РЕШЕНИЕ
№ 1286
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330108980 по описа за 2021 година
Предявен е иск по член 200, ал. 3 КТ и член 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Д. В., ЕГН
**********, против ЕВН България Електроразпределение ЕАД, ЕИК ***** за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 898 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 1.03.2020 г. -
28.02.2021 г. в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност поради
трудова злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при ответника за
длъжността „********“ за този период, в резултат на трудова злополука, настъпила на
30.04.1998г., и установена с акт за трудова злополука от 4.05.1988г., ведно със
законната лихва от датата на настъпването им – 1.03.2020г. до окончателното им
плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с
„Електроразпределение Пловдив“ АД, чийто правоприемник е ЕВН България
Електроразпределение ЕАД. Твърди, че по време на ТПО е претърпял трудова
злополука, установена с акт за трудова злополука на******., като с ЕР на ТЕЛК от
******г. му била определена пожизнено 100% загубена работоспособност с чужда
помощ. В тази връзка била ангажирана имуществената отговорност на работодателя с
влезли в сила решения по гр.д. № 1242/2011 на ХОС, гр.д. № 1415/2004г. на ХРС, гр.д.
№ 226/2010г. на ПРС, гр.д. № 874982011г. на ПРС и гр.д. № 4387/2013г. на ПРС.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба,
1
с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излага се довода, че към
настоящия момент, ако ищецът беше работил, той щеше да е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като занапред не би получавал трудово
възнаграждение при ответника, поради прекратяване на трудовото правоотношение на
осн. член 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Ангажира доказателства и претендира
разноски.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
В доказ. тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е претърпял сочените в исковата молба вреди и техния размер, както и че
същите са причинно-следствена връзка с трудовата злополука.
Между страните няма спор, че ищецът е претърпял трудова злополоука,
вследствие на която е инвалидизиран с определена пожизнено 100% загубена
работоспособност с чужда помощ.
Пропуснатите ползи са онези вреди, които според съдебната практика се изразяват
в неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, които са предвидими и
произтичат нормално от неизпълнението на поетото задължение. В случая са
претендирани вреди от неполучени доходи за процесния период в размер на разликата
между получената пенсия за инвалидност поради трудова злополука и трудовото
възнаграждение, което би получил при ответника за длъжността „отговорник ЕРГ“.
По делото е изслушана съдебно-кадрова експертиза с вещото лице С.К., която
съдът цени като компетентно изготвена и обективна, от която се установява, че ако
ТПО на ищеца не бе прекратено и той продължи да работи на длъжност „********“
същият би придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 17.03.2019г.
Трудовото възнаграждение е дължимо до прекратяване на съществуващото ТПО,
но доколкото ищецът е навършил възраст и стаж за пенсия за осигурителен стаж и
възраст към 17.03.2019г., то същият не е реализирал пропуснати ползи за процесния
период 1.03.2020г. - 28.02.2021г. поради факта, че в процесния период не би получавал
заплата, поради навършване на възраст и стаж за пенсия за осигурителен стаж.
Гореизложеното обуславя неоснователност на иска, като с оглед изхода от спора
на ответника ще се присъдят разноски от 150 лева разноски за експертиза и 150 лева за
юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Д. В., ЕГН **********, против ЕВН
България Електроразпределение ЕАД, ЕИК ****** иск по член 200, ал. 3 от КТ за
2
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 898 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 1.03.2020г. -
28.02.2021г. в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност поради
трудова злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при ответника за
длъжността „*******“ за този период, в резултат на трудова злополука, настъпила на
30.04.1998г., и установена с акт за трудова злополука от 4.05.1988г., ведно със
законната лихва от датата на настъпването им – 1.03.2020г. до окончателното им
плащане, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН ********** да заплати на ЕВН България
Електроразпределение ЕАД, ЕИК ***** разноски от 150 лева разноски за експертиза и
150 лева за юрк. ъвзнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3