№ 17618
гр. София, 28.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110143615 по описа за 2020 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 7, т. 1, б. "б"
от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. вр.чл.99 ЗЗД от „К.“ ЕООД срещу „Б. Е. Е.“ ООД за
признаване за установено, че дължи сумата от 400 евро, представляваща обезщетение по
чл.7, §1, б.„б“ Регламент №261/2004 г. за закъснение при изпълнение на полет от Б. до Н.,
планиран да пристигне в крайната дестинация на 11.08.2019г., 19,00 ч., а пристигнал на
12.08.2019г., в 01,29 ч., дължимо на пътника Л. Л., паспорт №, адрес-А. А. №, Х.,П.,, ...., Д.,,
като вземането за обезщетението е прехвърлено с договор за цесия от 14.05.2020г. между Л.
Л. и „К.“ ЕООД, ведно със законна лихва от 18.06.2020г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 25232/2020г. по
описа на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че Л. Л. купува билет с дестинация Б.-Н., като полетът до крайната
дестинация е следвало да пристигне на 11.08.2019г. в 19.00 часа. В действителност пътникът
достигнал крайната дестинация на 12.08.2019г. в 01:29 часа. Закъснението било 6 часа и 29
минути. Сочи, че на 22.08.2019г. Л. Л. чрез К. ЕООД изпраща съобщение до ответника, с
което претендира дължимото обезщетение. По силата на договор за цесия от 14.05.2020г.
била прехвърлила вземането си на ищеца, както и го упълномощила да уведоми „Б. Е. Е.“
ООД за извършената цесия. На 20.05.2020г. бил уведомен ответникът за цесията и му бил
даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Сочи, че купувайки си билет Л. Л. е
сключила договор за превоз на пътници със самолет с ответника. Поддържа, че полетът бил
закъснял с 6 часа и 29 минути, както и че бил с дестинация между 1500 и 3500 км, поради
което обезщетението било в размер на 400 евро. Твърди, че в конкретния случай не е налице
пречка да се прехвърли правото на парично обезщетение, като цесията ставала
1
противопоставима на длъжника от момента на уведомяването от стария кредитор. От
приложеното пълномощно се установявало, че било извършено надлежно уведомяване от
стария кредитор, който чрез упълномощено лице уведомява длъжника за новия кредитор.
Сочи, че с получаване на препис от исковата молба ответникът също бил уведомен за
извършеното прехвърляне на вземане. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който са изложени твърдения, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан.
Твърди, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението, извършено от цесионера. Поддържа,
че не може да се счита за валидно уведомление депозирането на исковата молба пред съда,
тъй като съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД съобщението следвало да е извършено от цедента, а
искът бил предявен от цесионера. Сред приложенията към исковата молба липсвало
изходящо от цедента уведомление за цесията, както и пълномощно на цесионера, не били
ангажирани и доказателства за извършено такова. Поддържа, че ищецът не е активно
легитимиран взискател по цесията. Твърди, че по делото не бил представен договор,
доказващ наличието на потвърдена резервация за процесния полет. Сочи, че в счетоводните
регистри на ответника не било отразено плащане, извършено лично от г-жа Л. или от нейно
име. Твърди, че липсата на представен договор изключва възможността да се установи и
дали пътуването не е в рамките на мултимодално такова, а именно включващо повече от
един вид транспорт в рамките на единен договор за превоз. Поддържа, че ищецът не е
доказал наличието на потвърдена резервация за процесния полет. По делото не била
представена и бордна карта /багажен етикет/. Т.е. липсвали доказателства, че лицето, което
има потвърдена резервация за полет се е представило навреме на гишето за регистрация, е
допуснато е на борда на самолета и е осъществило пътуване до съответната дестинация. По
делото не били представени доказателства и за закъснение на полет, равно на или по-голямо
от три часа спрямо предварително планираното разписание. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че между Л. Л. и
ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да
се изпълни на 11.08.2019г. по релация гр. Б. - гр. Н.,, закъснение на полета повече от три
часа, размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг, както и валиден договор за цесия, по силата
на който е придобил вземането на Л. Л. срещу ответника.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в
уговореното време до уговореното място/, респ. изплащане на претенциите на ищеца.
В настоящия случай по делото е представен самолетен билет за Л. Л., закупен чрез Б.
Х. с дестинация Б.-Н., планиран за 11.08.2019г., както и копие от бордна карта на Л. Л. за
2
процесния полет.
Съдът намира, че от представената в копие бордна карта се установява, че Л. Л. се е
явила на гишето за регистрация и е допусната като пътник на борда на самолета,
осъществяващ въздушния превоз. Бордната карта е документ, издаван от авиокомпаниите,
който дава право на пътника да се качи на определен полет и съдържа имената на пътника,
номер, дата и час на полета, маршрут, баркод, място на борда, номер на изхода, краен час за
качване на самолета. Представената по делото бордна карта съдържа горната информация за
процесния полет и надлежно удостоверява своевременно явяване на пътника на гишето за
регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане.
От приетите доказателства по делото се установява, че ответникът в качеството си на
опериращ въздушен превозвач е изпълнил процесния полет № BGH5533 с направление Б.-
Н., пътник на който е била Л. Л., както и че се касае за полет, изпълнен в рамките на
Общността с разстояние между началната и крайната точка, определено по метода на дъгата
на големия кръг, повече от 1500 км.
С протоколно определение от 12.10.2023г. съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че полетът, планиран
за изпълнение на 11.08.2019г. по релация Б.-Н. е пристигнал със закъснение повече от три
часа.
Относно възраженията на ответника, че се касае за договор за пакетна туристическа
услуга, съдът намира същите за неоснователни, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява пътуването да е било част от пакетна екскурзия, отменена
поради различна причина от закъснението на процесния полет, или част от мултимодално
пътуване, включващо различни видове превоз, а доказването на това правоизключващо
възражение е в тежест на ответника. На следващо място, дори да се приеме, че Л. Л. е
сключила договор за превоз като част от друга туристическа услуга съдът намира, че
приложение намира отново Регламент 261/2004г. В този смисъл в т. 2.2.6. от Тълкувателни
насоки на Регламент (ЕО) № 261/2004 във връзка с Директивата за пакетните туристически
пътувания е посочено изрично, че в чл. 3§ 6 и съображение 16 от регламента е посочено, че
той се прилага за полети в рамките на пакетна екскурзия, освен когато тя се отменя по
причини, различни от отмяната на полета. Пътниците, които ползват пакетна услуга имат по
принцип права както във връзка с организатора на пакетното пътуване съгласно посочената
директива, така и във връзка с опериращия въздушен превозвач съгласно регламента. В член
14, § 5 от Директива (ЕС) 2015/2302 относно пакетните туристически пътувания и
свързаните пътнически услуги е предвидено, че всяко право на обезщетение или на
намаление на цената съгласно директивата не засяга правата на пътуващите съгласно
регламента, но обезщетението или намалението на цената, предоставени съгласно
регламентите относно правата на пътниците и съгласно директивата, се приспадат едно от
друго, за да се избегне свръхобезщетяване. В този смисъл е и постановената съдебна
практика, намерила отражение в Решение № 3818 от 15.12.2022г. на СГС по в. гр. д. №
3
5921/2022г., Решение № 2658 от 6.10.2022г. на СГС по в. гр. д. № 5425/2022г., Решение №
4027 от 20.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 2189/2022г., Решение № 1713 от 10.04.2023г. на
СГС по в. гр. д. № 6947/2022г., Решение № 4594 от 22.08.2023г. на СГС по в. гр. д. №
15074/2021г., Решение № 1340 от 16.03.2023г. на СГС по в. гр. д. № 15211/2021г.
От приетия договор за прехвърляне на вземания от 14.05.2020г. се установява, че
пътникът Л. Л. е прехвърлила на ищеца „К.“ ЕООД вземането си към ответника „Б. Е. Е.“
ООД за дължимо обезщетение за закъснял полет BGH5533 Б.-Н. с планирано кацане на
11.08.2019г. в 07,00ч РМ в размер на 400 евро.
С представеното по делото пълномощно цедентът Л. Л. е упълномощила адв. Е. А.,
мл. адв. Н. Г. и „К.“ ЕООД да уведомят „Б. Е.“ АД за извършването на цесията.
По делото е приложено и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия, като
в същото е индивидуализирано вземането, неговият цедент и нов кредитор. Съдът намира,
че е допустимо по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания – цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като
обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Съдът приема, че уведомлението, приложено към молбата от 09.10.2023г., докладвана
в проведеното съдебно заседание на 12.10.2023г., с която ответникът се е запознал в
соченото съдебно заседание, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Т.е. ищецът е материалноправно легитимиран да претендира
цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а
не на стария кредитор.
Предвид гореизложеното, при установяване на предпоставките за възникване на
правото на обезщетение за пътника, респ. за неговия частен правоприемник, в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил своевременно своето договорно задължение за
извършване на превоза, или наличието на извънредни обстоятелства, обусловили
закъснението, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки. В конкретния случай между страните не е спорно, че полетът е бил
извършен със закъснение повече от 3 часа, като ответникът не твърди и не доказва наличие
на обстоятелства от обективен характер, обуславящи закъснението на полета.
При това положение съдът намира, че липсват основания за освобождаване на
ответника-превозвач от вменената му по силата на регламента отговорност за заплащане на
обезщетение. При кумулативното наличие на всички материалноправни предпоставки,
обуславящи възникването и изискуемостта на процесното вземане, предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
4
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в размер на 25 лева за държавна
такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение, платено изцяло в брой или общо 325 лева,
които следва да му бъдат присъдени. В настоящото исково производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева, платено изцяло в брой, или общо 325 лева, които следва да му бъдат присъдени. С
отговора на исковата молба, както и в проведеното съдебно заседание на 12.10.2023г.,
ответникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски,
което съдът намира за неоснователно, доколкото претендираният размер е съобразен с
минималните размери, предвидени в НМРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, че „Б. Е. Е.“ ООД, с ЕИК:, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул., №, ет.,, дължи на „К.“ ЕООД, с ЕИК:, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул., №, ет.,, сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснение при изпълнение на полет от Б. до Н., планиран да пристигне в крайната
дестинация на 11.08.2019г., 19,00 ч., а пристигнал на 12.08.2019г., в 01,29 ч., дължимо на
пътника Л. Л., паспорт №, адрес-А. А. №, Х.,П.,, ...., Д.,, прехвърлено с договор за цесия от
14.05.2020г. между Л. Л. и „К.“ ЕООД, ведно със законна лихва от 18.06.2020г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 25232/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.
ОСЪЖДА „Б. Е. Е.“ ООД да заплати на „К.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 325 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 325
лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5