№ 168
гр. Шумен , 24.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Соня Анг. Стефанова
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500226 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 966 от 09.06.2020 год., депозирана от Т.С.К. – държавен
съдебен изпълнител при РС - Шумен против определение от 03.06.2021 год. на съдията по
вписванията при РС-гр. Шумен, с което е отказано заличаване на възбрана, вписана под акт № ....
год., наложена по изп. дело № 20143630402011 по описа за 2014 год. на СИС при РС – Шумен.
Жалбоподателят счита, че отказът на съдията по вписванията е неправилен и
незаконосъобразен. Навежда твърдение, че доколкото в конкретния случай изпълнителното
производство е прекратено, съдебният изпълнител е длъжен на осн. чл. 433, ал. 3 от ГПК да вдигне
служебно наложените запори и възбрани, за което не дължи заплащане на държавна такса.
Предвид изложеното, моли съда да отмени атакувания отказ на съдията по вписванията и да
разпореди заличаване на възбраната.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване акт.
Депозирана е от лице (държавен съдебен изпълнител), което е процесуално легитимирано да
атакува отказ на съдията по вписванията за заличаване на възбрана. Съгласно разясненията, дадени
в т.8 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК в
охранителните производства молител се явява заинтересованото лице (чл. 531, ал. 1 ГПК) - онова,
което има интерес да сезира ръководещия производството орган и да поиска от него дължимото
съдействие за осъществяване на граждански правоотношения. В производството по раздел V от
Правилника за вписванията - Вписване на възбрани и други обезпечения (респ. заличаването им по
арг. от чл. 31, ал. 1 от ПВ) заинтересовано лице се явява именно съдебният изпълнител, който
съответно има правото да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
С постановление от 16.04.2021 год., влязло в законна сила на 27.05.2021 год., производството
1
по изп. дело № 20143630402011 по описа за 2014 год. на СИС при РС – Шумен е прекратено на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С искане вх. рег. № 3045/03.06.2021 г. Т.С.К. – държавен съдебен изпълнител при СИС на РС –
Шумен е депозирала искане до СВ-гр.Шумен, да бъде заличена възбрана, вписана под акт № ....
год., наложена по изп. дело № 20143630402011 по описа за 2014 год. на СИС при РС – Шумен в
полза на взискателя „Про Лего“ АД. Към молбата е приложено копие от наложената възбрана по
изп. дело № 20143630402011 по описа за 2014 год. на СИС при РС – Шумен. Молителят е записал
изрично, че възбраната се вдига служебно на осн. чл. 433, ал. 3 от ГПК и в тази насока не е
приложено доказателство за платена държавна такса.
За да постанови атакувания отказ, съдията по вписванията е посочил, че освобождаването от
задължение за заплащане на държавна такса би могло да се постанови само със закон, като в
случая не е налице изрична законова разпоредба, освобождаваща държавния съдебен изпълнител
от заплащане на такава. Приел е, че законодателната преценка за освобождаване от държавна такса
на осн. чл. 84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято
защита се търси. Доколкото взискател по изпълнителното дело е търговско дружество и вземането
не е публично, е счел, че държавна такса се дължи на общо основание.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.31, ал.1 от ПВп., вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на
учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена
гаранцията или обезпечението.
Чл. 3, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията гласи, че за
извършване на отбелязване, за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от
събраната такса за вписване. В случая, таксата за вписване на възбрана е в размер на 15 лв. (арг.
чл. 5 от Тарифата), а при заличаването й следва да бъде заплатена такса в размер на 7, 50 лева (в
този смисъл Определение №7/09.01.2020 по дело №4694/2019 на ВКС, ГК, II г.о.).
В разпоредбата на чл. 32б, във вр. с чл. 32а, ал. 1 от ПВ е посочено, че съдията по вписванията
може да откаже отбелязване по депозирана молба, ако тя не отговаря на изискванията на закона.
Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГТК може да бъде отказано вписване, респективно отбелязване, ако не е внесена дължимата за
това такса, като съдията по вписванията не може да даде указания за отстраняване на посочената
непълнота на документите (арг. т. 1 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК).
От материалите по делото безспорно се установява, че изп. дело № 20143630402011 по описа
за 2014 год. на СИС при РС – Шумен е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а в чл.
433, ал. 3 ГПК е посочено, че съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и
запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване
влезе в сила, т.е. последният действа служебно, по собствена инициатива. Това обстоятелство,
обаче, не означава, че производството е освободено от внасяне на държавна такса. Молител в
2
производството по заличаване на възбраната на осн. чл. 433, ал. 3 от ГПК и заинтересовано лице
безспорно е съдебният изпълнител. Следователно по силата на чл. 541 от ГПК задължение на
съдебния изпълнител е да представи към молбата си документ за внесена държавна такса, дължима
в охранителното производство (в този смисъл Определение № № 7 от 09.01.2020 г. по ч.гр.д. 4694/
2019 год. на ВКС, ІІ г.о.; Определение № 55 от 11.03.2019 год. по ч. гр. д. № 305/2019 год. на ВКС,
ІІ г.о.; Определение № 13 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4697/2019 г., II г. о. и др.).
Несъстоятелно е твърдението на държавния съдебен изпълнител, че е освободен от
заплащането на държавни такси, тъй като възбраната се вдигала служебно на осн. чл. 433, ал. 3 от
ГПК. Трайно се застъпва в съдебната практика, че освобождаването от задължение за плащане на
държавни вземания – в случая държавна такса, става само със закон, при изрично предвидени в
закона предпоставки. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на
ОСГК на ВКС, на основание чл. 540 ГПК приложение в охранителното производство намира
разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща освобождаване от заплащане на държавна такса в особени
случаи. Това приложение е съответно – съобразно спецификите на охранителното производство. В
тази връзка следва да се съобрази и изразеното в Решение № 3/8.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г.
на КС становище, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси
на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято
защита се търси. Обратното би създало привилегии, които не се следват. Да се приеме, че
взискателите и длъжниците (частни физически и юридически лица) по изпълнителните дела,
образувани при държавен съдебен изпълнител, не дължат държавни такси, за разлика от
взискателите и длъжниците (частни физически и юридически лица) по изпълнителните
производства, образувани при ЧСИ, които винаги заплащат такива, би нарушило принципа за
равнопоставеност на субектите на правото на частната собственост. В този смисъл е и възприетото
в определение № 153/27.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1713/2017 г. на ВКС, І г. о. становище, че
съдебният изпълнител не дължи държавни такси при изпълнение на възложените му със закон
функции във връзка със събиране на публични вземания. Когато, обаче, се касае за частни
вземания, съдебният изпълнител следва да приложи към молбата си за заличаване на възбрана и
документ за заплатена държавна такса.
В конкретния случай става дума за наложена от ДСИ възбрана върху ½ ид.част от имот-частна
собственост (на длъжника А.Р.), във връзка със събирането на частно вземане – на взискателя „Про
Лего“ АД за сумата от общо 3113,56 лева, от които 1481,31 лева – главница по договор за
потребителски кредит от 03.05.2006 год. и 1632,25 лева – договорна лихва, както и сумата от
529,08 лева – разноски по делото. В тази хипотеза не са налице законови разпоредби, по силата на
които за заличаване на възбраната в изпълнение на разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК държавният
съдебен изпълнител да е освободен от заплащането на държавна такса към Агенцията по
вписванията.
Гореизложеното намира опора и в нормата на чл. 37 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, поместена в Раздел ІІ от тарифата – „Такси по съдебното
изпълнение, събирани от държавните съдебни изпълнители“, в която изрично е указано, че за
искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана се събира такса 15 лева.
Т.е. за държавния съдебен изпълнител съществува нормативно разписано задължение да събере
държавна такса от задълженото лице в законоустановения размер и едва след това да поиска от
3
съдията по вписванията вписване или вдигане на възбрана.
В чл. 79 от ГПК е разяснено по какъв начин се разпределят разноските по изпълнението, като
в ал. 1, т. 1 от същата норма изрично е посочено, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство. В случая изпълнителното дело е
прекратено именно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, след като взискателят „Про Лего“ АД
не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на над две години и именно
взискателят е следвало да заплати такса на основание посечената правна норма. Взискателят „Про
Лего“ АД, не е освободен от заплащане на държавна такса за заличаване на възбраната по силата
на закона, поради което същата следва да бъде събрана именно от него. В случай, че не я заплати,
то за държавния съдебен изпълнител остава възможността да събере следващата се държавна такса
от длъжника по изпълнителното дело, който в най-пълна степен е заинтересован от вдигане на
възбраната, наложена върху собствения му недвижим имот.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че депозираната от държавния
съдебен изпълнител жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 966 от 09.06.2020 год. на Т.С.К. – държавен
съдебен изпълнител при РС - Шумен против определение от 03.06.2021 г., постановено от съдия
по вписванията при Районен съд-Шумен. по искане с вх. рег. № 3045/03.06.2021 г. – СВ - Шумен, с
което е отказано заличаване на възбрана, вписана под акт № .... год., наложена по изп. дело №
20143630402011 по описа за 2014 год. на СИС при РС – Шумен.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4