предвид, че съгласно т.24.7 на стр. 74 от Условията за кандидатстване изрично е посочено, че „Уведомяването на неуспелите и одобрените кандидати се извършва чрез официална кореспонденция на хартия или по електронен път. УО не носи отговорност ако поради грешни и/или непълни данни за кореспонденция, предоставени от самите кандидати, те не получават кореспонденцията с УО.“ В конкретният случай от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е предоставил на УО коректни идентификационни данни, включително и коректни данни за кореспонденция, в това число и коректен електронен адрес. Видно е, че със същия е била осъществявана кореспонденция в хода на процедурата за подбор, чрез системата ИСУН 2020, в изпълнение на т.21 от Условията за кандидатстване /стр.56/ е посочено, че електронната поща, с която дружеството се регистрира като потребител в ИСУН 2020 е асоциирана с профила на кандидата. „Комуникацията /кореспонденцията/ с кандидата се осъществява по електронен път чрез профила на кандидата в ИСУН 2020, от който е подаден съответния проект и промени на посочения профил са невъзможни“. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че кореспонденцията чрез системата ИСУН 2020 се ограничава само и единствено до момента на одобрение на проектното предложение. Няма забрана и след този момент кореспонденцията между двете страни да се извършва чрез ИСУН 2020, още повече, че не е спорно обстоятелството, че въпросната система е сигурна такава и кореспонденцията там остава и не може да бъде манипулирана от нито една от страните. Т.е. за изпращането или получаването на писма чрез тази система остават следи, съответно и доказателства за извършените действия, както от кандидата, така и от административния орган.

Действително съгласно чл.10,ал.1 от ЗЕДЕП, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. Различна норма, а именно тази на чл. 9 от същия закон посочва, кога електронното изявление се счита изпратено. Оттук съдът констатира, че ЗЕДЕП прави разлика между изпращане и получаване на електронно съобщение. Съдът не споделя възражението на органа, че съобщението следва да се счита получено щом е изпратено, тъй като не било необходимо потвърждаване на получаването поради това, че такова не било уговорено.

Цитираните разпоредби на ЗЕДЕП правят разлика между изпращане на електронно съобщение и получаване на такова. Потвърждаването е друг юридически факт, с който ал. 2 на чл. 10 от същия закон свърза получаването на съобщението. Тоест, съгласно чл.10,ал.1 от ЗЕДЕП, съобщението се счита получено с постъпването му в информационната система на адресата, но ако е уговорено друго, може да се счита получено едва след потвърждаването на това постъпване. И в двата случая обаче, не може да се приеме, че с изпращане на съобщението същото се счита за получено.

Възражението на ответника, че след като писмото е изпратено на 23.01.2020г. то то е получено на същата дата от жалбоподателя и от тази дата за него тече срока за представяне на документите по чл.36,ал.2 от ЗУСЕСИФ не се споделя от настоящия съдебен състав. След като в разпоредбата на чл.36,ал.2 от ЗУСЕСИФ е определен срок, в който следва да се представят необходимите документи, то този срок следва да се брои от датата на връчване на писмото с изх. № 9104-75/23.01.2020г., в което са изброени изискуемите документи, които следва да се представят в 30 - дневен срок, съгласно чл.36,ал.2 от ЗУСЕСИФ, като за тази дата на връчване следва да бъдат представени надлежни доказателства от административният орган, а не от жалбоподателя.

Безспорно е, че разпределението на доказателствената тежест се извършва съобразно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК, според което всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици; при разпределяне тежестта на доказване се изхожда от това дали спорното обстоятелство е част от твърденията на жалбоподателя или от възраженията на ответната страна; въпросът за доказателствената тежест е свързан последиците от недоказването и се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила правната последица,осъществяването на чийто юридически факт е останал недоказан. Евентуалното изпълнение на това задължение за изпращане на процесното писмо, респ. получаването му от дружеството, въпреки ангажираните доказателства за изпращането на същото, получаването му от другата страна не бе доказано по категоричен начин. Изложеното обосновава извод за липса на пълно доказване от страна на ответника, че писмото с указанията е получено от дружеството, за да може да се приеме и че срокът за представянето на доказателства от страна на дружеството е започнал да тече и е изтекъл, без те да представят изисканите доказателства. Оттук и не би могло да се приеме, че жалбоподателите са изпуснали преклузивния срок за представяне на доказателствата, необходими за сключване на договора, поради което и отказът за отпускане на помощта се явява незаконосъобразен.

