Решение по дело №175/2025 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 92
Дата: 10 юни 2025 г. (в сила от 10 юни 2025 г.)
Съдия: Виктория Росенова Стоилова
Дело: 20251800600175
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 7 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Я. Вл. П.
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251800600175 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.
Софийски окръжен съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от частния
тъжител и граждански ищец Д. Р. Д., депозирана чрез повереника му адв. Р. П.
Г. срещу Присъда № 5 от 20.12.2024 г., постановена по н.ч.х.д. № 15/2024 г. по
описа Районен съд – Е..
С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия
В. П. А. за НЕВИНОВЕН в това на 12.10.2023 г. в с. Я., общ. Е., публично - на
проведена предизборна среща с избиратели, да е приписал длъжностно
престъпление на Д. Р. Д., като е заявил, че „… от предвидените материали по
програмата „Бедствия и аварии“, а именно от около 10 000 /десет хиляди/ кв.м.
асфалт, необходим за отстраняване на повреди по асфалтовата настилка по
пътищата в общината, 2/3 са отишли за кръпки в гр. Е., като в това число и
новия асфалт за господин кмета Д., за вилата му и той е 1/3 от това
количество“, поради това и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, изр.
1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 НК.
Със същата присъда е отхвърлен предявеният граждански иск от Д. Р. Д.
против В. П. А. за заплащане на сумата в размер на 20 000.00 лв., обезщетение
за причинени от деянието неимуществени вреди, като неоснователен и
недоказан и е осъден частният тъжител Д. Р. Д. на осн. чл. 190 НПК да заплати
на В. П. А. сума в размер на 2000.00 лв., представляваща разноски, сторени от
1
него в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Постановено е още приобщеното по делото веществено доказателство -
оптичен носител - диск с фабрично изписан на него надпис „My media, my
CD-R, 700 MB, 52x speed, 80 min“ и ръкописно изписан текст на кирилица
„Запис Я., 12 окт. 2023 г.“ да остане на съхранение по делото, като след
изтичането на срока за архивирането му, да бъде унищожено заедно с
писмените материали.
В депозираната бланкетна въззивна жалба от частния тъжител и
граждански ищец Д. Р. Д. се изразява становище за необоснованост на
постановената присъда. Поддържа се, че изводите на съда относно
фактическата обстановка не кореспондират със събраните по делото
доказателства. В този смисъл излага, че съдът не е преценил обективно,
всестранно и пълно всички факти и обстоятелства по делото. В допълнително
писмено изложение, депозирано в срока по чл. 320, ал. 4 НПК, са доразвити
съображенията изложени в жалбата. Поддържа, че съдът е тълкувал събраните
гласни доказателства едностранчиво, като в този смисъл заявява, че
показанията на свид. Н. и свид. Ч. са единни и непротиворечиви и няма
основание да не бъдат кредитирани от съда. По този начин като е изключил от
доказателствената съвкупност показанията на посочените свидетели,
първоинстанционният съд е постановил необоснована присъда. Също така
поддържа, че изготвения запис е годно доказателствено средство. Отправя се
искане въззивния съд да упражни правомощието си по чл. 334, т. 2, вр. чл.
336, ал. 1, т. 2 НПК за отмЯ. на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото с тъжбата обвинение, както и да бъде уважен предявеният
граждански иск.
Подсъдимият – В. П. А. не е депозирал становище по жалбата.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция частният
тъжител и граждански ищец, чрез поверениците си – адв. Р. Г. и адв. В. А.
поддържат подадената въззивна жалба и пледират за нейното уважаване, като
молят въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови
нова такава, с която да признае подсъдимия А. за виновен.
Защитниците на подсъдимия А. - адв. В. и адв. Х. оспорват подадената
жалба, като акцентират, че съдът е направил задълбочен и обстоятелствен
анализ на събраните по делото доказателства, като правилно не е кредитирал
показанията на свид. Ч. и свид. Т., доколкото те се явяват опосредени, както и
е изключил от доказателствената съвкупност записа, като недопустимо
доказателствено средство. На база на направения обстоен анализ на
доказателствената съвкупност, според защитата, първоинстанционния съд е
стигнал до единствения възможен и правилен извод, че не се установява от
страна на подсъдимия да е осъществено вмененото му с тъжбата
престъпление. Молят да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като
правилна и законосъобразна. Претенцират разноски за въззивното
производство.
Подсъдимият В. П. А. не се явява, в проведеното открито съдебно
2
заседание пред въззивния съд.
Настоящият съдебен състав на Софийски окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 НПК,
приема за установено следното:
Подадената от частния тъжител жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на
въззивно обжалване по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от
доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното
решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и
проверка на доказателствата в наказателното производство, с единственото
изключение касателно приложения като веществено доказателство по делото
оптичен носител. Последния е приет и приложен като доказателство по
делото и по отношение на него е назначена, изготвена и приета съдебно-
техническа експертиза. На нарушенията във връзка с приобщаването и
кредитирането на това доказателствено средство, настоящият състав ще се
спре по-подробно при анализа на доказателствата.
При извършения собствен анализ на събраните в хода на
първостепенното съдебно производство доказателствени източници,
настоящият съдебен състав достигна до фактическа обстановка, идентична с
възприетата от контролирания съд, а именно:
На 05.11.2023 г. в страната били насрочени и проведени местни избори
за общински съвети и кметове на общини, и кметства. В тази връзка били
проведени и съответни предизборни кампании от кандидатите за кметове и
общински съветници по места. Един от кандидатите за кметове в гр. Е., обл. С.
бил подс. В. П. А.. Същият бил издигнат като кандидат на политическа партия
„БСП”, коалиция „П.”. В рамките на своята предизборна кампания, подс. А. и
другите кандидати за общински съветници от същата коалиция, провели
множество срещи с жителите на гр. Е. и селата, включени в общината. Една от
тези срещи била в с. Я., общ. Е., обл. С.. Същата била проведена на 12.10.2023
г. в един от търговските обекти в селото /магазин и заведение/, находящ се в
махала „Ч.”.
На тази среща, от страна на предизборния щаб на подс. А., присъствали
той и свидетелите И. К. Ж. и Л. Х. Л., както и кандидатът за кмет на селото, от
същата коалиция – М. И.. Придружавал ги свид. И.Н. П., който следвало да
прави фотоснимки за документирането на срещата. На срещата имало
представители на местното население, сред които свидетелите Б.С. Н., Г.С. К.
и М.Б. М.. Малко след започването на срещата свид. М. решил да запише
всичко, което се случва на нея, с мобилния си телефон. В изпълнение на
намерението си той извадил телефона си марка „Хуауей” модел „Пи смарт
про”, с операционна система „Андроид” и включил опцията „запис на
дисплей” и започнал да прави аудио – запис. По същото време до него седял
свид. Б. Н., който видял, че свид. М. записва с телефона си.
3
В хода на срещата били разисквани всякакви теми от значение за
местното население и най – вече тази, свързана с безстопанствените животни,
които правят набези в имотите на хората, и лошото състояние на пътя, водещ
от гр. Е. към с. Я., но който през годините били правени редица спорадични
ремонти без особен резултат и който продължавал /а и към момента
продължава/ да е в окаяно състояние. Представителите на местното население
питали подсъдимия и придружаващи го лица защо ремонтите всеки път са
започвали в посока от града към селото, а не обратното – от селото към града.
В хода на развилата се дискусия били споменати различни имена, сред които
фамилията „Д.”. Срещата била с продължителност около половин час, в хода
на който свид. П. направил множество снимки на хората присъствали на нея –
както тези от местното население, така и на представителите на предизборния
щаб на подс. А.. След това свид. П. предоставил тези снимки на щаба, като
голяма част от тях били качени на интернет – сайта на „БСП”.
Междувременно, след приключването на срещата, свид. М. М.
прехвърлил направения от него аудио-запис на мобилния телефон на свид. Б.
Н., тъй като той настоявал за това. В последствие свид. Н. се срещнал със
свид. Ц.К. Ч., която по това време работела на длъжност „секретар“ на
Община Е. и се опитал да прехвърли записа на нейния телефон. Понеже не
успял, настоял свид. М. да й го прехвърли. Тъй като двамата били
дългогодишни колеги и имали добри отношение, последният се съгласил.
Така, след няколко дни свидетелите Н. и М. посетили сградата на Общинска
администрация – Е. и се срещнали със свид. Ч., като свид. М. прехвърлил
записа на нейния мобилен телефон. В последствие тя предоставила записа на
частният обвинител Д. Д., който до тогава изпълнявал длъжността кмет на
Община Е., а след това се кандидатирал за още един мандат, като бил
подкрепен от партия „Л.” – земеделски съюз „А. С.”. След като изслушал
записа, частният обвинител възприел за клеветнически спрямо него
изявленията, които подс. А. правил по време на горепосочената среща. С оглед
на това подал жалба в РП – Б.., ТО- Е.. Във връзка с това била образувана пр.
пр. № 1724/2023 г. по описа на прокуратурата, която приключила с отказ да се
образува досъдебно производство, постановен на 20.10.2023 г. от
наблюдаващия преписката прокурор.
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа
на показанията на свидетелите И. К. Г., Л. Х. Л., И.Н. П. и М.Б. М., частично
от показанията на свидетелите Б.С. Н. и Г.С. К., както и от приобщените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно
постановление на РП – Б.. за отказ да се образува досъдебно производство по
пр. пр.№ 1724/2023 г. по описа на прокуратурата, ведно с материалите по
преписката, извлечение на хартиен насител от публикация от сайта на „БСП”,
съдържаща снимков материал, характеристика, справка за съдимост, както и
изготвените съдебно – техническа и допълнителна съдебно – техническа
експертиза.
От показанията на всички посочени по-горе свидетели се установява
безпротиворечиво, че на посочената в тъжбата дата, а именно на 12.10.2023 г.
в един от търговските обекти в с. Я. /магазин и заведение/, находящ се в
4
махала „Ч.”, била проведена предизборна среща, във връзка с предстоящите
избори на 05.11.2023 г. за избор на общински съветници и кметове на общини,
и кметства. Всички свидетели посочени по-горе, чиито показания съдът
кредитира са присъствали на въпросната среща и са възприели лично
въпросите, които са разисквани на нея. Районният съд в мотивите си е посочил
свидетелските показания, които са от решаващо значение за установяване на
фактите от обективната действителност, свързани с предмета на доказване,
като е отчел противоречието между показанията на двете групи свидетели,
присъствали на тази среща и възприели лично изявленията на подсъдимия А..
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на свидетелите Б.С. Н., Г.С. К. в частта им, в която заявяват че са
възприели подсъдимия А. да е изрекъл клеветническите твърдения по повод
частния тъжител Д.. Това е така, тъй като както е констатирал и
първоинстанционния съд, а това се възприема и от настоящата съдебна
инстанция, техните показания са изолирани и не се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства. Най-вече са в противоречие с показанията
на останалите свидетели очевидци по делото. Също така следва да се отчете,
че от изслушаната повторна съдебно-техническа експертиза става ясно, че
подобни изявления не са отправяни от подсъдимия А., макар цялата среща да
е била аудио-записана с техническо средство по отношение на което
веществено доказателство, е била изготвена и самата експертиза, като е снето
съдържанието на записа. В този смисъл настоящият състав намира, че следва
да кредитира, приобщения като веществено доказателство по делото –
оптичен носител, както и изготвените основна и допълнителна съдебно-
технически експертизи, които установяват обстоятелството, че не са налице
цифрови манипулации по отношение на аудио-записа, записан на оптичния
носител, както и неговото съдържание. Настоящият съдебен състав се
разграничава от позицията на първоинстанционния съд, касателно извода му,
че посочения запис не е годно доказателствено средство, събрано по реда на
НПК. За да бъдат приети като доказателствено средство записи, направени не
по реда на НПК, то следва да се докаже, че същите са направени със знанието
на лицата, които са заснети/записани на тях. В наказателното производство се
приемат за доказателствени средства записи, респ. – за доказателства –
материални носители, съдържащи такива, направени в търговски обекти, в
които, по ясен и недвусмислен начин, е обозначено, че има видеонаблюдение и
записи, направени по време на публично оповестени медийни изяви и/или
пресконференции, за които, по явен и ясен за участващите в тях лица, начин се
установява, че ще бъдат записвани /било то аудио или видео такова/.
Настоящият състав намира, че настоящият случай е именно такъв. Касае се за
проведена публична предизборна кампания в с. Я., която е имала за цел да
бъдат обсъдени наболели въпроси във връзка с предходното управление, както
и да се поставят за обсъждане въпроси, касаещи бъдещото такова, с оглед
предстоящите местни избори за гр. Е.. Посочената предизборна среща е
посетена от множество избиратели и е била публично оповестена, като дори е
било предвидено фото-заснемане. Тоест, присъстващите лица, включително и
кандидатите за кметове, в случая подс. А. са били наясно, че това е публично
5
събитие и има възможност изявленията им да бъдат записани. Независимо от
горното обаче, от приетата и изслушана допълнителна – съдебно техническа
експертиза, която е снела съдържанието на процесния аудио-запис, не се
установява инкриминираните реплики да са изречени от подс. А.. Горното
води до извода, че свидетелските показания на Б.С. Н. и Г.С. К. са абсолютно
изолирани и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Горното важи и за показанията на свид. Т.В. Т. и Ц.К. Ч., които съдът намира,
че не следва да кредитира изобщо. Свид. Т.В. Т. не е присъствал на
предизборната среща, а е чул в последствие, жители на селото да обсъждат, че
частния тъжител Д. Д. е откраднал асфалта, предвиден за с. Я., както е заявил
в разпита си: „…бившия кмет е откраднал асфалта, който е бил за с. Я. и си го
е сложил пред вилата…“. Въпросния свидетел не е пряк очевидец на
изреченото и показанията му имат вторичен характер, а за да бъдат
кредитирани следва да се подкрепят от други доказателства и доказателствени
средства, което в случая не се установява, а се опровергава от показанията на
останалите свидетели, разпитани по делото, така и от допълнителната
съдебно-техническа експертиза. Същото може да бъде изложено и по
отношение на показанията на свид. Ц.К. Ч., тъй като нейните показания се
базирани единствено на изслушания запис от предизборната среща, чието
съдържание, снето посредством съдебно-техническата експертиза, не
установява подс. А. да е отправял подобни изявления към частния тъжител Д.,
инкриминирани с тъжбата.
Другата група от свидетелите, а именно И. К. Г., Л. Х. Л., И.Н. П. и М.Б.
М. категорично отричат да са осъществени подобни изявления от страна на
подсъдимия А.. Показанията на тези свидетели са в синхрон, взаимовръзка и
непротиворечиви, с оглед на което следва да бъдат изцяло кредитирани.
Показанията на тези свидетелите са ясни, пълни, точни и задълбочени, като
последователно възпроизвеждат непосредствено възприетите от свидетелите
факти и обстоятелствата по време на провелата се среща, като напълно
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Съдът счита,
че независимо от близките служебни отношение на свидетелите И. К. Г. и Л.
Х. Л. с подсъдимия А., по делото няма доказателства, които да аргументират
или да обосноват недостоверност на съдържащата се в предадените от тези
свидетели показания информация. Следва също така да се отбележи, че
техните показания се подкрепят от тези на свид. И. П. и свид. М. М.. С оглед
на това съдът счита, че показанията на тези свидетели следва да бъдат
кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по
съществото на делото. Освен всичко показанията на тези свидетели са в
синхрон и с изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза, които
не установяват подс. А. да е отправял клеветнически изявления по адрес на
частния тъжител Д..
Настоящият състав намира, че независимо от позицията му, следва да
обърне внимание на следното, по отношение на което да отправи критика към
първоинстанционния съд:
Съдът намира, че по отношение на приемането на оптичен носител -
диск с фабрично изписан на него надпис „My media, my CD-R, 700 MB, 52x
6
speed, 80 min“ и ръкописно изписан текст на кирилица „Запис Я., 12 окт. 2023
г.“, като веществено доказателство по делото, съответно назначаването на
съдебно-техническа експертиза и повторна такава, подходът на
първоинстанционният съд е бил неправилен, на което следва да се обърне
внимание. Съдът едва в мотивите си е приел, че въпросния запис, съдържащ
се на оптичния носител няма случаен характер, а се явява частен такъв, с оглед
на което било недопустимо да бъде кредитиран от съда. Настоящият състав
намира, че преценката за допустимост, респ. недопустимост на доказателства
и доказателствени средства в наказателния процес е първична, т.е. предхожда
тази дали конкретно доказателство или доказателствено средство да бъде
кредитирано от съда или не. Това означава, че преценката на съда дали едно
доказателство или доказателствено средство е годно такова, съответно
събрано по предвидения в НПК ред, следва да предхожда преценката на съда
по същество и е недопустимо такива доказателства, респ. доказателствени
средства да бъдат приобщавани от съда и едва по същество да бъдат ценени,
като негодни такива. Не могат, чрез съответните способи за доказване, в
случая съдебно-технически експертизи, да се събират и проверяват
недопустими доказателства и доказателствени средства, какъвто е бил
подхода на първоинстанционния съд. Горното обаче не води до съществено
нарушение на процесуалните правила, налагащо отмЯ. на присъдата, а може
да бъде санирано от въззивния съд. Още повече, че както беше изложено,
според настоящият състав посочения запис представлява годно
доказателствено средство.
С оглед всичко гореизложено доводите в сезиращата въззивна жалба са
неоснователни. При цялостната служебна проверка на присъдата съдът не
констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени
нарушения на процесуалните правила, налагащи отмЯ. на присъдата.
Въззивният съд констатира, че ангажираните доказателства не
установяват, съобразно изискванията на чл. 303, ал.2 НПК, извършено
престъпление и авторството на подсъдимия в него. Във връзка с това
районният съд правилно е преценил, че не са налице основания за ангажиране
на наказателна отговорност на подсъдимия, тъй като не се установява същият
да е обективирал противоправно поведение. Горното води до извод за
законосъобразност и правилност на обжалваната присъда, която следва да
бъде потвърдена.
С оглед на установеното по делото от фактическа и правна страна,
въззивната инстанция счита, че предявеният гражданският иск е
неоснователен, поради обстоятелството, че ЧТ и ГИ не е доказал виновно и
противоправно поведение на подсъдимия А., довело до някакви
неимуществени вреди за него, поради което първоинстанционната присъда и в
тази част следва да бъде потвърдена.
Законосъобразно се явява и осъждането на частния тъжител, на
основание чл. 190, ал. 1 НПК, да заплати на подс. А. направените от него
разноски в размер на 2000.00 лева за адвокатско възнаграждение, като следва
да се има предвид, че са представени надлежни доказателства за същото.
7
Предвид оправдателния характер на постановената присъда, потвърдена
от настоящия въззивен съдебен състав, и с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1
НПК направените от подс. А. във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. следва да бъдат възложени
на частния тъжител.
По изложените съображения и на основание чл. 388, вр. чл. 334, т. 6
НПК , Софийски окръжен съд, IV-ти въззивен наказателен състав,

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5 от 20.12.2024 г., постановена по НЧХД
№ 15/2024 г. по описа на Районен съд – Е.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 НПК частния тъжител Д. Р. Д.,
ЕГН ********** да заплати на В. П. А., ЕГН ********** направените по
делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 3 000 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8