Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260489
гр. Пловдив, 30.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 26.10.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка
Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5992/2020 г. по описа
на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.Г.Л. против Наказателно постановление № 20-1030-003983,
издадено от началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ, сектор пътна
полиция, с което В.Г.Л. е наложена:
1) глоба в размер на 50лв. за
нарушение на чл.133 ал. 2 от ЗДвП
2) глоба в размер на 20лв. за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.6 ЗДвП.
С
жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото отменяне
по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
На 26.04.2020 г. в
13:50 часа в гр. Пловдив, ул. „Напредък" 2 В.Г.Л. управлява мотоциклет
Хонда Силвър Уинг с peг. № *******, като извършва следните нарушения.
1) Превозва
собственото си дете С.П.Л. на **** години на задна седалка на мотоциклета.
2)Не представя знак
за годишен технически преглед на МПС
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.
В конкретния случай
констатациите в АУАН не само не са опровергани,
но и изцяло се подкрепят от събраните по делото гласни доказателствени средства- показания на актосъставителя И.П.,
който в съдебно заседание изцяло потвърди отразеното в АУАН.
При правилно
установена фактическа обстановка, обаче неправилно
е приложен процесуалния и материалния закон.
Видно от
приложения по делото АУАН, същият е изготвен печатно. Съдържанието на печатния текст обаче е изключително неясно. Допуснати
са многобройни технически грешки, които напрактика
лишават написаното от смисъл. Затова и неизвестно по делото лице, по
всяка вероятност актосъставителят, е нанесло
поправки на ръка, като е поправило техническите грешки и е придало
завършен смисъл на написаното.
Безспорно, законът предвижда
възможност при допуснати технически грешки в АУАН или НП същите да бъдат
поправени, но това следва да стане по надлежния ред, а именно чл. 130 НПК,
намиращ субсидиарно приложение съгласно препращащата норма на чл. 84 ЗАНН.
В цитираната норма на чл. 130 НПК по императивен начин
е уредено, че всички технически грешки се отстраняват като поправките, измененията и допълненията се удостоверят с подписа на лицата, които са ги
извършили.
Видно от текста на процесния АУАН,
в него нито е удостоверено лицето нанесло многобройните ръкописни поправки,
нито същото е положило подпис.
Извършената неправомерна подправка изцяло лишава АУАН от
легитимацията му на официален документ и той не може да изпълни присъщите му функции.
В този смисъл АУАН, в който не по
надлежния ред са извършени неправомерни поправки следва да се приравни на изцяло невалиден или несъществуващ АУАН
по правните си последици.
Така Решение № 329 от 13.02.2019
г. по к. адм. н. д. № 3652 / 2018 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2387 от 15.12.2016 г. по н. д. № 2358 / 2016 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1640 от 17.7.2013 г. по н. д. №
1759/2013 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, с
който се повдига административното обвинение и който определя предмета
на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката
между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна
квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
В този смисъл липсата на валиден АУАН води до липса на надлежно повдигнато
и предявено административно обвинение и се явява безусловно основание
за отмяна на НП, доколкото необратимо е накърнено правото на защита на
нарушителя в най-ранния етап на административно-наказателния процес.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН
е предвидена възможност да се издаде НП и когато в АУАН са допуснати пороци, стига да са установени по несъмнен начин извършването на
деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и систематично
тълкуване на чл. 53, ал. 2 ЗАНН във
връзка с нормите на чл. чл. 43, ал.4, чл. 43, ал.6 ЗАНН и чл. 52, ал. 2 ЗАНН се установява обаче, че този ред
за саниране на процесуални нарушения, допуснати в рамките на административно
наказателното производство е неприложим когато между АУАН и НП е налице несъответствие в
описанието на съставомерните фактически признаци на извършеното деяние и/или в
посочването на нарушените правни норми. На
още по силно основание чл. 53, ал.2
ЗАНН е неприложим, когато изобщо липсва валиден АУАН и административното
обвинение изобщо не е повдигнато и предявено по надлежния ред.
Затова приложението на чл. 53, ал. 2 ЗАНН следва да се сведе до нарушения на процесуалните правила в
административно-наказателния процес, които не
са свързани с надлежното повдигане на админситративното обвинение и очертаване
на съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието,
вменено като нарушение и неговата
правна квалификация.
В този изричен смисъл
е и трайната практика на Административен съд Пловдив, приемаща, че разширително тълкуване според което по реда
на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци, свързани с надлежното повдигане
на административното обвинение е недопустимо, доколкото по този начин напрактика
би се обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото надлежно предявяване.
Така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015
г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. №
904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г.
