Присъда по дело №1256/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 18
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20211510201256
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Дупница, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
СъдебниДЕСИСЛАВА БОГДАНОВА
заседатели:ПЕНЕВА

ИЛИЯ ПАВЛОВ
ЧОРБАДЖИЙСКИ
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
и прокурора Д. Д. М.
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Наказателно дело от общ
характер № 20211510201256 по описа за 2021 година
и въз основа на доказателствата и закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата ЦВ. ИЛ. Г. – 48 години, родена на
**********г. в с. **************, с постоянен адрес гр.
*********************************************, *********, с
********** гражданство, с ******* образование, **********,
*************,
********************************************************, с ЕГН
**********,
ЗА ВИНОВНА в това, че на 14.04.2021 година, около 09:50 часа, на
главен път ІІ-62, километър 34+100 м., в близост до кръстовище на АМ
“Струма” община Дупница, управлявайки собствения си лек автомобил, марка
“Тойота”, модел “Ярис”, с рег. № *************, неспазвайки правилата за
1
движение по пътищата и нарушавайки чл. 47 от ЗДвП “Водач на пътно
превозно средство приближаващо се към кръстовище трябва да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство” и чл. 50 ал.1 от
ЗдвП “На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран,
като път с предимство водачите на пътните превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства
които се движат по пътя с предимство” - не пропуска движещото се по
път с предимство МПС, а именно: лек автомобил, марка “*******”, модел
“*******”, с рег. № **************, управляван от Д. ХР. Д. , като нарушава
пътен знак от група “Б”, а именно: Б2 – “Спри! Пропусни движещите по
пътя с предимство”, като е допуснала настъпването на ПТП, при което по
непредпазливост е причинила телесни повреди на повече от едно лице, а
именно: три средни телесни повреди на пътника в лекия автомобил, марка
“*******”, модел “*******” - М. К. Д., изразяващи се в травматичен шок,
причиняващ разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване
на трето, осмо и девето десни ребра по задната аксиларна линия и счупване
на второ, пето и шесто десни ребра по предна аксиларна линия, като
счупването на описаните ребра в дясно и в съвкупност причиняват трайно
затрудняване движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 (тридесет) дни и
счупване на малкия десен пищял в горната му част, довел до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник за повече от 30 (тридесет)
дни, както и две средни телесни повреди на водача на лек автомобил
“*******”, модел “*******” - Д. ХР. Д., изразяващи се в травматичен шок,
причиняващ разстройство на здравето временно опасно за живота;
многофрагментно счупване на гръдната кост с развилия се подкожен
емфизем, в съвкупност с многофрагментното счупване от първо до шество
ребро вдясно по предната и средната аксиларна линия с двустранния
частичен хидропневмоторакс и субакутен емфизем, с последвалия плеврален
излив вляво причинили временно разстройство на здравето опасно за живота
и трайно затрудняване движението на снагата за срок по–дълъг от 30
(тридесет) дни - престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. ІІІ, б. “а”, вр. с чл. 343,
ал.1, б. “б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК , поради което и на основание чл. 343
ал. 3, пр. ІІІ, б. “а”, вр. с чл. 343, ал.1, б. “б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във
вр. с чл. 54 от НК я ОСЪЖДА, като й НАЛАГА наказание „Лишаване от
2
свобода“, за срок от 1 /една/ година, като:
ОТЛАГА, на основание чл. 66 ал.1 от НК изтърпяването на така
наложеното наказание "лишаване от свобода", за срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
НАЛАГА, на основание чл. 343г от НК, вр. с чл. 37 т. 7 от НК, на
подсъдимата ЦВ. ИЛ. Г. и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“, за срок от 1 /една/ година, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимата ЦВ. ИЛ. Г., с
ЕГН **********, да заплати в полза на ОСлО, при ОП-Кюстендил, сумата в
размер на 3373,50 лв. /три хиляди триста седемдесет и три лева и петдесет
стотинки/ - разноски за експертизи по досъдебното производство и по сметка
на РС-Дупница, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 362,70 лв. /
триста шестдесет и два лева и седемдесет стотинки/ - разноски за явяване на
свидетели и вещи лица в съдебното производство.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред ОС - Кюстендил в
15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 18/29.03.2022 г., по НОХД № 1256/2021 г., по описа на
РС-Дупница, Н.О., V-състав.
Производството е по реда на Глава XX от НПК.
Внесен е от РП-************ обвинителен акт срещу ЦВ. ИЛ. Г., с постоянен адрес
гр. *********, ж.к. „*******“, бл. № ****, вх. А, ет. 2, ап. 6, с ЕГН **********, в това, че:
на 14.04.2021 година, около 09:50 часа, на главен път ІІ-62, километър 34+100 м., в
близост до кръстовище на АМ “**********” община Дупница, управлявайки собствения си
лек автомобил, марка "Т." модел "Я", с Рег.№......... неспазвайки правилата за движение по
пътищата и нарушавайки чл. 47 от ЗДвП “Водач на пътно превозно средство
приближаващо се към кръстовище трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство” и чл. 50 ал.1 от ЗдвП “На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран, като път с предимство водачите на пътните превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства които се движат по пътя
с предимство” - не пропуска движещото се по път с предимство МПС, а именно: лек
автомобил, марка “Фиат”, модел “Стило”, с рег. № ЕВ 3955ВВ, управляван от Д. ХР. Д. ,
като нарушава пътен знак от група “Б”, а именно: Б2 – “Спри! Пропусни движещите по
пътя с предимство”, като е допуснала настъпването на ПТП, при което по непредпазливост
е причинила телесни повреди на повече от едно лице, а именно: три средни телесни
повреди на пътника в лекия автомобил, марка “Фиат”, модел “Стило” - М. К. Д., изразяващи
се в травматичен шок, причиняващ разстройство на здравето, временно опасно за живота;
счупване на трето, осмо и девето десни ребра по задната аксиларна линия и счупване на
второ, пето и шесто десни ребра по предна аксиларна линия, като счупването на описаните
ребра в дясно и в съвкупност причиняват трайно затрудняване движенията на снагата за
срок по-дълъг от 30 (тридесет) дни и счупване на малкия десен пищял в горната му част,
довел до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за повече от 30
(тридесет) дни, както и две средни телесни повреди на водача на лек автомобил “Фиат”,
модел “Стило” - Д. ХР. Д., изразяващи се в травматичен шок, причиняващ разстройство на
здравето временно опасно за живота; многофрагментно счупване на гръдната кост с
развилия се подкожен емфизем, в съвкупност с многофрагментното счупване от първо до
шество ребро вдясно по предната и средната аксиларна линия с двустранния частичен
хидропневмоторакс и субакутен емфизем, с последвалия плеврален излив вляво причинили
временно разстройство на здравето опасно за живота и трайно затрудняване движението на
снагата за срок по–дълъг от 30 (тридесет) дни - престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. ІІІ, б.
“а”, вр. с чл. 343, ал.1, б. “б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Твърди, че същото е
безспорно доказано от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна като й се наложи при превес на смекчаващите вината обстоятелства
наказание „лишаване от свобода“, за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване да се
отложи за изпитателен срок от 3 години, както и да се наложи допълнително предвиденото
наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 2 години. Пледира
подсъдимата да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски.
Частните обвинители М.Д. и Д.Д., лично и чрез упълномощения от тях повереник - адв.
Д. пледират за доказаност на обвинението от обективна и субективна страна, както и за
налагане на наказанията посочени от прокурора. Не претендират разноски.
Защитникът на подсъдимата – адв. Н. пледира пред съдебния състав, че делото е
изяснено от фактическа страна и обвинението е доказано от обективна страна относно
нарушението на правилата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, допуснато от подсъдимата. Не оспорва
по никакъв начин събраните доказателства, а единствено ги анализира. Твърди, че
инцидентът е настъпил поради неправилното разположение на елементи от организацията
1
на движението в този участък и поради непознаване на пътя от подсъдимата. Оспорва
деянието от субективна страна да е извършено при самонадеяност, както е посочено в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В същото време сочи, че е налице оказана
помощ на пострадалия Д.Д. от подсъдимата в дните след случая. Пледира за прилагане на
привилегирования състав на чл. 343а, ал.1, б. „в“ от НК, както и за определяне на
наказанието по реда на чл. 55, ал.1 от НК и неналагане на кумулативно предвиденото
наказание по чл. 343г от НК, по реда на чл. 55, ал. 3 от НК. Моли съобразно тези
обстоятелства съдът да постанови своя краен съдебен акт.
Подсъдимата Ц.Г. дава подробни обяснения, в пледоарията си поддържа изцяло
казаното от защитника, като в последната си дума заявява, че съжалява и моли съдът да
отсъди справедливо.
Съдът като съобрази доводите на страните, след като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност доказателствата, доказателствените средства и способите за
доказване, приложени, събрани и приобщени към доказателствената съвкупност по
делото, намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата ЦВ. ИЛ. Г. е на 48 години, родена е на 23.01.1973г. в с. Семчиново, с
постоянен адрес гр. *********, ж.к. „*******“, бл. № ****, вх. А, ет. 2, ап. 6. Същата е
*************, с българско гражданство, с висше образование, ***********, ************,
работи като Директор на Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП-*********, с ЕГН
**********.
Пострадалите, конституирани като частни обвинители в хода на настоящото съдебно
производство - М.Д. и Д.Д. са съпрузи, пенсионери, съответно на 71 и на 75 години,
живеещи в село Мали Върбовник, общ. Бобов дол.
На инкриминираната дата 14.04.2021 г. сутринта от гр. ********* подсъдимата заедно
с нейните колеги – свидетелите З.Д., А.Г. и И.К. тръгнали по АМ „**********“ с две коли
на служебно пътуване до гр. ************. В първата кола пътували свидетелите К. -
шофьор и Г., а във втората кола с марка и модел „*************“, с рег. № СВ 7333РХ,
която е собственост на подсъдимата и била управлявана от нея пътували подсъдимата Ц.Г. и
св. З.Д..
На същата дата около 09:30 часа от с. Мали Върбовник по път II-62, към гр. Дупница
потеглили със собствения си лек автомобил, марка и модел „Фиат Стило“, с рег. №
ЕВ3955ВВ частните обвинители, като автомобилът бил управляван от пострадалия Д..
Пътят бил сух.
Около 09:50 часа в близост до кръстовището образувано от изхода на АМ
„**********“, при пътен възел „Дупница-Юг“ за слизане от магистралата на МПС-тата
идващи от посока гр. ********* и път II-62 при км. 34+100 м. горепосочените автомобили
се движели към кръстовището. На това място при преминаване през кръстовището като
движещи се по път с предимство преминават всички МПС-та движещи се по път II-62 в
двете посоки /Дупница - ************/, а включващите се от изхода на АМ „**********“ в
кръстовището по път II-62 МПС-та се намират на път без предимство, поради което на
място в тяхната посока на движение и преди навлизане в кръстовището е поставен на 5
метра от края на платното за движение и е бил наличен към инкриминираната дата пътен
знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Наред с това на пътното
платно по което преминават излизащите от АМ „**********“, за да се включат в път II-62
при км 34+100 м. е налична и пътна маркировка тип „стоп-линия“, разположена на 3 метра
от края на външния ръб на платното за движение в посока от гр. ************ към гр.
Дупница. Видимостта от местоположението на знака в посока към гр. ************ е около
150 метра при нормални атмосферни условия.
През кръстовището преминал безпрепятствено и се включил в движението по път II-
2
62, в посока към гр. ************ автомобилът управляван от свидетеля К., в който
пътувала и св. Г., а след него без да осъществи пълно спиране при мястото на знака Б-2 и
след това на посочената маркировка тип „стоп-линия“ тръгнала да преминава с намерение
да продължи движението си по този автомобил и в същата посока към гр. ************ и
подсъдимата с управлявания от нея лек автомобил „*************“, с рег. № СВ 7333РХ. В
това време малко след навлизането й в кръстовището и на път II-62, в пътното платно за
движение по пътя с предимство се движил, в посока от гр. ************ към гр. Дупница,
горепосочения друг лек автомобил „Фиат Стило“, с рег. № ЕВ3955ВВ, управляван от
частния обвинител Д.Д., като на предната седалка отдясно, до шофьора пътувала частната
обвинителка М.Д.. Двата автомобила се ударили вътре в кръстовището и в коридора и
платното за движение на лек автомобил „Фиат Стило“, с рег. № ЕВ3955ВВ, движещ се по
път II-62, в посока към гр. Дупница. След удара се изместили и установили в покой едва в
края на пътното платно и в насрещната пътна лента на идващите от гр. Дупница, към гр.
************ МПС-та и в близост до банкета на пътя. От инцидента пътуващите в лекия
автомобил „Фиат Стило“, с рег. № ЕВ3955ВВ частни обвинители получили множество
сериозни телесни увреждания.
Инцидентът бил почти веднага бил възприет на огледалото за обратно виждане от св.
К., който съобщил и на св. Г.. Последната слязла първа от автомобила и се върнала пеша до
кръстовището, а св. К. я последвал, като двамата помогнали на пътуващите в двата
автомобила да излязат от тях. На място спрял и св. Р., който също оказал помощ и се обадил
пръв на тел. „112“, за да потърси съдействие от спешна медицинска помощ. На място
пристигнала линейка, която качила частната обвинителка и подсъдимата и ги закарала в
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД – гр. Дупница, след това дошла и друга линейка, която
транспортирала и частния обвинител Д.Д.. Частните обвинители получили спешна
медицинска помощ и били настанени за реанимационно последващо лечение на травмите им
в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, гр. Дупница.
На 16.04.2021 г. пострадалият Д.Д. бил преместен със съдействието на подсъдимата Г.
за последващо лечение в МБАЛ „Токуда“, гр. *********, където били установени и
допълнителни увреждания на същия и бил опериран. По-късно, от 20.04.2021г. до
26.04.2021 г., частният обвинител Д. бил настанен в МБАЛ „Св. *********“, гр. ********* с
диагноза „контузия на гръдния кош“ след което бил изписан за домашно лечение с
подобрения.
От назначената и изготвена в хода на досъдебното производство от вещото лице инж.
А.А. автотехническа експертиза - на л. 126-139 от ДП, сл. дело № 53/2021 г., том ІІ-ри, се
установява детайлно, ясно и подробно - мястото на ПТП върху пътното платно, механизмът
на реализиране на произшествието, вкл. действията предприети от всеки от двамата водачи
и възможностите им за предотвратяване на ПТП, разстоянията и скоростите на всеки от
двата автомобила, дължината на „опасната зона“ за спиране /пълния спирачен път/.
Изготвена е и приложена мащабна скица на местопроизшествието за визуализиране на
обстановката, наличната маркировка, както и изводите и изчисленията на вещото лице.
Конкретно, като непосредствена причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка
с категоричност е посочено, че това са субективните действия на подсъдимата като водач на
процесното МПС - „*************“, с рег. № СВ 7333РХ, която е навлязла от път без
предимство в коридора за движение на движещия се по пътя с предимство лек автомобил
„Фиат Стило“, с рег. № ЕВ3955ВВ. Мястото на удара е изчислено, че се намира в района на
кръстовището на изхода от АМ „**********“ от гр. *********, и връзка с платното за
движение на път II-62, км. 34+100 м, като по широчина на платното за движение от гр.
************ към гр. Дупница е на 3,5-3,8 метра вляво от десния край на платното, а по
дължина на същото около 12-13 м. преди линията на ориентира посочен в протокола за
оглед считано в същата посока. Споделен е описаният по-горе механизъм на
съприкосновение между двете превозни средства, при което автомобилът на подсъдимата
3
„*************“ предприемайки ляв завой и движейки се със скорост от около 28 км/ч при
сух асфалт е навлязъл в кръстовището и платното за движение на другия лек автомобил
„Фиат Стило“, движещ се с около 50 км/ч и наирал се на разстояние от 7 метра от мястото на
удара, при негова опасна зона за спиране от 33 метра при сух асфалт, като автомобилът
управляван от подсъдимата се е ударил със своята предна лява част в предната дясна част на
автомобила „Фиат Стило“, в зоната на предното му дясно колело. Вследствие от силите на
удара автомобилът „Фиат Стило“ е отхвърлен наляво по посоката му на движението и
плъзгайки се по пътното платно се е установил в покой от другата страна пътното платно,
както е изобразен на изготвената мащабна скица и е бил установен при извършения на
място оглед непосредствено след ПТП-то. В същото време лекият автомобил
„*************“ от силите на удара и инерционните сили се отклонява на надясно спрямо
посоката си на движение до мястото си на покой установено при огледа и изобразено на
изготвената мащабна скица от вещото лице, като двете МПС-та са останали почти успоредно
и в контакт едно с друго. Посочени са данни за добра видимост, налична регулация на
кръстовището с пътни знаци, обозначаване на пътя с предимство и липса на ограничение на
скоростта под разрешената до 90 км/ч извън населено място. Дадено е категорично
заключение, че е била налична техническа възможност за предотвратяване на ПТП
единствено и само от страна на подсъдимата, като водач на управляваното от нея МПС -
„*************“, като преди да навлезе в кръстовището и на платното за движение на
движещите се по път II-62 е следвало да изпълни задължението си да спре и да пропусне
движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Фиат Стило“, в чиято опасна зона за
спиране попада. Посочено е изрично, че състоянието на пътната настилка не влияе върху
изводите за предотвратимостта и причините за настъпване на ПТП.
От заключенията на назначените и изготвени в хода на ДП от вещите лица доц. Г. и д-р
Р. 2 броя комплексни съдебно-медицински експертизи на всеки от пострадалите – Д.Д.,
на лист 10-15 от ДП, сл. дело № 53/2021 г., том ІІІ-ти, и на М.Д., на лист 18-24 от ДП, сл.
дело № 53/2021 г., том ІІІ-ти, както и от изготвената по отношение на Д. по-късно от
вещите лица доц. д-р М.Г., д-р П.Р. и д-р Д.С., допълнителна комплексна тройна съдебно-
медицинска експертиза, на лист 60-66 от ДП, сл. дело № 53/2021 г., том ІІІ-ти се
установяват следните факти:
По отношение на пострадалия Д.Д. са установени следните травматични увреждания
представляващи по медико-биологичните си характеристики няколко средни телесни
повреди - травматичен шок, причиняващ разстройство на здравето временно опасно за
живота; многофрагментно счупване на гръдната кост с развилия се подкожен емфизем, в
съвкупност с многофрагментното счупване от първо до шесто ребро вдясно по предната и
средната аксиларна линия с двустранен частичен хидропневмоторакс и субакутен емфизем,
с последвалия плеврален излив вляво причинили съответно трайно затрудняване
движението на снагата за срок по–дълъг от 30 (тридесет) дни и разстройство на
здравето временно опасно за живота на пострадалия. Изяснен е механизма на
причиняването им чрез високоенергийна травма при процесното ПТП с посока на удара
предно от дясно на ляво. Периодът за възстановяване е определен на 3-4 месеца.
По отношение на пострадалата М.Д. от първоначално изготвената комплексна
съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещите лица доц. Г. и д-р Р. - на лист 18-24
от ДП, сл. дело № 53/2021 г., том ІІІ-ти са установени първоначално следните травматични
увреждания представляващи по медико-биологичните си характеристики две средни телесни
повреди - травматичен шок, причиняващ разстройство на здравето временно опасно за
живота; както и счупване на малкия десен пищял в горната му част причинило трайно
затрудняване движенията на десен долен крайник за срок по–дълъг от 30 (тридесет) дни.
Допълнително са били установени в това заключение и счупвания на две ребра, контузии на
дясна раменна област и на коленна област и подбедрица, които поотделно причиняват
временни разстройства на здравето неопасни за живота на пострадалия. Като механизъм на
4
причиняване на уврежданията са посочени удари на пострадалата, като пътник с или върху
деформирани части на купето на лекия автомобил, които изцяло отговарят да са получени
при процесното ПТП. Периодът за възстановяване е определен на 2-3 месеца.
Въз основа на допълнително извършени рентгенологични изследвания в заключението
на допълнителната комплексна тройна съдебно-медицинска експертиза, вещите лица доц. д-
р М.Г., д-р П.Р. и д-р Д.С. са установили допълнително, че от претърпяното ПТП на
14.04.2021 г. частната обвинителка М.Д. е получила още счупване на трето, осмо и девето
десни ребра по задната аксиларна линия и счупване на второ, пето и шесто десни ребра по
предна аксиларна линия, като счупването на описаните ребра вдясно в съвкупност
причиняват трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-дълъг от 30
(тридесет) дни.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява изцяло и категорично от събраните по
делото, вкл. по ДП и служебно изисканите от съда в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и доказателствени средства, вкл.
експертизи и приложените способи за доказване – оглед. Събраният сериозен по обем
доказателствен материал, анализиран подробно от страните в пледоариите им, е безспорен и
е възприет от тях без каквито и да е възражения и оспорвания, като еднопосочен и
разкриващ в необходимата степен обективната истина по делото относно времето, мястото,
поведението и действията на лицата при възникване на процесния инцидент, последиците,
както и последващите действия на участниците в него.
Гласните доказателства съдържащи се в по-голямата част от обясненията на
подсъдимата Ц.Г. и изцяло в показанията на пострадалите М.Д. и Д.Д., както и в тези на
свидетелите – Д., Г., К. и Р. се възприемат от съда за достоверни, тъй като са сравнително
еднопосочни, последователни, кореспондиращи едни с други и с останалите писмени
доказателства, вкл. с изводите направени в заключенията на приетите без оспорване от
страните автотехническа и съдебно-медицински експертизи. Казаното от свидетелите и
отчасти от самата подсъдима е достатъчно подробно, детайлно, като всеки от тях заявява
добросъвестно при разпита си, че няма ясен спомен или не е възприел частично определени
факти и обстоятелства. В нито един момент никой от свидетелите, не се опитва да
преиначава определени факти и обстоятелства, като ги изложи пред съда в определена
невярна, но изгодна за някоя от страните насока. Наличните няколко несъществени
разминавания и неотносими противоречия в разказа за събитията преди, по време и след
инцидента на отделните свидетели и на подсъдимата в кредитираната част от нейните
обяснения съдът приема, че се дължат изцяло на изминалия период от време, както и на
различните интелектуални, вкл. възраст, житейски опит, паметови и изразни способности на
всеки от тях, но не и на някакъв неправомерен целенасочен опит за излагане на
недостоверни факти и обстоятелства.
