Решение по дело №392/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 562
Дата: 2 май 2023 г. (в сила от 2 май 2023 г.)
Съдия: Кристиян Антониев Попов
Дело: 20232100500392
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 562
гр. Бургас, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500392 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: град Б***, срещу Решение № 419
от 28.11.2022 г. по гр. д. № 116 по описа за 2022 година на РС Несебър, с
което въззивното дружество е осъдено да разкрие индивидуална партида за
водоподаване и ползване на ВиК услуги с титуляр Д. В. К., ЕГН **********,
за обект, находящ се в КК „Слънчев бряг“, запазна част, кв.*****,
ваканционно селище „********. Разноските по делото са присъдени в тежест
на ответника.
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Твърди се, че е неверен извода на
първоинстанционния съд, че ВиК ЕАД следвало само да издирва
необходимата информация и да открие индивидуални партиди за 153 броя
обекти без дори да се подава заявление от собствениците на отделните
обекти. В инвестиционния проект не били предвидени нито самостоятелни
обекти, нито отделни водомери, нито брой и място на монтирането им в
сградата и съответно в договора с ВиК ЕАД не били вписани такива, извън
посочения в инвестиционния проект общ водомер, поради което следвало да
бъдат открити индивидуални партиди, след като всички собственици се
легитимират със заявления за това. Аргументира се становището, че правната
уредба предвижда ВиК дружеството да открива партида с потребителски
1
номер на потребителя след подаване на заявление по образец, представяне на
необходимите документи и заплащане на дължимите такси за всички
собственици в сградата. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че
ВиК оператора е длъжен да издирва собствениците и служебно да разкрива на
партиди на тяхно име, поради което не можело да се разкрият партиди на
неподалите заявления собственици. Твърди се, че оператора има право да
определя лицата, с които да създава облигационни отношения, което не е
предмет на съдебния акт. Решението на първоинстанционния съд не било
съобразено и с чл. 17 ал. 1 т. 6 ЗУЕС, тъй като липсвал приложен Протокол от
проведено ОС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск. Претендират се разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата и в
законоустановения срок е постъпил отговор. В него се твърди, че
дружеството е отказало да разкрие индивидуална партида за водоснабдяване
на апартамента след подадено заявление от страна на ищцата. Аргументирано
е становището, че няма законово основание водоподаването към имот
собствен на ищцата, да зависи от волята на други собственици и че общото
събрание на етажната собственост не е компетентно да приема решения, за
вече съществуваща връзка за водоподаване. Цитирана е съдебна практика в
подкрепа на становището на въззиваемия. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и претендират се разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба подадена от Д. В. К., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.
В нея се сочи, че ищцата К. е собственик на апартамент с
идентификатор *******, с адрес: обл. Бургас, общ. Несебър, гр. Н****,
ваканционно селище „******, построен в сграда в поземлен имот с
идентификатор ******, състояща се от три жилищни секции, в които има
общо 153 самостоятелни обекта. Твърди се, че сградата била въведена в
експлоатация още през 2006г. и въпреки това, в продължение на петнадесет
години отделните обекти не са имали индивидуални партиди за вода. ВиК
инсталациите били изградени и в тях имало монтирани водомери, но те се
ползвали само като подотчетни. Ответното дружество било признавало
показанията единствено на общ водомер, а партидата била с титуляр
инвеститора, строил сградите - „******“ ООД. Сочи се, че на 16.04.2021г.
инвеститорът бил подал заявление за закриване на партидата, която по-късно
била прехвърлена на един от собствениците на обекти, за което ищцата
нямала доказателства, тъй като не била страна по тази сделка. В исковата
молба се твърди, че ищцата закупила апартамента на 11.05.2021г., като малко
след това подала заявление за откриване на индивидуална партида за вода с
2
вх. № К[1]1715/03.06.2021г. На следващия ден подала и заявление за
проучване за откриване на партида с вх. № *****г. Сочи се, че в офиса на
ответното дружество и обяснили, че процедурата за нова партида изисква две
заявления, като вероятната причина била събиране на повече такси от
потребителите. По-късно ищцата получила отговор с изх. № К[1]1715-
1/16.06.2021г. и отговор с изх. № К-1715- 2/16.06.2021г., които били
идентични - отказвало се издаване на партида, тъй като трябвало да има
заявления от всички собственици. Сочи се, че изискването да има подадени
заявления от всички собственици на самостоятелни обекти е
незаконосъобразно. Излагат се съображения в тази насока. На първо място се
навежда, че липсва легално определение за термина индивидуална партида за
вода и че логическо тълкуване е, че това означава индивидуален договор за
водоподаване и отчитане на потребена вода, в който смисъл било искането на
ищцата.
