Решение по дело №148/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260001
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Калиптен Ибрям Алид
Дело: 20203200600148
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

260001

 

град Добрич, 14.08.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на седми юли, две хиляди и двадесета година, в  състав:

                                                          

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ПЕТРОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ХАРАЛАМБИЕВА

                                                                          КАЛИПТЕН АЛИД     

                          

при участието на секретар Р. Р. и в присъствието на прокурор Пламен Николов, като изслуша докладваното от съдия К.Алид в.н.о.х.д. № 148 по описа за 2020г. на Добрички окръжен съд, за да се произнесе,  взе  предвид  следното:

 

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия С.Г.С. чрез неговия процесуален представител срещу присъда № 9/12.12.2029г. на Районен съд – Генерал Тошево. С горепосочения съдебен акт подсъдимият  е бил признат за виновен за това, че на 20.07.2018г. в град Генерал Тошево, обл.Добрич се е заканил на И.Ц.М. *** Тошево с престъпление против личността на нейн ближен, а именно заканване с убийство на сина й В.С.М., като заканването би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 от НК. В тази връзка на основание чл.55, ал.1 от НК му е било наложено наказание «пробация» със следните пробационни мерки: «задължителна регистрация по настоящ адрес» с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично за срок от 6 месеца, «задължителни периодични срещи с пробационен служител» и «включване в програма за обществено въздействие» за срок от 6 месеца. Със същата присъда са били уважени предявените гражданско-правни претенции за причинени неимуществени вреди от гражданските ищци И.Ц.М. и В.С.М. в размер на 500.00 лева за всеки един от тях, с отхвърляне на същите за разликата, съответно от 3000.00 лева и от 4000.00 лева, като са били възложени на осъдения заплащането на държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сторените по делото разноски.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия чрез процесуалния му представител с претенции за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт. Пледира се за отмяна и оправдаване на жалбоподателя поради недоказаност, респективно несъставомерност на деянието по горевизирания престъпен състав.

Представителят на Окръжна прокуратура - град Добрич счита жалбата за неоснователна и прави искане присъдата като законосъобразна, правилна и обоснована да бъде потвърдена изцяло.

След като обсъди и прецени събраните в хода на разследването материали, становищата и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

Първоинстанционният съд, въпреки че е отчел всички релевантни обстоятелства и конкретните специфики на доказателствения процес, като е извел аргументи относно приетите за установени факти и правната квалификация на деянието, в конкретния случай не е очертал правната рамка при определяне и индивидуализация на наказанието. Същият не е посочил именно  коя хипотеза на чл.55 от НК прилага – наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. В мотивите на съдебния акт са приети като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на дееца, без да е обосновано, че изброените такива се явяват или изключителни, или многобройни. Същевременно е пропуснато да се изтъкне, че в конкретния случай при тези обстоятелства и най-лекото наказание, предвидено в закона, се оказва несъразмерно тежко.

Изложената непълнота в мотивите е довела до вътрешно противоречие в съдебния акт, обуславяща и извода на въззивния съдебен състав, че не може да бъде установена волята на първоинстанционният съд относно наказанието.

Предвид изтъкнатите съображения и поради невъзможността да бъде санирано неизпълнението на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК за обосноваване на крайния съдебен акт, въззивната инстанция счита, че делото следва да бъде върнато на Районен съд – град Генерал Тошево за разглеждане от друг състав.

Извън гореописаното, второинстанционният съд констатира и друго допуснато процесуално нарушение, което следва да се има предвид при последващо разглеждане на делото, макар и самото то да не се явява в конкретния случай предпоставка за връщане на делото - не е била спазена разпоредбата на чл.273, ал.1 от НПК за отстраняване на свидетелите от съдебната зала до разпита им /вж. стр.115, абзац 13, изр.1-3/.

С оглед констатацията за наличие на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните при постановяване на първоинстанционната присъда -липса на мотиви /чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК/, настоящият съдебен състав не би могъл да се произнесе по другите, наведени в жалбата основания за неправилността й.

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Отменя изцяло присъда № 9/12.12.2019г. по н.о.х.д. № 73/2019г. по описа на Районен съд - град Генерал Тошево и връща делото за разглеждане от нов състав.

Решението е окончателно.

 

 

                    Председател:                                                     Членове: 1/                             

 

                    

                                                                                             2/