Датата на връчване на писмото с указания за необходимите документи по чл.36,ал.2 от ЗУСЕСИФ или датата на получаването им по интернет е съществен елемент от фактическите основания за издаването на процесното решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, същата не може да се презумира, да се предполага или да се прави извод за нейното настъпване, считано от датата на изпращане на съобщението, без да се съберат категорични доказателства за датата на получаване на писмото с изх. № 9104-75/23.01.2020г., в което са изброени изискуемите документи, които следва да се представят в 30 дневен срок съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ от адресата.

Т.е. административният орган е следвало да уведоми по надлежния ред жалбоподателя за задължението му за представяне на необходимите документи в съответния срок. Като не е сторил това административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на оспорвания акт - РД-05-51 от 28.02.2020г. на Зам. министъра на МТСП и ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020г., в частта му по т.1.

Изводът на съда се потвърждава и от приетата по делото компютърно - техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Видно от заключението на вещото лице и от показанията на същото в съдебно заседание, същото изрично е заявило, че въпреки, че се установява наличие на електронно писмо от 23.01.2020г. на електронната поща на служителя на ответника, то по никакъв начин не може да се установи по безспорен начин, че същото е било изпратено от органа, съответно получено в пощенската кутия на жалбоподателя. Макар и да се съдържат някакви доказателства за изпращането на писмото на 23.01.2020г., то такива няма за получаването му на адреса на жалбоподателя и според вещото лице няма как да бъдат събрани такива, с оглед факта, че Google запазва информацията само за срок от 6 месеца, който срок обаче е изтекъл към момента на изготвяне на експертизата. В този смисъл и няма как да бъде установено дали спорното съобщение е преминало през системата на Google и дали в тази система се съдържат данни за това съобщение респ. и няма как да бъде установено дали въпросното писмо, което се твърди, че е изпратено от пощенската кутия на служител при административния орган е постъпило в информационната система на дружеството жалбоподател, респ. в информационната система, която не е под контрола на автора на писмото, за да се приложат разпоредбите на чл.9 и чл.10 от ЗЕДЕП, съответно да се приеме, че писмото е получено. Дори и да се приеме, че писмото е изпратено на 23.01.2020г., то няма как да се приеме, че е получено от една страна на електронния адрес на дружеството, а от друга изобщо в информационна система извън контрола на автора на писмото, и от трета страна, че това е станало точно на датата 23.01.2020г., за да тече и от тази дата срокът за представяне на доказателства по чл.36,ал.2 от ЗУСЕСИФ, тъй като такива доказателства не могат да бъдат събрани.

Показанията на свид С. също не променят извода на съда, тъй като той дава показания във връзка с изпращането на писмото от 23.01.2020г., но не и за получаването му от страна на дружеството. Включително и с получаването на т.нар. „реситка,“ както той заявява в с.з., не се доказва получаването на писмото, а само изпращането му. Последното обаче не означава непременно, че писмото е получено на посочения от жалбоподателя електронен адрес и то именно на твърдяната от административния орган дата.

След като административния орган по силата на чл.36,ал.2 от ЗУСЕСИФ е определил срок на дружеството да изпълни дадени му указания, то следва да има данни за уведомяване на получателя на това изискване, за да започне да тече и определения срок. Именно датата на уведомяване на дружеството на представения по административното производство електронен адрес / или по друг начин/ е съществен елемент от фактическия състав на чл.38,т.3 от ЗУСЕСИФ и едва при безспорно установяване, че срокът е започнал да тече и е изтекъл без да са изпълнени указанията на органа, следва и да се постанови отказ от предоставяне на безвъзмездна финансов помощ. Безспорно се установява, че дружеството е представило електронен адрес за уведомяване - *************@*****.***. Спорът между страните е дали следва след като органът изпрати съответното писмо по електронната поща с приложен към нея файл, този електронен документ е получен от него в електронната му поща или е достатъчно да е налице доказателство за изпращането на съобщението.

След като съобразно текста от закона – чл.36,ал.2, при одобрен оценителен доклад кандидатите от списъка по чл.35,т.1, а в случаите по чл.37,ал.2 – и от списъка по чл.35,т.2, се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, то срокът следва да се брои от датата на връчване на поканата за представяне на въпросните доказателства, като относно тази дата следва да бъдат представени надлежни доказателства от административния орган. Датата на поканата за представяне на доказателства, респ. датата на получаването на въпросната покана на електронен адрес е елемент от фактическия състав и същата не следва да се презумира, тъй като за страната произтичат неблагоприятни последици от пропускането на срока. Да се предполага или да се прави извод за нейното настъпване, считано от датата на изпращане на съобщението, без да се съберат категорични доказателства за датата на получаването на писмото от дружеството е недопустимо.

Според съда, както бе посочено и по – горе в случая няма доказателства, че писмото е получено от дружеството, за да се приеме, че за тях е започнал да тече срок, че той е изтекъл и те не са представили изискуемите се документи за сключване на договора. Поради това и не е осъществен състава на чл.38,т.3 от ЗУСЕСИФ за постановяването на отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

На следващо място от събраните по делото доказателства не се установява въпросното писмо да е изпращано на дружеството по друг начин, респ. няма доказателства, че то е публикувано някъде или че жалбоподателите са били уведомени по друг начин и са узнали за съществуването на писмото, съответно са се запознали със съдържанието му, респ. да са били запознати с това какви са изискуемите документи, които следва да се представят в 30 - дневен срок съгласно чл.36,ал.2 от ЗУСЕСИФ.

С оглед на горното не може да се приеме, че за жалбоподателя е започнал да тече срока за представяне на допълнителните документи от дата 23.01.2020г., съответно, че същият не е изпълнил задължението си да ги представи до 22.02.2020г. и за него са били налице предпоставките на чл.38,т.3 от ЗУСЕСИФ за издаване на процесното Решение № РД-05-51 от 28.02.2020г. на Зам. министъра на труда и социалната политика и Ръководител на управляващия орган на ОП РЧР, в частта му по т.1., с която е отказана помощта.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение № Решение № РД-05-51 от 28.02.2020г. на Зам. министъра на труда и социалната политика и Ръководител на управляващия орган на ОП РЧР, в частта му по т.1., е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да се отмени в тази част като администативната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по проектното предложение на „Българска информационна агенция“ ЕООД, гр.Видин.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски съдът приема, че Министерството на труда и социалната политика – юридическото лице, в чиято структура е ответникът, следва да бъде осъдено да заплати на оспорващия сумата от 1247,76 лева разноски по делото, от които - 500 лева за адвокатско възнаграждение, внесената сума за Д.Т. в размер на 597,76 лева и 150 лева – внесена сума за възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, Административният съд

                             Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Решение РД-05-51 от 28.02.2020г. на Зам. министъра на труда и социалната политика и Ръководител на управляващия орган на ОП РЧР, в частта му по т.1., с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001 – 1.057 „Умения“ за проектно предложение BG05M9OP001 – 1.057 – 0218, като незаконосъобразно.

ВРЪЩА преписката на зам. министъра на МТСП и ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020г., за ново произнасяне по подаденото от „Българска информационна агенция“ ЕООД, гр.Видин проектно предложение № BG05M9OP001 – 1.057 – 0218 при съобразяване с указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, гр.София да заплати „Българска информационна агенция“ ЕООД, гр.Видин сумата от 1 247,76 лева разноски за водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :