МОТИВИ към присъдата по НОХД № 2090 по описа на Варненския районен съд за 2016
година, 38 състав.
Против подсъдимия
М.М.Х., Варненският районен прокурор е повдигнал обвинение по чл.196 ал.1 т.2, вр. с
чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.26 ал.1 от НК, за това, че за периода от 01.10.2014 г.
до 04.10.2014 г. в гр.Варна в условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, чрез използване на МПС - л.а. „Пежо 605", с рег.№ В 9221 РК,
отнел чужди движими вещи - 3 бр./три/ пожарогасители „Гарант 6" и 3
бр./три/ пожарогасители „Гарант 9", всичко на обща стойност 247,95 лв., от
владението на Т.Ж.И., собственост на Д.С.М. без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подс. Х., нередовно призован за с.з., не се явява. Съдът е счел, че са
налице предпоставки за провеждане на производството по делото в отсъствие на
подс. Х. и след като е отчел, че лицето упълномощен защитник от досъдебното
производство, е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК.
В пледоарията си по съществото на делото
представителят на ВРП счита, че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
„лишаване от свобода” около минималния размер, предвиден в закона.
Защитника на подсъдимия Х. счита, че не са събрани доказателства,
установяващи, че именно неговия подзащитен е автор на вмененото във вина. Моли
съда да оправдае Х. по възведеното обвинение. Алтернативно пледира за
определяне на наказание лишаване от свобода под минимума, доколкото щетите са
възстановени.
След преценка на събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.10.2014 г.
с л.а."Пежо 605" с рег.№ В 92 21 РК, негова собственост, подс. Х. ***-Тауърс",
находящ се в гр.Варна.
След като влязъл
с автомобила в подземния паркинг на МОЛ - а подс. Х. отишъл до ниво - 1, тяло
2. Там слязъл от автомобила и взел 2 бр. пожарогасители - прахов - м. „Гарант
6" и воден - м. „Гарант 9", които били монтирани в дървени табла,
поставени на стените.
Отнетите вещи
подс. Х. поставил в автомобила си и си тръгнал.
През периода от 03.10.2014
г. до 04.10.2014 г. подс. Х. извършил кражба на още общо 4 бр.пожарогасители -
два прахови м. „Гарант 6" и два водни м. „Гарант 9" от подземния
паркинг на МОЛ „Варна-Тауърс . След като влизал с автомобила в подземния
паркинг подс. Х. слизал от него и взимал пожарогасителите, които били монтирани
в дървени табла, поставени на стените. Отнетите вещи подс. Х. поставял в
автомобила си и си тръгвал.
След кражбите подс. Х.
отчуждавал вещите и си набавял парични средства.
Едно от лицата, купило от
подс. Х. 2 бр. пожарогасители бил св. Г., който не знаел, че са крадени и ги
закупил.
След извършените
кражби на 01.10.2014 г.; 03.10.2014 г. и 04.10.2014 г., св. И. - отговорник
охрана в МОЛ „Варна-Тауърс" от фирма „ВИЛ Секюрити", отговарящи за
реда и охраната на комплекса прегледал записите от охранителни камери и
установил, че и в трите случая л.а."Пежо 605" с рег.№ В 9221 РК влиза
в подземния паркинг, обикаля нива на паркинга и
спира в района на кутията, където са поставени пожарогасителите.
Същите
констатации направили и свидетелите Г.С., Д.Д. и П.Т. - охрана към същата
фирма.
След като бил
установен като извършител на кражбите, подс. Х. доброволно предал сумата от 247,95 лв., представляваща
стойността на откраднатите пожарогасители на водещия разследването, като сумата
била предадена на св. И. , който от своя страна я предал в управлението на МОЛ
„Варна-Тауърс".
Видно от
заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза
стойността на отнетите вещи възлиза на 247,95 лв.
Видно от
заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза, подс. М. Маринов Х.
страда от Синдром на комбинирана наркотична зависимост, предимно към хероин.
Към периода 01.10.2014 г. -04.10.2014 г. на инкриминираното деяние така и към
момента на изготвянето на съдебно-психиатричната експертиза подсъдимия е в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Психичното му състояние дава възможност да участва в
наказателното производство и дава годни показания.
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства : показанията на
разпитаните в с.з. свидетели И., С., Д., Т. и Г.; прочетените показания на
свидетелите; приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани на досъдебното производство, като
всички те са непротиворечиви и се допълват взаимно. Чрез приетото от съда
заключение на съдебно- оценителната експертиза се установява стойността на
отнетите вещи. Посредством заключението на съдебно- психиатричната експертиза
се установява, че подсъдимото лице е действало в състояние на вменяемост.
Съобразно установеното съдът прие, че
подсъдимия М.М.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. с чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.26 ал.1 от НК,
тъй като през периода от 01.10.2014 г. до 04.10.2014 г. в гр.Варна в условията
на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез използване на МПС - л.а.
„Пежо 605", с рег.№ В 9221 РК, отнел чужди движими вещи - 3 бр.
пожарогасители „Гарант 6" и 3 бр. пожарогасители „Гарант 9", всичко
на обща стойност 247,95 лв., от владението на Т.Ж.И., собственост на Д.С.М. без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Квалификацията на деянието по чл.196 ал.1 т.2 от НК се определя от
обстоятелството, че подс. Х. е многократно осъждан с влезли в сила присъди ,
като сроковете по чл.30 ал.1 от НК не са изтекли.
Квалификацията на деянието по чл.195, ал.1,
т.4 от НК произтича от обстоятелството,
че за отнемането на всички вещи подс. Х. е използвал МПС – л.а."Пежо 605" с
рег.№ В 9221 РК, с помощта на което е установявал своя фактическа власт върху
вещите, отдалечавайки ги от мястото, където са били владяни.
Квалификацията
по чл.26 ал.1 от НК се определя от факта, че престъпния състав е осъществен с
отделни деяния, изпълняващи едно и също престъпление, които са извършени през
непродължителен период от време, като последващото деяние се явява продължение
на предходното, както от обективна така и субективна страна.
Обект на престъплението : обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху
движими вещи.
От обективна страна : изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие,което се изразява в прекратяване фактическата власт
върху вещите и установяване на своя .
Субект на престъплението - пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От субективна страна – деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл. Подс. Х. е съзнавал, че отнеманите вещи са
чужда собственост, бил е наясно с противоправния характер на това, което върши,
но въпреки всичко е насочил действията си към отнемане на вещите, след което се
разпоредил с тях. Волята му е била насочена именно към постигане на
съставомерния резултат, той е искал и целял настъпването му.
Причини за извършване - незачитане на
установения в страната правов ред, стремеж към облагодетелстване по
неправомерен начин . Съдът намери, че подс. Х. е бил мотивиран да извърши
кражба от внезапно появилата се възможност да си набави парични средства, без
за това да му се налага да полага обществено- полезен труд или да извършва
действия на разпореждане със свое имущество.
Преди да приеме от правна страна, че подс. Х.
е осъществил вмененото му във вина, съдът прецени възражението на защитата по
същество и формулираното в тази връзка искане за оправдаване на подсъдимия.
Защитника на подсъдимия Х. счита, че не са
събрани доказателства, установяващи, че именно неговия подзащитен е автор на
вмененото във вина.
Подобна позиция не се споделя от съда, тъй
като целия доказателствен материал сочи, че именно подс. Х. е автор на
деянието.
Изготвени са били видеозаписи от
охранителните камери на МОЛ
„Варна-Тауърс", които са били възприети лично от св. И.; св. С. и св. Т..
Св. Д. – охранител в мол-а ,
предупреден от преди за извършваните кражби и за необходимостта да се наблюдава
именно автомобила на подс. Х., възприел лично подс. Х., който попитал дали може
да паркира на нива „-2“, близо до пожарогасителите.
Малко след като св. Д. отговорил утвърдително и подс. Х. паркирал , той
потеглил от мястото. При това св. Д. отишъл до пожарогасителите и видял, че
кутията е празна.
Независимо от факта, че св. Д. не е възприел лично действията на подс. Х.
по отнемане на пожарогасителя, съдът намери, че въз основа на показанията на
св. И.; св. С. и св. Т., които са възприели паркирането на автомобила до
отнеманите пожарогасители във всеки един случай,2 както и тези на св. Д.,
който, вече предупреден за извършваните кражби и съмненията в този конкретен
автомобил е посетил лично мястото, където подс. Х. щял да паркира и впоследствие
– мястото откъдето потеглил, както и липсващия пожарогасител , съдът намери, че косвено се установява
именно подс. Х. като автор на деянието.
В подкрепа на този извод са и показанията на св. Г., който е закупил от
подс. Х. два броя пожарогасители. Св. Г. конкретизира подс. Х. посредством
неговото малко име „М.“, което според решаващия състав на съда в достатъчна
степен индивидуализира подс. Х. като лицето, продало вещите на св.- Г.,
доколкото същите не се познават добре, а се познават по повод дейността на св. Г.,
продаващ разни неща на пазара под Автогара Варна.
Съпоставени с установеното посредством показанията на св. И.; св. С. , св. Т.
и св. Д., показанията на св. Г. сочат, че именно подс. Х. – лицето отнело
пожарогасители от МОЛ „Варна Тауърс“ е лицето, продало двата пожарогасителя на
св. Г..
На не последно място съдът отчете и факта на възстановяване на нанесените
вреди лично от подс. Х. с протокол за доброволно предаване. В този протокол
/л.114/ се съдържа изричното изявление
на подс. Х., че възстановява сумата за откраднатите от него шест броя
пожарогасители. Следва да се отбележи и съдържанието на приобщеното по реда на
чл.283 от НПК писмено доказателство по делото / л.16/ – обяснение от М.М.Х.,
сочещо подс. Х. като автор на кражбите на шестте броя пожарогасители.
Така, предвид изложеното по- горе, съдът
намери, че авторството на деянието от страна на подс. Х. е установено по
безспорен начин и не може да бъде споделено виждането на защитата за
необходимост от оправдаването му.
При определяне на наказанието на подсъдимия Х., съдът
извърши преценка на степента на обществена опасност на конкретното деяние като намери, че същата е под средния размер, сравнено с
обикновените случаи от този вид, предвид невисоката стойност и сравнително малкия
брой отнети вещи.
От друга страна се съобрази и с тази
на дееца, като взе предвид следното :
По делото са установени следните смекчаващи отговорността обстоятелства:
добросъвестно поведение на подсъдимия в процеса, който възстановил сумата,
равностойна на предмета на престъплението в хода на досъдебното производство.
Подсъдимия Х. е в млада възраст, като причина за извършване на деянието е била
необходимостта да си набави парични средства за закупуване на наркотични
вещества, към които, видно от съдебно психиатричната експертиза , е развил
зависимост. Към момента на освидетелстването подс. Х. очевидно е развил
критичност към извършеното и причините за това, тъй като е престанал да
употребява наркотични вещества.
Отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия съдът не констатира.
Предходната му съдимост е основание за квалифициране на деянието като „опасен
рецидив“, поради което не се цени от съда като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
Гореизложените смекчаващи отговорността обстоятелства мотивираха съдът да
наложи на подсъдимия наказание от вида “Лишаване от свобода” в размер под
предвидения в закона минимум, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА, което подс. Х. на осн.чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим в условията на затвор.
За да определи режима на изтърпяване на наказанието съдът
взе предвид разпоредбата на чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, съгласно които на рецидивистите, се определя „строг
режим” и същите изтърпяват наказанието си в затвор.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
изпълнени целите на генералната и специална превенция.
Съдът възложи направените деловодни
разноски на подсъдимия съобразно чл.189, ал.3 от НПК, както и направените
разноски за служебна защита в полза на НБПП.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :