№ 6451
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100512715 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК /въззивно обжалване/.
С решение № 2318 от 21.03.2022 г. по гр.д.№ 48340 по описа за 2021 г. на
СРС, 124 състав, се отхвърля предявения от Д. И. Й. срещу Етажна
собственост, гр.София, бул.“****, иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на
решенията на ОС на ЕС, взети на 29.07.2021 г. по Протокол от същата дата.
Решението е изменено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските
с решение № 15224 от 19.09.2023 г. като е присъдено юриск.възнаграждение в
полза на ответната страна в размер на 100 лв.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивната
жалба, подадена от ищеца пред СРС - Д. И. Й..
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Считат, че са допуснати нарушения при приемане на атакуваните от него
решения на Общото събрание, предмет на претенцията по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС. Решението било необосновано, тъй като в мотивите липсвала
фактическа обстановка; мотивите били формални. Не били обсъдени
доводите и възраженията на страните, както и не била извършена преценка на
събраните по делото доказателства. Счита, че при приемане на атакуваните
решения в протокол от 29.07.2021 г. били допуснати нарушения на чл.11,
чл.12, чл.13, ал.1, чл.14, чл.15, чл.16, ал.2, ал.3 , ал.4, ал.5, ал.6, ал.7 и чл.17
ЗУЕС.
1
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено
друго, с което се уважи предявения иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС. Претендират се
разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС-
Етажните собственици в сградата с административен адрес: гр.София,
бул.“****, представлявани от „О.в.“ ООД, в който се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното
решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при
постановяване на първоинстанционното решение. Правилно СРС бил приел,
че са спазени изискванията на ЗУЕС. Възраженията на въззивника били
неоснователни- поканата за свикване на ОС била приложена по делото ведно с
протокола; същата била поставена на видно и общодостъпно място. Сочи, че
поканата не била оспорена пред СРС. Сочи, че ОС било свикано от
упълномощено лице - дружеството „О.в.“ ЕООД, което било избрано да
извършва дейности по управление и поддръжка на ЕС. Невярно било
твърдението, че ОС е проведено при липса на кворум. На събранието бил
присъствал упълномощен представител на ап.9, за което било представено
пълномощно. Не била необходима нот.заверка на пълномощното, тъй като
пълномощникът представлявал собственик в ЕС. За несъстоятелни намира
възраженията, че не може да бъде избран за протоколист служител на
дружеството „О.в.“ ЕООД- С.Д.; такава законова забрана липсвала. С.Д. бил и
председателстващ събранието. Намира, че няма законова пречка за това. С.Д.
бил упълномощен от управителя на „О.в.“ ЕООД да извършва това.
Правомощията на дружеството произтичали от договора за управление. Сочи,
че решенията били взети с пълно мнозинство от 71,95 % на собствениците на
идеални части от общите части на сградата. Сочи, че ищецът бил монтирал
камери на територията на ЕС, които камери притеснявали собствениците на
обекти в сградата поради което било взето правомерно решение за техния
демонтаж. По отношение на „барбекюто“ се сочи, че не ставало въпрос за
изграждане на техническо съоръжение, а за закупуване на „барбекю“, което да
се ползва от всички етажни собственици. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 08.04.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 21.04.2022 г., т.е. същата е в срока по чл.259,
ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са
2
спазени изискванията на чл. 13 и чл.16, ал. 5 ЗУЕС, като в протокола били
посочени идеалните части на присъствалите лица. Искът бил неоснователен и
подлежал на отхвърляне.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира
следното:
От страна на ищеца се сочат нарушения на чл.13, ал.1 ЗУЕС; ОС било
свикано от ненадлежно лице – Г.С., който към датата на изготвяне на поканата
– 28.07.2021 г. нямал качеството на управител. ОС било проведено при
липсата на кворум. Нарушен бил чл.14, ал.5 ЗУЕС, който изисквал при
участие на пълномощник, това да бъда отразено в протокола на ОС на ЕС, а
копие на пълномощното да бъде приложено към самият протокол. В случая в
протокола не било отбелязано кои собственици, участват в ОС чрез
пълномощник. Допуснати били нарушения на чл.16, ал.2 и ал.4 ЗУЕС при
избора на протоколчик и председателстващ ОС на ЕС. Намира, че
законодателят е отграничил възможността председателстващ и протоколчик
да бъдат едно и също лице. В случая било допуснато нарушение, тъй като за
протоколчик и председател бил избран С.Д., представител на „О.в.“ ЕООД.