по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Констатираните пороци, изразили
се в неправомерна и не по надлежния ред подправка на съдържанието на АУАН няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за пълна липса на валидно повдигнато и предявено административно обвинение,
който процесуален порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ.
100, АЛ.1, Т.6
ЗДВП.
При
правилно установена фактическа обстановка НП в тази част е издадено при
неправилно приложение на материалния закон. Видно от текста на НП на дееца е
вменена форма на изпълнителното деяние- неносене
на знак за първоначален технически преглед.
Действително
подобна форма на изпълнителното деяние е
била съставомерна по чл. 100, ал.1, т.6 ЗДвП, но това е било до измененията в ЗДвП извършени с ДВ бр.
2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. След тази дата в закона са
предвидени съвсем различни форми на изпълнителното деяние, сред които
визираната в НП не попада.
Съгласно
чл. 3, ал.1 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му. В този смисъл като е
приложил към настоящото нарушение,
извършено на 26.04.2020г., редакция
на закона, която е била актуална
до 20.05.2018г., наказващия орган е приложил неправилно материалния
закон, което обуславя извод за налично допълнително основание за отмяна на НП в
тази част.
Налице
е и още един порок при приложението на материалния закон, досежно нарушението
по чл. 100, ал.1, т.6 ЗДвП.
Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна
на дееца е вменено „непредставянето“
на знак за технически преглед. Видно от текста на нормата съставомерната форма
на изпълнителното деяние по нея е „неносенето“
на споменатия документ. Двете понятия „не представя“ и „не носи“ не са идентични
и между тях не може да се постави знак за равенство, доколкото е напълно
възможно деецът да е носил със себе си изисквания документ, но да не го
представил на контролните органи по различни причини.
В
този смисъл може само да се предполага, че дееца не е представил документа,
защото не го е носил, но както е добре известно административно-наказателната
отговорност не може да почива на предположения.
За
водача на МПС съществуват две самостоятелни задължения. Едното е да носи в себе
си при управление на МПС – документите изброени в т.1-6 на чл. 101, ал.1 ЗДвП,
а другото е да ги представя при поискване на контролните органи. Съставомерно по чл. 100, ал.1, т.6 от ЗДвП е само „неносенето“ на тези документи.
Доколкото
вменената във вина форма на изпълнителното деяние „не представя“ е несъставомерно по сочената правна норма –чл. 100,
ал.1, т.6 ЗДвП, НП следва да се отмени и в тази част.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че за съдът, в качеството му
на въззивна инстанция, не съществува правната възможност едва с решението си да
издири и да накаже дееца за коректната правна норма, съответна на фактическото
описание на деянието, доколкото подобен подход би бил изцяло несъвметсим с
правото на защита на наказаното лице и напрактика би елиминирал целия процес в
ЗАНН по повдигане и предявяване на административното обвинение.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 133
АЛ. 2 ОТ ЗДВП
И в
тази част неправилно е приложен материалния закон.
Установените
по делото факти коректно са субсумирани под нормата на чл. 133, ал.2 ЗДвП. Видно от систематичното й място, тя се
намира в раздел XXIV от
ЗДВП „Особени правила при превоз на пътници и товари“.
Приложена
е обаче неправилната санкционна норма на чл. 183, ал.4, т.10 ЗДвП, която
съгласно нарочния й текст е приложима при превозване на деца в нарушение на
изискванията на глава втора, раздел ХХV
от ЗДвП, а именно „Обезопасителни колани, защитни каски, системи за
обезопасяване на деца“.
Видно
е, че сочената от наказващия орган санкционна
норма е изцяло неприложима
към правната квалификация, дадена на процесното нарушение, което се
явява и самостоятелно основание за отмяна на НП в тази част.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че за съда не съществува
възможност сам да издири коректната
санкционна норма и за първи път да накаже дееца по нея.
Да се процедира по обратен начин означава
деецът да бъде поставен в положение да
разбере кое е правното основание за ангажиране на отговорността му, едва
след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с
правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно издири
и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма,
без те да са надлежно индивидуализирани в
НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно-
отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика
недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
Така
изрично Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При
този изход на спора жалбоподателя би имал право на разноски. Доколкото обаче
той нито е поискал разноски, а не е и представил
доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение), то
такива не следва да се присъждат.
В
тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с
решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са
представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на
делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да
санира този пропуск.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-003983, издадено
от началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ,
сектор пътна полиция, с което В.Г.Л. е наложена:
1) глоба в размер на 50лв. за
нарушение на чл.133 ал. 2 от ЗДвП
2) глоба в размер на 20лв. за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.6 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.