На следващо място се сочи, че се касае за водоподаване към обекти от
сграда, която вече била въведена в експлоатация. Видно от разрешението за
ползване всички ВиК съоръжения били изградени и приети. Навежда се, че
няма законово основание собствен на ищцата обект да зависи от волята на
другите собственици. Твърди се, че съгласно чл. 2а, ал. 1, т. 2 от Закона за
водите и чл. 3, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабднителните и
канализационни услуги всеки гражданин следва да има достъп до вода за
питейно-битови цели като основна жизнена потребност. Сочи се, че така
водоподаването се поставя в зависимост от волята на трето лице - титулярна
обща партида. На следващо място се излага, че са поставени неизпълними
условия. Обективно не било възможно ищцата да събере заявления от всички
153 собственици на самостоятелни обекта. Повечето от тях били чужденци и
поради различните карантинни мерки не идвали в България. Твърди се, че
изискването на ответника за заявления от всички собственици нарушава
императивните норми на ЗУЕС. Сочи се, че управлението става с решения,
взети на общо събрание на собствениците, чиито правомощия са описани в
чл. 11 ЗУЕС. Сградата вече била присъединена към ВиК мрежата чрез обща
партида. Навежда се, че общото събрание не е компетентно да приема
решения за вече съществуваща връзка за водоподаване. Сочи се, че то може
да приема решения, свързани с водоснабдяването, само ако това е предвидно
в друг закон. Навежда се, че в случая няма такъв и противното би означавало
отделните собственици да бъдат поставени в зависимост от друг, която
зависимост не е свързана с нормалното функциониране на сградата. Излага се,
че сградата вече е присъединена към ВиК мрежата и съгласно чл. 17, ал. 2, т.
6 от ЗУЕС присъединяване на сградата в режим на етажна собственост към
водоснабдителна мрежа става с решение на собствениците с мнозинство
повече от 50 на сто идеални части от общите части.
На следващо място се сочи, че изискването ищцата да осигури
заявления от всички собственици, за да й бъде издадена индивидуална
партида за вода представлява неоснователно действие, което й пречи да
упражнява в пълен обем правото си на собственост върху апартамента и така
водоподаването й се поставя в зависимост от волята на трети лица.
3
В срока по чл.131 ГПК, по делото постъпил писмен отговор от
ответното дружество, с който се излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Сочи се, че отказът на ВиК оператора за
откриване на партида е основателен, тъй като се основава на разпоредбата на
чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи и клаузата на чл. 59, ал. 7 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор. Ответното дружество твърди, че
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата урежда хипотеза, при която в
тежест на двете страни възниква задължение за договаряне. Задължението на
собствениците се поражда при въвеждане на обекта в експлоатация. За
собствениците възниква задължението да подадат документи за разкриването
на партиди. Сочи се, че в срок от 5 работни дни след въвеждане в
експлоатация на строежа съгласно ЗУТ, всички собственици на
самостоятелни обекти, лично или чрез представител, подават заявление по
образец на оператора за откриване на индивидуалните партиди на всички
самостоятелни обекти в присъединения имот, които са водоснабдени и
заявяват готовност за извършване на първи отчет на инсталираните
индивидуални водомери. Твърди се, че при неизпълнение на задълженията в
рамките на този срок от 5 работни дни, за двете категории собственици ще са
налице една и съща предпоставка и едни и същи последици - задължение за
разкриване на партиди от страна на всички собственици. Сочи се, че когато
установеният 5-дневен срок евентуално не бъде спазен и бъде просрочен,
всички собственици ще продължат да бъдат обвързани от същото това
задължение. Навежда се, че при това положение, към настоящия момент
ответното дружество би имало еднакво неизпълнение на това задължение и от
двете категории собственици, независимо от това към кой момент сградите са
били въведени в експлоатация.
На следващо място се сочи, че не са спазени изискванията на чл. 59, ал.
7 от Общите условия, в която са регламентирани идентични хипотези за
сгради, които са въведени в експлоатация, в които не са разкрити партиди от
собствениците. Твърди се, че тази клауза се прилага във връзка с
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, съгласно която получаването на
услугите ВиК се извършва при публично известни общи условия, за
действието на които не се спори по делото. Сочи се, че за ВиК оператора
възниква задължение да разкрие партиди съгласно чл. 59, ал. 7, т. 3 от
Общите условия, но възникването му настъпва едва след цялостно
изпълнение на задълженията на собствениците, регламентирани съгласно чл.
59, ал. 7, т. 1 и т. 2 от Общите условия. Твърди се, че актуални пълни данни за
всички собственици и документи за собственост до момента не са
представени - представени са заявления за откриване на партиди на част от
собствениците, но не и актуален списък на всички собственици и
водоснабдени имоти, както и документи за собственост. На следващо място
се сочи, че ако въобще се приеме, че всички потребители са изпълнили
задълженията си по т. 1, съгласно т. 2, потребителите осигуряват техния
монтаж, тестване и/или подмяна и пломбиране и предоставят необходимите
4
документи на ВиК оператора. Излага се, че това не са само ищците или част
от всички собственици, а клаузата визира всички собственици, тоест всички
потребители. Твърди се, че ищците не са изпълнили изискванията, поради
това, че липсват подадени документи от всички собственици. Поради тази
причина за ВиК оператора не възниква задължение за откриване на
индивидуални партиди, предвидено по чл. 59, ал. 7, т. 3 от ОУ. Сочи се, че
съгласно изискванията на чл. 25, ал. 2 от Общите условия, разликата (общата
вода) между показанията на общия водомер на комплекса и сбора от отчетите
на индивидуалните водомери за съответния отчетен период се разпределя
между потребителите с отчетена консумация, а това при всички положения са
тези потребители, които имат разкрити партиди. Твърди се, че това със
сигурност означава, че освен лично потребената в собствените им обекти
вода, във фактурите ще бъдат допълнително начислени количества вода от
разпределение от общия водомер, които ще бъдат в прекомерно голямо
количество. Тогава цялата разлика от общия водомер ще бъде разпределяна
само и единствено на потребител с разкрита партида, което е абсолютно
недопустимо. Останалите собственици, които не са разкрили партиди, ще се
окажат в положение да ползват вода, без да бъдат потребители на ВиК
услуги, като тяхната консумация би останала в тежест на тези няколко
потребители с разкрити партиди. Възразява се срещу доводите, че поради
липсата на легална дефиниция на понятието „индивидуална партида“, отказа
на ВиК операторът да разкрие същата е неоснователен и че няма законово
основание водоподаването към собствения обект на ищцата да зависи от
волята на другите собственици. Възразява се срещу твърдението, че е
обективно невъзможно да се съберат документи от собствениците са 153
апартамента, както и срещу довода, че изискването на ответника да бъдат
подадени заявления от всички собственици нарушава императивните норми
на ЗУЕС.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Настоящата инстанция споделя в пълнота тълкуването на закона
възприето в Решение № 687 от 12.07.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
493/2022 г., което е възприето и от първоинстанционния съд.
5
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
изпълнение на задължения на ответното дружество по договори с ищците,
сключени при общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители.
Предявеният иск не е негаторен, тъй като не касае неизпълнение на
задължението на ВиК оператора да свърже процесния недвижим имот с
водопреносната и канализационната мрежа.
Правният режим във всички редакции на Наредбата предвижда
присъединяването към ВиК системата за нова сграда/строеж/ да се
осъществява по заявление на възложителя, като до редакцията на Наредбата
през 2019 г. /ДВ бр. 70 от 03.09.2019 г. в договора за присъединяване е
следвало да се включи броят и мястото на монтиране на водомерите в
сградата. Следователно, още на този етап в договора е следвало да бъдат
посочени всички индивидуални водомери, които ще отчитат потреблението в
бъдещите самостоятелни обекти в сградата, съобразно одобрения
инвестиционен проект. Купувач на самостоятелен обект в сградата става нов
потребител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата по силата на договора, с
който придобива правото на собственост, като задължението му е да уведоми
ВиК оператора за настъпилата промяна в собствеността, която операторът да
отрази по откритата вече на основание договора за присъединяване
индивидуална партида за самостоятелния обект с пломбиран водомер и
абонатен номер. С други думи новият потребител встъпва като страна (поема
всички права и задължения) по вече съществуващото облигационно
правоотношение с ВиК оператора. В сега действащата редакция на Наредбата
този реквизит на договора е отпаднал, а е включен реквизит относно
посочването на реда, условията и сроковете за откриване на индивидуални
партиди на самостоятелните обекти в сградата, обвързан с новите изисквания
на чл. 17 от Наредбата за подаване на заявления по образец от всички
собственици на самостоятелни обекти за откриване на индивидуални партиди.
Следователно, до изменението на Наредбата през 2019 г., всички
индивидуални водомери на отделните самостоятелни обекти в сградата е
следвало да бъдат включени в договора за присъединяване и респективно-да
бъдат открити индивидуални партиди за тях на името на собствениците на
обектите. В Наредбата няма уредени правила/нито до редакцията и от 2019 г.,
нито при сега действащата редакция/ за присъединяване на нови потребители
в случаите, когато договорът за присъединяване не е включвал
задължителния реквизитпосочване на всички водомери в сградата/до 2019 г. /,
в случаите на нововъзникнала етажна собственост след разпоредителни
сделки със самостоятелни обекти от сграда индивидуална собственост след
въвеждането и в експлоатация и в случаите, когато не е спазен срокът за
подаване на заявления от собствениците на самостоятелни обекти за
откриване на инвидивидуални партиди или поради непълноти или грешки в
договора за присъединяване не бъдат открити индивидуални партиди за
всички самостоятелни обекти в сградата. При това положение приложими за
уреждане на отношенията между потребителите на ВиК услуги и оператора се
явяват Общите условия на съответния ВиК оператор, както правилно е приел
и БРС.
6
В глава Осма на действащите ОУ на въззивното дружество е
регламентиран редът за откриване, промяна и закриване на партида на
потребителите на услугите, като в чл. 59, ал. 7 на ОУ е уреден редът за
разкриване на партида при съществуващи сгради в режим етажна
собственост, за които няма открити индивидуални партиди на
собствениците/ползвателите и има натрупан дълг по общия водомер. В такива
случаи клаузата предвижда, че процедурата за откриване на индивидуални
партиди се инциира от ВиК оператора, който изисква данни от потребителите
за собствениците на отделните обекти, брой на живущите, налични
монтирани и пломбирани водомери, данни за управителя на етажната
собственост; вменява задължение на потребителите, в чиито имоти няма
монтирани и/или пломбирани водомери, да осигурят монтажа, подмяната
и/или пломбирането/последното- в смисъл, да осигурят достъп за
осъществяване на пломбиране, защото действието се извърша от ВиК
оператора/. В срок от един месец след предоставянето на всички
горепосочени данни, операторът открива индивидуални партиди и служебно
разпределя натрупания дълг по общия водомер. Преценявани от гледна точка
на вмененото съобразно чл. 84 ЗУТ задължение на ВиК оператора да включи
към ВиК мрежата всички имоти и потребители на вода и да сключи с тях
договори за присъединяване, с горепосочените клаузи от ОУ въззивното
дружество е регламентирало именно редът и условията, при които ще
изпълнява това свое законово задължение. Възражението на въззивното
дружество, че в ОУ не е регламентирано, че операторът е длъжен да открие
индивидуални партиди само на част от етажните собственици и че
задължението му възниква след изпълнение на задължението на етажните
собственици да представят данните, посочени в чл. 59, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ОУ
е неоснователно. На първо място, клаузата на чл. 57, ал. 1 от ОУ
регламентира задължение на ВиК оператора да инициира процедурата по
откриване на индивидуални партиди на собственици на обекти в сграда
етажна собственост, като изиска потребителите да му предоставят данните,
посочени в чл. 59, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ОУ. На следващо място, в клаузата на чл.
60 от ОУ е предвидено право на оператора да открие служебно партида на
етажен собственик по предоставени данни от домова книга, управител на ЕС
или друг документ и без негово заявление, като служебно разпредели
натрупания дълг по общия водомер-т. е. предвиден е облекчен ред за
откриване на партида на етажен собственик, в случай на отказано съдействие
или бездействие за предоставяне на необходимите данни.
Безспорно е установено по делото, че процесната сграда е въведена в
експлоатация през 2006 г., същата е била водоснабдена, но не са били открити
индивидуални партиди на отделните самостоятелни обекти в нея. Етажните
собственици са ползвали услугите на ВиК оператора, но в апартаментите им
са били монтирани водомери, които отчитат индивидуалното потребление,
без да са пломбирани от ВиК оператора и не са били отчитани от него като
потребление на конкретен абонат-собственик на самостоятелен жилищен
обект, не са сключени и индивидуални договори с етажните собственици.
Потреблението е било отчитано по единствения пломбиран водомер- общ
7
водомер, за който е била открита партида на името на възложителя на
строежа. При така установените факти, които не са и спорни между страните,
въззивният съд намира, че независимо от липсата на писмени договори и
открити индивидуални партиди на ищците, между тях и ответното дружество
– оператор на ВиК услуги са възникнали облигационни правоотношения за
предоставяне на услуги за доставяне, отвеждане и пречистване на вода за
самостоятелния обект, собственост на ищцата.
Страните по възникналото и съществуващо облигационно
правоотношение имат както административно установени задължения,
предвид спецификата на предоставяните услуги и монополното положение на
ВиК оператора, така и облигационни задължения, регламентирани в ОУ на
оператора.
От приетите по делото писмени доказателства се установява безспорно,
че ищцата е депозирала заявление до въззивното дружество за откриване на
индивидуална партида. Въззивното дружество е отказвало да инициира
процедурата за откриване на индивидуална партида.
Правилно и законосъобразно БРС е преил, че приложима към
настоящия казус е правната уредба относно присъединяването на нови
потребители на ВиК услуги, действала към 2006 г., когато сградата е била
въведена в експлоатация. Понастоящем действащата от 2019 г. редакция на
чл. 17 от Наредбата е неприложима, тъй като същата има действие занапред и
е относима към сключване на договори за присъединяване на нови
потребители- възложители на строежи и купувачи на самостоятелни обекти в
новостроящи се сгради. Съгласно уредбата, действала към 2006 г., в договора
за присъединяване е следвало да бъдат посочени всички водомери в сградата,
за които след въвеждането и в експлоатация ВиК операторът е имал
задължение да открие индивидуални партиди – на името на възложителя на
строежа, а след представяне на нотариален акт за продажба на съответния
обект е следвало да бъде открита индивидуална партида на името на новия
собственик. Правилен, законосъобразен и обоснован е изводът на БРС, че в
конкретния случай откриването на индивидуални партиди следва да се
извърши по реда и при условията, регламентирани в чл. 59, ал. 7 на
действащите ОУ на дружеството.
Откриването на индивидуални партиди на собствениците в сграда-
етажна собственост съгласно чл. 59, ал. 7 от ОУ се инициира от ВиК
оператора, което предпоставя извод, че дори без подадени заявления от
етажни собственици, операторът би следвало да открие процедурата, ако има
данни, че в съществуваща сграда-етажна собственост, няма открити
индивидуални партиди на собствениците на самостоятелни обекти. В случая
въззивното дружество не е изпълнило задължението си по чл. 59, ал. 7 от ОУ
да инициира горепосочената процедура, макар да е било уведомено за
липсата на партиди.
С тези съображения настоящия въззивен състав намира възраженията
във въззивната жалба за неоснователни, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
8
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените пред БОС съдебно-деловодни разноски в размер на
1500 лв. и платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 419 от 28.11.2022 г. по гр. д. № 116 по
описа за 2022 година на РС Несебър.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: град Б***, да заплати на Д. В. К., ЕГН
**********, сумата от 1500 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9