Решение по дело №2234/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1733
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20213100502234
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1733
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502234 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба на СТ. Д. П. , чрез пълномощник- адвокат С.Д., срещу
постановен отказ с разпореждане от 20.07.2021г. по изп.д.№ 20208920401333 на ЧСИ
Христо Георгиев, рег.№ 892 на КЧСИ да намали размера на адвокатското възнаграждение в
полза на взискателя „Електроразпределение Север“ АД, от 480лв. с ДДС на 240лв.с ДДС.
Оспорва размера на адвокатското възнаграждение като необосновано завишен.
Позовава се на извършеното частично плащане на сумата 300лв., от общо дължимата по
изпълнителен лист в размер на 565лв., преди образуване на изпълнителното дело, а
разликата от 265 лв. е погасена чрез наложен запор на Б.а сметка на длъжника. Според
частния жалбоподател изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
извършените действия от адвоката са сведени само до подаване на молба за образуване на
изпълнително производство, с посочен способ за изпълнение , и не са предприети конкретни
изпълнителни действия. Поради това счита, че дължимо е адвокатско възнаграждение от
240лв. с ДДС, съобразно минимума по чл.10, т.1 от Наредба №1 / 2014г.
Взискателят „Електроразпределение Север“ АД чрез процесуален представител,
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Не оспорва, че изпълнителното дело е
образувано за сумата 265лв., след извършено доброволно заплащане на сумата
300лв.Дължимият остатък по изпълнителен лист е преведен по сметка на съдебния
изпълнител в резултат на наложените запори, като способ на изпълнение с принудителен
характер. Претендираният адвокатски хонорар съответства на минималния предвиден за
образуване и водене на изпълнително дело по Наредба №1/ 2004г., удостоверен с писмени
доказателства- платежно нареждане, издадена фактура и договор за правна помощ.
Жалбата е администрирана с копие изпълнителното дело и мотиви на съдебния
изпълнител по възраженията на жалбоподателя, на основание чл. 436, ал.3 ГПК.
Съдът, съобразно доказателствата към делото, констатира :
Изпълнителното производство е образувано по реда на чл.426, ал.1 ГПК с молба на
1
„Електроразпределение Север“ АД, и представен изпълнителен лист, за сумата 265лв.-
незаплатен остатък от присъдената в размер на 565лв., представляваща съдебни разноски по
гр.д.№ 11068/ 2019г. на Районен съд- Варна.
С молба вх.№ 00907/ 11.01.2021г. е поискано налагане на запор върху Б.и сметки на
длъжника в „Инвестбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД, ЦКБ АД . На 14.01.2021г. ЧСИ е издал
разпореждане за запор на Б.ите сметки в „Инвестбанк“ АД и „Банка ДСК“.
Към делото са приложени писма от двете банки, които потвърждават наложения
запор на средства от секвестируем характер. На 18.01.2021г. е извършен превод на сумата
1075.75лв.от сметка на длъжника в „Инвестбанк“ АД по сметка на ЧСИ, за вземането по
изп.д.№ 1333/ 2021г. По разпореждане на ЧСИ от 22.04.2021г. част от сумата е възстановена
на длъжника, на основание чл.446а,ал.2 ГПК , като несеквестируем доход под формата на
социални помощи, получавани на основание чл.70, т.3 от Закона за хората с увреждания.
Длъжникът е уведомен с покана за доброволно изпълнение изх.№ 19307/ 25.11.2020г.,
връчена на 26.03.2021г., за задължението в размер на 565 лв.по изпълнителен лист ; 480лв. -
разноски по изпълнителното дело, 67.80лв. начислени по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, общо
в размер на 1112.80лв., и за наложения запор на вземанията , на основание чл. 507, чл.507а,
чл.512 ГПК. След извършена корекция на дълга е уведомен с ново съобщение от
22.04.2021г., съответно- 265лв.,неплатена част от задължението по ИЛ, адвокатски хонорар-
480лв., дължима по т.26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 31.80лв., или общо в размер на 776.80лв.
С молба вх.№ 05.07.2021г. С.П., чрез адвокат С.Д., е оспорил претендирания
адвокатски хонорар като прекомерно завишен, конкретно начисления по чл.10, т.2 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с идентични
на изложените в жалбата възражения.
Предмет на обжалване е разпореждането от 20.07.2021г., с което ЧСИ е отказал
намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, като е приел, че
дължимите суми са събрани в изпълнителното производство и възнаграждението е
съизмеримо с осъществените от адвоката действия по образуване и процесуално
представителство в хода на изпълнителното дело.
Жалбата е процесуално допустима-предявена от легитимирана страна срещу
подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал.2,т.7 ГПК, в законния срок.
С оглед на всички установени факти и обстоятелства жалбата е неоснователна.
Според чл.79 от ЗЧСИ разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с
изключение на случаите когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, каквито
обстоятелства по конкретно дело не се твърдят и установяват.
Безспорно е, че плащането на останалата част от дълга е извършено след образуване
на изпълнителното дело, поради което в тежест на длъжника са и направените от взискателя
разноски в това производство.
Възнаграждението включва минималните размери за образуване и водене на
изпълнителното дело, с цел удовлетворяване на кредитора, съобразно чл.10, т.1.и т.2. от
Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
приложимата редакция на ДВ, бр.68 от 31.07.2020г., ведно с начисления ДДС. Доказателства
за този разход са приложените към делото фактура и преводно нареждане от 11.11.2020г. В
посочения размер не е прекомерно,съобразно чл.78, ал. 5 ГПК, и не подлежи на редукция.
Неоснователно е възражението, че дължимо в случая е само възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредбата. Правото на разноски за
адвокатска защита в изпълнителното производство произтича от реализираното притезание
чрез поискани от взискателя изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен
способ- насочване на изпълнението, чрез налагане на запор.
По изложените съображения отказът да бъде намален размера на претендираното
2
адвокатско възнаграждение е законосъобразен.

С изложените мотиви, на основание чл.437 ГПК съдът








РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 33826/ 26.08.2021г. СТ. Д. П., чрез адвокат
С.Д., срещу постановен отказ с разпореждане от 20.07.2021г. по изп.д.№ 20208920401333 на
ЧСИ Христо Георгиев, рег.№ 892 на КЧСИ, да намали размера на адвокатското
възнаграждение в полза на взискателя „Електроразпределение Север“ АД, на основание
чл.78, ал. 5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3