№ 19620
гр. С, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110117435 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „ЕОС М” ЕООД е предявил срещу ответника В. С. Д. кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2499,46 лева главница за периода
от 14.03.2022г. до 14.11.2022г. по Договор за потребителски паричен кредит № ..., сключен
между „У К Ф” ЕАД и ответницата на 17.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от
15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 708,10 лева, представляваща договорна
лихва за период от 14.03.2022 г. до 14.11.2022 г., сумата 91,30 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 14.03.2022 г. до 14.12.2022 г.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
68366/2022г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че на 17.12.2021 г. е бил сключен договор за потребителски паричен
кредит № ... между „У К Ф” ЕАД и ответницата, по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 6798, 18 лв. Договорен бил фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 16%. Сочи, че кредитополучателят се е задължил да
погаси задължението си на 23 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване -
14.11.2023г. След усвояване на кредита кредитополучателят погасил част от месечните си
вноски, след което е преустановил плащанията си. Твърди, че на 16.09.2022г. е бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У К Ф” ЕАД и „ЕОС М”
ЕООД, по силата на който задължението на В. С. Д., произтичащо от договор за
потребителски паричен кредит № ... от 17.12.2021 г., е било изкупено от „ЕОС М” ЕООД.
Твърди, че длъжникът е бил уведомен, че считано от датата на получаване на
уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично
вземане е „ЕОС М” ЕООД. На 11.11.2022г. уведомлението за цесия е било изпратено на
посочения в договора адрес, като писмото било върнато в цялост като непотърсено. Твърди,
че ответницата следва да се счита за уведомена за извършената цесия с връчването на
исковата молба. С оглед гореизложеното моли за уважаването не предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
1
назначения й особен представител, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва уведомлението за извършената цесия да е връчено надлежно на ответницата,
поради което извършеното прехвърляне на вземания няма действа спрямо нея. С оглед на
това моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По отношение на исковата претенция по чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пред. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че: между „У К Ф” ЕАД и ответницата е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски паричен кредит № ... от 17.12.2021 г., по което
са извършени усвоявания на суми в посочения от ищеца размер, като задълженията на
ответника за връщане на главницата по кредита и заплащане на възнаградителна лихва са
останали непогасени до размера на претендираните суми; както и че вземането е
прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца и че за същата е съобщено на ответника.
Основателността на исковата претенция по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
99 ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ.
падежът на задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода
на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение, както и че вземането е
прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца и че за същата е съобщено на ответника.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на тези предпоставки.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски паричен кредит № ..., сключен на
17.12.2021 г. между „У К Ф“ ЕАД и ответника, съгласно който дружеството предоставя на
ответника заемна сума по потребителски заем в размер на 6798,18 лв., а ответникът се
задължава да я върне в срок от 23 месеца с 23 месечни вноски в размер на по 390, 37 лв.
всяка като падежът на всяка вноска е 14-то число на съответния месец. Страните са
уговорили фиксиран годишен лихвен процент 16 %, годишен процент на разходите по заема
17, 23 % и в договора е посочено, че общият размер на всички плащания по договора е 8070,
31 лв. В договора е посочено, че сумата ще бъде усвоена чрез превод по сметка на клиента.
Съгласно приложения на л. 14 по делото погасителен план падежът на последната вноска по
договора е 14.11.2023 г.
На 16.09.2022 г. "У К Ф" ЕАД и ищецът "ЕОС М" ЕООД са сключили договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) като в приложението към договора под номер
392 (л. 25 по делото) е описано и вземането по процесния договор срещу ответника, което е
било прехвърлено на ищеца. По делото са приети и потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми всички длъжници по вземанията съгласно рамковия договор за цесия, както и
уведомително писмо от цедента чрез цесионера до ответника за извършено прехвърляне на
процесното вземане. Представено е и известие за доставяне, в което е посочено, че пратката
е непотърсена.
По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и обективно
изготвено. Съгласно заключението вещото лице се е снабдило с удостоверение за
реструктуриране на кредитно задължение от „У К Ф“ ЕАД, издадена на 07.08.2024 г.,
съгласно което оставащ дълг в размер на 6798, 18 лв. по друг договор за потребителски
кредит с номер .../22.07.2020 г. с титуляр С К Д е бил реструктуриран в ново кредитно
задължение с номер .../16.12.2021 г., т.е. процесният кредит е бил усвоен едновременно с
рефинансиране за погасяването на дълга по предходен договор за кредит. Вещото лице е
установило, че за периода от 17.12.2021 г. до 14.11.2022 г. по данни от цедента по процесния
2
договор е постъпило едно плащане в размер на 85 лв. на 31.01.2022 г., с което е била
погасена месечна вноска за възнаградителна лихва с падеж 14.01.2022 г. и частично
месечната вноска за възнаградителна лихва с падеж 14.02.2022 г. в размер на 0, 40 лв. След
сключването на договора за цесия до изготвянето на заключението по експертизата няма
постъпили плащания при цесионера-ищец. Вещото лице е изчислило, че за периода
14.03.2022 г. – 14.11.2022 г. (процесния период) е дължима сума за главница по месечни
падежирали вноски в размер на общо 2499, 46 лв., а неплатеният остатък на кредита за
редовна главница към 14.11.2022 г. се равнява на 4298, 72 лв. Съгласно заключението
размерът на възнаградителната лихва за периода 14.03.2022 г. – 14.11.2022 г. по
падежиралите месечни вноски е общо 708, 10 лв., а размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху неплатената и просрочена главница за периода 14.03.2022 г.
– 13.12.2022 г. се равнява на 93, 10 лв.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за заем – 17.12.2021 г., приложение
намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем
е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
С оглед заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява,
че уговорената по процесния договор за кредит сума е била усвоена за погасяване на
задължение по предходен договор за кредит, съдът намира, че по делото установен фактът
на предоставяне от страна на "У К Ф" ЕАД на ответника на заемна сума в размер на 6798, 18
лв. Следователно, следва да се приеме, че по делото е доказано наличието на валидно
сключен договор за заем между ответника и "У К Ф" ЕАД, по силата на който за ответника е
възникнало задължение да върне на заемодателя сума в размер на 6798, 18 лева. Съгласно
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза ответницата е извършил едно
плащане по договора за кредит в размер на 85 лв. За процесния период 14.03.2022 г. –
14.11.2022 г. непогасеният размер на главницата се равнява на 2499, 46 лв., колкото е и
размерът на предявената от ищеца претенция.
По отношение претенцията за заплащане на възнаградителна лихва съдът намира
следното. С договора страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в
размер на 16 %. Това представлява писмена уговорка за заплащане на възнаградителна лихва
по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че при преценката
размера на уговорената възнаградителна лихва следва да се съобрази разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Съгласно посочената законова разпоредба, в сила от 23.07.2014 г., следователно
приложима към процесния договор за заем, годишният процент на разходите ("ГПР") не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет, като съобразно ал.
5 клаузите, с които е уговорен ГПР над този размер, са нищожни. Размерът на уговорената
възнаградителна лихва се включва при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Следователно, приложимият закон не поставя ограничение в размера на уговорената между
страните възнаградителна лихва, стига при включването й в ГПР, размерът на ГПР да е в
рамките на законоустановения предел по чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. да не надвишава пет пъти
размера на законната лихва, който съобразно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. се равнява на
основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01.01., съответно 01.07., на текущата година
плюс 10 процентни пункта, или малко над 50 %. В конкретния случай ГПР по процесния
договор е в рамките на законоустановеното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което
съдът намира, че уговорката в процесния договор за заем за заплащане на възнаградителна
лихва е валидна. Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
размерът на възнаградителната лихва за процесния период 14.03.2022 г. – 14.11.2022 г. по
месечните вноски с настъпил падеж се равнява на 708, 10 лв., колкото е и размерът на
предявената от ищеца претенция.
По отношение претенцията за обезщетение за забава, с договора за кредит страните
са уговорили месечна вноска за погасяване с конкретен падеж – 14-то число на съответния
месец. Ответницата не е ангажирала и по делото не се събраха доказателства за извършени
3
плащания на претендираната за процесния период главница, поради което съдът приема, че
тя е изпаднала в забава. Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
размерът на законната лихва за процесния период е 93, 10 лв., което е повече от
претендираната от ищеца сума в размер на 91, 30 лв.
Съдът намира следното във връзка с извършената цесия. Като взе предвид
приложените по делото рамков договор за цесия, приложение към него, потвърждение за
цесия, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземания, и уведомление до ответника, съдът намира, че ответникът е
уведомен надлежно за извършеното прехвърляне. Разбирането, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомяване за цесията, е изразено и в
константната съдебна практика, обективирана в Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС и Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС. В цитираните съдебни решения е посочено, че съгласно чл. 36 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя
според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с
уведомяването за цесията. Затова по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9
ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Също така съгласно константната съдебна практика цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Това е така, тъй
като получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, е факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването
на спорното право. Затова той следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., Т. К.,
ІІ Т. О. на ВКС и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., T. К., ІІ T. О. на
ВКС. Следователно, неоснователно е възражението на ответника за липса на уведомяване за
извършената цесия.
В обобщение, съдът намира, че следва да уважи изцяло предявените искове за
главница, възнаградителна лихва, както и за обезщетение за забава в размер на законната
лихва в предявения от ищеца размер съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства, а именно 245, 98 лв. за заповедното производство (от които 65, 98 лв.
платена държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС) и 1063, 89 лв.
разноски за исковото производство (от които 134 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за
експертиза, 629, 89 лв. депозит за особен представител).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, район „В“, жк „М Д“, ул.”Р П К” № 4-6,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, че В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
4
жк "Г", бл. ..., дължи на „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК ..., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 2499, 46 лв., представляваща главница за периода
от 14.03.2022 г. до 14.11.2022 г. по Договор за потребителски паричен кредит № ..., сключен
между „У К Ф” ЕАД и ответницата на 17.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от
15.12.2022 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 708, 10 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за период от 14.03.2022 г. до 14.11.2022 г., и на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 91, 30 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за период от 14.03.2022 г. до 14.12.2022 г., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68366/2022г. по описа на
СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, жк "Г", бл. ..., ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕОС М“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, район „В“, жк „М Д“,
ул.”Р П К” № 4-6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в
размер на общо 245, 98 лв. и разноски за исковото производство в размер на общо 1063, 89
лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5