Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Тетевен, 28.02.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На пети февруари,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 878
по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: „ Кредитреформ България“-ЕООД-град София,
Ответник: П.Х. ***,
И за да се произнесе,взе
предвид следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на главница,на наказателна лихва и такси,с посочено основание-неизпълнение на задължения по договор за кредит от 29.09.2016 година.
Ищецът
излага,че на 29.09.2016г.
между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус“ и П.Х.Т. е сключен Договор за кредит № ****, по реда на чл. 6 от ЗПФУР
и явяващ се седми поред между страните.
Съгласно
същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите
на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит
е подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР
и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя
- www.vivus.be. На
посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр е цялата преддоговорна
информация, с която трябва да се запознае, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР.
След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредигополучателя
на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора,
ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“, С натискането
на бутона „Подпиши“ от кредигополучателя се счита, че се подписва всяка страница
от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредигополучателя
на подсигурен PDF
формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на
Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя
и се съгласява последният да отпусне сумата по кредита по описаната във формуляра
за заявка банкова сметка***.
Съгласно
т.2.2 от Общите условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане
на кредит, която съгласно посоченото в ОУ: цит.: „Кредиторът дава право на Кредитополучателя изрично
да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане
на кандидатури за Кредит ши Допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на Кредитополучателя. Експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на Искането
за отпускане на кредит до 20 двадесет) минути от изпращането му. Услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаването на
Искането за отпускане на кредит." Съгласно т.2.4,
2.5. и 2.6. цит.:“ За допълнителната незадължителна
услуга за експресно разглеждане на кандидатури на Кредитополучатели - както за Кредит,
така и за Допълнителен кредит, Кредитополучателят дължи Такса за експресно разглеждане,
която се изчислява спрямо сумата на Кредита/Допълнителния кредит и периода на Договора
за кредит. Общата дължима сума за
допълнителната незадължителна услуга е видима на сайта на Кредитора и е описана
в Специалните условия към Договора за кредит.
Таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т,
2,4 се дължи от Кредитополучателя само в
случаите, когото Кредитът/Допълнителният
кредит бъде одобрен и не се дължи от Кредитополучателя, ако Искането за отпускане
на кредит <за Кредит или Допълнителен кредит) бъде отхвърлено.
Допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на Кредит/Допълните-лен
кредит и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит/Допълнителен
кредит. “
Видно
от ОУ към договора за кредит, таксата за експресно разглеждане е допълнителна, незадължителна услуга, която
гарантира единствено и само получаването на отговор на заявката за отпускане на
кредит в рамките на 20 минути, но по никакъв начин не влияе н не предпоставя отпускането на заявената сума.
В
процесния случай, на 29.09.2016 г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ
в системата на „Вивус“ под № ****. В заявката си П.Т. заявява желание да му бъде
отпусната сума в размер BGN 700,00 (седемстотин лева), като
заявява и използването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане
на заявката. Съгласно искането на ответника и условията по договора, сумата е отпусната
чрез преводно нареждане за кредитен превод по посочената от кредитоискателя банкова
сметка ***.09.2016г. Договорът е сключен за период от 30 дни, с падежна дата 29.10.2016г.
Към падежната дата кредитополучателят се задължава да върне сума в общ размер BGN 888,99
от които: BGN
700,00 - главница, BGN 165,41 - такса експресно разглеждане,
BGN
23,58 - договорна лихва за периода на отпускане на кредита, при
уговорен договорен лихвен процент - 49,6%. В процесния случай, с настъпване на падежа
по договора - 29.10.2016г., П.Т. не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно
клаузите на договора касаещи неизпълнението, от датата, следваща падежа - 30.10.2016г,,
„4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва върху непогасената
главница, като съгласно ОУ, същата се формира от сбора на договорнеия лихвен процент,
определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие (10,00 % към датата на сключване на договора). В ОУ
изрично е посочено, че наказателната лихвена надбавка за просрочие подлежи на изменение
въз основа на изменението на основния лихвен процент.
След
като изпада в забава до длъжника са изпратени напомнителни писма от страна на кредитора.
В тях се съдържа детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.4.
от Общите условия към Договор за кредит № ****, се таксуват съгласно Тарифата на
Кредитора, обявена на страницата на „4финанс“ ЕООД и са за сметка на изпадналия
в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасява
гореописаните вземания.
На
23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ
България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-033/23.11,2018г.,
по силата на който цедентьт прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № ****,
в общ размер BGN
1645,17, от които: главница - BGN 700,00,
наказателна лихва за периода 30.10.2016 г. до 22.11.2018г. - BGN 726,18;
такса експресно разглеждане - BGN 165,41; договорна лихва за срока
на договора - от 29.09.2016г. до 29.10.2016г. - BGN 23,58
и отписани такси за събиране (стойността на изпратените писма) - BGN 50,00.
Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част
от Договора за прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора
за прехвърляне на вземания, „4финанс“ ЕООД предоставят на „Кредитреформ България“
ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо Приложение № 5 към
договора. По силата на сключения договор за цесия и по-специално в чл. 26 и Приложенията
към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение
на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпраща уведомление
за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД до
адреса, посочен от г-н Т. при сключването на договора за кредит, Същата е върната
с отметка „Непотърсена“. Във връзка с това, с цел избягване на всякакви бъдещи евентуални
оспорвания от негова страна в тази насока, към настоящата искова молба прилагам
копие на уведомлението за цесия, което да бъде получено от ответника ведно с останалите
книжа по делото. До момента на подаване на исковата молба престация липсва.
Ищецът счита, че в полза на „Кредитреформ България“
ЕООД се е формирало ликвидно и изискуемо вземане срещу П.Т. за следните суми в общ
размер BGN
1645,17, от които: главница - BGN 700,00,
наказателна лихва - BGN 726,18, такса експресно разглеждане
- BGN
165,41; договорна лихва за срока на договора - BGN 23,58
и отписани такси за събиране {стойността на изпратените писма) — BGN 50,00.
С исковата молба претендира единствено сума в общ размер BGN 1591,59
(хиляда петстотин деветдесет и един лева и 59 стотинки), от които: BGN 700,00
(седемстотин лева), представляващи непогасена главница по Договор за кредит № ****;
BGN
726,18 (седемстотин двадесет и шест лева и 18 стотинки) - наказателна
лихва, начислена върху непогасената главница за периода от 30.10.2016 г. до 22.11.2018г.
и BGN
165,41 (сто шестдесет и пет лева и 41 стотинки), представляващи
такса за експресно разглеждане. За избягване на всякакво съмнение, с настоящата
молба ищецът не претендира цедираните BGN 23,58 - договорна лихва за срока
на договора и BGN
50,00 - отписани такси за събиране (за изпратените писма).
Молида бъде постановено съдебно решение, с което бъде осъден
П.Х.Т. с адрес: ***, да заплати на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД следните претендирани
суми:
1.BGN 500
(петстотин лева), представляващи непогасена главница по Договор за кредит № ****;
2.
BGN 726,18 (седемстотин двадесет и
шест лева и 18 стотинки) - наказателна лихва, начислена върху непогасената главница
за периода от 29.10.2016 г. до 22.11.2018г.;
3.
BGN 165,41 (сто шестдесет и пет лева
и 41 стотинки), представляващи такса за експресно разглеждане, както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова
молба до окончателно изплащане на вземането.
Позовава
се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника по делото.
От представените по делото
писмени доказателства,съдът приема за установена следната фактическа обстановка
по делото:
Приложен
е по делото договор за кредит №****/29.09.2016г,съгласно
който кредитодателят „4финанс“-ЕООД-София предоставя на кредитополучателя-ответникът
по делото,сума в размер на 700 лева,на дата 29.09.2016г,като е уговорена дата на
връщане накредита-29.10.2016 година.Посочени са в договора другите съществени условия-лихвен
процент,годишен процент на разходите,такса експресно разглеждане и пр.
Към договора
са приобщени Общи условия на договора за кредит,които е отразено в договора,че са
получени от кредитополучателя.
Приложено
е преводно нареждане от дата 29.09.2016г за превод от наредител „4 финанс“-ЕОД по сметка на ответника
в ЦКБ на сумата от 700 лева.С писмо от 15.01.2020г от ЦКБ-АД-клон Ловеч е изпратено
извлечение от сметка на ответника,удостоверяващо заверяване на същата на дата 29.09.2016г
със сумата от 700.00 лева,чрез банка Алианц Банк България-АД.
Приложен
е договор за цесия,сключен на 23.11.2018г между „4финанс“-ЕООД-София и „Кредитреформ
България“-ЕООД-София,за продажба на вземания,като в представено приложение към договора
фигурира вземането към ответника/под номер 1730/.
Представено
е уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД,от „4 финанс“-ЕООД до ответника,с отбелязване
върху известието за доставяне,че пратката не е получена от последния.
При така изложената фактическа обстановка,съдът
прави следните правни изводи:
Безспорно е, че страните са били в облигационно
правоотношение, по силата на което праводателят на ищцовото дружество/цедентът „4финанс“-ЕООД,
в качеството си на заемодателят/кредитодател/ е предоставил на ответника-заемател/кредитополучател/
кредит в размер на 700.00 лева., а той се задължила да го върне, ведно с дължимите лихви и такси на дата 29.10.2016г.
Съдът приема за безспорно установен факта,че
на дата 29.09.2016г договорената заемна сума от 700.00 лева е била преведена по
сметка на ответника в ЦКБ-АД-клон Ловеч.
По делото не се установява/в т.ч. липсва твърдение
на ответника в тази насока/същият да е изпълнил задълженията си по договора за кредит.
По въпроса
за уведомяване на ответника за сключения договор за цесия между заемодателя/цедента/
и ищеца/цесионера/: Към приложенията на исковата молба е представено уведомително
писмо от за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба
и достигнало до ответника с връчване на съобщението
по чл.131 от ПК/стр. 38 от делото/, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3,
пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда
по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска/решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о. /. С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на
процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията,
които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит,
тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
Изхождайки
от предмета на договора-предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните
по него – юридическо лице, което е небанкова финансова институция, предоставяща
кредита в рамките на своята търговска дейност, от една страна и от друга - ответникът,
който е физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на
своята професионална компетентност, то същият има белезите на договора за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което
при решаване на настоящия правен спор приложение следва да намерят правилата на
действащия Закон за потребителския кредит, в глава трета на който са уредени изискванията
за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа посочените в позиции 1-27 реквизити. При
неспазване на изискванията за съдържание, визирани в чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК, законът – чл. 22, ал. 1 ЗПК, постановява,
че договорът за кредит е недействителен и че в този случай потребителят връща само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита,съгласно чл. 23 ЗПК.
В конкретния
казус решаващият състав приема,че договорът не отговаря на някои от изискванията
за съдържание, регламентирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК и най-вече на т. 10,т.15,т.20,т.22-ра.
Липсата на тези задължителни реквизити и най-вече на т.20/ уговорките в Общите условия
досежно този реквизит-чл.5 „Право на отказ“ са непълни-липсва посочване на уговорения
лихвен процент на ден/ е приравнена от законодателя на недействителност на договора.А
щом договорът е недействителен, то в съответствие с чл.23 ЗПК ответникът следва
да върне само чистата стойност на кредита в размер на 700.00 лева ,без уговорените
по него наказателна лихва и такса.
Съдът приема,че претендираното вземане за наказателна
лихва,не е дължимо и поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 - 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност
на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на
чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните
клаузи не са обвързващи за потребителя - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават
тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на
чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена,
трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от
противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не
са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, тежестта за установяване
на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора.
В процесният случай ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази посока, поради
което съдът е ограничен в преценката си от представените такива. Съгласно клаузите на приложения договор и общите условия,съдът
приема,че на заемателя не е била дадена възможност да влияе върху съдържанието
им. От една страна съдът счита, че цитираните клаузи на договора и по –специално за наказателната лихва-чл.13.2 от Общите условия,
не са индивидуално уговорени -
изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя
е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. От друга страна съдът намира, че въпросните клаузи са сключени в условията на
неравнопоснавеност, водещи
до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Понятието "добри нрави",
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни
граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи
тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при
приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени;
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна
конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна
неизгодно условие. В процесния договор,респ.Общите условия уговорения размер на наказателната лихва превишават размера на самата
главница и то начислена в рамките на 1 календарен месец, поради
което настоящият съдебен
състав я
намира за нищожна,
на основание противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл.
3 ЗЗД/.
Доколкото се касае за договор за потребителски заем, при констатиране на неравноправни клаузи, водещи до недействителност, съдът е длъжен да не ги прилага, но не е овластен да изменя съдържанието им - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, поради което се дължи чистата стойност на кредита - по арг. от чл. 23 ЗПК, като правилото на чл. 19, ал. 6 ЗПК, съгласно което надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита, е неприложимо понеже нормата е материална и няма обратно действие. Нищожността на клаузите относно наказателната лихва не влече нищожност на целия договор, на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Вземането за такса
експресно разглеждане също се възприема от съда за противоречащо на закона,поради
и което и в тази част исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството
на „потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите
на ЗПК. В случая се установява, че таксата е в противоречие с нормата на чл.10а
ал.4 от ЗПК, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването
видът, размерът и действието, за което се събира да е ясно и точно определено в
договора за кредит и не е посочено какъв е характера на тази такса, доколкото не
са изброени извършените дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя.
Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество
се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се прекомерно кредита
и това води до неоснователно обогатяване/по отношение на тези вземания е формирана
непротиворечива практика на въззивната инстанция-в.ж. Определение от 12.07.2018г
по ч.гр.дело №269/2018г по описа на ОС-Ловеч и други.
В предвид горните съображения искът за главницата се явява основателен за сумата от 500.00 лева,заявена като частична от общия и размер -700лв.,върху която следва да бъде определена и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-31.10.2019 година.Останалите искове-за наказателна лихва от 726.18 лева и такса експресно разглеждане от 165.41 лева, следва да бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани.
Съобразно изхода на производството и разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК,на ищеца се дължат разноски в общ размер на 100.00 лева,от които държавна такса 50 лева върху уважения иск и 50 лева юристконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78,ал.8 от ГПК,във в-ка с чл.37 от ЗПП,във в-ка с чл.26 от НЗПП.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Х.Т.,ЕГН:********** ***,да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Шандор Петьофи“ №10,представлявано от управителя Р. Венчев,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, сумата от 500.00/петстотин/лева,представляващо част от предоставена въз основа на договор за кредит №****/29.09.2016г главница в общ размер на 700 лева,заедно със законната лихва върху тази сума от 500.00 лева,начиная от 31.10.2019г. до окончателното и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователни и недоказани,предявените от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Шандор Петьофи“ №10,представлявано от управителя Р. Венчев против П.Х.Т.,ЕГН:********** ***,искове за заплащане на сумата от 726.18 лева,представляваща наказателна лихва и на такса експресно разглеждане в размер на 165.41 лева
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,П.Х.Т.,ЕГН:********** ***,да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Шандор Петьофи“ №10,представлявано от управителя Р. Венчев сумата от 100.00/сто/лева,представляваща сторени разноски в производството,като отхвърля претенцията на „Кредитреформ България“-ЕООД-София за присъждане на разноски над този размер.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: