№ 1037
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000501220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни срещу Решение №261756/11.12.2020 г. по гр.д.№9092/2019 г. на СГС –
I г.о. – 10 състав, постановено по предявени от М. А. Д. против Прокуратурата на РБ
обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 52 000 лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1300 лв., претърпени от ищеца от
водено срещу него наказателно производство по обвинение за извършено
престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК, по което обвинение ищецът е бил
оправдан с влязла в сила на 01.05.2015 г. Присъда по НОХД №1335/2013 г. на СРС –
НО – 110 с-в. С обжалваното решение Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на
ищеца сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 01.05.2015 г., както и сумата от 1300 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, за периода от 01.05.2015 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над размера от
4000 лв., до пълния предявен размер от 52 000 лв. Недоволни от така постановеното
решение са останали и двете страни.
С въззивна жалба вх.№304630/21.12.2020 г. ответника Прокуратура на РБ
обжалва решението изцяло в неговата осъдителна част, с оплаквания за неправилност и
необоснованост, като настоява решението в тази част изцяло да бъде отменено, и
предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, а при условията на евентуалност – да
бъде намален размера на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени
1
вреди.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№268394/22.01.2021 г.,
подаден от М. А. Д., чрез адв. Т.М., в който се поддържа становище за неоснователност
на въззивната жалба на ответника. Неоснователни са доводите за завишен размер на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и че не са събрани
достатъчно доказателства по делото – приложено е цялото НОХД №1335/2010 г. на
СРС – 110 с., събрани са и гласни доказателства. Поддържа се, че ищецът в
действителност е бил една от жертвите на извършеното престъпление. Оправдателната
присъда не е протестирана, което свидетелства, че прокуратурата сама е достигнала до
извода за несъстоятелност на повдигнатото обвинение. Оспорването на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно – по делото са налице надлежни
доказателства за направените разноски за адвокатска защита.
С въззивна жалба вх.№268391/22.01.2021 г., ищецът М. А. Д., чрез адв. Т.М.,
обжалва решението в неговата отхвърлителна част по иска за обезщетение за
неимуществени вреди, за размера над присъденото обезщетение от 4000 лв., до пълния
претендиран размер от 52 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилно приложение
на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на несправедливо занижен размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Повдигнатото обвинение съставлява
неоснователна и ненужна наказателна репресия срещу ищеца, поради което е нанесло
вреди, които значително надвишават обичайните вреди при незаконосъобразно
наказателно производство. Изложени са подробни съображения по съществото на
спора с анализ на събраните по делото доказателства. Настоява се за отмяна на
решението в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, и уважаване на иска до пълния му предявен размер. Заявява се
претенция за присъждане на всички разноски за първоинстанционното и за въззивното
производство, включително присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Въззивната жалба на ищеца е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор на
въззивната жалба.
В производството е присъединена за разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК
и Частна жалба вх.№294141/18.03.2021 г., подадена от М. А. Д., чрез адв. Р. М., срещу
Определение от 05.03.2021 г. по гр.д. №9092/2019 г. на СГС – I г.о-10 с-в, постановено
по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за
изменение на Решение №261756/11.12.2020 г. в частта му за разноските. Релевирани са
оплаквания за неправилно определено минимално адвокатско възнаграждение, което е
несправедливо с оглед обема на извършените от адвоката процесуални действия по
2
делото. Неправилно е изчислен размера на адвокатското възнаграждение, като
следващото се възнаграждение е в размер на 831 лева, който размер е и по-справедлив
за положения по делото адвокатски труд. Настоява се за отмяна на обжалваното
определение, и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде завишено
присъденото на адв. М. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на
частната жалба.
С въззивните жалби, отговора, и частната жалба, не са представени нови
доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което пред
въззивния съд нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е граничен от оплакванията във
въззивната жалба.
По делото не е било спорно, че срещу ищеца е водено наказателно производство
по обвинение за извършено престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК , за
това, че на 07.09.2011 г. в магазин на „Германос Телеком България“ЕАД, находящ се в
гр. София, в качеството на „продавач – консултант“, в кръга на службата си е съставил
неистински частни документи – договор за мобилни услуги и договор за лизинг към
него, като им е придал вид, че са съставени от друго лице, и ги е употребил, за да
докаже, че съществува правоотношение между „Космо България Мобайл“ЕАД и Л. М.
Я. за ползване на услуги предлагани от мобилния оператор, по което обвинение
ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 01.05.2015 г. Присъда по НОХД
№1335/2013 г. на СРС – НО – 110 с-в.
От събраните по делото писмени доказателства – материалите по досъдебно
производство №15128/2012 г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр.пр. №50388/2011 г. по
описа на РП – София, се установява, че досъдебното производство е било образувано
на 08.03.2012 г., първоначално срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.309, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство ищецът е бил разпитван в
качеството на свидетел на 09.07.2012 г. /протокол на л.50 от ДП/, като на същата
дата са били снети образци от почерка и подписа му /съгласно Протокол за снемане
на образци за сравнително изследване на почерк и Протокол за снемане на образци за
сравнително изследване от подпис, на л.51 и л.51 от ДП/.
На 15.10.2012 г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка
за неотклонение от 10.10.2012 г. /на л.116 от ДП/, на ищеца е било повдигнато
обвинение по чл.310, ал.1 от НК във вр. чл.309, ал.1 от НК, и по отношение на него е
взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата ищецът е бил разпитан в
3
качеството на обвиняем /от Протокол на л.119 от ДП/ и са му били предявени
материалите по разследването /от Протокол за предявяване на разследване от
15.10.2012 г. на л.120 от ДП/. На тези процесуално-следствени действия ищецът се е
явил с упълномощен от него защитник – адвокат А. Х. Г., с който е сключен ДПЗС от
15.10.2012 г., с договорено възнаграждение от 300 лв., което не е отразено да е било
платено /на л.115 от ДП/.
В протокола за предявяване на разследването не са отразена направени от
обвиняемия бележки, възражения и искания. Пред първостепенният съд, обаче, с
исковата молба е представено в настоящото производство /на л.16 от делото на СГС/
Постановление от 30.10.2012 г. по пр.пр. №50388/2012 г., с вх.№ЗМ 15128/02.11.2012
г., в което е посочено, че в деня на предявяване на материалите по досъдебното
производство в СРП е постъпила молба от обвиняемия за събиране на допълнителни
доказателства за изясняване на обективната истина, с която е направено и искане за
отвод на водещия разследването, считайки, че разследването не се води обективно. С
представеното постановление е уважено направеното от обвиняемия искане за
събиране на допълнителни доказателства, но е оставено без уважение искането за
отвод на водещия разследването разследващ полицай Д. – К..
След извършени допълнителни действия по разследването, на 07.01.2013 г. на
ищеца отново са били предявени материалите по разследването /съгласно Протокол за
предявяване на разследване от 07.01.2013 г. на л.157/. На това процесуално-следствено
действие ищецът се е явил с упълномощен от него друг защитник – адв. Г. В., с който е
сключил ДПЗС от 07.01.2013 г. /на л.156/, с договорено възнаграждение в размер на
300 лв., договорено за заплащане в брой, без да е отразено извършено плащане. При
предявяване на материалите по досъдебното производство, ищецът е поискал да бъде
допусната тройна Съдебно-графическа експертиза. В протокола се сочи, че същото
искане е било вече направено с молба от 05.11.2012 г. /същата не се намира в кориците
на ДП/. Искането е било оставено без уважение с Постановление от 16.01.2013 г. по
пр.пр. №50388/2011 г. по описа на СРП на наблюдаващия прокурор.
От направената Справка за съдимост на 09.10.2012 г. /на л.111 от ДП/ се
установява, че към момента на повдигане на обвинението ищецът не е бил осъждан. От
приложените последващи справки за съдимост /от 27.05.2013 г., 02.10.2013
г.,28.11.2013 г.11.03.2014 г., 28.10.2014 г.,,29.01.2015 г. и 03.04.2015 г. /се установява,
че и към момента на приключване на разследването ищецът не е бил осъждан.
На 22.01.2013 г. е бил внесен в съда обвинителен акт срещу ищеца, за извършено
от него престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК, по който е било
образувано НОХД №1335/2013 г. по описа на СРС -110 състав. По делото са проведени
седем открити съдебни заседания:
на 05.06.2013 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати В. и Г., и е даден ход на
съдебното следствие;
на 09.10.2013 г. – ищецът се е явил лично и с адв. В., като са извършени действия
по събиране на доказателства;
на 09.12.2013 г. - ищецът се е явил лично и с адв. В., като са извършени действия
по събиране на доказателства. Не е приета от съда изготвената в досъдебното
производство СГЕ, като след изслушването на вещото лице е прието, че
заключението е непълно и необосновано. Назначена е нова единична СГЕ, по
4
същите задачи, която е възложена на друго вещо лице;
на 19.03.2014 г. – ищецът се е явил лично и с адв. В., като са извършени действия
по събиране на доказателства;
на 16.06.2014 г. – ищецът се е явил лично и с адв. В., като делото е отложено,
поради неявяване на вещо лице;
на 05.11.2014 г. - ищецът се е явил лично и с адв. В., като са извършени действия
по събиране на доказателства – приета е изготвената СГЕ, чието заключение е
различно от заключението на изготвената в досъдебното производство СГЕ.
Назначена е тройна СГЕ по същата задача;
на 09.02.2015 г. е било насрочено открито съдебно заседание, но същото е
отсрочено в закрито заседание на 15.01.2015 г., поради отсъствие на съдията-
докладчик, във връзка със служебна командировка за участие в обучение, като
страните са били своевременно уведомени;
на 15.04.2015 г. - ищецът се е явил лично и с адв. В.. Прието е заключението на
тройната СГЕ, което потвърждава заключението на изготвената в съдебното
производство СГЕ, и отрича изводите на изготвената в досъдебното производство
СГЕ. Приключено е съдебното следствие. В хода на съдебните прения
представителят на обвинението – прокурор от СРП е заявил, ЧЕ НЕ ПОДДЪРЖА
ОБВИНЕНИЕТО по отношение на подсъдимия М.Д., за извършено престъпление
по чл.310 от НК, тъй като в хода на съдебното следствие са били събрани
доказателства – съдебно-компютърна експертиза, СГЕ и тройна СГЕ, от които
може да се направи категоричен извод, че подсъдимият НЕ Е ИЗВЪРШИЛ
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. На същата дата е
постановена оправдателна присъда. Същата не е била протестирана, и е влязла в
сила на 01.05.2015 г.
На л.29 от делото на СГС е представено с исковата молба писмено доказателство
– договор за правна защита и съдействие от 10.10.2013 г., в който е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., платими в брой, за процесуално
представителство по НОХД №1335/2013 г. на СРС – НО – 110 състав. Договорът не
съдържа реквизити на разписка за извършено плащане на сумата в брой. Този договор
не се открива в кориците на наказателното производство пред съда.
От показанията на св. Й. А. /без родство, на л.54-55 от делото на СГС/ се
установява, че към 2012 година ищецът е бил на работа по трудово правоотношение в
магазин от веригата на „Теленор“, на длъжност „консултант продажби“. Той бил
жизнерадостен и позитивен човек, работохолик, много добър професионалист. Когато
през 2012 г. му се обадили по телефона и му казали, че го викат да му повдигат
обвинение, той веднага тръгнал нанякъде, а когато се върнал, бил пребледнял,
обикалял магазина, а после изчезнал за около половин час, въпреки че в момента се
провеждало обучение на екипа. Това поведение направило впечатление на обучителя,
и се наложило свидетелят да проведе разговор с ищеца, при който той му съобщил
какво се е случило. Бил много разстроен и този ден не могъл да работи – провел
множество разговори с приятели, консултирал се с адвокати. Следващите няколко дни
не идвал на работа, бил сринат, в следващите няколко месеца се разделил с
приятелката си. В следващата година и половина /през която свидетелят продължил да
работи с него/ колегите загубили вяра в него, той станал много предпазлив, много се
променил, не бил същия човек, бил разсеян, не си вършел работата по същия начин -
започнал да се затруднява да стигне до сключване на договор – давал на клиентите
5
прекалено много обяснения, за да не би някой да остане недоволен, буквално отказвал
да сключи сделка с фирма и чрез пълномощник, а прехвърлял работата на колегата си.
Това повлияло на кариерното му развитие – той не получил висока оценка при
годишното атестиране, като съображенията на ръководството били, че срещу него се
води наказателно производство, и фирмата не можела да толерира такова нещо.
Съответно не получил повишение на заплатата си. Делото приключило пред 2015 г., и
М. бил много щастлив и приповдигнат, когато съобщил на свидетеля, че е оправдан.
Продължил да работи във фирмата, но останал все така предпазлив в работата си.
Оженил се през 2017 г. През 2018 г. ищецът напуснал работа, и към момента на разпита
вече 2 години бил безработен, тъй като търсил работа, която да не е свързана с
материална отговорност, да няма административни задължения, да няма работа с
документация, много е предпазлив, пази се, и не може да започне работа.
От показанията на свидетелката Б. /без родство/ се установява, че когато му
повдигнали обвинение, ищецът бил отчаян и съкрушен. Първоначално го викали като
свидетел да помогне, а после го призовали като обвиняем, което му се отразило тежко
на психиката – затворил се, отдръпнал се от приятелите си, бил унил, не искал да
разговаря и да се вижда дори с близки хора. Част от приятелите му се отдръпнали,
защото започнали да смятат, че е престъпник. Казвал, че ще го осъдят, и това е краят.
Ходил 8-10 пъти по заседания, наказателният процес приключил, но той останал
променен – у него останал страх, не искал да започне работа, свързана с някаква
отговорност, останала му някаква травма. И до настоящия момент той смята, че това е
променило целият му живот. Когато му повдигнали обвинение, тогавашната му
приятелка искала да му помогне, но той се отдръпнал от нея, и се разделил с нея, тъй
като смятал, че ще влезе в затвора, и ще съсипе живота. Докато вървяло
наказателното дело, преди заседанията той бил тъжен, отчаян, не знаел как ще се
развие, бил много отслабнал – с около 10 кг. След като го оправдали, се почувствал
облекчен, поотпуснал се и започнал да се вижда с хора, започнал връзка с нова
приятелка, за която се оженил и му се родило дете.
От така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 15.10.2012 г. на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено от него
умишлено престъпление от общ характер, извършено при изпълнение на служебните
му задължения, в качеството му на длъжностно лице, наказуемо с наказание
„лишаване от свобода“ за срок до 5 години, т.е. същото се квалифицира като нетежко
престъпление по смисъла на чл.94, т.7 от НК. Наказателното производство срещу
ищеца е приключило на 01.05.2015 г., когато с влязла в сила присъда е бил признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Наказателното производство е продължило
общо 2 г., 6 месеца и 16 дни, от които досъдебното производство е продължило от
15.10.2012 г. до 21.01.2013 г. – 2 месеца и 6 дни, а съдебното производство е
продължило в периода от 22.01.2013 г. до 01.05.2015 г. – 2 години, 4 месеца и 10 дни.
Към момента, в който му е повдигнато обвинение, ищецът е бил на 26 – годишна
възраст, неосъждан, със средно образование, работещ по трудово правоотношение на
материално-отчетническа длъжност /в „Теленор“, на длъжност „консултант
продажби“/, работел с желание и ентусиазъм, справял се с работата си и показвал
високи резултати, бил енергичен и позитивен, имал весел нрав. В резултат от
повдигнатото му обвинение, ищецът първоначално претърпял силен стрес, бил сринат
психически, било накърнено доброто му име и настъпил спад на доверието на колегите
6
му, започнал да се затруднява да изпълнява обичайните си служебни задължения и не
постигал предишните резултати, изпитвал страх да сключва договори с фирми и чрез
пълномощник, в резултат от което получил ниска оценка на изпълняваната от него
работа, и не получил увеличение на заплатата си. В личен план повдигнатото
обвинение и воденото срещу него наказателно производство се отразило тежко на
психиката му - ищецът се затворил в себе си, ограничил контактите си с приятели и
близки, не желаел да разговаря по темата, изпитвал несигурност за бъдещето си, имал
усещане, че животът му е приключил, страхувал се, че ще бъде осъден и ще лежи в
затвора, отслабнал 10 килограма, прекратил партньорската си връзка по съображения
да не навреди на приятелката си, и да не съсипе и нейния живот. Дори след
приключване на наказателното производство срещу него, ищецът не се върнал към
предишния си начин на живот – останал тревожен и несигурен, продължавал да се
затруднява да сключва нови договори, и през 2018 г. напуснал предишната си работа, и
започнал да търси работа, която да не е свързана с материална отговорност, работа с
документи, и административни задължения, и близо две години не започнал друга
работа. Въпреки преживения стрес и тежка психическа травма, след приключване на
наказателното производство срещу него, ищецът е успял да изгради нова партньорска
връзка и да създаде семейство.
При така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира следното:
Наказателното производство срещу ищеца е водено по обвинение за нетежко
престъпление, което обаче е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ за срок до 5
години, без специален минимум. Повдигнатото обвинение е за престъпление,
извършено във връзка и по повод изпълняваните от него служебни задължения, в
качеството му на длъжностно лице, изпълняващо материално отговорна длъжност. По
време на наказателното производство срещу него по отношение на ищеца е била взета
най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която е налагала минимални
ограничения, и е позволявала да продължи да води обичайния си начин на живот.
Въпреки това, характера на обвинението е пряко свързан със служебните му
задължения, поради което повдигнатото обвинение е станало известно на колегите му,
сред които той е продължил да работи, като отношението на колегите и
ръководителите му се е променило съществено в негативен аспект - претърпял е загуба
на обществено доверие, срив в работата си, получил е ниска оценка на качеството на
изпълняваната от него работа, не е получил обичайните годишни бонуси и повишение
на заплатата, които негативни последици са били пряко свързани с наказателното
производство срещу него. В личен план ищецът също преживял негативни промени в
пряка връзка с воденото срещу него наказателно производство – намалил социалните
си контакти, прекратил партньорска връзка, изпитвал страх и несигурност за бъдещето,
имал усещане за липса на перспектива и край на живота. Воденото срещу ищеца
наказателно производство е приключило в разумен срок, като не се установява да е
било налице неоснователно забавяне на производството. Едно съдебно заседание е
било отложено поради отсъствието на съдията-докладчик, което е увеличило общата
продължителност на съдебното производство с два месеца и шест дни, което не се е
отразило съществено на общата продължителност на производството. По време на
цялото производство ищецът не е станал причина за увеличаване на
продължителността на производството – явявал се е на всички насрочени процесуални
действия в досъдебното и в съдебното производство, като е участвал с упълномощени
от него двама защитници. Съдът намира, че въпреки проявената от него процесуална
7
активност в досъдебното производство – направени обосновани искания за събиране
на допълнителни доказателства за изясняването на обективната истина, и
своевременното оспорване на заключението на изготвената в досъдебното
производство съдебно-графическа експертиза, това негово искане не е било уважено от
наблюдаващия прокурор. Това е станало причина едва в съдебната фаза на
производството да се събере поисканото доказателствено средство за проверка на
изводите на изготвената в досъдебното производство СГЕ. След събирането на тези
допълнителни доказателства в съдебната фаза на наказателното производство
направените изводи относно невиновността на дееца са били категорични, което е
предизвикало неподдържането на обвинението от прокуратурата в края на съдебното
производство, и постановяването на оправдателна присъда. Посоченото обосновава
извод, че досъдебното производство е протекло без забавяне, но за сметка на
накърняване на обективността и всестранността на разследването, и въпреки
проявената от ищеца процесуална активност, като е имало възможност обективната
истина да бъде установена още във фазата на досъдебното производство. При
определяне на размера на обезщетението съдът намира, че следва да вземе предвид
посочените обстоятелства като обосноваващи относително по-висок размер на
дължимото на ищеца обезщетение. Същевременно, съдът взема предвид, че по делото
не се установява да е налице трайно увреждане на физическото здраве на ищеца,
въпреки че се установява значителна редукция на теглото му. Той е успял да продължи
да работи на същото работно място, при същия работодател и на същата длъжност, в
същия колектив. От друга страна, установява се, че трайно е било затруднено
професионалното му функциониране, той е не е можел да изпълнява служебните си
задължения с предишното качество, станал прекалено предпазлив, страхувал се да
финализира сключването на договори с клиенти. Установява се, че преживяната
психическа травма е в причинна връзка с прекратяването на партньорската му връзка,
но той е успял да изгради нова в сравнително кратък срок, и да създаде семейство през
2017 г., поради което съдът намира, че функционирането му в личен план е
възстановено. Съдът намира за установено, че след 2018 г. ищецът е останал трайно
безработен за период от около 2 години, но не се установява тази безработица да е в
пряка причинна връзка с наказателното производство, водено срещу него – ищецът е
напуснал по свое желание работата си, и не се установява да е бил обективно
възпрепятстван да започне работа на друго работно място.
Съдът намира, че при така установените обстоятелства са налице
предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца от воденото
срещу него наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по
чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК, по което обвинение ищецът е бил оправдан с влязла
в сила на 01.05.2015 г. Присъда по НОХД №1335/2013 г. на СРС – НО – 110 с-в. При
установените неимуществени вреди, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението, което се дължи на ищеца, е 6000 лв., като същото се дължи ведно със
законната лихва върху тази сума, за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 01.05.2015 г., до окончателното плащане.
По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в досъдебното и в
съдебното производство, съдът намира, че по делото са събрани доказателства, че
ищецът е ангажирал адвокатска защита, и се е явявал на всички процесуално-
8
следствени действия с адвокат. Договорил е заплащането на адвокатски
възнаграждения на своите защитници в размер на общо 600 лв. в досъдебното
производство и 700 лв. за съдебната фаза на наказателното производство. Така
договорените размери на адвокатското възнаграждение за досъдебното производство
са в минималния предвиден размер, съобразно чл.12 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към ДВ, бр. 2 от
09.01.2009 г., действаща към момента на договарянето им. За защита на подсъдимия,
съобразно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 от същата наредба, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв., съобразно действащата редакция към момента
на сключването на договора. Съобразно чл.14 от същата наредба, когато съдебното
заседание продължи повече от един ден, за всеки следващ ден се дължи допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 60 лв. /съобразно редакцията в ДВ, бр. 2 от
09.01.2009 г., действаща към момента на сключване на договора/, и в размер на по 100
лв. за всеки следващ ден – съобразно действащата редакция към ДВ бр. 28 от
28.03.2014 г., относима към датите на три от съдебните заседания по делото.
Следователно, минималното адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство е било в размер на 840 лв., и размерът от 700 лв. за
съдебната фаза на наказателното производство не е прекомерен. Ето защо,
предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди се явява изцяло основателен, и
правилно е бил уважен от първостепенния съд.
По изложените съображения, първоинстанционното решение се явява правилно
и законосъобразно в осъдителната му част и по двата предявени иска, поради което ще
следва да бъде потвърдено в тази част. Частично неправилно се явява обжалваното
решение в отхвърлителната му част – с която предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над сумата от 4000 лв., до размера
от 6000 лв., който настоящият съд възприема като справедлив. В останалата
отхвърлителна част по иска за обезщетение за неимуществени вреди – за размера над
6 000 лв. до пълния предявен размер на този иск от 52 000 лв., обжалваното решение
се явява правилно и законосъобразно, поради което ще следва да се потвърди.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 5,00 лв. за
държавна такса. Наред с това, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., на процесуалния му
представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение, пропорционално на
удовлетворения обжалваем интерес на ищеца. Обжалваемият интерес по въззивната
жалба на ищеца е в размер на 48 000 лв., а обжалваемият интерес по жалбата на
ответника е в размер на 4000 лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди и
1300 лв. по иска за обезщетение за имуществени вреди. Следователно, съобразно
резултата от въззивната инстанция, в полза на процесуалния представител на ищеца по
иска за обезщетение за неимуществени вреди, съобразно уважения обжалваем интерес
по жалбата на ищеца, и отхвърления обжалваем интерес по жалбата на ответника,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 6000/52000 части от
минималното адвокатско възнаграждение от 2090 лв., или сумата от 241,15 лв., а по
иска за обезщетение за имуществени вреди следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 321 лева, или общо сумата от 562,15 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
По съединената за съвместно разглеждане Частна жалба вх.№294141/18.03.2021
г., подадена от М. А. Д., чрез адв. Р. М., срещу Определение от 05.03.2021 г. по гр.д.
9
№9092/2019 г. на СГС – I г.о-10 с-в, постановено по реда на чл.248 от ГПК, съдът
намира следното:
Пред първостепенният съд ищецът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., на процесуалния
му представител адв. Т.М., като за уговореното безплатно за ищеца процесуално
представителство е представен Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2020 г.
за всички съдебни инстанции. Съобразно цената на предявените искове, и
пропорционално на уважената част от тях, с решението първостепенният съд е
определил дължимото на адвоката възнаграждение в размер от 211,70 лв. общо по
двата предявени иска. В срока по чл.248, ал.1 от ГПК е депозирана молба вх.
№268393/22.01.2021 г., подадена от М.Д., чрез адв. Р. М., с която се иска изменение на
решението в частта за разноските, относно определения размер на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., като се иска от съда завишаването на
размера му, с оглед обема на свършената по делото работа от адвоката. С обжалваното
Определение от 05.03.2021 г. съдът е оставил молбата без уважение.
Съдът намира, че обжалваното определение е постановено от компетентния съд
в надлежен състав, в изискуемата форма и е подписано, поради което е валидно.
Същото е постановено по допустимо искане за изменение на решението в частта за
разноските, направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от страна, която е депозирала
списък по чл.80 от ГПК, поради което е допустимо. По правилността му, съдът намира
следното:
От ищеца са били предявени два обективно съединени иска, поради което на
осн. чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатско възнаграждение следва да бъде определено за всеки от
предявените искове поотделно. Съобразно цената на иска за обезщетение за
неимуществени вреди, на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г., се определя в
размер на 2090 лв., а пропорционално на уважената част от този иск, се изчислява в
размер на 160,77 лв. По иска за обезщетение за имуществени вреди, предявен в размер
на 1300 лв., и изцяло уважен, следва да се определи адвокатско възнаграждение в
размер на 321 лева. Или общото адвокатско възнаграждение е следвало да бъде
определено в размер общо на 481,77 лв. по двата предявени иска, с оглед решението на
първостепенния съд. Ето защо, частната жалба е основателна, и възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца е следвало да бъде завишено до размера от
481,77 лева.
С оглед резултата от въззивната инстанция, и допълнително уважената част от
иска за обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде присъдено на
процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38, ал.2 от ЗАДв. допълнително
възнаграждение за процесуалното представителство пред първостепенния съд, в
размер на още 80,38 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение от 05.03.2021 г., постановено по гр.д. №9092 по описа
за 2019 г. на Софийски градски съд – I г.о-10 с-в, постановено по реда на чл.248 от
10
ГПК, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА изменение на Решение №261756 от 11.12.2020 г., постановено по
гр.д.№9092 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд – I г.о. – 10 състав, В
ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на адв. Т. Н. М., на основание чл.38 от ЗАдв., адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, като същото се определя в размер
на 481,77 лева /четиристотин осемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/,
вместо първоначално определения в решението размер от 211,70 лв. /двеста и
единадесет лева и седемдесет стотинки/.
ОТМЕНЯ Решение №261756 от 11.12.2020 г., постановено по гр.д.№9092 по
описа за 2019 г. на Софийски градски съд – I г.о. – 10 състав, В ЧАСТТА МУ, в която е
бил отхвърлен предявеният от М. А. Д., с ЕГН **********, против Прокуратурата на
Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над размера от 4 000 лв. /четири
хиляди лева/, до размера от 6 000 лв. /шест хиляди лева/, претърпени от ищеца от
водено срещу него наказателно производство по обвинение за извършено
престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК, по което обвинение ищецът е бил
оправдан с влязла в сила на 01.05.2015 г. Присъда по НОХД №1335/2013 г. на СРС –
НО – 110 с-в., И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, да заплати на М. А. Д., с ЕГН **********, сумата от още 2000 лв. /две хиляди
лева/, представляваща допълнително обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство по обвинение за
извършено престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК, по което обвинение
ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 01.05.2015 г. Присъда по НОХД №1335/2013
г. на СРС – НО – 110 с-в., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, за периода от
01.05.2015 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261756 от 11.12.2020 г., постановено по гр.д.
№9092 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд – I г.о. – 10 състав, В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която е осъдена Прокуратурата на Република България
да заплати на М. А. Д., с ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 4000 лв., както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1300 лв., претърпени от
ищеца от водено срещу него наказателно производство по обвинение за извършено
престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК, по което обвинение ищецът е бил
оправдан с влязла в сила на 01.05.2015 г. Присъда по НОХД №1335/2013 г. на СРС –
НО – 110 с-в., ВЕДНО със законната лихва върху главниците на присъдените
обезщетения от 4000 лв. и 1300 лв., за периода от 01.05.2015 г. до окончателното
плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен предявеният от М. А. Д., с
ЕГН **********, против Прокуратурата на Република България, иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, за сумата над размера от 6 000 лв. /шест хиляди лева/, до размера от 52 000 лв.
/петдесет и две хиляди лева/, претърпени от ищеца от водено срещу него наказателно
производство по обвинение за извършено престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1
от НК, по което обвинение ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 01.05.2015 г.
Присъда по НОХД №1335/2013 г. на СРС – НО – 110 с-в., КАКТО И В ЧАСТТА, в
11
която ответникът Прокуратура на Република България, е осъден на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК да заплати на М. А. Д. сумата от 20 лв., представляваща съдебни разноски, и на
осн. чл.38 от ЗА е осъден да заплати на адв. Т.Н. М. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание, да заплати на
М. А. Д., с ЕГН **********, сумата от 5,00 лв. /пет лева/, представляваща разноски за
държавна такса за въззивното производство, КАКТО и сумата от 15,00 лв. /петнадесет
лева/, представляваща държавна такса за разглеждане на частна жалба.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв., да заплати на адвокат Т. Н. М., с личен номер: **********, сумата от 562,15 лв.
/петстотин шестдесет и два лева и петнадесет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, КАКТО И сумата от 80,38 лв. /осемдесет
лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща допълнително адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, за осъществено безплатно
процесуално представителство на М. А. Д., с ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване в частта му по
иска за обезщетение за имуществени вреди, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Решението в частта му по иска за обезщетение за неимуществени вреди
подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния касационен съд,
при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Решението в частта му, постановена по реда на чл.248, ал.3, изр. 2 от ГПК, има
характер на определение, и подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от
връчването му, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, при
наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12