Съдът разбира се отчете изначално и критично при анализа на показанията дадени от
частните обвинители качеството им едновременно на свидетели и на страни в наказателното
производство, както и евентуалната процесуална възможност на същите да претендират
обезщетение от подсъдимата на деликтно основание в друго бъдещо гражданско
производство, но приема, че казаното от тях е изцяло вярно и обективно отразява случилите
се инкриминирани събития, тъй като се подкрепя изцяло и безпротиворечиво от останалите
безспорни гласни и писмени доказателства.
За да се довери почти изцяло и на обясненията дадени от подсъдимата съдът взе
предвид предварително и критично обстоятелството, че същите принципно имат двойствена
правна природа и са едновременно годно гласно доказателство, и основно нейно средство за
защита в процеса. В настоящия случай относно съставомерните и най-важни за процеса
факти съдът приема с доверие нейните обяснения, доколкото същите не се опровергават от
5
останалата доказателствена съвкупност и доколкото самата подсъдима заявява, че не си
спомня определени части от събитията поради преживения шок, а други вероятно са и били
съобщени от нейните колеги по-късно.
Не се потвърждават единствено обясненията дадени относно твърденията й че е спряла
на поставения знак Б-2 „Стоп“ и се е огледала наляво и надясно, след което е потеглила
отново и е настъпило въпросното ПТП. Това неистинно нейно фактическо твърдение
директно се опровергава от заключението на приетата автотехническа експертиза изготвена
и приложена по ДП от вещото лице инж. А.. В заключението категорично се установява на
база направените изчисления по приетата без възражения автотехническа експертиза, която
изобщо не се оспорва от защитата, че скоростта на управляваното от подсъдимата МПС в
момента на удара се е движило с установена при суха пътна настилка стойност на скоростта
около 28 км/ч. Последното прави абсолютно изначално и обективно невъзможно такава
скорост от 0 км/ч до 28 км/ч да се развие от процесния лек автомобил за изключително
краткото разстояние от само няколко метра, каквото е процесното от разположения пътен
знак Б-2, разположен на 5 метра от края на пътното платно /видно от получената справка от
ОПУ-************ при АПИ – л. 114 от делото/, до мястото на удара установено от
експертизата, а именно по широчина на платното за движение в посока от гр. ************
към гр. Дупница същото е на само 3,5-3,8 метра вляво от десния край на платното, тоест
обща максимална дължина на възможния път е от около 8,8 метра. Последното освен
абсурдно с категоричност установява, че подсъдимата не е предприела изобщо пълно
спиране и не се е съобразила със задължението въведено за нея с поставения на това място
пътен знак Б-2, който е разположен отдясно на изхода на АМ „**********“, не е пречил на
видимостта на същата, тъй като тя е завивала наляво и е бил наличен към инкриминираната
дата и час.
Наред с това не се потвърждават също така с категоричност и обясненията й, в частта
им относно оказаното от нея в дните след инцидента съдействие на пострадалия Д.Д. да
бъде настанен на лечение в МБАЛ „Токуда“, гр. *********. В тази им част обясненията на
подсъдимата са абсолютно изолирани от останалия доказателствен материал, вкл.
показанията на пострадалите частни обвинители, нейните колеги, както и от събраните
писмени доказателства. Няма други преки данни, че тя е осигурила лечението на
пострадалия Д.. Това обстоятелство единствено е само косвено отразено и оценено в
позицията на повереника на частните обвинители изложена в пледоарията му по повод
оценката на помощта на подсъдимата като смекчаващи отговорността обстоятелство.
Относими факти и обстоятелства се съдържат и в приложените, вкл. служебно
изискани и представени в хода на ДП и съдебното следствие множество писмени
доказателства – протоколи за оглед, ведно със снимков материал; множество медицински
документи /епикризи, рентгенологични изследвания и др./, справка за съдимост; протоколи
и талони за изследване; справки и скици от ОПУ-************ при АПИ, писмо от РУ-
Дупница и др., всички подробно описани, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК.
Достоверни и относими обстоятелства са установени и чрез извършения в хода на
съдебното следствие по реда на чл. 285 от НПК от съда и страните оглед на изисканото и
приложено веществено доказателство - 1 бр. CD, съдържащ 2 бр. звукозаписи (аудиофайл) и
електронни картони на инцидента на Дирекция „Национална система 112“ със
съдържанието изложено подробно в съдебния протокол от открито съдебно заседание по
делото проведено на 17.02.2022 г. От него се установява кой е повикал линейка. мястото и
част от присъстващите лица и МПС-тата участващи в процесното ПТП.
Съдът, както и страните приемат за компетентно и обективно изготвени и
заключенията по назначените и приложени по ДП и изслушани и приети от съда -
автотехническа експертиза изготвена от вещото лице инж. А. - на л. 126-139 от ДП, сл. дело
№ 53/2021 г., том ІІ-ри и 3 броя съдебно медицински експертизи, изготвени от вещите лица
6
доц. д-р М.Г., д-р П.Р. и д-р Д.С., съответно 2 броя двойни на лист 10-15 от ДП и на лист
18-24 от ДП, сл. дело № 53/2021 г., том ІІІ-ти и допълнителна комплексна тройна съдебно-
медицинска експертиза, на лист 60-66 от ДП, сл. дело № 53/2021 г., том ІІІ-ти. Всички
вещи лица обективно, точно, категорично и след приложение на съответните на
образованието и компетентността им специални знания в областите, съответно на физиката
и автомобилния транспорт и различни клонове на медицината са изложили мотивирано
своите изводи. Заключенията бяха добре разяснени и подробно обсъдени допълнително и в
съдебно заседание при изслушването на вещите лица, чрез въпросите поставени им от съда
и страните.
Съдебният състав намира, че по делото няма спор, че е настъпило процесното ПТП в
посоченото време и място и с участието на посочените МПС-та и водачи, кой е автора на
деянието, причинно-следствената връзка между инцидента и телесните увреждания на
пострадалите частни обвинители, както и относно останалите обстоятелства изложени
подробно от фактическа страна по-горе, които се признават изцяло от страните, вкл. в
пледоарията от защитника и от самата подсъдима в обясненията й. Поради това и според
съда не е необходим друг допълнителен и по-детайлен, критичен анализ на конкретните
доказателства и доказателствени средства, респ. способи за доказване, които преценени и
сравнявани поотделно и в съвкупност изграждат еднопосочно и безпротиворечиво,
категорично и достоверно обстоятелствата възприети от съда и страните за установени от
фактическа страна.
При гореизложените доказателствени изводи, съдът намира за безспорно
установено от правна страна следното:
От обективна страна подсъдимата Ц.Г. е осъществила състава на престъплението, за
което и е повдигнато процесното обвинение, тъй като:
на 14.04.2021 година, около 09:50 часа, на главен път ІІ-62, километър 34+100 м., в
близост до кръстовище на АМ “**********” община Дупница, управлявайки собствения си
лек автомобил, марка "Т." модел "Я", с Рег.№......... не е спазила правилата за движение по
пътищата и обективно е нарушила чл. 47 от ЗДвП “Водач на пътно превозно средство
приближаващо се към кръстовище трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство” и чл. 50 ал.1 от ЗдвП “На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран, като път с предимство водачите на пътните превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства които се движат по пътя
с предимство”, като не е пропуснала движещото се по път с предимство МПС, а именно:
лек автомобил, марка “Фиат”, модел “Стило”, с рег. № ЕВ 3955ВВ, управляван от Д. ХР. Д.
и е нарушила изискването въведено към нея като водач с пътен знак от група “Б”, а именно:
Б2 – “Спри! Пропусни движещите по пътя с предимство”, поради които обстоятелства е
допуснала настъпването на ПТП, при което са били причинени телесни повреди на повече
от едно лице, а именно: три средни телесни повреди на пътника в лекия автомобил, марка
“Фиат”, модел “Стило” - М. К. Д., изразяващи се в травматичен шок, причиняващ
разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на трето, осмо и девето
десни ребра по задната аксиларна линия и счупване на второ, пето и шесто десни ребра по
предна аксиларна линия, като счупването на описаните ребра в дясно и в съвкупност
причиняват трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 (тридесет)
дни и счупване на малкия десен пищял в горната му част, довел до трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник за повече от 30 (тридесет) дни, както и две средни
телесни повреди / а както се установява от приетата СМЕ на пострадалия Д. и при
изслушването на вещите лица, дори 3 средни телесни повреди/ на водача на лек автомобил
“Фиат”, модел “Стило” - Д. ХР. Д., изразяващи се в травматичен шок, причиняващ
разстройство на здравето временно опасно за живота; многофрагментно счупване на
7
гръдната кост с развилия се подкожен емфизем, в съвкупност с многофрагментното
счупване от първо до шество ребро вдясно по предната и средната аксиларна линия с
двустранния частичен хидропневмоторакс и субакутен емфизем, с последвалия плеврален
излив вляво причинили временно разстройство на здравето опасно за живота и трайно
затрудняване движението на снагата за срок по–дълъг от 30 (тридесет) дни - престъпление
по чл. 343 ал. 3, пр. ІІІ, б. “а”, вр. с чл. 343, ал.1, б. “б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК
Съдът намира, че всички елементи от състава на престъплението са налице – на първо
място доказани се явяват фактите и твърденията изложени в обвинението, че именно
подсъдимата Г. е управлявала процесния автомобил, марка "Т.", модел "Я.", с рег.№ ........ в
посочените в обвинителния акт ден, час и място.
Безспорно доказано се явява обстоятелството, че между управлявания от подсъдимата
и управлявания от частния обвинител Д.Д. леки автомобили е настъпило ПТП, в резултат на
което частните обвинители – М.Д. и Д.Д. са получили безспорно установените от
доказателствата няколко сериозни телесни увреждания, имащи характера на средни телесни
повреди по смисъла на чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК. Налице е безспорно установена от
доказателствата пряка причинно-следствена връзка между деянието и телесните
увреждания.
Доказани се явяват и твърденията за допуснати от подсъдимата, като водач нарушения
на правилата за движение по пътищата, тъй като с действията си Ц.Г. действително е
нарушила последователно при движението си до удара правилата на:
- чл. 47 от ЗДвП, който въвежда към всеки водач намиращ се в подобна ситуация
задължението при управление на пътно превозно средство приближаващо се към
кръстовище да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство, в случая такъв се явява
именно движещият се по път II-62 и преминаващ през кръстовището лек автомобил „Фиат
Стило“, управляван от частния обвинител Д.Д..
- чл. 50, ал.1 от ЗДвП, който императивно задължава ЗдвП “На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран, като път с предимство водачите на
пътните превозни средства от другите пътища /на каккъвто път се е намирала със
своето МПС подсъдимата/ са длъжни да пропуснат пътните превозни средства които
се движат по пътя с предимство”, в случая не е пропуснала автомобилът „Фиат Стило“,
управляван от частния обвинител Д.Д..
Наред с това и в горния смисъл, като водач подсъдимата със своите действия по
управление на порцесния лек автомобил „*************“, с рег. № СВ 7333РХ не се е
съобразила и със задълженията въведени за нея преди процесното кръстовище за всички
автомобили навлизащи в него от изхода на АМ „**********“, с процесния пътен знак Б-2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, който видно от доказателствата
е бил поставен и е бил наличен към инкриминираната дата на това място преди навлизане в
кръстовището. При анализа на доказателствата по-горе изрично беше посочено от съда,
защо се приема именно това неспазване на задължението въведено с процесния пътен знак
от подсъдимата, като водач, която обективно изобщо не е възможно да е спряла на него и
след това да е потеглила и развила за разстояние около 8-9 метра до мястото на удара
установената от автотехническата експертиза скорост от около 28 км/ч.
Действията на подсъдимата като водач са несъответни на законовите изисквания и
нейни задължения по ЗДвП, особено при наличие на доказана от автотехническата
експертиза възможност за своевременно предотвратяване на ПТП, чрез задължителното за
нея навременно активно спиране преди навлизане в кръстовището и пропускане на
автомобилът движещ се с предимство и по път II-62 към гр. Дупница, в който са пътували
частните обвинители. Това е и причината за настъпването на процесния пътен инцидент, а
8
преките последици от деянието са установените по няколко сериозни уврежданията на
здравето на всеки пострадалите, които са съставомерни с оглед медико-биологичните си
признаци по чл. 129 от НК и са в пряка причинно-следствена връзка с него.
От субективна страна съдебният състав счита, че деянието е извършено, както е
посочено в диспозитива на обвинителния акт при форма на вината непредпазливост, но в
нейната по-лека видова разновидност - престъпна небрежност, тъй като подсъдимата, е
била длъжна като водач и обективно е могла в процесната пътна обстановка и ситуация да
предвиди настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но не го е
сторила своевременно. Не се установява изобщо от доказателствената съвкупност
абсолютно неправилно посоченото според съда в обстоятелствената част на обвинението, че
от субективна страна „Същата нарушавайки правилата за движение по пътищата, е
предвиждала настъпването на общественоопасните последица ,но е мислила да ги
предотврати“. Относно видовете непредпазливост и съставомерността на деянията по чл.
343 от НК виж т. 2 от Постановление № 6 от 7.Х.1969 г., Пленум на ВС. Доколкото
наказателният закон в чл. 11 от НК въвежда и борави единствено с понятията - умисъл и
непредпазливост като форми на вината, то последното не съставлява основание за частично
оправдаване на подсъдимата от субективна страна, в каквато насока са възраженията на
защитника.
По останалите възражения на защитата:
Съдът приема за неоснователни и неподкрепени от доказателствата възраженията на
защитата за приложение на привилегирования състав на чл. 343а, ал.1, б. „в“ от НК, както и
за определяне на наказанието по реда на чл. 55, ал.1 от НК и неналагане на кумулативно
предвиденото наказание по чл. 343г от НК, по реда на чл. 55, ал. 3 от НК, поради следното:
Не се доказва, както беше отбелязано и при анализа на доказателствата, че безспорно и
несъмнено веднага след деянието си подсъдимата е направила всичко, зависещо от нея за
оказване помощ на всеки от пострадалите. Напротив, макар съдът да е склонен да приеме
нейните обяснения, че няколко дни след инцидента се е интересувала от състоянието на
пострадалите по телефона и е използвала своите лични контакти, за да може частният
обвинител Д.Д. да бъде настанен в специализирано отделение по гръдна хирургия в МБАЛ
„Токуда“, гр. *********, където е бил лекуван няколко дни и след това изписан въпреки
настояването му да си заплати и да остане по-дълго на лечение. Съдът не счита, че това
обстоятелство и тези по-късно предприети действия от същата задоволяват в пълна степен и
правят приложима хипотезата на чл. 343а, ал.1, б. „в“ от НК, която обосновава налагане на
по-ниско по размер наказание. Въпросът за оказаната помощ е фактически и се преценява за
всеки конкретен случай, според неговите особености, обстановка, възможности на дееца,
състояние на пострадалия. В тази насока виж и Решение № 124 от 08.10.2020 г. по н. д. №
515 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение. Според константната
практика на ВКС по този въпрос правната квалификация на деянието съобразно чл.
343а от НК е свързана с активно поведение на виновния водач, насочено към облекчаване
състоянието на пострадалия и спасяване на живота му /Виж Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8 / 82 г., Пленум на ВС /. Законодателят не е поставил изискване за
естеството на спасителните действия, за техния обем или за ефективността им. Нещо повече
в случаите, когато от вида на ранените не е възможно да се определи какви увреждания са
претърпели и когато подготовката на водача не включва медицинско образование, най-
адекватното действие за спасяване на живота и здравето на пострадалите е именно
сигнализирането на телефона за спешна помощ. А такива действия обективно не са били
предприети от подсъдимата, която е разполагала с телефон, но явно е била в шок и не е била
в състояние да го използва адекватно в този момент, за да окаже помощ на пострадалите.
Това е сторено от други пристигнали по-късно на място лица. В този смисъл е Решение №
103 от 26.07.2018 г. по н. д. № 307 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
9
отделение; Решение № 220 от 11.12.2019 г. по н. д. № 879 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро нак. отделение. В същото време в т. 5 от цитираното и по-горе
Постановление № 6 от 7.Х.1969 г., Пленум на ВС е пояснено, че дори отнасянето на ръце
в болнично заведение на част от пострадалите и повикването на други лица за оказване
помощ на останалите пострадали например не изключва приложението на чл. 343, ал. 3 от
НК, а още по-малко проведените няколко телефонни разговора, макар и с доцент от някое
лечебно заведение, както се твърди от подсъдимата в дадените от нея обяснения.
Смисълът и духът на наказателния закон е да бъде абсолютно еднакъв за всеки деец, а
не строгостта и приложимостта на привилегирован състав да зависи от личните контакти на
дееца с медицински лица, както се претендира в случая или от социалното и
икономическото му положение. Не може някой поради личните си контакти и социално,
респ. материално положение и благополучие да си гарантира по-лека правна квалификация
на деянието, а оттам и наказание, поради това, че ги е използвал в дните след
инцидента. Разбира се съдът държи сметка, че такова изцяло положително поведение следва
да се поощрява и адмирира. Поради това няма никаква пречка всяка такава хуманната
проява свързана с оказване помощ на пострадал, каквато и подсъдимата е извършила чрез
личните си контакти с медицинско лиц, макар и по-късно и незадоволяваща обективно
изискванията за приложение на състава по чл. 343а от НК, все пак да се третира като
обстоятелство, което е изцяло положително и обективно редуцира нейната наказателна
отговорност, т.е. със съдържание на смекчаващо вината обстоятелство, което подлежи на
преценка заедно с другите обстоятелства, съобразно изискванията на чл. 54 и сл. от НК. В
тази насока е и Решение № 288 от 03.07.1986 г. по н. д. № 243 / 86 г., III н. о.
По наказанието.
Законът – чл. 343, ал.3, б. „а“ от НК предвижда в такива случаи наказание „лишаване
от свобода“ от една до шест години. При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимата Ц.Г., съдът съобрази следните смекчаващи отговорността й обстоятелства, а
именно:
Подсъдимата е с чисто съдебно минало и отлична справка за нарушител/водач, без
никакви нарушения по ЗДвП. Същата е семейна, работи и с много добри характеристични
данни. Това дава основание на съдебния състав да приеме процесното деяние за единствена
и изолирана негативна проява в живота на подсъдимата. Налице е демонстрирано от нея в
хода на наказателното производство отлично процесуално поведение и дисциплина, като
същата спомогна с цялото си поведение за изясняване на обективната истина по делото.
Демонстрира искрено съжаление за стореното и в хода на наказателното производство се е
интересувала често от здравословното състояние на пострадалите, както и от възможностите
да им помогне по някакъв начин.
В същото време като отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимата
обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид от съдебния състав, следва да се посочат
изрично многобройността на причинените телесни увреждания на всеки от пострадалите,
които по медико-биологичните си характеристики представляват средни телесни повреди.
Техният брой далеч надхвърля минималните изисквания на закона за съставомерност на
деянието, а именно поне по една средна телесна повреда на повече от едно лице. Като
допълнително утежняващо обстоятелство следва да се отчетат и причинените наред със
средните телесни повреди и други допълнителни по-леки телесни увреждания, които също
за добавили болки и страдания за пострадалата М.Д., а именно контузии на дясна раменна
област, на коленна област и подбедрица, които поотделно причиняват временни
разстройства на здравето неопасни за живота на пострадалия. Отегчаващо обстоятелство
според съда е и неглижирането и несъобразяването от страна на водача последователно, не с
едно, а с няколко изисквания на закона, както и с поставения пътен знак „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство.“ и налична пътна маркировка тип „стоп линия“,
10
поставени непосредствено преди кръстовището.
При посочените по-горе, повече на брой и надделяващи с по-голяма относителна
тежест, смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че наказанието на
подсъдимата следва да се определи в минимален размер, по реда на чл. 54 от НК, тъй като
обективно не са налице многобройни или, дори едно, но изключително смекчаващо
отговорността на подсъдимата обстоятелство. Съдът намира, че при посочения явен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства над оттегчаващите, справедливо и адекватно
наказание в случая, се явява такова равно на минималното предвидено в чл. 343, ал.3, б. „а“
от НК, поради което и наложи на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“, за срок от
1 /една/ година. Изпълнението на наказанието следва да се отложи по реда на чл. 66 от НК
за минимален изпитателен срок от 3 /три/ години, тъй като са налице законовите
предпоставки за това свързани с размера на санкцията и съдебното минало на подсъдимата и
най-вече, тъй като според съдебния състав за поправянето на дееца и цялостно постигане на
целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК, не е наложително наказанието да се
изтърпи ефективно.
Съдът намира, че доколкото чл. 343г от НК предвижда за всички транспортни
престъпления да се налага и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, то на Ц.Г.
следва да се наложи допълнително и такова наказание. С оглед на това и на основание чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Съдебният състав, като съобрази степента на обществена
опасност на деянието и на самия деец приема, че адекватен размер на това наказание е
именно близък до минималния размер от 1 /една/ година, считано от влизане на присъдата в
сила, доколкото подсъдимата не е била лишена от това право по административен ред.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът следва да осъди
подсъдимата ЦВ. ИЛ. Г., с ЕГН **********, да заплати в полза на ОСлО, при ОП-
************, сумата в размер на 3373,50 лв. /три хиляди триста седемдесет и три лева и
петдесет стотинки/ - разноски за експертизите изготвени в хода на досъдебното
производство, както и да заплати по сметка на РС-Дупница и в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 362,70 лв. /триста шестдесет и два лева и седемдесет стотинки/ -
разноски за явяването на свидетеля Р. и вещите лица в съдебното производство.
При тези мотиви съдът постанови своята присъда.
Мотивите са обявени на 01.04.2022 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни