РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Берковица, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело №
20221610100323 по описа за 2022 година
Предявен са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 98a ЗЕ чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от
Н. И. Ц. срещу *****, и евентуален иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия с клиентски номер
*****на адрес в град Вършец, ул. ****. Към датата на предявява на иска
ответникът е преустановил електрозахранването на имота й и след справка в
дружеството ищцата Н. Ц. е установила, че има начислени и неизплатени
задължения за сумата от 300.55 лева, произтичащи от 6 броя фактури–
86904777/14.05.2011г., 88520474/14.06.2011г., 90073512/13.07.2011г.,
91730472/12.08.2011г., 93354938/15.09.2011г., 260082964353/09.11.2017г.
Твърди, че вземанията по посочените фактури към настоящия момент са
изтекли по давност и следва да бъдат отписани заедно с всички начислени
върху тези суми лихви. На 12.11.2021г. ищецът е депозирал молба при
ответника с искане посочените задължения да бъдат отписани като погасени
по давност, но до момента на завеждане на делото това не е направено от
ответника и електрозахранването все още е преустановено.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата в размер на 300.55 лева по 6 броя
фактури86904777/14.05.2011г.,88520474/14.06.2011г.,90073512/13.07.2011г.,91730472/12.08.2011г.,93354938/15.09.2011г.,260082964353/09.11.2017г.
В условията на евентуалност при уважаване на първия иск моли съдът на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да осъди ответника да възстанови
електрозахранването в процесния имот.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК оспорва иска. Посочва, че дружеството
не е издавало и не претендира плащане по Фактура 260082964353/09.11.2017г.
Твърди, че ищецът има незаплатени задължения в общ размер от 144.54 лева
1
– главница и 157.54 лева – лихви съгласно приложени към отговора заверени
копия от 5 броя Фактури - 86904777/14.05.2011г., 88520474/14.06.2011г.,
90073512/13.07.2011г., 91730472/12.08.2011г., 93354938/15.09.2011г.
С допълнителна молба от 28.09.2022г. ищецът уточнява, че искът е
предявен за недължимост на сумата от 144,53лв. – главница за периода от
07.04.2011г. до 10.08.2011г., и лихва за забава в общ размер на 157,54лв. или
общо сумата от 302,07лв. За посочената главница са издадени 5 броя фактури
както следва: Фактура 86904777/14.05.2011г. за периода от 07.04.2011г. до
05.05.2011г. за 7,80лв; Фактура 88520474/14.06.2011 за периода от
06.05.2011г. до 02.06.2011г. за 40,90лв.; Фактура 90073512/13.07.2011г. за
периода от 03.06.2011г. до 30.06.2011г. за 46,42лв.; Фактура
91730472/12.08.2011г. за периода от 07.07.2011г. до 02.08.2011г. за 37,78лв.;
Фактура 93354938/15.09.2011г. за периода от 03.08.2011г. до 10.08.2011г. за
11,64лв.
По делото са приети писмените доказателства, представени от страните.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест
по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за
ответника, който следва при условията на пълно и главно доказване да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
на електрическа енергия между него и ищеца, по силата на което е доставил
електроенергия в твърдените количества и за ищеца е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер и изпадането му в
забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ищеца е да
докаже, че е погасил претендираното вземане. Извън горното всяка от
страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици. В случая предвид твърдението на
ищеца за изтекла погасителна давност ответникът следва да установи факти и
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността.
Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че те са обвързани от облигационно отношение по доставка на електрическа
енергия за обект в град Вършец, ****, отговарящ на клиентски номер *** с
титуляр Н. И. Ц..
Доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на
битови и небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско напрежение,
които не са избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
доставчика и одобрени от КЕВР и по регулирани от комисията цени. Писмена
форма на договора за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е
необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите.
Съгласно чл. 98а ал. 2 от ЗЕ общите условия съдържат задължително
информация, която се предоставя от снабдителя; срок на договора и права и
задължения на страните по договора; условията за прекратяване или
прекъсване на снабдяването; ред и срокове за заплащане, включително
възможност за заплащане на месечни вноски; и други посочени в закона
2
обстоятелства.
В настоящия случай съгласно чл. 19 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия потребителят е задължен да заплаща
потребената електрическа енергия веднъж месечно като падежът за плащане е
посочен във всяка фактура.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната електрическа енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са
задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и О. на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. С оглед на
изложеното вземанията към потребителите се погасяват с изтичане на 3-
годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на електрическа енергия се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Вземането е срочно, тъй като в
общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
всеки месец. Съгласно приетите по делото фактури, издадени от ответника,
падежът на последното задължение е бил на 30.09.2011г. т.е. преди повече от
10 години.
Ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства за настъпили
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. Поради
изложеното заведените искове за недължимост на сумата в общ размер на
302,07лв лева, от които 144,53лв. – главница за периода от 07.04.2011г. до
10.08.2011г, и лихва за забава върху главницата в общ размер на 157,54лв., за
клиентски номер ** на адрес в град Вършец, *** се явяват основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид основателността на главния иск за недължимост на
процесните вземания следва да бъде разгледан и евентуалния такъв за
възстановяване на електрозахранването. Ответникът не ангажира
доказателства, че е изпълнил задължението за предоставяне на електрическа
енергия за процесния имот. Представеният с отговора на исковата молба
споразумителен протокол 18.04.2018г. касае друг абонатен номер, поради
което е неотносим към предмета на настоящия спор. Предвид изложеното
следва да бъде уважен и евентуалният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца. Процесуалният
представител на ищеца е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА. Съгласно Наредба 1 Съгласно точка 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 400 лева. Посочената сума следва да
бъде присъдена на упълномощения адвокат.
3
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. И. Ц. с ЕГН
********** и адрес град В. *** срещу *** АД с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление град София, бул. ***, представлявано от *****, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 98а ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Н. И. Ц. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на *** АД с ЕИК
** сумата в общ размер на 302,07лв лева, от които 144,53лв. – главница за
периода от 07.04.2011г. до 10.08.2011г, и лихва за забава върху главницата в
общ размер на 157,54лв., за клиентски номер *** на адрес в град Вършец, ул.
****, както следва - главница 7.80 лева за периода от 07.04.2011г. до
05.05.2011г.; 8.78 лв -лихва върху главницата за електроенергия за периода
от 01.06.2011г. до 01.08.2022г., главница 40.90 лева за периода от 06.05.2011г.
до 02.06.2011г.; 44.91 лв -лихва върху главницата за електроенергия за
периода от 30.06.2011г. до 01.08.2022г., главница 46.42 лева за периода от
03.06.2011г. до 30.06.2011г.; 50.54 лв лихва върху главницата за
електроенергия за периода от 30.07.2011г. до 01.08.2022г., главница 37.78
лева за периода от 07.07.2011г. до 02.08.2011г.; 40.79 лв лихва върху
главницата за електроенергия за периода от 30.08.2011г. до 01.08.2022г.,
главница 11.64 лева за периода от 03.08.2011г. до 10.08.2011г., 12.52 лв лихва
върху главницата за електроенергия за периода от 01.10.2011г. до
01.08.2022г., за което са издадени 5 броя фактури: Фактура
86904777/14.05.2011г., Фактура 88520474/14.06.2011г., Фактура
90073512/13.07.2011г., Фактура 91730472/12.08.2011г., Фактура
93354938/15.09.2011г.
ОСЪЖДА **** АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
град София, бул. ***, представлявано от ****, по иска с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД да възстанови електрозахранването за клиентски номер ****
на адрес в град Вършец, ул. *** и титуляр Н. И. Ц. с ЕГН ********** с адрес
град Вършец, ул. ****
ОСЪЖДА *** АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град
София, бул. ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Ц. с ЕГН
********** с адрес град Вършец, ул. *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 50 лева – държавна такса за производството
ОСЪЖДА ****АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град
София, бул. ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Т. –
САК, с адрес на кантората – град София, ул. ****на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1 т.
2 ЗА
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5