Счита, че нито дружеството, нито Д. били управител на ЕС като се
аргументира с чл.10, ал.2 ЗУЕС. В случая ЕС имала Управителен съвет, а не
управител. Освен това дружеството никога не било избирано за управител на
ЕС, а лице по чл.11, ал.1,т.11 от ЗУЕС. Нито Д., нито „О.в.“ ЕООД отговаряли
на изискванията на чл.19, ал.5 ЗУЕС, за да бъдат управители на ЕС. Твърди се,
че решенията визирани в протокола от 29.07.2021 г. нито били обсъждани,
нито гласувани, нито приемани. Такива решения били нищожни. Освен това
решенията не били взети с необходимия кворум. Приети били решения извън
дневния ред. Това било нарушение на чл.16, ал.3 ЗУЕС. Такива решения били
тези по т.5 и т.7 от протокола- за закупуване на барбекю, което било посочено
в поканата за свикване на ОС като „технически въпроси“, а под т.7 се
приемало решение за избор на собственика на ап.6 за председател на УС на
ЕС, а за членове били посочени собствениците на ап.7 и ап.5. В т.7 било взето
и решение за демонтиране на камерите за видеонаблюдение, монтирани от
собственика на офис 2, офис 3, ап.1 и ап.2. Тази точка попадала сред т.
“Разни“ в поканата. Намира, че това е съществен въпрос и не може да попада в
т.“Разни“. Сочи, че протоколът на ЕС не съдържа реквизитите по чл.16, ал.5
ЗУЕС. Не бил спазен и 7-дневния срок по чл.16, ал.6 ЗУЕС за съставяне на
протокола. Така изготвения протокол не бил поставен на видно място,
съгласно изискването на чл.16, ал.6 и ал.7 ЗУЕС. Съобщение за изготвяне на
протокола не било поставено, както и не бил изготвен протокол за поставяне
на такова съобщение. Наред с това ОС било приело решения, които са извън
неговата компетентност. Такова решение било това под т.4, където било
определено възнаграждение на предишния домоуправител за минал период от
време. Счита, че в компетентност на ОС е да се определи възнаграждение за
бъдещ период. Закупуването на барбекю /т.5/ също било извън правомощията
на ОС на ЕС. Такова решение било и това под т.7 за демонтиране на камерите.
Последните били поставени от ищеца за защита на негов законен интерес.
Поставянето им не накърнявало правата и интересите на другите
3
собственици, както и не увреждало общите части или конструкцията на
сградата. Съгласно съдебната практика такива решения били нищожни.
Относно свикването на Общото събрание на ЕС:
Видно от представения договор от 14.06.2021 г. Раздел Втори , чл.2, ал.1
на „О.в.“ ЕООД са делегирани правомощията да свиква и провежда
заседанията на ОС на собствениците.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, Общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, които свикват Общото събрание, която се поставя на
видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди
датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и
часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата,
които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото
събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след
датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа
след поставянето .
В конкретния случай по делото на л.46 е представена покана за свикване
на ОС на ЕС на 29.07.2021 г./четвъртък/ – 19 часа като в поканата е посочен и
дневен ред в 7 точки, както и, че ще се проведе в жилищния блок. Поканата е
подписана от Г.С., посочен като управител на ЕС, както и управител на „О.в.“
ЕООД. В този смисъл, поканата е подписана от лицето, което свиква ОС на
ЕС.
Видно от съставения на 21.07.2021 г.- 11: 40 ч. по реда на чл.13, ал.1 от
ЗУЕС, протокол /л.47 / удостоверено е, че поканата за ОС на ЕС, насрочено за
29.07.2021 г. – 19:00 ч., е поставена на входната врата на сградата, която
безспорно представлява обща част на сградата и представлява „видно и
общодостъпно място“. Самият протокол е съставен от Ст. Д. – представител
на „О.в.“ ЕООД.
Видно от представения договор от 14.06.2021 г. Раздел Втори , чл.2, ал.1
на „О.в.“ ЕООД са делегирани правомощията да свиква и провежда
заседанията на ОС на собствениците.
Относно това кои собственици са участвали в ОС и били ли са
надлежно представлявани:
По делото е представен /л.52/списък на собствениците, присъствали на
събранието. Действително, в същият не е посочено кои от собствениците са
участвали чрез пълномощник. Представено е пълномощно /л.53/, с което
управителя на „К.С.“ ООД е упълномощил служителя на фирмата К.Я. да
представлява същата. Съдът приема, че в случая не сме в хипотезата на чл.14,
ал.1 или ал.2 от ЗУЕС, за да е необходима нот.заверка на подписа на
пълномощника, тъй като се касае до упълномощаване от страна на ЮЛ на
негов служител, т.е. упълномощаването не е в полза на „друго лице“ по
смисъла на чл.14 от ЗУЕС. В самия протокол, видно от л.17 е посочено, че
списъкът и пълномощните са неразделна част от протокола.
От този списък става ясно кои собственици, както и какви са
идеалните им части в общите части, са участвали в събранието.
4
Относно провеждането на ОС на ЕС, както и спазване на
изискванията на чл.16, ал.2 и ал.4 ЗУЕС:
Съгласно чл. 16, ал.2 от ЗУЕС Общото събрание се председателства от
председателя или друг член на управителния съвет или от управителя.
Разпоредбата на чл.16, ал.2 ЗУЕС е императивна и ясно сочи кое лице
следва да председателства ОС на ЕС.
Същевременно в чл.19, ал.8 от ЗУЕС се допуска правна възможност по
решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или
част от тях на управителния съвет (управителя) да могат да бъдат
възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са
собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото
събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите
части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото
събрание лице за срок до две години.
Съгласно чл.11,т.11 от ЗУЕС ОС на ЕС може да приеме решение за
възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на
юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и
конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които
могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица.
Видно от представения по делото /пред СРС/ договор за възлагане на
управление на етажната собственост от 14.06.2021 г., л.35 по делото пред СРС,
на „О.в.“ ЕООД са възложени правомощията и по чл.23, ал.1, т.т.1-13, вкл.,
както и по ал.3 и ал.4 ЗУЕС.
Следователно налице е възлагане на правомощията за управител.
Съгласно чл.16, ал.4 ЗУЕС за провеждането на общото събрание се води
протокол. Протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение
на председателстващия.
Протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото
събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната
собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина,
по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", техен
подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите
решения.
Съгласно чл.16, ал.6 от ЗУЕС протоколът се изготвя в 7-дневен срок от
провеждането на събранието и се подписва от председателстващия и
протоколчика.
В случая не се спори, че председателстващия ОС е предложил самия
себе си за протоколчик като оспорения протокол на ОС на ЕС е подписан от
него веднъж в качеството му на председателстващ и втори път като
протоколчик.
От страна на въззивника/ищец се оспорва достоверността на този
протокол като се твърди, че посочените като взети решения нито са били
обсъждани на проведеното ОС на ЕС, нито са били гласувани, нито приемани.
5
Настоящият състав приема, че законодателят в нормите на ал.4 и ал.6 на
чл.16 ЗУЕС, е имал предвид, че за гарантиране на достоверността на взетите
решения на проведеното ОС на ЕС е необходимо председателстващия и
протоколчика да са различни лица. Това е така, защото тези две лица с
подписите си осигуряват удостоверителната сила на протокола на Общото
събрание, респ. са гаранция за законосъобразното провеждане на това ОС.
При това положение настоящата инстанция приема, че
председателстващия и протоколчика следва да бъдат различни лица.
С оглед нарушението на императивните правила на чл.16, ал.4 и ал.6 от
ЗУЕС отразените в протокола от 29.07.2021 г. решения се явяват
незаконосъобразни и само на това основание ще бъдат отменени, без съдът да
се произнася по останалите доводи на ищеца/въззивник.
Налага се извод, че първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено и вместо това постановено друго, с което решенията на Общото
събрание на етажните собственици в процесната сграда, обективирани в
протокола от 29.07.2021 г. ще следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските. Същите следва да бъдат разпределени, както следва:
На ищеца разноски се следват. Такива са сторени в общ размер от 1360
лв., от които държавна такса – 80 лв.и адв.възнаграждение в размер на 1280
лв. с ДДС.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно:
При предявен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС адв.възнаграждение в размер на
1280 лв. с ДДС е прекомерно.
Настоящият състав счита, че адв.възнаграждение следва да се определи
при съобразяване с приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, както и на разясненията дадени в определение № 50015 от 16.02.2024 г.
по т.д.№ 1908/2022 г. на ВКС, Първо ТО. Съгласно последното посочените в
НМРАВ размери могат да служат само като ориентир при определяне на
възнагражденията, но без да са обвързващи съда. Възнагражденията подлежат
на преценка с оглед цената на предоставените услуги като от значение е вида
на спора, интересът, видът и количеството извършена работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
Както вече беше посочено по-горе, касае се до иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС,
делото е приключило пред СРС в едно съдебно заседание като доказателства
различни от тези, представени с исковата молба не са били събирани.
С оглед тези си мотиви въззивната инстанция намира, че в полза на
ищеца следва да бъде определено адв.възнаграждение в размер на 480 лв. /с
ДДС/.
6
На ответника разноски не се следват поради което решение № 15224 от
19.09.2023 г., постановено в производството по чл.248 ГПК, с което решение е
изменено решението от 21.03.2021 г. в частта за разноските и е присъдено
юриск.възнаграждение в полза на ответната страна в размер на 100 лв., ще
следва да бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
При това положение на въззивника разноски се следват. Такива са
сторени в размер на 40 лв.- държавна такса за въззивно обжалване. Затова и
му се присъждат.
Въззиваемите претендират разноски и такива са сторени, но с оглед
изхода на спора не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2318 от 21.03.2022 г. по гр.д.№ 48340 по описа за 2021
г. на СРС, 124 състав, ведно с решение № 15224 от 19.09.2023 г., постановено в
производството по чл.248 ГПК, изцяло.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, предявен от Д.
И. Й., ЕГН **********, гр.София, бул.“****, ап.1, съдебен адрес: гр.София,
ул.“**** – адв. Н. К., срещу Етажните собственици в сградата с
административен адрес: гр.София, бул.“****, представлявани от „О.в.“ ООД,
ЕИК ****, действащо като управител, решенията на Общото събрание на
етажните собственици, обективирани в протокол от 29.07.2021 г., като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Етажните собственици в сградата с административен адрес:
гр.София, бул.“****, представлявани от „О.в.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.с. „Младост“, ул.“****, партер, действащо
като управител, да заплатят на Д. И. Й., ЕГН **********, гр.София,
бул.“****, ап.1, съдебен адрес: гр.София, ул.“**** – адв. Н. К., сумата в
размер на 480 лв., представляваща разноски за процесуално
представителство пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Етажните собственици в сградата с административен адрес:
гр.София, бул.“****, представлявани от „О.в.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.с. „Младост“, ул.“****, партер, действащо
като управител, да заплатят на Д. И. Й., ЕГН **********, гр.София,
бул.“****, ап.1, съдебен адрес: гр.София, ул.“**** – адв. Н. К., сумата в
размер на 40 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8