Определение по дело №94/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството пред Окръжен съд -Б. е въззивно, по реда на Глава 21 НПК , и е образувано въз основа на жалба на адвокат И. Х., от АК -Б., в качеството му на защитник на Н. Й. М., от гр.Б.- подсъдим в първата инстанция. Със жалбата се атакува присъда № 770/30.01.2013г ,постановена по НОХД № 1168/2012г по описа на Районен съд -Б., с която подсъдимия (сега жалбодател) е признат за виновен по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.183,ал.1 НК ( за това, че за времето от месец юни 2009г. до месец април 2012г., след като е бил осъден с решение № 5405/12.11.2008г. на Районен съд – Б., постановено по гражданско дело № 1799/2008г. по описа на Районен съд – Б., влязло в законна сила на 12.11.2008г. да издържа свой низходящ – сина си И. Н. М. с ЕГН *, като му заплаща месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, платими чрез неговата майка Й. И. Ш., живуща в гр. Б., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две или повече вноски, а именно 35 /тридесет и пет/ месечни вноски, общо в размер на 4200 /четири хиляди и двеста/ лева) и му е наложено наказание "ПРОБАЦИЯ" ,състоящо се от пробационните мерки "Задължителна регистрация по настоящ адрес " и "Задължителни периодични срещи с пробационенн служител" и двете за срок от по 6 (шест ) месеца.

Във въззивната жалба се поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.Твърди се, че деянието не е доказано от обективна и субективна страна. Твърди се, че от показанията на св.Ш. било доказано ,че подсъдимия в инкриминирания период от време е плащал някакви суми за издръжка и че нейните претенция били за 2000лв , а не за 35 вноски в размер на 4200лв. Твърди се още, че първоинстанционният съд не се е съобразил с обстоятелството ,че в хода на производството подсъдимия е издал банкова карта на името на своя син, по която са били преведени дължимите суми и че св.Ш. би могла да оперира с тях. Поради това следвало да се приеме, че е налице плащане на дължимите суми и да се приложи разпоредбата на чл.183,ал.3 НК. Твърди се, че несъгласието на св.Ш. да приеме плащане по този начин не означавало ,че задължението не е изпълнено.

Поради това се иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подсъдимия да бъде изцяло оправдан .

Пред въззивната инстанция жалбодателят се явява лично и със защитника си. поддържат жалбата по изложените съображения.

Окръжният прокурор изразява становище, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционната присъда -правилна и законосъобразна, поради което настоява същата да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция не бяха събирани нови доказателства.

След като извърши преценка на събраните пред първата инстанция доказателства и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивния съд приема от фактическа страна следното :

Подсъдимият Н. М. е българин, български гражданин, на средна възраст, понастоящем работи извън страната, разведен е , до момента не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.

Подсъдимият и св.Й. Ш. са бивши съпрузи,като от бракът си са имали едно малолетно дете (И. Н. М., р. на ...г). Бракът им е прекратен със съдебно решение № 5405/03.10.2008г по гр.дело № 1799/2008г по описа на Районен съд -Б., като същото е влязло в сила на 12.11.2008г. По силата на бракоразводното решение родителските права по отношение на малолетното дете са предоставени на майката (св.Й. Ш.),а на бащата е определен режим на лични контакти с детето. Освен това бащата (подсъдимия Н. М.) е бил осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 120лв (сто и двадесет лв.),като съгласно условията на решението тази издръжка е следвало да се изплаща на майката (св.Й. Ш.) в брой срещу разписка или по банкова сметка или чрез пощенски запис, в периода между първо и пето число на текущия месец,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска .

След прекратяването на брака подсъдимия е изплатил по банков път на св.Ш. общо 7 вноски от дължимите месечни издръжки (на 17.04.09 г. -120.00 лв.; на 17.08.10 г. - 120.00 лв.; на 06.04.11 г.- 120.00 лв.; на 29.06.11 г. - 190.00 лв.; на 03.08.11 г. - 120лв ; на 03.09.11 г. -120 лв. и на 20.02.12 г.-120лв). Освен това в посочения период от време същия понякога давал на ръка на св.Ш. различни суми (в размер 60,70 до 100лв), а също така заплащал различни консумативи и други разходи ,необходими за детето - лечение на зъби (включително и направа на апаратчета) -1340лв; обучение по английски език -около 1400лв; за море и др.

Поради нередовното плащане на дължимите издръжки през 2010г св.Ш. се снабдила с изпълнителен лист , но няма данни да е било образувано изпълнително дело.

В хода на съдебното производство пред първостепенния съд подсъдимият е открил на свое име сметка в "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" , кл.Б. по която към 15.01.2013г е имало налични 1460,25лв, а впоследствие ,на 30.01.2013г по тази сметка лицето Ж. М. е внесла още 500лв. По тази банкова сметка е била издадена и допълнителна (втора) банкова карта на името на детето И. Н. М., като в съдебно заседание на 30.01.2013г защитникът на подсъдимия е предал на св.Ш. дебитна карта с неразпечатен пин код към нея.

Именно това е фактическата обстановка , която въззивния съд приема за безспорно установена от доказателствата по делото. Същата се доказва по категоричен начин от събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви. по същество сходна фактическа обстановка е възприета и от районния съд.

С оглед изложеното изводът на първостепенния съд, че подсъдимия от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.183,ал.1 НК е правилен и законосъобразен.

Категорично е установено, че в инкриминирания период от време (м.юни 2009г -м.април 2012г включително ) подсъдимия не е изпълнил своето задължение да заплаща месена издръжка на малолетното си дете. Това неплащане е за повече от две последователни месечни вноски (а именно общо 35 вноски) в общ размер от 4200лв (четири хиляди и двеста лв.). Деянието е извършено умишлено -подсъдимия, който е пълнолетно и вменяемо лице , е знаел че е осъден да заплаща месечна издръжка за детето си, имал е възможност да плаща такава, но съзнателно не го е правел.

Оплакванията в жалбата са неоснователни. Не са налице каквито и да било основания за оправдаване на подсъдимия. Действително ,в хода на производството са събрани данни за извършени от него частични плащания на месечни издръжки (общо 6бр за инкриминирания период, тъй като плащането от 17.04.2009г е извън този период, а първостепенния съд неправилно е приел и вносната бележка от 30.01.2013г за извършено плащане, тъй като същата е внасяне на суми по сметка на подсъдимия, а не по сметка на св.Ш.). Защитата обаче не държи сметка за характера на престъплението по чл.183 ,ал.1 НК.Както е посочил първостепенния съд -касае се за едно типично продължено престъпление, което се осъществява чрез бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на това престъпление е момента , от който осъдения да заплаща издръжка е станал неизправен длъжник най-малко за две не платени месечни вноски.От този момент насетне ,за да се приеме, че престъплението е прекратено (респективно - лицето да бъде оправдано или да не му бъде наложено наказание по реда на чл.183,ал.3 НК) е необходимо задължението да бъде изпълнено изцяло или да бъде погасено по давност или поради навършване на пълнолетие. Всякакви частични плащания в инкриминирания период могат да бъдат разглеждани единствено като смекчаващо вината обстоятелство.

В казусът е установено, че подсъдимия е заплатил издръжка за м.април 2009г (за предходните периоди от влизане на решението в сила до тази дата липсват данни, но същевременно същите не са и обект на обвинението). Впоследствие същия не е заплатил издръжка за м.май и м.юни 2009г и от този момент насетне подсъдимия е изпаднал в забава и е започнал осъществяването на престъпление по чл.183 ,ал.1 НК. Това е продължило до края на инкриминирания от прокуратурата период (м.април 2012г включително). Плащанията на издръжка в посочения период от време са били недостатъчни , за да покрият задължението. Останалите плащания извършени от подсъдимия в посочения период (за лечение на зъбите на детето и направа на апарати, както и за обучение по английски език и почивка на море ) не следва да се приемат като плащане на дължимата издръжка по решението, а като изпълнение на негови морални задължения и родителски дълг към детето. Същите не са направени по реда, указан в решението ,нито пък е било налице някакво споразумение между подсъдимия и св.Ш. ,че плащането на тези разходи ще покриват задължението за издръжка. Поради това тези плащания не могат да бъдат приети като изпълнение на задълженията за издръжка и да доведат до извода, че деянието не е осъществено. по сходни съображения не може да се приеме за надлежно плащане и предложеното от защитника на подсъдимия в първоинстанционния съд. както бе посочено ,в хода на първоинстанционното производство подсъдимия е открил на свое име сметка в "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" , кл.Б. , към която сметка е издал втора дебитна карта на името на сина си. Това не е надлежно плащане на задължението за издръжка (което да послужи като основание за прилагане на разпоредбата на чл.183,ал.3 НК). Това е така, тъй като наличната сума по тази сметка (общо 1960,25лв към 30.01.2013г) на първо място не покрива цялото задължение, посочено в обвинителния акт (4200лв), за да се приеме, че е изпълнена хипотезата по чл.183,ал.3 НК. На второ място - това плащане не е надлежно извършено (по реда указан в съдебното решение). Видно и от самото банково удостоверение титуляр на сметката е именно подсъдимия, а картата, издадена на името на детето (при това -последното е малолетно) е допълнителна такава. Това означава, че във всеки един момент подсъдимия може да се разпорежда еднолично със сумите по сметката (включително и тези ,които са по картата , издадена на името на детето),което очевидно не изпълнява критериите на начина на плащане , упоменат в бракоразводното решение (плащане към св.Ш.). Ето защо в случая в хода на производството пред първостепенния съд не е извършено плащане ,което да позволи да бъде приложена разпоредбата на чл.183,ал.3 НК. А поради това оплакванията в жалбата се явяват неоснователни.

При извършената служебна проверка не бе установено да са били допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия или правата на неговия защитник. Липсват и основания за изменение на присъдата. Наложеното наказание "ПРОБАЦИЯ" е от кръга на предвидените за деянието и е в максимално възможните минимални предели на същото. Не са налице основанията за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, предвид факта,че от деянието има имуществени вреди (неиздължените суми за издръжка) и същите не са възстановени или обезпечени и до настоящия момент. Не са налице и многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които да мотивират решаващите инстанции да приложат разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,б.”В НК и наказанието „ПРОБАЦИЯ” да бъде заменено с наказание „ГЛОБА”.Следва да се отбележи, че такова искане (за намаляване на наказанието ) не се и прави от подсъдимия и защитника му нито в жалбата ,нито пред въззивната инстанция. Правилно първостепенния съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и частичните плащания,както и другите плащания ,направени за нуждите на детето. Правилен е и извода, че липсват други отегчаващи обстоятелства (наистина размера на дължимата сума е висок, но това всъщност е и самото престъпление) При наличието на тези обстоятелства правилно първоинстанционния съд е приел,че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, трябва да бъде „ПРОБАЦИЯ” . Правилно и законосъобразно са определени и съответните пробационни мерки, чрез които да се постигнат целите на наказанието – поправянето на дееца и неговото превъзпитание, както и предупредителното въздействие спрямо останалите членове на обществото.А както бе посочено -наложените пробационни мерки са минимално възможните и в най-минималните размери, допустими от закона, поради което не съществува и възможност за тяхното намаляване като вид и размер.

Ето защо присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

С оглед изложеното и на основание чл.338 НПк във връзка с чл.334,т.6 НПК въззивния съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 770/30.01.2013г, постановена по НОХД № 1168/2012г по описа на Районен съд- Б. .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.