Решение по дело №158/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Образувано е по касационната жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора, представлявана от Директора Д. С. против решение №473/19.12.2024 год., постановено по АНД №2864/2024 год. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отменено наказателно постановление №43-0002088 от 27.08.2024 год. на Директор на ОО“АА“, с което на „Бригада“ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, на основание чл.104, ал.7, предложение последно от Закона за автомобилните превози, за нарушение чл.91в, предложение второ, т.2, предл. второ от същия закон.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Посочените факти и обстоятелства в АУАН и НП изцяло кореспондират на изпълнителното деяние по определената от актосъставителя разпоредба. Изискани са документи с поканата-известие, като изрично и в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочена – конкретна точка – 3.4 от същата, описано е и точно какво не е представено – не представя съхранената информация записана в паметта на дигиталния тахограф, с който е оборудвано МПС Марка Мерцедес с рег.№[рег. номер], собственост на превозвача. Този документ е получен от превозвача видно от получения подпис и печат, се налага извода, че същият е запознат с неговото съдържание и правопораждащото се от него задължение. Оспорва се извода на съда, че неправилно е определена санкционната разпоредба, като дори и това да е така, не се накърнява правото на защита на наказаното лице. Оспорва и извода, че в тежест на наказващия орган е да докаже, че тази информация се съхранява от превозвача. От друга страна отговорността е ангажирана че не е предоставена информация, което представлява отрицателен факт, който според доктрината не подлежи на доказване. Въз основа на подробно изложени аргументи в тази насока е направено искане за отмяна на оспореното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е следвало да се преквалифицира деянието и да се наложи правилната санкционна разпоредба. Алтернативно е направено искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касация „Бригада“ЕООД, представлявано от управителя Н. Х. Х., редовно призован, не се явява, а в представеното становище по касационната жалба, чрез процесуалният си представител адв. С., излага доводи за нейната неоснователност. Претендира и разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалбата на „Бригада“ЕООД, представлявано от управителя Н. Х. Х. против наказателно постановление №43-0002088 от 27.08.2024 год. год. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация“ Стара Загора, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, на основание чл.104, ал.7, предложение последно от Закона за автомобилните превози, за нарушение за нарушение чл.91в, предложение второ, т.2, предл. 2 от същия закон. От фактическа страна въззивният съд е приел, че при извършване на комплексна проверка на дейността на предприятието на лицензирания превозвач „Бригада“ЕООД, притежаващ лиценз за превоз на товари на територията на Република България с №09067, валидно до 16.05.2027 год., извършва следното нарушение: Не представя при поискване за проверка поискана по т.3.4 от известие с рег.№14-00-30-653/17.06.2024 год. от картата на водача И. В. В. с [ЕГН], управлявал оборудвано с гиг. Тахограф МПС марка Мерцедес от кат.N3G с рег.№[рег. номер] на дата 29.05.2024 год., видно от представен дневник за предпътни технически прегледи от превозвача.

Въззивният съд е приел, че наказващият орган е допуснал процесуални нарушения в производството по налагане на административното наказание. С посоченото известие е поискана съответната информация, но няма данни кога същото е получено от страна на търговското дружество, като това обстоятелство не е установено и от разпитаните свидетели по делото. По тази причина е прието, че дружеството не е надлежно уведомено за извършваната проверка и да е била изискана информацията, предмет на нарушението. Липсата на тази дата, лишавата съдът от възможност за преценка дали посочената в наказателното постановление дата на извършване на административното нарушение – 29.07.2024 год. е действително датата на извършване на нарушението. Спорно е също така да се приеме, че това е датата на неговото установяване, тъй като е записано, че проверката е извършена на тази дата, а констативния протокол е изведен с дата 06.08.2024 год., на която дата е съставен и акта за установяване на административно нарушение. Приел е също така, че посоченото в обстоятелствената част на наказателното постановление изпълнително деяние не е конкретизирано в достатъчна степен. Не ставало ясно дали непредставянето на информацията се дължи на липсата съхраняване на същата или на отказ на дружеството да я представи.

Решението на районния съд е правилно като краен резултат.

С процесното наказателно постановление, на основание чл.104, ал.7 от ЗАП на касационният ответник е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ за осъществено административно нарушение по чл.91в, т.4 от същия закон. Прието, че не са представени при поискване картата на водача И. В., управлявал оборудваното с тахограф МПС Мерцедес с рег. №[рег. номер] на дата 29.05.2024 год. Така описаното нарушение се подкрепяло от представените по делото доказателства, едно от които е дневника за предпътни технически прегледи. Действително извлечение от този дневник е приложен, но същият касае допуснатите за управление МПС за периода 16.05.2024 год. – 21.05.2024 год. За датата посочена в наказателното постановление – 29.05.2024 год., липсва извлечение, поради което и е налице недоказаност на обвинението специално за тази дата. Всъщност не е установено, че на таза дата процесното МПС е осъществявало превоз, т.е. че е било използвано, за да е налице използването на дигиталния тахограф или картата на водача, за да възникне задължението на превозвача да съхранява тази информация.

Настоящия съдебен състав намира, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка съдържа изискуемото се пълно, ясно и точно описание на нарушението. Пълнотата на описанието на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая отговорността на „Бригада“ЕООД е ангажирана на основание чл. 104, ал.7, предл. последно от ЗАвтП, съгласно която разпоредба на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които отказват да предоставят за проверка от контролните органи тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача, се налага имуществена санкция 2000лв. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на чл.91в, предл. второ, т.2, предл. първо от ЗАвтП, регламентираща, че превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф. От фактическа страна вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че при комплексна проверка на дейността на предприятието е установено извършено нарушение от лицензирания превозвач „Бригада“ЕООД – не представя при поискване за проверка съхранената информация, записана в паметта на дигиталния тахограф, с който е оборудвано МПС марка Мерцедес от кат.N3G с рег.№[рег. номер], собственост на превозвача.

При така направената фактическа и правна обосновка на административно наказателното обвинение в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, касационният състав на съда приема, че е налице изискуемия се конекситет между фактическото обвинение (фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние – неизпълнение на задължението от превозвача „Бригада“ЕООД да представи при поискване от контролните органи за проверка съхранената информация, записана в паметта на дигиталния тахограф, с който е оборудвано МПС с рег. № [рег. номер], собственост на превозвача) и неговата правна квалификация (от гл. т на посочената като нарушена законова разпоредба – чл.91в, предл. второ, т.2, предл. първо от ЗАвтП и приложената санкционна норма на чл.104, ал.7, предл. последно от ЗАвтП). Съставомерният по чл. 104, ал.7, предл. последно от ЗАвтП отказ на превозвача да предостави за проверка от контролните органи извлечените данни от дигиталния тахограф, с който е оборудвано съответното МПС, може да бъде както изричен, така и обективиран с конклудентни действия/ бездействия, вкл. чрез непредставяне на изискана от контролните органи информация, записана в паметта на дигиталния тахограф. В случая възприетото от наказващия орган като извършено от санкционираното лице нарушение, е описано с посочване съдържанието на неизпълненото задължение по чл.91в, предл. второ, т.2, предл. първо от ЗАвтП – непредставяне от превозвача при поискване за проверка съхранената информация, записана в паметта на дигиталния тахограф, с който е оборудвано МПС с рег. №[рег. номер], правните последици на което поведение се свързват с отказ на превозвача да предостави за проверка от контролните органи извлечените данни от дигиталния тахограф – съставомерно деяние по 104, ал.7, предл. последно от ЗАвтП.

Изцяло се споделя приетото от въззивния съд, че санкционирането на превозвача при прилагането на административнонаказателния състав по чл.104, ал.7, предл. последно от ЗАвтП, изисква установяването и доказването, че непредставените на контролните органи данни от дигиталния тахограф, представляват съхранена от превозвача информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф. В случая не само че липсват доказателства за съхраняване на непредставените данни от дигиталния тахограф, но този факт се явява отречен с удостовереното по т.7.4 от съставения Констативен протокол за извършената на „Бригада“ЕООД комплексна проверка /представляващ официален документ/, с оглед обективираната в протокола констатация, че информацията от паметта на тахографа не е сваляна и не се съхранява съгласно регламентираните срокове. Ако и разпоредбата на чл.91в, т.2, предл. първо от ЗАвтП да регламентира в условията на кумулативност задължението на превозвача да съхранява най-малко една година и задължението му да предостави за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф, то неизпълнението на всяко от тези задължения законът определя като отделно съставомерно изпълнително деяние. С оглед предвиденото в чл.104, ал.7 от ЗАвтП алтернативно налагане на административни санкции за несъхранение и за непредоставяне на информация от паметта на дигиталния тахограф, следва извода, че административнонаказателна отговорност на превозвача по чл. 104, ал.7, предл. второ от ЗАвтП може да се реализира само в случаите на непредоставяне при поискване на контролните органи на съхранявана информация, извлечена от дигиталния тахограф. В случая, с оглед обективираните в Констативен протокол за извършена комплексна проверка констатации, че информацията от паметта на тахографа не е сваляна и не се съхранява съгласно регламентираните срокове, очевидно неизпълненото от превозвача административно задължение е това по чл.91в, предл. първо, т.2, предл. първо от ЗАвтП, представляващо основание за налагане на административна санкция по чл. 104, ал.7, предл. първо от ЗАвтП. Повдигнатото със съставения АУАН обвинение и съотв. нарушението, за които е било санкционирано с издаденото наказателно постановление „Бригада“ЕООД, нито от фактическа, нито от правна страна се основава на това извършено от превозвача нарушение. А предмет на съдебна проверка е не дали изобщо е извършено някакво административно нарушение, а извършено ли е нарушението, индивидуализирано от фактическа и правна страна в обжалваното наказателно постановление. В този смисъл и противно на твърдяното от касатора, въззивният съд не само че не е имал задължението, но и правото да разглежда, обсъжда и преценява обстоятелства, които не са били въведени за обосноваване на административнонаказателното обвинение в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Правилно съдът е приел, че допуснатото от наказващия орган нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието (неправилно приложение на материалния закон), е основание за отмяна на наказателното постановление в хипотезата на чл.63, ал.3, т.1 от ЗАНН. Липсва основание за упражняване от първоинстанционния съд на правомощието по чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН, тъй като преквалификацията на нарушението би се основавало на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението – на фактически обстоятелства, които не са били въведени в съставения АУАН №329721/06.08.2024 год. и в наказателно постановление №43-0002088/27.08.2024 год. за обосноваване на обвинението от гл. т на възприетото съставомерно изпълнително деяние.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото липсват каквито и да е било доказателства за връчването/ получаването от превозвача на известие рег. №14-00-30-653/17.06.2024 год., с което санкционираното лице се сочи за уведомено за документите/информацията, които се изискват да бъдат представени и съотв. за определения срок за явяване в областния отдел „АА“ Стара Загора с така изисканите документи. Доколкото изпълнението от превозвача на административното задължение по чл.91в, предл. второ, т.2, предл. първо от ЗАвтП, за предоставяне за проверка от контролните органи на информацията, извлечена от паметта на дигиталния апарат, е обусловено от получаването на уведомление за извършваната проверка и за нейния обхват (вкл. от гл.т на изискваните за проверка документи), липсата на доказателства в посочения по-горе смисъл обуславя извод за недоказаност наличието на неизпълнено от „Бригада“ЕООД задължение по възприетата като нарушена законова разпоредба и съотв. за недоказаност на съставомерен по чл. 104, ал.7, предл. последно от ЗАвтП и подлежащ на санкциониране отказ на превозвача да предостави за проверка от контролните органи на извлечените данни от дигиталния тахограф.

Не се споделя изложените в касационната жалба доводи, че е налице вменено задължение за доказване на отрицателен факт от страна на наказващия орган в обжалваното съдебно решение. В случая отказа, за който е санкционирано дружеството е доказан по делото и липсата на представени документи е безспорна. В тежест на касатора е да докаже, че изисканата документация подлежи на съхранение от страна на превозвача. В случая липсват доказателства, че на посочената дата 29.05.2024 год. процесното МПС е било използвано, с посочения водач и за превозвача е възникнало задължение за съхраняване на посочената в закона информация от тахографските листи или картата на водача. В този ход на мисли, да се санкционира дружеството, за непредставянето на информация, за която не е установено по безспорен начин, че е било длъжно да съхранява е абсурдно. Ако в този ден МПС не е било използвано с посочения, то за превозвача не съществува задължение да съхранява информация от тахографските листи и картата на водача. В този случай, представянето е обективно невъзможно, поради факта, че такава информация не е генерирана и няма как да бъде съхранявана, респективно предоставена на контролните органи.

Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на „Бригада“ЕООД сумата от 600.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационното производство, съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие от 17.02.2025 год..

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №473 от 19.12.2024 год., постановено по АНД №2864/2024 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да заплати на „Бригада“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н. Х. Х. и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]сумата от 600.00 /шестстотин/ лв., представящи разноски в съдебното производство пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.