Решение по дело №7366/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1639
Дата: 11 август 2022 г.
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20215330207366
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1639
гр. Пловдив, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Г.а
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330207366 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0031894,
издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на С. К. Г., с ЕГН **********, за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461,
т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена ГЛОБА в размер на
250/двеста и петдесет/ лева.
Жалбоподателят в жалбата и лично в съдебно заседание прави искане за
отмяна на ЕФ, като излага съображения за това.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище навежда доводи за
отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като
правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за
намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя С. К. Г. е бил издаден Електронен фиш за налагане
на административно наказание глоба за това, че на 17.04.2021г. в 16:14ч. в
гр.Пловдив, пътен възел Скобелева майка, посока изток е управлявал МПС
туристическо ремарке за лек автомобил с рег.№ ****, за което ремарке
нямало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Нарушението било установено с АТСС ARH CAM S1 №
11743са. С издадения ЕФ жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на
250 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638,
ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
След анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че са налице основания за отпадане административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение и отмяна на
обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.
Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко
друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор. Разпоредбата на чл.481, ал.2, т.3 от КЗ,
предвижда, че за целите на задължителното застраховане по тази глава не се
смятат за моторни превозни средства: т.3. ремаркета категория О1 (до 750
килограма) по Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни
средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г.; изм., бр. 75 от 2012
2
г., бр. 77 от 2013 г. и бр. 17 от 2015 г.).
Предвид цитираните разпоредби и с оглед доказателствата по делото, не
се доказа извършено от жалбоподателя нарушение на вменените му
разпоредби на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461,
т.1 от КЗ. Безспорно на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал
туристическо ремарке за лек автомобил с посочен в ЕФ регистрационен
номер, за което се установява по категоричен начин, че е от категория О1 с
маса от 240 /безспорно установени от свидетелство за регистрация Част І/.
Доколкото обаче процесното ремарке с дадените характеристики не може да
се смята за моторно превозно средство, предвид цитираната по-горе
разпоредба на чл.481, ал.2, т.3 от КЗ, то за същото жалбоподателя не е
задължен да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, каквото задължение има за моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, съгласно чл. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Изложеното дотук сочи, че
твърдяното административно нарушение не е осъществено, поради което и
липсва основание за наказване на жалбоподателя, но тъй като, въпреки
последното, неправилно с издадения ЕФ на същия е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, то и е налице основание за
отмяна на атакувания акт, поради неговата неправилност и липса на законова
опора.
Отделно от това, разглеждания ЕФ следва да бъде отменен и поради
допуснато съществено процесуално нарушение при описание на процесното
деяние, водещо до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. В
случая е посочено, че е установено нарушение на КЗ, но не е описано в какво
точно се състои нарушението, квалифицирано като такова по чл.483, ал.1, т.1
вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ. Недопустимо е по
аналитичен път да се извеждат основни факти и обстоятелства, най-малко
заради риска, да се направят различни изводи от страна на наказващия орган,
на нарушителя, а и на съда. По-важното е, че така нарушителят е поставен в
процесуална ситуация, в която е нужно да гадае в какво се състои
нарушението, за което е санкциониран, респективно срещу кои факти и
обстоятелства следва да се защитава, с което сериозно се ограничава правото
му на защитата и именно поради това се касае за съществено процесуално
нарушение, което в случая е неотстранимо с оглед контролните функции на
3
въззивната инстанция.
Коментираните нарушения се явяват основание за отмяна на
Електронният фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а
искане за разноски от жалбоподателя не е направено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението
си.

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия Г № 0031894, издаден от ОД на
МВР гр. Пловдив, с който на С. К. Г., с ЕГН **********, за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ е наложена ГЛОБА в размер на 250/двеста и петдесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4