Присъда по дело №1656/2022 на Районен съд - Стара Загора

Обвинението срещу подсъдимата М.Д.З е по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с
чл.146, ал.1 НК за това, че на 12.06.2022 година в град Стара Загора е казала
нещо унизително за честта и достойнството на Г.Я.К в негово присъствие – „
убиец, крадец, мошеник, измамник“,–като обидата е нанесена публично .
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от частният тъжител Г.Я.К против подс. М.Д.З
за сумата 6 200 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди в
едно със законната лихва.
Подсъдимата се явява в едно от съдебните заседания, дава обяснения и
не се признава за виновна. В с.з. по същество не се явява и не взема
становище.
Частният тъжител чрез повереника си адвокат Д.Е поддържа
обвинението и предявения граждански иск.
Производството е по реда на чл. 80 и следващите от НПК.
В това производство частният тъжител няма задължение да посочва
правна квалификация на деянието и такава не е посочена в тъжбата.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени
средства – показанията на свидетелите, писмени– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Тъжителят Г.К живеел в жилищен блок в град Стара Загора, ********* и
бил избран за домоуправител. В същият вход живеела и подсъдимата М.З.
На 12.06.2022 г. вечерта около 19.30 часа тъжителят К се прибирал. Пред
входа на жилищния блок Е.Ш, св. М.Д /в автомобил паркиран непосредствено
до входа и И.Х. Пред входа подсъдимата З и тъжителят К се срещнали и
последният в качеството си на домоуправител я попитал кога ще си плати
таксите за входа, тъй като имала неплатени.
Подсъдимата З не останала доволна от зададения и въпрос и в
присъствието на посочените съседи отправила обидни думи към тъжителя –
„убиец, крадец, мошеник, измамник“.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Е.Ш, М.Д, Р.С.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата М.З, че не е отправяла
обидни думи куми към тъжителя и, че не е имало никакви хора по следните
съображения:
Подсъдимата З твърди, че на 12.06.2022 г. не е имало никакъв случай, а
такъв е имало на 20.01.2022.
Свидетелите очевидци Е.Ш, М.Д установяват, че случаят е бил на
12.06.2022 г., посочват мястото /пред входа на жилищния блок/, посочват и
часа – около 18.00-19.00 часа. Те установяват и конкретния повод за
отправените обиди /зададения въпрос за неплатените такси/ и конкретизират
1

отправените обидни думи - „убиец, крадец, мошеник, измамник“.
Показанията на свидетелите очевидци косвено се потвърждават и от
показанията на св. Р.С, която свързва датата на деянието с обстоятелството, че
тъжителят я прибирал този ден от рожден ден.
Всички тези гласни доказателствени средства /показанията на
свидетелите/ установяват доказателства, които са в съответствие и образуват
едно хомогенно цяло даващо основание да се направи единствено възможния
извод относно главният факт в процеса /има ли извършено престъпление и
кой е неговият автор/ - подсъдимата М.З е извършител на престъплението
обида, което се претендира в тъжбата.
От друга страна обясненията на подсъдимата З са непоследователни,
объркани и не се подкрепят от доказателствения материал, а напротив –
опровергават се т.е. те се явяват изолирани, поради което са неубедителни и
съдът не ги кредитира с доверие.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимата М.З е осъществила от обективна и субективна страна
състава на чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 НК.
От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка
следва извода, че подсъдимата З е осъществила изпълнителното деяние на чл.
146, ал. 1 НК – същата в присъствието на пострадалия е отправила обидни
думи по негов адрес /убиец, крадец, мошеник, измамник/ , с което е казала
нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя.
Цитираните изрази имат смисъл и съдържание, което накърнява честта и
достойнството на личността и с оглед общоприетият смисъл съдът ги приема
за обидни.
Осъществен е съставомерния резултат изразяващ се в настъпването на
съставомерните обществено опасни последици – пострадалият се е
почувствал обиден и засегнат.
Съществува и пряка причинна връзка между деянието извършено от
подсъдимата З и настъпилите обществено опасни последици /съставомерния
резултат/ - ако подсъдимата не беше извършила деяние изразяващо се в
отправяне на обиди пострадалият нямаше да се почувства обиден и засегнат.
Обидните думи и действия са отправени на публично място/пред входа
на жилищния блок, което е общо достъпно място не само за живущите, но и
за други хора извън тях – в конкретния случай – св. М. Д /пред множество
хора, които също са ги възприели/ намиращите се на пейката хора и св. Д,
която е била там по работа /, което дава основание на съда да приеме, че
обидата е нанесена публично по смисъла на чл.148,ал.1, т.1 НК.
От установената фактическа обстановка и обективираните действия на
подсъдимата следва извода, че към момента на деянието е действала с пряк
умисъл. Тя е съзнавала обществено опасния характер на деянието,
2

предвиждала е обществено опасните последици и е искала настъпването им.
Знаела и съзнавала, че употребява обидни думи по адрес на пострадалия,
разбирала е съдържанието и смисъла на думите и действията, съзнавала е че
се намира на публично място пред множество хора, които също възприемат
отправените обидни думи.
С отправените четири обидни думи съдът приема, че е извършено едно
престъпление „Обида“. За да е осъществен състава на престъплението
„Клевета„ /чл.147 НК/ е необходимо позорното обстоятелство или
преписването на престъпление да е станало в отсъствието на пострадалия. В
случая това не е така, тъй като той е присъствал физически там, а и думите са
били отправени директно към него. От друга страна в думите „крадец„ и
„измамник„ е вложен смисъл и съдържание за да се засегне честта и
достойноството на тъжителя, а не да му се препише престъпление- липсват
доказателства при отправянето на тези думи да са посочвани някакви
конкретни факти и обстоятелства свързани с извършени престъпления
„Измама“ и „Кражба„ от страна на тъжителя.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание, от престъплението не са
настъпили имуществени вреди, подсъдимата не е освобождавана от НО по
реда на Глава 8 от НК, не е осъждана, не са налице и отрицателните
предпоставки на чл.78А, ал.7, поради което съдът няма алтернатива и на
основание чл.78А от НК подсъдимата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни /няма данни за други противообществени прояви/.
Доказателства за отегчаващите вината обстоятелства не се събраха.
Следователно на подсъдимата следва да се наложи наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл.36
НК и чл.12 ЗАНН – Глоба в размер на 1 000 лева съобразена и с имотното и
състояние.
ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.
С деянието си подсъдимата З е причинила неимуществени вреди на
пострадалия изразяващи се в засягане на личното чувство за чест и
достойноство.На основание чл.45 и следващите от ЗЗД същата дължи
обезщетение. На основание чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се
определи по справедливост.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните
обстоятелства :
- Характера на обидните думи и техния брой – „убиец, крадец, мошеник,
измамник“.
3

- Обстоятелството, че обидата е нанесена публично.
- Обстоятелството, че се отправени многократно обидни думи т.е.
интензитетът е висок
- Настъпилият дискомфорт и емоционалното състояние за пострадалата
/показанията на св. С, Ш/.
- Формата на вина – пряк умисъл.
Следователно съдът приема, че по справедливост следва да се определи
обезщетение в размер на 2 500 лева. В тази част искът е основателен и
доказан и следва да се уважи, а в останалата част до 6 200 лева да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
На основание чл.86, ал.2 ЗЗД подсъдимата дължи и обезщетение за
забава равняващо се на законната лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане /12.06.2022 г./ до окончателното изплащане на главницата.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание чл.189, ал.2 НПК подсъдимата следва да заплати на
тъжителя направените по делото разноски в размер на 1 312 лева
/възнаграждение за повереника-1300 лв., държавна такса – 12 лв./, а на РС
град Стара Загора държавна такса в размер на 60 лева за уважената част от
гражданския иск.
Причини – Незачитане правата на личността и влошени междуличностни
отношения .
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	34
Дата:	6 март 2023 г.
Съдия:	Росен Чиликов

Дело:	20225530201656
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	1 юли 2022 г.

Присъда по дело №1656/2022 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите