Р Е
Ш Е Н
И Е № 219
14.03.2019г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският
административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Елеонора И.а
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА и.
адм. д. №161 по описа на съда за 2019г.
Производството е
по реда на чл.203 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба, подадена от Г.Ж.Г. ***, чрез пълномощник - адв. А.П.,***, против
Областна дирекция на МВР – Хасково. Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира сума в размер на 300.00 (триста) лева,
представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди - платено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД № 212/2018 г. на Районен
съд - Харманли, по което е било отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 18-0271-000167/06.03.2018г. на Началник РУ Харманли към ОДМВР –
Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане
на решението на районния съд в сила до нейното окончателно изплащане.
Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Областна дирекция на МВР Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
исковата претенция за доказана по основание и размер, поради което предлага да
се уважи.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
С
Наказателно постановление №18-0271-000167/06.03.2018г., Началникът на РУ Харманли
към ОДМВР – Хасково, наложил на настоящия ищец глоби
в размер на 200лв., за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), 50лв. за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, и две глоби
по 10лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление
било обжалвано от Г.Ж.Г. ***, където било образувано АНД №212/2018г. Видно от доказателствата, съдържащи се в това дело
(приложено по настоящото в оригинал), в производството пред Районен съд – Харманли
Г.Ж.Г. бил представляван от процесуален представител – адвокат А.П.. Адвокат А.П. бил надлежно упълномощен да
представлява Г.Ж.Г., като „подаде от негово име жалба против НП №18-0271-000167/06.03.2018г.
пред РС – Харманли, да получава призовки и съдебни книжа“. Последното е видно
от двустранно подписаното между адвокат П. и Г.Г. пълномощно с дата 16.05.2018г.,
приложено в оригинал (лист 18 гръб) от АНД 212/2018г. по описа на РС - Хармнали.
Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие от дата 16.05.2018г., Г.Ж.Г. договорил и заплатил изцяло и в брой на
адв. А.П. сума в размер на 300 лева.
С постановеното по АНД №212/2018г. Решение №98/24.10.2018г.,
Районен съд – Харманли отменил Наказателно постановление №18-0271-000167/06.03.2018г.,
на Началник РУ Харманли към ОДМВР – Хасково. Видно от извършеното
удостоверяване, съдебният акт влязъл в сила на 20.11.2018г. Настоящият иск е
подаден на 05.02.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в
лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността
се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установява
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Областна дирекция на МВР – Хасково. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление №18-0271-000167/06.03.2018г., на Началник РУ Харманли към ОДМВР –
Хасково, което е отменено с влязло в законна сила Решение №98/24.10.2018г.,
постановено по АНД №212/2018 г. на Районен съд – Харманли. Незаконосъобразният
акт е издаден от орган в структурата на ответната страна - Областна дирекция на
МВР – Хасково, която е юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да
отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2
от 19.05.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд. В нормата
на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие
на незаконосъобразното Наказателно постановление №18-0271-000167/06.03.2018г.,
на Началник РУ Харманли към ОДМВР – Хасково, е процесуално допустима и
основателна.
По
отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството
доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице
незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №98/24.10.2018г.,
постановено по АНД №212/2018г. на Районен съд – Харманли, с което се отменя
Наказателно постановление №18-0271-000167/06.03.2018г., на Началник РУ Харманли
към ОДМВР – Хасково, следва да се приеме като безспорно доказателство за
наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По
отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 300
лева, като съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие
и за процесуално представителство по АНД №212/2018г. по описа на Районен съд –
Харманли в полза на адв. П., съдът намира, че от събраните доказателства,
действително се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца Г. И. Ж.
в полза на адвокат А.П.. На първо място обстоятелството по заплащането ѝ
не се оспорва от страна на ответника, тъй като не се оспорва като документ приетия
като писмено доказателство по делото Договор за правна защита и съдействие,
сключен между Г. И. Ж. и адвокат А.П., в който намира отражение фактът на извършено
заплащане в брой на сумата от 300 лева. Макар в същият договор да се вписва, че
се сключва по повод процесуално представителство по АНД, то договорът е неразривно
свързан с Пълномощното от 16.05.2018 г. (съставен е на гърба на бланката на
същото), представено в оригинал именно по АНД №212/2018г., по описа на Районен
съд – Харманли, с отбелязване адвокат П. „да подаде жалба против НП №18-0271-000167/06.03.2018г.
пред РС – Харманли, да получава призовки и съдебни книжа“, поради което следва
да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата касае точно това дело, по
което е постановено отмяна на Наказателно постановление №18-0271-000167/06.03.2018г.,
на Началник РУ Харманли към ОДМВР – Хасково.
От данните по анд №212 се удостоверява /протоколите от с.з./, се
удостоверява също така, че от страна на адв. П. е действително реализирана
дейност в насока осъществяване на процесуално представителство в полза на
настоящия ищец.
По отношение на така заплатената сума следва да се
има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от
незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в
рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г.,
ОСГК и Първа, и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на
което се сочи, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за
обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на съдебното
оспорване на наказателно постановление, издаднето от длъжностно лице от
структурата на ответника, се явява изцяло основателна, а предвид ангажираните
писмени доказателства – и доказана.
С оглед
доказаност на постановената отмяна по съдебен ред на наказателно постановление,
претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното
незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016г., ОСС, I и II колегия,
с което се постановява, че при предявяване пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството
по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон.
Ето защо, съдът приема, че е налице и третата
кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът прави
искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от
датата на влизане в сила на решението на районния съд, до окончателното ѝ
изплащане. Искането за присъждане за
лихва е акцесорно, но, след като съдът намира основното искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер,
то основателно се явява и акцесорното такова за лихва, което следва да се уважи,
но не от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който е постановена
отмяната, а от датата на предявяване на исковата молба – 05.02.2019г.
Този извод
съдебният състав съобразява с вече анонсираната в простарнството най-новата
практика на ВАС по въпроса от коя дата следвада се присъжда лихва върху
главницата, изразявана в решения по адм. дело № 14782/2018г., адм. дело №
10814/2017 г., адм.дело адм. дело №8730/2017г.; адм. дело №8472/2017г.; адм.
дело №8399/2017г.; адм. дело №8483/2017г.; адм. дело №6831/2017г.; адм. дело
№3124/2017г.; адм. дело №1857/2017г. и др.
Гореизложеното
мотивира съдът да приеме, че се установяват и доказват кумулитавните предпоставки
за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
поради което исковата претенция се явява изцяло основателна и доказана и следва
да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №18-0271-000167/06.03.2018г.,
на Началник РУ Харманли към ОДМВР – Хасково, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 05.02.2019г.
При този изход на
спора, основателно се явява своевременното искане за присъждане на направените
и в този производство разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца такива в общ размер на 410 лева, от които 10 лева внесена
държавна такса и 400 лева заплатено в брой възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково да заплати на Г.Ж.Г.,
ЕГН ********** ***, сума в размер на 300
(триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от незаконосъобразно Наказателно постановление №18-0271-000167/06.03.2018г., на
Началник РУ Харманли към ОДМВР – Хасково, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 05.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково да заплати на Г.Ж.Г.,
ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.