Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 451 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона
за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/.
Ищецът – И.И. М.-А., твърди, че е избрана като член на управителния съвет на ответното юридическо лице с нестопанска цел и е вписана като такава в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Сочи, че при учредяване на сдружението, което осъществява общественополезна дейност, членовете му са били седем физически лица. Твърди, че след това поради възникнало неразбирателство между членовете четирима от тях са го напуснали по своя воля като са отправили изявление в тази насока, което е породило действие по прекратяване на членственото им правоотношение. В резултат на това към настоящия момент членският състав на сдружението е от две физически лица, което противоречи на закона и по конкретно на императивната норма на чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ, в която е предвидено, че сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко седем дееспособни физически лица или три юридически лица. Това води до невъзможност за провеждане на общо събрание и за вземане на решения от компетентността на върховния орган на сдружението, включително решение за освобождаване на ищцата като член на управителния съвет, каквото е нейното желание. С оглед на това моли съдът на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ да постанови съдебно решение, с което да прекрати Сдружение „Р.,О.ЗА Д.”.
Ответникът - Сдружение „Р.О. за Д.”, не е заявил становище по предявения иск, което да изхожда от надлежно упълномощен да го представлява по закон или пълномощие представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на предявения в процеса конститутивен иск по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ е упражняване на уреденото в закона потестативно право да се поиска прекратяване на едно юридическо лице с нестопанска цел. В чл. 13, ал. 2 ЗЮЛНЦ е посочено изрично в полза на кои лица възниква това потестативно право и съответно кои лица могат да го упражнят пред съда чрез предявяване на иск за постановяване на предвидената в закона правна промяна, като това са: 1) всяко лице, което има качеството заинтересуван, т.е. това, за което е налице какъвто и да е интерес от прекратяване на юридическото лице и 2) прокурора.
Искът, за разглеждане на който е образувано настоящото производство, е предявен от лицето И.И. М.-А.. При извършена служебна справка в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията по партидата на ответното Сдружение „Р.О. за Д.”, което е юридическото лице с нестопанска цел, чието прекратяване се иска, се установява, че към момента ищцата има качеството на член на управителния съвет на това сдружение. В исковата молба са изложени факти, че сдружението извършва дейност в нарушение на закона, като нарушението е от такъв вид, че прави невъзможно функционирането на върховния му орган – общото събрание, което от своя страна води до невъзможност за този орган да вземе решение за освобождаване на ищцата като член на управителния съвет на сдружението, в каквато насока тя е заявила воля и за нейното заличаване като представляваща сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съдът намира, че така изложените факти водят до извода, че ако ответното сдружение продължи да упражнява дейност, която се твърди, че е в нарушение на закона, ще се стигне до невъзможност за ищцата да упражни свои законни права, каквото е това да прекрати по своя воля представителното правоотношение, което е възникнало между нея и сдружението, както и да иска това обстоятелство да бъде оповестено на всички трети лица чрез вписването му в публичния регистър, а това застрашава нейните интереси. Следователно за ищцата съществува интерес да иска от съда да бъде прекратено Сдружение „Р.О. за Д.”. Това прави предявеният иск допустим и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност.
В чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ е предвидено, че всяко едно юридическо лице с нестопанска цел се прекратява с решение на окръжния съд по неговото седалище, когато извършва дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави. Дейността, която извършва едно юридическо лице с нестопанска цел, ще противоречи на закона тогава, когато тя не е в съответствие с правило, което е регламентирано в императивна норма от закона.
В чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ е предвидено, че сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица. При тълкуване на посочената разпоредба се налага извода, че с нея е поставено изискване за броя на членове, които трябва да има едно от отделните видове юридически лица с нестопанска цел, а именно сдружението, като това изискване е съобразено и с вида дейност, която сдружението е определено да извършва, която е за обществена полза. С оглед на спецификата на тази дейност и интереса, в полза на който се осъществява, който не е частен, а е интереса на обществото, в закона е регламентирано, че в членствената структура на това юридическо лице следва да се включат най-малко седем члена, когато те са физически лица, и най-малко трима члена, в случаите, в които те са юридически лица. Това изискване трябва да е изпълнено както при учредяване на сдружението, което се проверява в производството по вписване на новоучреденото юридическо лице в регистъра, но също така и през целия период на действие на сдружението, защото само така то ще отговаря на специфичните и по-завишени изисквания, които са поставени в закона по отношение на сдруженията, когато те са определени да извършват общественополезна дейност. Нормата на чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ, с която описаното изискване е въведено в закона, е императивна.
При извършена служебна справка в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията по партидата на ответното Сдружение „Р.,О.ЗА Д.”, се установява, че то е вписано като такова, определено за извършване на общественополезна дейност. Това означава, че по отношение на членствения състав на това юридическо лице приложение намира императивната разпоредба на чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ и той трябва да отговаря на регламентирания с нея минимален брой членове. В исковата молба се твърди, че това изискване не е спазено и че към момента членовете на сдружението, които са само физически лица, са под установения в закона минимален брой от 7 дееспособни физически лица – те са само три физически лица, тъй като четирима от първоначалните членове са прекратили своето членство в сдружението с едностранно волеизявление за това. В тежест на ищцата в настоящия процес е да докаже твърдения от нея факт, от който черпи изгодни правни последици в процеса, а именно, че членственото правоотношение на четирима от общо седемте членове на сдружението е прекратено.
От актовете, обявени в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията по партидата на ответното Сдружение „Р.О. за Д.”, се установява, че то е учредено от седем физически лица – В.Ш., П.Н., И. М.-А., Ю. Ш.-С., М.И., Н.Н.и Н.Ч..
Членството в едно юридическо лице с нестопанска цел е свободен и доброволен акт, поради което то възниква в резултат на изразена от едно дееспособно физическо лице воля и съответно може да бъде прекратено също по неговата воля по всяко едно време и без да трябва да са налице каквито и да било основания за това. Това е изрично предвидено в чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ, в която норма е посочено, че членството се прекратява с едностранно волеизявление до сдружението.
От приетите в настоящото производство доказателства се установява, че от И. М.-А., Ю. Ш.-С., М.И. и Н.Н.са направени писмени изявление за доброволно прекратяване на членството на тези лица в Сдружение „Р.О. за Д.”. За да породят действия по прекратяване на членственото правоотношение на всяко от тези физически лица тези изявления трябва да са достигнали до сдружението.
По делото няма представени доказателства, от които да се установява факта на получаване от ответното сдружение на изявленията за прекратяване на членство, направени от Ю. Ш.-С., М.И. и Н.Н.. В производството не е представен документ, от който да е видно, че някой от членовете на управителния съвет, който е волеизявяващ орган на сдружението, е получил изявленията на тези три лица. Не се установява тези изявления да са достигнали и до канцеларията на сдружението, където да им е поставен номер за тяхното въвеждане във входящ регистър на документите. Не се доказва и тези изявления за прекратяване на членство да са достигнали до сдружението чрез връчването им по пощата или чрез куриер. Обстоятелството по получаването от Сдружение „Р.О. за Д.” на изявлението за прекратяване на членството на М.И. не се установява от представената по делото разписка за връчване на пощенска пратка, намираща се на л. 12 от делото на СГС, тъй като в нея не е посочено изобщо за връчване на каква по вид пощенска пратка се отнася, поради което и не може да се направи извод, че това е пратка, съдържаща точно изявлението на това физическо лице.
Съдът счита, че по делото е доказано, че направеното от И. М.-А. изявление за прекратяване на членството и е получено от Сдружение „Р.О. за Д.” на 28.10.2019 г. Това обстоятелство е удостоверено от куриера в съставената разписка, намираща се на л. 14 от делото на СГС, за връчване на куриерска пратка. От направеното в разписката описание за вида на пратката, за връчване на която е съставена, е видно, че тя представлява молба за прекратяване на членство, какъвто характер има изявлението на И. М.-А.. Получаването на изявлението за прекратяване на членство от това лице не се и оспорва в процеса от ответника. Освен това, съдът съобразява, че по делото е постъпила молба, съдържаща изявления на един от членовете на управителния съвет на сдружението – В.Ш., който изрично посочва, че тази молба е достигнала до Сдружение „Р.О. за Д.” и е породила действие по прекратяване на членството на ищцата И. М.-А.. Физическото лице В.Ш. не може самостоятелно да изразява воля от името на ответното сдружение, тъй като видно от вписванията в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел той представлява това сдружение не самостоятелно, а само заедно с друг член на управителния съвет. Въпреки това, съдът ще зачете неговото изявление за това, че отправеното от ищцата изявление за прекратяване на членство е достигнало до управителния съвет, защото той е един от членовете на този орган. След като изявлението е достигнало до управителния орган на ответното сдружение, то трябва да се приеме, че то е получено и от самото юридическо лице.
Следователно считано от датата на получаване от Сдружение „Р.О. за Д.” на изявлението за прекратяване на членство – 28.10.2019 г. е настъпила и правната промяна в резултат от упражненото от И. М.-А. право за доброволно напускане, а именно прекратено е участието на това лице в сдружението. Членственото правоотношение на И. М.-А. в Сдружение „Р.О. за Д.” е прекратено на 28.10.2019 г. и от този момент членовете в него остават само шест физически лица. По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства за това, че към момента е прието конкретно ново лице за член на сдружението, поради което съдът намира, че считано от 28.10.2019 г. до датата на приключване на устните състезания – 04.11.2020 г., това юридическо лице осъществява дейност с членски състав от само шест физически лица, което е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Това означава, че по делото е доказано, че Сдружение „Р.О. за Д.” извършва дейност в нарушение на закона – налице е хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“, предл. 2 ЗЮЛНЦ. Това нарушение е от вида на тези, които могат да бъдат отстранени чрез приемане на нов член от ответното сдружение до попълване на минимално изискуемия брой, предвиден в чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Ето защо и като е установил наличието на нарушение съдът с определение от 04.12.2020 г., постановено по настоящото дело е приложил чл. 13, ал. 3 ЗЮЛНЦ и е дал тримесечен срок за отстраняване на това нарушение, представляващо основание за прекратяване на юридическото лице. Този срок започва да тече на 18.01.2021 г., когато постановеното определение е връчено на Сдружение „Р.О. за Д.” и изтича на 19.04.2021 г., при съобразяване, че 18.04.2021 г. е неработен ден. По делото няма представени доказателства до този ден от сдружението да са предприети някакви действия за отстраняване на констатираното нарушение, каквито биха били действията по приемане на нов член на сдружението, с което би се достигнал минимално изискуемия брой по чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ. С оглед на това съдът приема, че в производството се установява да са се осъществили всички предвидени в закона предпоставки за прекратяване на Сдружение „Р.О. за Д.” и тази правна промяна следва да бъде постановена с настоящото съдебно решение по разглеждане на предявения конститутивен иск.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ, предявен от И.И. М.-А., юридическото лице с нестопанска цел Сдружение „Р.О. за Д.”, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***** ****** партер.
ОТКРИВА на основание чл. 13, ал. 4 ЗЮЛНЦ производство по ликвидация по отношение на Сдружение „Р.,О.ЗА Д.”, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****** партер и НАЗНАЧАВА за ликвидатор на сдружението А.К.А., вписана в Списъка на ликвидаторите към Агенция по вписванията, с адрес: гр. София, бул. ********* 1, тел: ******, имейл: law.*********gmail.com.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила
на решението препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията за
извършване на служебно вписване на
прекратяването на дружеството и на откритото
производство по ликвидация по отношение на
него в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
СЪДИЯ: