№ 347
гр. Бургас, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. А. - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. А. - МИТЕВА Административно
наказателно дело № 20252120201421 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от „СИМВОЛ 2006“ ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, представлявано от С. Х.
Х., срещу Наказателно постановление № 819855-F813489/25.03.2025г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание
„СИМВОЛ 2006“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч. която счита, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото
потвърждаване. Претендира също така присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.11 - НП е
връчено на представител на жалбоподателя на 03.04.2025г., а жалбата е депозирана на
09.04.2025г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 11.02.2025г. в 11,48ч. била извършена проверка на търговски обект по смисъла
на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - хлебарна и пекарна, находящ се на адрес
1
гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ № 73, стопанисвана от „Символ 2006“ ЕООД, с ЕИК:
*********, регистрирано по ЗДДС.
В хода на проверката от наличното в обекта фискално устройство модел Daisy FX
1300 с ИН на ФУ DY536770 ИН на ФП 36757135, регистрирано в НАП с
потвърждение № 4767275/25.11.2024г. била изведена разпечатка „КЛЕН“ за
06.01.2025г. Видно от същата в издаден фискален касов бон №001768 по извършена
продажба на хляб без глутен на стойност 3,50лв., продуктът бил отразен некоректно в
данъчна трупа „А“, с начислена данъчна ставка от 0%.
АНО приел, че съгласно чл.27, ал.1 от Наредба №Н-18 / 13Д2.2006г на МФ лицата
по чл.3 с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока и услуга по данъчни групи според вида на
продажбите, в случая в група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат
с 20% данък върху добавената стойност. На база горното е прието, че „Символ 2006“
ЕООД с ЕИК: *********, в качеството си на лице по чл.3 не е спазило задължението
си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на
продажбите в обекта, което е нарушение на разпоредбите на чл.27, ал.1 от Наредба Н -
18 от 13.12.2006 г. на Министерството на Финансите.
С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият
орган приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС,
във връзка с което бил издаден на жалбоподателя АУАН cep. AN № F813489
/11.03.2025 г.
Актът бил предявен на упълномощено лице, което го подписало и получило
препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано писмено възражение.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във
връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна
следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно
да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС,
министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е
издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.27, ал.1 на същата
2
Наредба, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по
чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи
според вида на продажбите: 1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0
% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3.
група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на
течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
данък върху добавената стойност. Наименованието трябва да позволява най-малко
идентифицирането на вида на стоката/услугата. В случай че се продават стоки от един
и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява
поотделно със съответната стойност.
В конкретния случай безспорно се установи, че при извършената проверка било се
констатирали, че плащания са регистрирани в група „А“ - за стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък. В случая стоката, продажбата
на която е обложена с 0 % ДДС, е „хляб без глутен“. Действително, съобразно § 15д,
ал.3 ЗДДС (в сила от 9.07.2022г. - ДВ, бр. 52 от 2022г., изм., бр. 102 от 2022г., в сила от
1.01.2023г., бр. 106 от 2023г., в сила от 1.01.2024г., бр. 42 от 2024г., в сила от
1.07.2024г.) Ставката на данъка по чл.66 б /а именно 0 % ДДС/ се прилага до 31
декември 2024 г. включително за доставка на хляб и брашно с място на изпълнение на
територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при
облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки. Процесната стока безспорно се
явява „хляб“ по смисъла на ал.3 на § 15д от ЗДДС, доколкото попада в приложното
поле на дефиницията за такъв по ал.5 - продукт, който се получава от изпичането на
тесто, получено от смесване на пшенично брашно или друга зърнена култура,
самостоятелно или в комбинация, и вода, със или без добавяне на сол, втасало с
помощта на хлебна мая или закваска, и технологични добавки (при необходимост).
Следва да се има предвид, че изключението по § 15д, ал.3 ЗДДС е въведено до
31 декември 2024г., след изтичането на който период приложима се явява общата
данъчна ставка от 20 %. В същото време процесната покупка е била извършена на
06.01.2025г. т.е. след изтичанена горепосочения срок, поради което и е следвало да се
начисли данъчна ставка от 20 %. По изложените аргументи така описаното се явява
нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118,
ал.4 от ЗДДС.
Съдът счита обаче, че настоящият случай следва да се квалифицира като
маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първият аргумент в тази насока е, че
макар формално да е осъществен съставът на нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г., това не е довело до значително ощетяване на фиска. Тъкмо
напротив евентуалната щета е в размер на 20 % от стойността на продадения артикул –
3,50лв. или сумата в размер на едва 0,70 лв.
На лице са и редица други смекчаващи административната отговорност
обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител
като незначителни. На първо място, липсват данни за допускане на предходни
нарушения от страна на дружеството жалбоподател, от което следва изводът, че
дружеството поначало стриктно изпълнява законовите си задължения. Следва да се
посочи и че стойността на плащането е изключително ниска – 3,50лв., а дружеството –
жалбоподател е съдействало изцяло на приходната администрация, като е представило
всички относими към случая документи. На последно място, се касае за допусната
3
грешка при посочване на съответната данъчна група едва няколко дни след
извършване на промяна в тези групи, което навежда към извода, че нарушението
е извършено не с цел укриване на дължимия на държавата данък, а поради
невнимание и незапознатост с променената правна уредба. Макар и това да не
променя характера на стореното като административно нарушение, изложеното води
до изключително занижаване на обществената му опасност.
След като не е приложил чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по чл.53,
ал.1 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал твърдяното нарушение на материалния
закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно и нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха
се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото разноски за АНО не се дължат, а жалбоподателят не
претендира такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 819855-F813489/25.03.2025г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка
с чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя „СИМВОЛ 2006“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, представлявано от С. Х. Х., е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН „СИМВОЛ 2006“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, представлявано
от С. Х. Х., че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4