№ 18363
гр. С., 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110161594 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 07.02.2025 г., от „ТС“ ЕАД против
В. С. Т., З. Х. Т. и Х. С. Т., с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото
дружество сумата в размер общо на 3568,03 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „С.“, бл. 113А,
вх. В, ет. 3, ап. 10, абонатен № 368580, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 09.11.2023 г. до
окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 613,71 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., сумата в размер общо на 41,01 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г.
до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба на 09.11.2023 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на
9,55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г., като вземанията се разпределят между
ответниците, както следва: 4/6 за З. Х. Т., 1/6 за В. С. Т. и 1/6 за Х. С. Т..
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на доставената енергия и
потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от
приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че
страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост
върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че
съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок
задължението за главница, то дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
исковия период.
1
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Х. Т. излага твърдения, че е сключил
споразумение с ищцовото дружество за разсрочено плащане на процесните вземания. В
подкрепа на наведените доводи е представен препис от споразумение от 19.02.2025 г., по
силата на което ответникът Х. Т. се е задължил да погаси процесните вземания на вноски до
19.08.2025 г., декларация, че ответникът ще погаси задълженията и на В. Т. и З. Т. и касов
бон за заплатена в полза на „ТС“ ЕАД сума в размер на 1507,83 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Т. и З. Т. не изразяват становище по исковата
претенция.
По делото е постъпила молба от ищеца чрез процесуалния му представител
юрисконсулт Ибрямова, с която е потвърдено сключването на споразумение за разсрочено
погасяване на процесните вземания, като след извършените от ответната страна плащания
непогасените вземания възлизат общо на сумата в размер на 3518,26 лева, представляваща
сбор от непогасена главница и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. С
молбата е направо искане делото да не бъде спирано, а разглеждането на делото да
продължи по общия ред.
В открито съдебно заседание от 30.09.2025 г. процесуалният представител на ищеца
поддържа, че процесните вземания, законната лихва до датата на плащането и направените
разноски за внесена държавна такса са погасени, като дружеството претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Предвид изложеното съдът намира, че
възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ.
неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на
собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към
топлопреносната мрежа.
Страните не спорят, че в процесния период между „ТС“ ЕАД и ответниците е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот, по силата на което е доставена енергия на
посочената в исковата молба стойност, като поради неизпълнение в срок на задълженията е
начислено и обезщетение за забава в размер на законната лихва. При съобразяване на
извършеното в хода на делото плащане от ответника Х. С. Т., с което процесните вземания
са изцяло погасени включително и частта следваща се на ответниците В. С. Т. и З. Х. Т.,
2
исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответника Х. Т., който е
сключил споразумение с ищцовото дружество и е приел да заплати и припадащата се на
останалите ответници част от задълженията, следва да бъдат възложени направените от
ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр.
дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е разяснено, че отговорността за разноски като
гражданско облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и
задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза
съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо задължение в хода на производството,
което обуславя неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си
(неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е дал повод за завеждане на
делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без значение е причината, поради
която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото доброволно изпълнение е
принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно извършените с оглед
тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника.
Съдът, при съобразяване на формулираното от ищеца искане, намира, че в тежест на
ответника Х. Т. следва да бъдат възложени единствено направените в настоящото
производство съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на дружеството в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „******“ № 23 Б, срещу В. С. Т., ЕГН **********, З. Х. Т., ЕГН
**********, Х. С. Т., ЕГН **********, и тримата с адрес в гр. С., ж.к. „С.“, бл. 113А, вх. В,
ет. 3, ап. 10, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на
топлофикационното дружество при условията на разделна отговорност при квоти 4/6 за
ответника З. Т. и по 1/6 за ответниците В. С. Т. и Х. С. Т. сумата в размер общо на 3568,03
лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., ж.к. „С.“, бл. 113А, вх. В, ет. 3, ап. 10, абонатен № 368580, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022., ведно със законна лихва за забава върху главницата
от подаване на исковата молба на 09.11.2023 г. до окончателно погасяване на вземането,
сумата в размер общо на 613,71 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до
06.10.2023 г., сумата в размер общо на 41,01 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на исковата молба на 09.11.2023 г. до окончателно
погасяване на вземането и сумата в размер общо на 9,55 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023
г., поради погасяване на вземанията посредством плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Х. С. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „С.“, бл. 113А, вх. В, ет. 3,
ап. 10, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. „******“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 100 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТС“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Проф. Георги Павлов“ № 3, в качеството на
трето лице-помагач на страната на ищеца.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4