№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
Х-ти
касационен състав,
в публично заседание на 13.10. 2022 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Ралица Андонова
Стоян
Колев
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на
прокурора Мирослав Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1671 по описа на
съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на Зам. кмета на Община Варна , против решение № 813/ 15.06.2022 г. по НАХД № 4282/2021 г. по описа на ВРС, с което е отменено
издаденото от същият наказващ орган НП № 112/ 22.03.2021 год. и Община Варна е
осъдена да заплати на Н.Б.Ж. разноски в размер на 1080 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в несъответствие със събраните по делото доказателствата,
според които мястото на паркиране било с предназначение за озеленяване , се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото
на делото за потвърждаване на обжалваното НП
и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.
Ответникът Н.Б.Ж.,
чрез подадената от упълномощения адвокат
А. молба с.д. 15215/12.10.2022 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира
присъждане на разноски съобразно
представен списък.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на основание чл. 178е от ЗДвП на настоящият ответник Ж. адм.
наказание глоба в размер на 50 лв.
за нарушение на чл. 15, ал.7 от ЗДвП, а именно : затова, че на 12.02.2021 г. около 12.35 ч. в гр. Варна,
на ул. „Неофит Рилски“ срещу № 13 е паркирала лек автомобил „Форд“ с рег. № ** в градина, извън обозначените за
това места.
За да отмени НП , районният съд е приел липсата на осъществен от
обективна страна състав на адм.
нарушение по чл. 178е от ЗДвП, тъй като процесното място не е нито парк,
нито градина, нито детска площадка, а е с начин на трайно ползване за второстепенна улица.
Касационният
съд намира, че фактите са установени от районния съд при пълно съответствие със
събраните по делото доказателства, като материалния закон е правилно приложен
спрямо тях, поради което не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение.
Абсолютно произволен и необоснован е изложеният в касационната
жалба довод, че мястото на паркиране било предназначено за озеленяване –
районният съд е събрал относимите за установяването на този спорен факт доказателства
, а именно писмо на Район Одесос с вх. № 45590/19.11.2021 г. и извадка от КК за ПИ № 10135.1026.40, от
които по несъмнен и категоричен начин е
установено, че процесното място на паркиране попада в имот, който е с начин на
трайно ползване за второстепенна улица, без
наличието на каквито и да било данни за предвидено озеленяване в същата. С
оглед последното, недоказани остават описаните в обжалваното НП факти за
паркиране в градина, а що се касае до
наведеният от касатора довод , че въпросното място не било изрично обозначено
или определено от собствениците на пътя за паркиране на ППС, то същият се
намира в противоречие с правилното приложение на материалния закон – съгласно чл.
94, ал.3 от ЗДвП, такова обозначаване е необходимо само в случаите на паркиране
върху тротоар, какъвто процесният случай не е / НП не съдържа такова описание
на деянието/ , като в относимата към процесният казус фактическа обстановка,
паркирането се определя от правилото на предложение първо от чл. 94, ал.3 от ЗДвП,
а именно : възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Така,
при правилно установените от районния съд факти, че мястото на паркиране не
представлява парк, градина, детска площадка, определена само за пешеходци площ
или неразрешено място върху тротоар, то съответен
на правилното приложение на материалния закон е правният извод на ВРС за
липсата на осъществен от обективна страна състав на адм. нарушение по чл. 178 е от ЗДвП, респективно
правилно обжалваното НП е отменено като материално незаконосъобразно.
Освен
постановено при правилно приложение на материалния закон и при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при служебно
извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на
обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото разноски на касатора не
се дължат , а претенцията на ответника за разноски за адвокатско възнаграждение
съдът намира за неоснователна, тъй като извършването на такива не е надлежно доказано
от страна на същият – в противоречие със субсидиарно приложимата норма на чл. 183,
ал.1 от ГПК е представен незаверен препис на договор за правна защита и
съдействие, чието съдържание е нечетливо и поради това неустановяващо релевантните
за правото на разноски факти.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ сила решение № 813/ 15.06.2022 г. по НАХД № 20213110204282/ 2021 г. по
описа на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: