О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 335 9май 2019
година град
Стара Загора
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански състав, на
девети май …………2019 година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар………………………………………………………………………..
Прокурор………………………………………………………………………,
като
разгледа докладваното от………………..съдията В. МИШОВА………
частно
гражданско дело номер 1165……………по описа за 2019……………...година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е определение № 587 от 14.02.2019
г., постановено по гр.д. № 5697/2018 г. по описа на С. районен съд, с което
исковата молба е оставена без разглеждане, а производството по делото -
прекратено.
Частният жалбоподателят С.И.И.,
действаща чрез пълномощника си Г.И.И. и чрез процесуалния си представител адв. Ц.В.,
счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. Счита, че съдът има правомощията, когато по делото, по което е
предявено чуждо право, да призове като страна и лицето, чието право е
предявено, като се позовава на чл.26, ал.4 ГПК. Представя с частната жалба
пълномощно, от което било видно, че упълномощителката С.И.И. е упълномощила Г.И.И.
да я представлява пред съда.
Съдът, като обсъди направените в частната
жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Частната жалба е
ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея съображения.
Производството по гр.д. № 5697/2018
г. по описа на С. районен съд е било образувано по искова молба, в чиято
титулна част е посочено, че се предявява от Г.И.И. чрез процесуален
представител адв. Ц.В.. От изложеното в обстоятелствената част се установява,
че лицето Г.И.И. е пълномощник на С.И.И. и като такъв е подписал предварителен
договор с ответницата за покупко-продажба на лек автомобил. Искането е тя
(ответницата) да бъде осъдена да заплати на И. сума в размер на 2 200 лв.
Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие и
пълномощно. С разпореждане от 25.01.2019 г. исковата молба е оставена без
движение с указания по редовността й, а именно – ищецът да уточни от свое име
ли предявява иска, от името изключително на С.И.И. или от името и на двамата, в
който случай да представи пълномощно и от С.И.И.. В изпълнение на
разпореждането по делото е изпратена
молба от 06.02.2019 г., именувана „Поправена искова молба“, в чиято
титулна част е посочено, че искът се предявява от Г.И.И. лично и като
пълномощник на С. И.И. и чрез процесуалния представител адв. В.. Искането не е
претърпяло промяна и е в същата редакция. Към тази молба е представено общо
пълномощно.
Първоинстанционният съд е
приел, че Светлата И.И. има единствено качеството на кредитор по насрещното
вземане, предмет на спора, и единствено тя има качеството на ищец в производството,
а Г.И.И. предявява от свое име чужди права пред съд. Приел е, че твърдението,
че искът е предявен от името на Светлата И., е несъстоятелно, тъй като
представеното пълномощно е дадено, за да послужи единствено по отношение на разпореждането
със собствеността на автомобила. Г.И. нямал активна процесуална легитимация да
предявява иска, с който съдът бил сезиран.
Разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, на която се
позовава първоинстанционният съд, в случая е неприложима, тъй като не става
дума за предявяване на чужди права. Видно е от обстоятелствената част на
исковата молба, както и на поправената искова молба, че Г.И. твърди, че е
пълномощник на С. И. и като такъв е продал автомобила на ответницата, респ.
получил част от продажната цена. Като пълномощник той е посочен и в титулната
част на исковата молба. Разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК обхваща случаите,
когато ищецът, без да са налице изключенията, посочени в правната норма, е
предявил чужди права, които претендира за друг. Тогава той не е процесуално
легитимиран, не е носител на правото на иск. В случая, както бе посочено
по-горе, това не е така. Налице е била нередовност на исковата молба,
изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, защото се е
твърдяло, че страна в материалното правоотношение е С. И., а Г.И. е действал
като пълномощник, а се е искало осъждането да бъде в полза на пълномощника,
който не е ищец. Тази нередовност е
останала неотстранена с поправената искова молба, поради което е било
наложително оставянето й без движение отново с изрични указания относно
привеждането на петитума в съответствие с изложените основания.
Неоснователно
първоинстанционният съд е приел, че пълномощното, представено по делото, е
дадено единствено да послужи по отношение на разпореждането с автомобила.
Пълномощното е общо и като такова то овластява пълномощника с представителна
власт спрямо лицето, от чието име упълномощаването изхожда, включително и за
преупълномощаване на трети лица, в т.ч. на адвокат, който да бъде процесуален
представител на ищцата в процеса. В тази връзка въззивният съд намира за
необходимо да напомни, че липсата на представителна власт не е непоправима. Когато
исковата молба е подадена чрез представител - по закон или пълномощие, трябва
да се приложат доказателства, удостоверяващи представителната власт. Ако
представителят не е надлежно упълномощен, или, макар и упълномощен, не отговаря
на условията по закон да осъществява процесуално представителство на страната,
тогава исковата молба е нередовна, а не недопустима. Съдът съгласно чл. 7 ГПК е длъжен да следи служебно за допустимостта и надлежното
извършване на процесуалните действия на страните. В подобен случай, за да
запази действията, извършени без представителна власт, законът допуска те да
бъдат потвърдени и задължава съдът да даде срок за надлежното предявяване на
иска, с оглед констатирания порок във връзка с представителството на ищеца,
вкл. и за потвърждаване – чл.101 ГПК. Липсата на представителна власт няма
отношение към процесуалната легитимация. Първоинстанционният съд е допуснал
смешение между процесуална легитимация (твърдение, че в полза на ищцата съществува
субективно материално право, засегнато от ответника), активна материалноправна
легитимация (ищцата е действително носител на защитаваното чрез иска материално
право, в случая - кредитор по силата на описаната в исковата молба сделка) и
представителна власт (правомощието на едно лице да извършва от името и за
сметка на представлявания правни действия, поради което не е процедирал
съобразно изискванията на чл.101 ГПК и вместо да остави исковата молба без
движение отново и да даде срок на страната да заяви дали поддържа исковата
молба и едва при неизпълнение на тези указания, ако извършените процесуални
действия не бъдат потвърдени, производството да бъде прекратено.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че частната жалба е основателна и обжалваното определение
следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от гореизложеното,
Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 14.02.2019 г., постановено по гр.д. №
5697/2018 г. по описа на С. районен съд, и ВРЪЩА делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.