№101
гр.
Силистра,
14.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Е.Н., като разгледа
докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 201/2015 год. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове
с правно основание чл. 373 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД, и чл.
чл. 16 от Конвенция относно условията за превоз на стоки в международния трафик
по река Дунав /Братиславско съглашение/.
Ищецът
– „Сембодия България“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, ул. „Лайош Кошут“ № 8, представлявано от
управителя Венцислав Гачев Ненков, с ЕГН **********, чрез адвокат Р.С.Н. с ЕГН **********
от БАК с адрес: ***, офис 905, желае съда да осъди ответника „Нептун“ ЕООД, да
му заплати:
1. сумата от 36 499,24 щ.д.
представляваща обезщетение за недостиг /частична липса на товара/ на м/к
„Анастасия“ претоварен на Баржа 1145 ех 15255, Баржа DANU 7 и Баржа 1094 ех
11067;
2. сумата от 6661,11 щ.д. представляваща
договорена наказателна лихва по чл. 16, т. 6 от Братиславските съглашения за
периода от 16.12.2014г. до датата на предявяване на иска;
3. сумата от 1235,69 лева представляваща
недължимо платена цена за липсваща част от товара заедно с договорена
наказателна лихва по чл. 16, т. 6 от Братиславските съглашения за периода от
16.12.2014г. до датата на предявяване на иска;
4. на основание чл. 16, т. 6, изр. 2 от
Братиславските съглашения за периода от предявяване на иска до окончателното
изплащане на дължимите суми наказателна лихва в размер на 0,05% за всеки ден. В
случай, че съдът не уважи това искане, то при условие на евентуалност моли съда
да осъди ответника да му заплати законната лихва от момента на предявяване на
иска до окончателното заплащане на всички присъдени суми;
Претендира
всички разноски по делото.
Ответникът – „Нептун“
ООД, ЕИК *********, с адрес: ПК 7500, гр. Силистра, бул. „Македония“ № 1, вх.
1, ет. 5, ап. 7, представлявано от управителя Валентин Стойчев Пенев, ЕГН ***********,
оспорва исковете излага становище за тяхната недопустимост и неоснователност.
Претендира деловодни разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
От фактическа страна
Страните
по делото са били в облигационни отношения възникнали по силата на сключен на
28.10.2014г. договор за речен превоз на товари обективиран в представената с
исковата молба букинг нота от същата дата подпечатана от страните и подписана
от техните представители. Предмет на договорното правоотношение е претоварване
и речен транспорт на насипен товар /тор/ от пристанище за морски кораби
Констанца до терминали Русе или Лом. Страни по договора са „Нептун Шипинг“ ООД,
ЕИК ********* - изпълнител и „Сембодия България“ ЕООД, ЕИК *********, съответно
- товародател. Съобразявайки обстоятелството, че ЕИК по БУЛСТАТ на изпълнителя
посочен в коментираната букинг нота е идентичен с този на ответника съдът
намира, че се касае за едно и също дружество макар във фирмата на ответника да
липсва думата „Шипинг“. Допълнителен довод обусловил това становище на съда е и
липсата на оспорване от ответника, че е страна по процесния договор. В коментираният документ са регламентирани правата и
задълженията на страните, начина на определяне на договорната цена включително
е договорено и процентното съотношение на разликата в теглото при претоварване
на насипни товари, а именно 0.5 % /половин/ процент между количеството товар на
борда съгласно газенето на кораба /драфтсървей/ на морския съд и речните
товарни съдове /като се използва същия текущ метод на изчисление/. От
приложеното, към делото заверено преведено на български език ксерокопие от товарителница
се установява, че м/к Анастасия е натоварен в пристанище Туапсе, Русия с 3299.967 /три хиляди двеста
деветдесет и девет тона и деветстотин шестдесет и седем килограма/ насипна
гранулирана урея с получател „Сембодия България“ ООД, и пристанище за
разтоварване Констанца Румъния. От приетото, като доказателство заверено и
преведено на български език ксерокопие на фактура № 22417F52695 от 28.11.2014г. /лист № 16/,
може да се установи, че цената на един тон гранулирана урея закупена от ищеца е
358.50 щ.д. /триста петдесет и осем щатски долара и петдесет цента/.
От
приложения към исковата молба заверен препис от преведен на български език
драфтсървей сертификат № 8767 от 07.12.2014г. /лист 28/ може да се установи, че
общо разтоварения в пристанище Констанца от м/к Анастасия товар е 3289.887 /три хиляди двеста осемдесет
и девет тона и осемстотин осемдесет и седем килограма/, което е с 10.08 /десет тона и осем килограма/ по
– малко от количеството товар посочено в коносамента и товарителницата – също
приложени по делото. От товарителниците удостоверяващи натовареното количество
тор претоварено на всяка една от трите речни баржи /шлепове/ /листи от 30 до
35/ може да се установи, че общият му сбор е
3248.39 /три хиляди двеста четиридесет и осем тона триста деветдесет и осем
килограма/. Във всяка една от товарителниците изрично е посочено, че
транспортирането на стоките се предоставя в съответствие с разпоредбите на
Конвенцията относно условията за превоз на стоки в международния трафик по река
Дунав /Братиславско съглашение/.
От
приетите, като доказателство шест броя драфтсървей сертификати за извършени
замервания на товара на трите баржи/листи от 147 до 164/ при натоварването им в Констанца и съответно
при разтоварването им в Русе и Лом се установяват следните резултати: баржа
1045ЕХ15255 натоварена в Констанца на 01.12.2014г. с 1112.500 /хиляда сто и
дванадесет тона и половина/ урея – разтоварена в Русе на 16.12.2014г. с
1100.466 /хиляда и сто тона четиристотин шестдесет и шест килограма/ разлика 12.034 /дванадесет тона и
тридесет и четири килограма/. Съдът констатира, че и в двата превода на
документите номерата на баржата не са посочени коректно, но в оригиналните
документи съвпадат напълно. Баржа 1094ЕХ11067 натоварена в Констанца на
05.12.2014г. с 810.300 /осемстотин и десет тона и триста килограма/ урея –
разтоварена в Лом на 04.01.2015г. с 800.85 /осемстотин тона и осемдесет и пет
килограма/ разлика 9.45 /девет тона
и четиридесет и пет килограма/. Баржа Дану 7 натоварена в Констанца на
07.12.2014г. с 1325.590 /хиляда триста двадесет и пет тона и петстотин и
деветдесет килограма/ урея разтоварена в Лом на 23.12.2014г. с 1324.034 /хиляда
триста двадесет и четири тона и тридесет и четири килограма/ разлика 1.556 /един тон петстотин
петдесет и шест килограма/. Като общата разлика между натовареното в Констанца
количество урея и разтовареното в трите речни пристанища количество установено
по метода драфтсървей договорен като приложим от страните при сключването на
договора обективиран в букинг нотата от 28.10.2014г. е 23.04т. /двадесет и три тона и четири килограма/.
Страните
не спорят относно обстоятелството, че трите баржи превозили товара собственост
на ищеца не са собственост на ответника, а на подизпълнители. От приложеното,
към делото „Писмо уведомление за празен трюм“ се установява, че цялото
количество стока /насипна урея/ пренесено от Туапсе до Констанца с м/к
Анастасия е разтоварено от товарния кораб. От представените три броя заверени
фотокопия от фактури № 728/10.12.2014г. № 729/10.12.2014г. и 730/10.12.2014г.
може да се установи, че конкретната цена на извършените от ответника услуги
състоящи се в претоварване и транспортиране по р. Дунав на товара собственост
на ищеца е 68711.2 лв. /шестдесет и осем хиляди седемстотин и единадесет лева и
двадесет стотинки/, а общото фактурирано претоварено и превозено количество
стока е 3248.39 /три хиляди двеста
четиридесет и осем тона триста деветдесет и осем килограма/, колкото е посочено
в коментирания по – горе драфтсървей сертификат. Фактурите са подпечатани с
печата на изпълнителя „Нептун“ ООД, и подписани от негов представител. Между
страните не е спорно, че ищеца е заплатил посочената в трите фактури цена на
обективираните в тях услуги.
От
представените с исковата молба три броя Генерални актове и Актове за известие
/стр. от 39 до 44/ може да се установи, че след разтоварването на процесната
стока на терминалите в речни пристанища Русе и Лом и при извършено замерване с
автокантар, съответно пристанищен колиен кантар и ел. везна е установено по –
малко количество стока от обявеното в коносамента и товарителницата, а именно
за баржа № 1145 в пристанище Русе 21700
/двадесет и един тона и седемстотин килограма/, за баржа Дану 7, в пристанище
Лом – 794 /седемстотин деветдесет и
четири/ килограма, и за баржа Б 1094 в пристанище Лом – 27740 /двадесет и седем тона и седемстотин и четиридесет килограма/
или общо 71934 /седемдесет и един
тона деветстотин тридесет и четири килограма/ урея по – малко от количеството
по товарителници. От представените заверени ксерокопия от фактури /листи 36,
37, и 38/ може да се установи, че общата стойност на фактурираните услуги са
били в размер на 68711,20 евро
/шестдесет и осем хиляди седемстотин и единадесет евро и двадесет евроцента/. В
периода между 28.01.2015г. и 18.03.2015г. между страните е водена
кореспонденция имаща за предмет рекламация за частична липса на товар от
12.01.2015г. От представените с исковата молба книжа /лиси от 45 до 51/ може да
се установи, че страните по договорното правоотношение не са постигнали съгласие
относно твърдените от ищеца липси, което и е обусловило инициирането на
настоящото производство.
От правна страна
Съдът
приема иска за допустим предвид на това, че е предявен от лице с нужната
процесуална легитимация имащо правен интерес. ОС не споделя възражението на
ответника, че не бил надлежна пасивно легитимирана спрямо исковите претенции
страна. Това е така защото „Нептун“ ООД, е страна по договора /букинг нота/ от
28.10.2014г. представляващ правопораждащ факт в процесното правоотношение.
Задължавайки се по договора в качеството на изпълнител именно ответникът е
приел да извърши претоварване и превоз на товара предоставен му от ищеца
респективно да отговаря за евентуални липси и щети. В тази връзка съдът не
споделя аргумента на процесуалния представител на дружеството, че след като
собственик на баржите превозили товара е трето неучастващо в процеса лице
„Нептун“ ООД, не е легитимирано да отговаря по иска.
Съобразявайки
установеното от приетите по делото доказателства съдът приема предявените
искове за частично основателни и доказани.
Първият
от предявените искове този за сумата от 36 499,24 щт.д. представляваща
обезщетение за недостиг /частична липса на товара/ на м/к „Анастасия“
претоварен на Баржа 1145 ех 15255, Баржа DANU 7 и Баржа 1094 ех 11067, съдът
приема за основен, тъй като неговата основателност би обусловила и тази на
акцесорните искове, а именно иска за сумата от 6661,11 щ.д. представляваща
договорена наказателна лихва по чл. 16, т. 6 от Братиславските съглашения за
периода от 16.12.2014г. до датата на предявяване на иска, и този за изплащане на
дължимите суми наказателна лихва в размер на 0,05% за всеки ден, евентуално за законната
лихва от момента на предявяване на иска до окончателното заплащане на всички
присъдени суми.
В
тази връзка за да се разреши изцяло настоящия правен спор е нужно да се
установи и докаже основателността или не на основния от така предявените
искове. По своята правна същност коментираната претенция е искане за
обезщетение представляващо цената на липсваща част от товар, който товар е бил
предмет на договор за претоварване и превоз сключен между страните по делото.
Ищеца в качеството на товародател и получател, а ответника в качеството на
товарач и превозвач. От клаузите на сключения между страните договор /букинг нота/
от 28.10.2014г. може да се установи, че към задълженията на превозвача освен
превоза на товара е спадало и неговото претоварване от морския на речните
съдове, което следвало да се извърши в пристанища Констанца или Констанца - юг
– Румъния. От същото доказателство се установява и постигнатото между страните
съгласие MANKO
разрешено за претоварване на насипни товари: 0,5% /половин процент/ между
количеството товар на борда съгласно газенето на кораба /драфтсървей/ на
морския съд и речните единици, като се използва същия метод на изчисляване.
Така установеното мотивира съда да приеме, че ответника е поел задължението да
извърши срещу заплащане всички действия по претоварването на товара от морския
на речните съдове и да превози същия с тях до съответните речни пристанища.
Обстоятелството, че за тази дейност превозвача е използвал подизпълнители –
собственици на речните съдове извършили превоза не следва да го освободи от
грижата за товара на товародателя, съответно от отговорността да заплати
обезщетение в случай на установени загуби. Ето защо съдът приема, че именно „Нептун“
ООД, е пасивно легитимирано да отговоря по настоящите искови претенции в
случай, че се окажат основателни.
От
приложеното, към делото заверено преведено на български език ксерокопие от товарителница
/лист 23/ се установява, че м/к Анастасия е натоварен в пристанище Туапсе,
Русия с 3299.967 /три хиляди двеста деветдесет и девет тона и деветстотин
шестдесет и седем килограма/. Същото количество е посочено и в издадената
фактура № 22417F52695
от 28.11.2014г. /лист 16/. От приложеното, като доказателство заверено и
преведено на български език ксерокопие от драфтсървей сертификат № 8767 от
07.12.2014г. може да се установи, че при разтоварването на морския кораб в
пристанище Констанца извършено на 07.12.2014г. общото количеството тор е било
3289.887т. /три хиляди двеста осемдесет и девет тона и осемстотин осемдесет и
седем килограма/. Съдържанието на коментирания документ не е оспорено в
настоящото производство нито по делото са налице данни за направена от страна
на товародателя рекламация към морския превозвач. В този смисъл съдът намира,
че предмет на процесния договор за претоварване и речен превоз са били
3289.887т. /три хиляди двеста осемдесет и девет тона и осемстотин осемдесет и
седем килограма/ тор – гранулирана урея. Това е така защото това е количеството
тор установено на борда на морския съд по метода приет от страните /съгласно
газенето на кораба драфтсървей/ с клаузите на сключения между тях договор.
Съдът приема, че превозвача не следва да отговаря за разликата в размер на
10.08 т. /десет тона и осем килограма/ установена в товара на морския съд при
натоварването му в пристанище Туапсе и преди разтоварването му в пристанище
Констанца. Съобразявайки и приложеното като доказателство по делото заверено и
преведено писмо – уведомление за празен трюм /лист 165/ съда приема, че
количеството тор, което ответника е следвало да претовари и превози,
респективно за което да отговаря за липси е било в размер на 3289.887т. /три
хиляди двеста осемдесет и девет тона и осемстотин осемдесет и седем килограма/
тор, а не както е посочено в исковата молба 3299.967 /три хиляди двеста
деветдесет и девет тона и деветстотин шестдесет и седем килограма/.
Както
бе установено по - горе от документите удостоверяващи натовареното количество
тор претоварено на всяка една от трите речни баржи /шлепове/ може да се
установи, че общият му сбор е 3248.39
/три хиляди двеста четиридесет и осем тона триста деветдесет и осем килограма/,
от което съдът прави извод, че загубата при претоварването от морския кораб на
речните съдове е в размер на 41.497т. /четиридесет и един тона и четиристотин
деветдесет и седем килограма/. С клаузата MANKO в процесния договор страните са се
споразумели, че допустимата загуба за насипния товар при претоварване е 0.5%
/половин процент/ или в случая 16.449 т. /шестнадесет тона и четиристотин
четиридесет и девет килограма/, поради което съда приема, че превозвача е
задължен да отговаря пред товародателя за разликата от 25.048т. /двадесет и пет тона и четиридесет и осем килограма/ тор
липсващ след претоварването от морския на речните съдове и не покрит от
договорения процент загуби.
Както
е коментирано по – горе след извършения речен превоз осъществен от превозвача с
три барджи собственост на трето за процесното правоотношение лице и извършено
замерване с автокантар, съответно пристанищен колиен кантар и ел. везна е
установено, че количеството тор общо за трите барджи е с 71934 /седемдесет и един тона деветстотин тридесет и четири
килограма/ урея по – малко от количеството по товарителници. Коментираното
обстоятелство се установява и от приетите, като доказателства книжа - генерални
актове и протоколи /листи от 39 до 44/. Ос същите доказателства се установява,
а и не е спорно между страните, че в противоречие на клаузата MANKO от договора за превоз /букинг
нота/ количеството товар при доставката в речните пристанища е определено не по
метода приет от съконтрагентите /съгласно газенето на кораба драфтсървей/, а
чрез замерване с наземни съоражения – колиен и авто кантар и ел. везни. Според
съда налице е не само неспазване на договорна клауза, но и на разпоредбата на
чл. 7, т. 12.2 от СОУПТМСРД /Братиславско съглашение/, изискваща в разтоварното
пристанище проверката на теглото да се извърши по идентичен начин /с този в
товарното пристанище/, за което да се състави съответстващия акт. Според същия
текст превозвачът носи отговорност само за теглото на товара, което е било
потвърдено с акта, съставен възоснова на замерването на газенето на съда в
товарното пристанище и като вземе предвид естествената норма на загуба.
Съобразявайки изложеното и най – вече обстоятелството, че соченото от ищеца
количество на товара получено в крайните пристанища е определено чрез различно
по вид замерване от договореното от страните и в противоречие на разпоредбите
на Братиславското съглашение, съдът намира, че резултатите от двете замервания
определящи количеството на товара при натоварване на баржите и при тяхното
разтоварване са несъпоставими и няма как по тях да се определи налице ли са
твърдените от ищеца липси или не. Използването на различни по своята същност
методи на замерване при това в противоречие с договорните клаузи и нормативните
разпоредби според съда не може да обуслови и докаже наличието на твърдените от
ищеца липси в количеството на превозвания товар в сочения размер. Изложеното
мотивира съда да приеме за достоверни данните установени по договорения от
страните метод драфтсървей, според които /както бе установено по – горе/
установената обща разлика в теглото на стоката превозена с трите барджи и
установена по коментирания метод е 23.04т.
/двадесет и три тона и четири килограма/ - липса получена след претоварването
на стоката от морския кораб на речните съдове и при превоза по река Дунав до
съответните пристанища. В тази връзка и като съобрази, че предвидената в
Приложение № 4 от Братиславското съглашение /лист № 144/, естествена загуба при
превоз на химически товар е в размер на 2 % /два процента/, което в случая при
товар от 3248.39 /три хиляди двеста
четиридесет и осем тона триста деветдесет и осем килограма, се изчислява на
допустима и естествена загуба на 65.79 т. /шестдесет и пет тона и седемдесет и
девет килограма/, съдът намира, че констатираната в речните пристанища липса от
23.04т. /двадесет и три тона и четири
килограма/, е в рамките на нормативно предвиденото и няма как да се вмени във
вина на превозвача.
Съобразявайки
изложеното съдът намира, че основният иск е доказан само до размера от 25.048т.
/двадесет и пет тона и четиридесет и осем килограма/ тор липсващ след
претоварването от морския на речните съдове и не покрит от договорения процент
загуби, което при цена от 358.50 щ.д. /триста петдесет и осем щатски долара и
петдесет цента/, за тон прави 8979.71 щ.д. /осем хиляди деветстотин седемдесет
и девет щатски долара и седемдесет и един цента/.
Съобразявайки
акцесорния характер на останалите предявени искове съдът ги намира за частично
основателни съобразно уважената част на основния иск. Ето защо съдът приема, че
следва да осъди ответника да заплати на ищеца по първия иск сумата от 8979.71
щ.д. /осем хиляди деветстотин седемдесет и девет щатски долара и седемдесет и
един цента/ представляваща цената на липсващия товар;
по
вторият иск ответника дължи съответно сумата от 1638.06 щ.д. /хиляда шестстотин
тридесет и осем щатски долара и шест цента/ представляваща обезщетение дължимо
на основание чл. 16, т. 6 о Братиславските съглашения за периода от
16.12.2014г. когато стоката е доставена в речните пристанища и предявяването на
иска изчислено върху стойността на така установената главница;
по
третия иск ответника дължи сумата от 310.99 /триста и десет евро и деветдесет и
девет евроцента/ представляваща 263 /двеста шестдесет и три/ евро недължимо
платена цена за превоз на 25.048т. /двадесет и пет тона и четиридесет и осем
килограма/ тор липсващ след претоварването от морския на речните съдове и
непокрит от договорения процент загуби и 47.99 /четиридесет и седем евро и
деветдесет и девет евроцента/ представляващи обезщетение дължимо на основание
чл. 16, т. 6 от Братиславските съглашения за периода от 16.12.2014г. когато
стоката е доставена в речните пристанища и предявяването на иска. За да
определи недължимо платената цена за доставката на липсващото количество тор
съда усредни договорената между страните в букингнотата от 28.10.2014г. цена за
тон на доставките предназначени съответно за пристанище Русе 9.50 /девет евро и
петдесет евроцента/ за тон и до пристанище Лом съответно 11.50 /единадесет евро
и петдесет евроцента/ за тон. Тъй като претенцията по третия иск е предявено в
лева съда след, като съобрази обменния курс към деня на постановяване на
решението изчисли, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
608.24 лв. /шестстотин и осем лева и двадесет и четири стотинки/ по курса на
БНБ за деня.
По
четвъртия иск съда намира, че ищеца неоснователно претендираната наказателната
лихва по чл. 16, т. 6 о Братиславските съглашения за периода от подаване на
исковата молба до окончателното издължаване, за който според съда се дължи
законната лихва върху левовата равностойност на присъдената по основния иск
главница от 8979.71 щ.д. /осем хиляди деветстотин седемдесет и девет щатски
долара и седемдесет и един цента/.
В
останалата част за горницата над посочените суми до претендираните размери съда
намира исковите претенции за неоснователни поради което следва да ги отхвърли.
Предвид изхода от спора и с оглед
направеното искане на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 984.66 лв. /деветстотин
осемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща сторени
разноски по настоящото производство съобразно уважената част от исковите
претенции.
Предвид изхода от спора и направено
искане ответникът също има право на разноски но съобразявайки обстоятелството,
че по делото липсват доказателства за сторени такива съдът намира искането за
неоснователно и счита, че следва да го отхвърли.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Нептун“
ООД, ЕИК *********, с адрес: ПК 7500, гр. Силистра, бул. „Македония“ № 1, вх.
1, ет. 5, ап. 7, да заплати на „Сембодия
България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Лайош Кошут“ № 8,
сумата от 8979.71 щ.д. /осем хиляди деветстотин седемдесет и
девет щатски долара и седемдесет и един цента/, представляваща
обезщетение
за недостиг /частична липса на товара/ на м/к „Анастасия“ претоварен на Баржа
1145 ех 15255, Баржа DANU 7 и Баржа 1094 ех 11067.
ОСЪЖДА
„Нептун“
ООД, ЕИК *********, с адрес: ПК 7500, гр. Силистра, бул. „Македония“ № 1, вх.
1, ет. 5, ап. 7, да заплати на „Сембодия България“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, ул. „Лайош Кошут“ № 8, сумата от 1638.06 щ.д. /хиляда
шестстотин тридесет и осем щатски долара и шест цента/ представляваща
обезщетение от 0.05% на ден дължимо на основание чл. 16, т. 6 от Братиславските
съглашения за периода от 16.12.2014г. до 15.12.2015г. изчислено върху
главницата от 8979.71 щ.д. /осем хиляди деветстотин седемдесет и девет щатски
долара и седемдесет и един цента/.
ОСЪЖДА
„Нептун“
ООД, ЕИК *********, с адрес: ПК 7500, гр. Силистра, бул. „Македония“ № 1, вх. 1,
ет. 5, ап. 7, да заплати на „Сембодия България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, ул. „Лайош Кошут“ № 8, сумата от 608.24 лв. /шестстотин и осем лева
и двадесет и четири стотинки/, представляваща левовата равностойност на сбора
от 263 /двеста шестдесет и три/ евро недължимо платена цена за превоз на
25.048т. /двадесет и пет тона и четиридесет и осем килограма/ тор липсващ след
претоварването от морския на речните съдове и непокрит от договорения процент
загуби и 47.99 /четиридесет и седем евро и деветдесет и девет евроцента/
представляващи обезщетение дължимо на основание чл. 16, т. 6 от Братиславските
съглашения за периода от 16.12.2014г. до 15.12.2015г.
ОСЪЖДА „Нептун“
ООД, ЕИК *********, с адрес: ПК 7500, гр. Силистра, бул. „Македония“ № 1, вх. 1,
ет. 5, ап. 7, да заплати на „Сембодия
България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Лайош Кошут“ № 8,
законната
лихва върху левовата равностойност на присъдената по основния иск главница от
8979.71 щ.д. /осем хиляди деветстотин седемдесет и девет щатски долара и
седемдесет и един цента/ от 15.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата им част, като недоказани.
ОСЪЖДА
„Нептун“
ООД, ЕИК *********, с адрес: ПК 7500, гр. Силистра, бул. „Македония“ № 1, вх.
1, ет. 5, ап. 7, да заплати на „Сембодия
България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Лайош Кошут“ № 8,
сумата от 984.66 лв. /деветстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/,
деловодни разноски по настоящото производство съобразно уважената част от
исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ
искането
на „Нептун“ ООД, ЕИК *********, с адрес: ПК 7500, гр. Силистра, бул. „Македония“
№ 1, вх. 1, ет. 5, ап. 7, за разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………