Решение по дело №1375/2014 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 573
Дата: 19 декември 2014 г. (в сила от 26 януари 2015 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20141520101375
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 19.12.2014г., Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                       гражданска колегия,

На десети ноември                                                    две хиляди и четиринадесети година,

В публично заседание                                              в следния състав:

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:З.Р.

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1375 по описа на съда за 2014г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Черни връх” №51Д против Д.А.И.,***.Предявен е за разглеждане иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и възразена от длъжника-ответник в настоящето производство.

Твърди се по исковата молба, че на 28.08.2011г., около 13.30 ч., на ул.”Първи май” №44, при управление на лек автомобил марка БМВ, модел 320И, с ДК№5590ВА/WBABF110X0JA3793/, след употреба на алкохол, водачът Д.А.И. поради движение с несъобразена скорост, реализирал ПТП с МПС, марка Рено, модел 19, с с ДК№КН 1082 ВА.Към този момент, отговорността на водача на лек автомобил БМВ, модел 320И била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД със застрахователна полица №2211189049701 от 02.08.2011г., със срок на валидност от 03.08.2011г. до 02.08.2012г.

За причинените щети върху лекия автомобил Рено 19, при ищеца била образувана преписка по щета с №0902-5060-11-302861.В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения договор за застраховка ГО, ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1101.85 лв.

Ищецът в настоящето производство подал заявление по чл.410 ГПК и по ч.гр.д.№1058/14г. на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 1101.85 лв.-главница по регресна претенция и 233.03 лв.-обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 03.04.2012г. до 28.04.2014г., ведно със законна лихва от 13.05.2014г. до окончателното изплащане.Длъжникът в това производство възразил срещу заповедта, което обусловило и предявяването на настоящите искове.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, в който са оспорени предявените искове.Твърди се, че е налице противоречие между фактическата обстановка, описана в исковата молба и поканата за доброволно плащане.

По делото са представени и приети като доказателства: копие от покана за доброволно изпълнение, копие от застрахователна полица , доклад по щета, експертиза по щета, експертиза за определяне на действителна стойност на автомобил, сравнителна експертиза по щета, опис-заключение, уведомление за настъпило застрахователно събитие, протокол за ПТП.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител заяви, че не оспорва фактическата обстановка, описана в исковата молба, но според него тази фактическа обстановка не води до извод за основателност на предявените искове.

От гореописаните доказателства и изявлението на ответника, за съда се налагат следните фактически изводи:

На 28.08.2011г.ответникът Д.А.И. при управление на МПС марка БМВ, модел 320И, движейки се по ул.”Първи май” в с.Ябълково, поради несъобразена скорост, загубил контрол върху управляваното от него МПС и се блъстнал в паркиран лек автомобил-„Рено” 19, с ДК№ Кн 1082 ВА.Пристигналите на място служители на МВР съставили протокол за ПТП, в който е описано ПТП, видимите щети по автомобилите, причината за ПТП.В протокола е посочено, че Д.А.И. е бил употребил алкохол, като е посочено, че концентрацията му е над 1.2 на хиляда.Към момента на ПТП, лекия автомобил БМВ е бил застрахован по застраховка гражданска отговорност при ищеца за срок от 03.08.2011г. до 02.08.2012г.

М Д С-собственик на увреденото МПС рено 19 е подала до ищеца уведомление за настъпило застрахователно събитие.Ищецът, видно от описаните по-горе доказателства, е провел процедурата по определяне стойността на щетите, като на 20.09.2011г. е превел на М С сумата от 1081.55 лв.

До Д.И. е изпратена покана за доброволно изпълнеие, като в същата е описано друго ПТП, други леки автомобили, различна дата и различни собственици.

При описаната фактическа обстановка, съдът счита, че предявения иск по чл.422 ГПК вр.чл.274, ал.1 КЗ е частично основателен до размера на изплатеното от застрахователя обезщетение.Налице са всички елементи от фактическия състав за уважаване на този иск.Налице е причинено ПТП, в резултата от несъобразена скорост на МПС, което към момента на това събитие е било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца.Водачът на това МПС, към момента на ПТП е бил употребил алкохол, с концентрация над 1.2 на хиляда.В резултата на това ПТП са причинени щети върху лек автомобил „Рено” 19, които са на стройност 1081.85 лв, която сума е изплатена на собственика на това МПС.За посочените обстоятелства, видно от изявлението на процесуалния представител на ответника между страните не е налице спор.В този смисъл налице е хипотезата на чл.274, ал.1 т.1 КЗ и застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, което е в размер на 1081.85 лв.До този размер, съдът счита, че предявения иск е основателен и доказан.До пълния предявен размер от 1 101.85 лв., по делото не се събраха никакви доказателства да е изплащано обезщетение в такъв размер, нито се представиха доказателства за съществуване на вземане в такъв размер, поради което в тази му част предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Относно претенцията по чл.422 ГПК вр.чл.86 ЗЗД за сумата от 233.03 лв., съдът счита, че този иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Вземането на ищеца към ответника произтича от сключения договор за застраховка ГО и закона.Това вземане няма определен падеж и по правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД за поставяне на длъжника в забава е необходимо да бъде поканен.

В конкретния случай, в исковата молба се твърди, че на 03.04.2012г. на Д.И. е връчена покана за доброволно изпълнение, с която е поканен да изпълни задълженията си към застрахователя и от датата на връчването й се дължи обезщетение за забавено плащане.Законът не урежда форма за действителност на поканата, но трябва да бъде изрична и да установява волята на кредитора по недвусмислен начин.Обикновеното уведомяване на длъжника за наличието на дълг не е достатъчно.С поканата трябва да се иска изпълнение на дължимата престация, като искането да се изпълни друго задължение няма значението на покана.Искането за повече или за изпълнение по начин, различен от дължимия, може да има значението на покана, ако с оглед на фактите може да се приеме, че длъжникът е разбрал значението на волеизявлението на кредитора.

От съдържанието на представената по делото покана, за съда се налага извод, че същата не е породила действие по чл.84, ал.2 ЗЗД.В същата са посочени други автомобили, ПТП, случило се на друга дата и между други лица.В този смисъл, съдът счита, че поканата не отговаря на горните условия и от съдържанието й е невъзможно да се узнае основанието на претендираното плащане.При този извод, ответникът не е изпаднал в забава и не дължи претендираното обезщетение от 03.04.2012г., а се дължи законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда.

При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 589.21 лв., съразмерно с уважената част от исковете, които разноски са направени по ч.гр.д.№1058/2014г. на КРС и по настоящето-гр.д.№1375/2014г. на КРС.

Ищецът от своя страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК, дължи на ответника деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 56.86 лв.

 

 

Водим от горното, съдът

 

 

                                                 РЕШИ:

 

Признава за установено по отношение на Д.А.И.,***, че вземането на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Черни връх” №51Д  в размер на 1081.85 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законна лихва, считано от 13.05.2014г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1058/2014г. на КРС, съществува, като до пълния предявен размер от 1101.85 лв. отхвърля иска като неоснователен.

Отхвърля предявения от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД против Д.А.И. иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 233.03 лв.-обезщетение за забавено плащане на горната главница, за периода от време от 03.04.2012г. до 28.04.2014г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1058/2014г. на КРС.

Осъжда Д.А.И. да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД деловодни разноски в размер на 589.21 лв., които разноски са направени по ч.гр.д.№1058/2014г. на КРС и по настоящето-гр.д.№1375/2014г. на КРС.

Осъжда ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на Д.А.И. деловодни разноски в размер на 56.86 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.

                                                        

 

                                                                             Райнен съдия: